№ 2289
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20241100505566 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Топлофикация София” ЕАД срещу
решение № 11342/29.06.2023г., постановено по гр.дело № 44517/2020г. по описа на
СРС, 123-и състав, с което са отхвърлени предявените срещу ответника П. М. Т.
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1 052.77 лева, представляваща цена на доставена през периода
от 01.10.2013г. до 30.04.2016г. топлинна енергия в топлоснабден имот – апартамент №
19, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 249952, сумата 128.79 лева – мораторна
лихва върху същата главница за периода от 30.11.2013г. до 18.11.2016г., за които
вземания по ч.гр.д. № 68761/2016г. по описа на СРС, 123-и състав е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на
постановеното съдебно решение. СРС не съобразил, че освен, че подал декларация за
откриване на партида ответникът притежавал и вещни права върху топлоснабдения
имот. Ангажирани били експертни заключения и доказателства, от които се доказало
доставеното количество ТЕ и нейната стойност. Моли постановеното
първоинстанционно решение да бъде отменено, а вместо това – постановено друго, с
което установителните му искове, предявени срещу ответника П. М. Т. бъдат уважени.
Претендира разноски.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът П. М. Т. не е депозирал писмен
отговор на въззивната жалба. В хода на въззивното производство не заявява становище
по жалбата.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД не заявява
становище по жалбата.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение в
обжалваната му част настоящият съдебен състав намира следното:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия,
респективно са задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с
чл. 155 ЗЕ.
По делото е представен договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на Наредбата за държавните имоти, неоспорен от страните, от който се
установява, че на 30.08.1990г. ответникът П. М. Т. придобил правото на собственост
върху апартамент № 19, находящ се в гр. София, ж.к. ****, ет. 7. Представен е и
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 195, том
I, рег.№ 1978, дело № 150/2001г., неоспорен от страните, от съдържанието на който се
установява, че след придобиването на имота, на 04.09.2001г., за обезпечаване на
отпуснат му от „Банка ДСК“ ЕАД кредит, ответникът Т. учредил в полза на банката
ипотека върху същия свой собствен имот. По делото от третото лице помагач са
представени и индивидуални отчети /формуляри за отчет/ за топлоснабдения имот,
неоспорени от страните, в които на 14.05.2014г. и на 27.05.2016г. ответникът П. М. Т.
положил подпис като клиент /потребител/ на топлинна енергия. Подписаните от
ответника П. М. Т. документи за отчет се ползват с формалната доказателствена сила
по чл. 180 ГПК, а именно че изявленията, в т.ч. че е собственик на топлоснабдения
имот и клиент на топлинна енергия, изхождат именно от него. В нито един етап от
развитието на производството по делото ответникът П. М. Т. не е оспорил същото
обстоятелство. Предвид цитираните по-горе норми на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 155 ЕЕ,
ответникът Т., като собственик на топлоснабдения имот, бил обвързан по силата на
закона от облигация с ищцовото дружество досежно доставяната в имота му топлинна
енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да
закупува доставяната в имота от ищеца топлинна енергия.
2
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства и
заключения на СТЕ и ССчЕ по делото се установява, че сградата в режим на ЕС,
находяща се на горния адрес през процесния период била топлоснабдена.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника
и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила
на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът да се възползвал от правото си по чл.
150, ал. 3 ЗЕ.
Предвид изложеното между страните за процесния период бил сключен
действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни ОУ.
Съдът не може да отхвърли предявения иск поради липсата на достатъчно
данни за размера на задължението, тъй като съгласно нормата на чл. 162 ГПК в
случаите, когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за
неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на
вещо лице. В конкретния случай по делото са събрани доказателства – документи за
реално извършен отчет от 14.05.2014г. и на 27.05.2016г., подписани от абоната и
неоспорени от страните, неподписан от ответника такъв за отчетния период
2014/2015г., справки за дялово разпределение, изравнителни сметки, неоспорени от
страните, както и неоспорени заключения на СТЕ и ССчЕ, от които несъмнено се
установява количеството доставена в имота на ответника топлинна енергия и нейната
стойност.
Съгласно чл. 143 ЗЕ /редакция към процесния период/ топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез
индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово
разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. При
кредитиране заключението по СТЕ, изготвено въз основа на събраните по делото
доказателства и извършени справки при ищеца и при ФДР, съдът приема за
установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция
съответствали на нормативно установените изисквания към същите, подлагани били
на изискуемия контрол и точно отразявали количествата отдадена топлинна енергия.
Начислените при ищеца количества потребена от ответника топлинна енергия били
съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от ФДР.
Съобразно неоспореното заключение на СТЕ за целия процесен период не били
3
начислявани топлинна енергия за отопление на имота и такава, отдадена от сградната
инсталация, тъй като било спряно топлоподаването за отопление в СЕС. Абонатите в
СЕС на адреса били потребители единствено на ТЕ за БГВ.
Видно от представените по делото документи за отчет, а и съобразно
констатациите на вещото лице, изготвило СТЕ, в апартамента на ответника имало
узаконен водомер за топлата вода. За периода 2013/2014г. и за периода 2015/2016г.
сумите за топла вода били начислени по отчетените от водомера за топла вода
показания. За периода от 2014/2015г. достъп до имота не бил осигурен. За този период
била начислена сума за БГВ по данните за консумираните в имота му количества от
предходен период. Съобразно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба №16-334 от 2007г., при
липса на узаконен водомер в имота се начисляват по 140 литра за обитател за
денонощие. Съобразно заключението, приложеният в случая подход бил по-
благоприятен за клиента, тъй като на ответника била начислена по-малка стойност за
консумация отколкото, ако изискването на Наредбата бе спазено.
Съдът при преценката си по чл. 202 ГПК напълно кредитира заключението на
СТЕ, като констатациите на вещото лице напълно кореспондират с писмените
доказателства, събрани по делото, в т.ч. подписаните от ответника Т. протоколи за
отчет, от 14.05.2014г. и на 27.05.2016г., които се ползват с формалната доказателствена
сила по чл. 180 ГПК – ответникът направил изявление, че е съгласен с отразените в
отчетите показания. Не се установи по делото и да са правени рекламации от
ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на
топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно
показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата
топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките за процесния период.
Посочените от вещото лице суми за топлинна енергия са отразени в
заключението на СТЕ без оглед предходни неплатени и просрочени задължения и без
начисляване на лихви по сумите. В посочения от вещото лице размер са съобразени
изготвените 3 бр. изравнителни сметки за процесния период. За началната част от
исковия период от 01.10.2013г. до 30.04.2014г. вещото-лице топлотехник, съобразно
специалните си знания, определило точната сума по първата изравнителна сметка
(издадена за целия отоплителен период от 01.05.2013г. до 30.04.2014г.), съответстваща
на заявената част от исковия период, а именно 37.95 лева за възстановяване на абоната.
За отоплителните периоди от 01.05.2014г. до 30.04.2015г. резултатът от изравняване
бил 70.01 лева за доплащане от абоната, а за този от 01.05.2015г. до 30.04.2016г. – 24.65
лева за доплащане от абоната. Съгласно изслушаното заключение на СТЕ, за
процесния период към начислената сума за периода по фактури в размер на 878.35
лева, на абоната от изравнителните сметки следва да бъде прибавена и сумата от 56.71
лева. Съгласно заключението на СТЕ, след прибавяне на горната сума от изравняване,
4
цената на разпределената на абоната топлинна енергия възлиза на обща стойност
935.06 лева за целия процесен период.
Съгласно заключението на ССчЕ, изготвено след проверка на счетоводните
записвания при ищеца за процесния период, в хода на делото, на 22.11.2019г., по
съдебната му договорна сметка ID 95828, ответникът заплатил сума в размер на 45
лева. Видно от заключението, счетоводно ищецът отразил плащането, както следва: за
погасяване на главница за топлинна енергия – 28.44 лева, 5.69 лева – мораторна лихва
върху тази главница, 8.60 лева – законна лихва от образуването на заповедното
производство до плащането и 2.27 лева – съдебни разноски. След извършеното
плащане, в счетоводството на ищеца за процесния период от 01.10.2013г. до
30.06.2016г. фигурирали задължения на абоната в общ размер 1 052.77 лева – главница
за ТЕ за процесния период и 128.79 лева – мораторна лихва. Фигурирали още и
законни лихви, както и съдебни разноски. Съобразно заключението на ССчЕ с
изравнителните сметки за възстановяване на суми не били извършени погасявания на
задължения за други периоди, но в тях били включени задължения за предхождащ
процесния период в размер на 117.71 лева.
Настоящият съдебен състав приема, съобразно заключението на СТЕ, дало
точния му размер, че размерът на задължението на ответника за процесния период от
01.10.2013г. до 30.04.2016г. за цена на доставената му в имота от ищеца топлинна
енергия възлиза на 935.06 лева.
Ответникът Т. с възражението си по чл. 414, ал. 1 ГПК в заповедното
производство е упражнил правата си по чл. 120 ЗЗД като своевременно е заявил
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от претендираните
от ищеца с исковата молба вземания.
Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ клиентът на топлинна
енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени,
известни на страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж.
Престациите се обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между
страните по договор при публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ, и имат
съществения елемент на периодичните плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД –
предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се
задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на
същото предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия.
Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на
доставената на потребителите топлинна енергия съдът, и при зачитане на тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, намира да ги
определят като такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД,
предвид което и същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма
5
кратка тригодишна давност.
С тригодишна давност се погасяват и вземанията на ищеца за лихви върху
главниците на основание чл. 111, б. „в” ЗЗД.
Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня,
в който вземането е станало изискуемо, като теченето на давността се прекъсва на
основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на заявлението от ищеца по чл. 410 ГПК пред
съда на 29.11.2016г. В този смисъл и вземането на ищеца за цена на доставената на
ответника топлинна енергия е непогасено за месечните вноски с падеж след
29.11.2013г.
В чл. 30, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2007г., относими към началната
част на исковия период е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните
си задължения за доставена топлинна енергия в 30–дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Към тази редакция на ОУ приложима е нормата на чл.
114, ал. 1 ЗЗД, съобразно която погасителната давност започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, т.е. изискуемостта на вземането настъпва 30 дни след
изтичането на месеца, за който задължението се отнася. При неизпълнение на
задълженията им в съответствие с чл. 86 ЗЗД клиентите дължат обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата.
При съблюдаване същите приложими към началния период ОУ месечното
задължение за топлинна енергия за м.10.2013г. има падеж 30.11.2013г., предвид на
което ищецът претендира установяване на вземания с падеж след 29.11.2013г. Ето защо
въведеното от ответника още в заповедното производство възражение за погасеност на
вземанията на ищеца по давност се явява неоснователно.
С чл. 30 от действащите за началната част от процесния период общи условия
на ищеца от 2007г. е определен срок за заплащане на дължимата от потребителя
месечна цена на доставената топлинна енергия – 30 дни от изтичането на периода, за
който се отнася. В този смисъл и на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня
следващ последния ден от горния срок купувачът на топлинна енергия изпада в забава
за изпълнение на задължението си за заплащане на цената на доставената му топлинна
енергия и дължи обезщетение в размерите по чл. 86 ЗЗД. За заплащане на начислената
за м.10.2013г. сума за ТЕ съгласно цитираната норма от ОУ ответникът изпаднал в
забава от 01.12.2013г. и така за всяко следващо задължение, до влизане в сила на
новите ОУ от 12.03.2014г. Обезщетението за заявения от ищеца период на забавата от
01.12.2013г. до 18.11.2016г., начислено върху главниците до влизането в сила на ОУ от
2014г. съобразно неоспореното заключение на ССчЕ възлиза на сумата 7.38 лева.
Нормата на чл. 33 ОУ на ищеца, в сила от 12.03.2014г. свързва изпадането на
ответника в забава с изтичането на 30 дневен срок от публикуването на месечните
дължими от клиентите суми и общата фактура, издавана след отчитане на средствата
6
за дялово разпределение и изготвянето на изравнителните сметки, на Интернет
страницата на ищеца. По делото не са ангажирани никакви доказателства за
публикуването на задълженията на Интернет страницата на търговеца, предвид на
което при дължимото от ищеца пълно и главно доказване по делото не се установява
изпадането на ответника в забава. Ето защо ищецът следва да понесе
неблагоприятните последици на недоказването, като предявеният иск за обезщетение
за забава върху главниците за топлинна енергия при действието на ОУ на ищеца от
2014г. бъде отхвърлен като неоснователен.
В обобщение, установява се, че за процесния период от 01.10.2013г. до
30.04.2016г. за ищеца съществувало вземане за цена на доставената в имота на
ответника топлинна енергия в размер на 935.06 лева и вземане за мораторна лихва
върху месечните задължения за началната част на исковия период, до влизане в сила
на ОУ от 2014г., в размер на 7.38 лева.
От заключението на ССчЕ, неоспорено от страните се установява, че в хода на
делото, на 22.11.2019г., за погасяване на задължения-предмет на делото, ответникът
платил сумата 45 лева. Така полученото плащане ищецът отнесъл за погасяване на
главница - сумата 28.44 лева, 5.69 лева – за погасяване на мораторна лихва, 8.60 лева –
законна лихва върху главницата от датата на депозирането на заявлението по чл. 410
ГПК до плащането (на 22.11.2019г.) и 2.27 лева – съдебни разноски.
Вземането на ищеца за каквито и да е съдебни разноски възниква едва с
настоящия съдебен акт, предвид на което сумата 2.27 лева следва да бъде съобразена
от съда за погасяване на дълга по делото. Ето защо настоящият съдебен състав приема,
че с извършеното на 22.11.2019г. плащане в размер на сумата 45 лева ответникът
изцяло погасил вземането на ищеца за мораторна лихва, установено от заключението
на ССчЕ в размер на сумата 7.38 лева. Разликата от 0.58 лева следва да се отнесе за
погасяване на главницата, с което заплатеният на 22.11.2019г. размер главница възлиза
на 29.02 лева (28.44 лева+0.58 лева). Дължимият остатък, представляващ
незаплатената от ответника цена на доставената му през процесния период ТЕ възлиза
на 906.04 лева (935.06 лева – 29.02 лева), до който размер предявеният по делото иск
по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ е основателен и следва
да бъде уважен. Искът за установяване на вземане за мораторна лихва върху
главницата подлежи на отхвърляне – до размера на 7.38 лева – поради погасяване на
вземането в хода на делото, а за горницата над тази сума до пълния претендиран от
ищеца размер от 128.79 лева – поради неоснователност.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции частично не съвпадат.
Обжалваното първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в
която искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД срещу
ответника П. М. Т. е отхвърлен за сумата 906.04 лева – цена на доставена топлинна
7
енергия за периода от 01.10.2013г. до 30.04.2016г., като вместо това съдът признае за
установено по предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, че ответникът П. М. Т. дължи на ищеца сумата, ведно със
законната лихва считано от 29.11.2016г. до окончателното плащане, за което вземане
по ч.гр.д. № 68761/2016г. по описа на СРС, 123-и състав на 20.01.2017г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в останалата обжалвана отхвърлителна част, в
която искът за главница за топлинна енергия е отхвърлен за горницата над сумата
906.04 лева до пълния предявен размер от 1 052.77 лева и изцяло е отхвърлен искът за
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът пред СРС е заплатил държавна такса в дължим размер от 25 лева,
сторил е разходи за експертизи в общ размер 700 лева и 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение. Съдът, с арг. чл. 78, ал. 2 ГПК, при изчисляването на разноските,
съобразява установеният размер на задълженията за главница и мораторна лихва в
размер на общата сума 942.44 лева, тъй като частичното погасяване ответникът
извършил в хода на делото и с поведението си е станал повод за предявяване на
исковете. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски пред първата инстанция в размер 658.04 лева.
За заповедното производство ищецът е заплатил 25 лева държавна такса.
Юрисконсултското възнаграждение съдът определя в минимален размер от 50 лева.
При изчисляването на полагащите се на ищеца разноски съдът отчита, че предявеният
размер на вземанията в заповедното производство е по-голям (1215.69 лева), тъй като
исковете по чл. 422 ГПК не са предявени за всички вземания-предмет на заповедното
производство. За заповедното производство на ищеца се полагат разноски в размер на
58.14 лева, които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени.
Пред СГС ищецът доказва сторени разноски в размер на 125 лева, от които 25
лева – внесена държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер
99.70 лева.
Ответникът Т. не претендира и не доказва сторени в производствата пред СРС и
пред СГС разноски, предвид на което такива не следва да му бъдат присъждани.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 11342/29.06.2023г., постановено по гр.дело №
8
44517/2020г. по описа на СРС, 123-и състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният
от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу ответника П. М. Т., ЕГН
**********, установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД за сумата 906.04 лева, представляваща цена на доставена през периода от
01.10.2013г. до 30.04.2016г. топлинна енергия в топлоснабден имот – апартамент № 19,
находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 249952, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, срещу П. М. Т., ЕГН **********, иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, че П. М. Т., ЕГН **********,
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата 906.04 лева,
представляваща цена на доставена през периода от 01.10.2013г. до 30.04.2016г.
топлинна енергия в топлоснабден имот – апартамент № 19, находящ се в гр. София,
ж.к. ****, аб. № 249952, ведно със законната лихва считано от 29.11.2016г. до
окончателното плащане, за което вземане по ч.гр.д. № 68761/2016г. по описа на СРС,
123-и състав на 20.01.2017г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 11342/29.06.2023г., постановено по гр.дело №
44517/2020г. по описа на СРС, 123-и състав в частта, в която искът на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу П. М. Т., ЕГН **********, по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за цена на доставена топлинна енергия е отхвърлен за горницата
над сумата 906.04 лева до пълния предявен размер от 1 052.77 лева, и в частта, в която
изцяло е отхвърлен искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 128.79 лева - мораторна лихва
върху главницата за периода от 30.11.2013г. до 18.11.2016г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, П. М. Т., ЕГН **********, да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата 658.04 лева,
представляваща разноски по делото, сторени в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК
пред СРС, сумата 99.70 лева – разноски по делото, сторени пред СГС и сумата 58.14
лева – разноски, сторени в производството по ч.гр.д. № 68761/2016г. по описа на СРС,
123-и състав.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца „Техем Сървисис” ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.
3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10