Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 28.04.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на двадесет
и първи април две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Христинка
Димитрова
при участието на
секретаря Вилиана Русева, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 86 по описа за 2021 година на Административен съд – гр.Шумен и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано
е по жалба от Д.М.Й. с ЕГН ********** ***,
депозирана посредством упълномощен процесуален представител адв.И.Й.от АК – гр.Шумен, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.
«а» от ЗДвП № 21-0304-000043/03.03.2021г., издадена от полицейски инспектор към
ОДМВР – Бургас, РУ Несебър. С обжалвания акт на оспорващата е наложена
принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. «а» от ЗДвП
«прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от
03.03.2021г.» и са отнети СРМПС № ********* и 2 броя рег.табели Н***ВХ.
Жалбоподателят оспорва проявлението на фактическите основания за издаване на
заповедта, като сочи, че към момента на извършване на проверката автомобилът е
бил управляван от М.И.М., за когото административният орган неправилно е приел,
че същият е лишен от правоуправление. Действително спрямо посоченото лице имало
издадени наказателни постановления №20-0304-002083 и № 20-0304-002084 от
20.11.2020г. на началник сектор към ОДМВР – Бургас, РУ Несебър, с които му е
наложено административно наказание «лишаване от право да управлява МПС», но
същите не са влезли в сила, обжалвани са и към настоящия момент се води НАХД №
1206/2020г. по описа на РС – Несебър, като съдебното производство не е приключило
и няма постановен съдебен акт. По изложените аргументи счита, че ЗППАМ е
незаконосъобразна и отправя искане за нейната отмяна. В съдебно заседание
оспорващата се представлява от адв.И.Й., който заявява, че поддържа жалбата и
искането за отмяна на заповедта, като развива и допълнителни доводи за
незаконосъобразност на обжалвания акт. Сочи, че адресатът на акта не е бил
уведомен за започналото административно производство и не са събрани и обсъдени
относимите за казуса доказателства. Аргументира становище и за липса на виновно
поведение, както и за несъразмерност на приложената административна принуда и
несъответствие с целта на закона. Въз основа на доводите, изтъкнати в жалбата и
в съдебно заседание отправя искане за отмяна на процесната заповед.
Ответникът
– полицейски инспектор към ОД на МВР – Бургас, РУ – Несебър, не изразява
становище по оспорването. Редовно и своевременно призован за съдебно заседание,
не се явява и не изпраща представител.
Съдът като
съобрази аргументите, изложени от страните, събраните по делото доказателства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
Съгласно
Свидетелство за регистрация част I, Д.М.Й. е собственик на лек автомобил «БМВ
230Д» с рег. № Н***ВХ.
Със
Заповед за прилагане на ПАМ № 21-0304-000043/03.03.2021г., издадена от полицейски
инспектор към ОДМВР – Бургас, РУ Несебър, на оспорващата е наложена
принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. «а» от ЗДвП - прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 03.03.2021г. и са
отнети СРМПС и 2 броя регистрационни табели. Като фактическо основание за
издаване на заповедта се сочи, че на 03.03.2021г. около 22,44 часа в
гр.Несебър, ул.Хан Крум, лек автомобил «БМВ» с рег.№ Н***ВХ, собственост на Д.М.Й.,
се управлява от лицето М.И.М., като при
проверката е установено, че същият е лишен от правоуправление на МПС с влязла в
сила ЗППАМ по чл.171, т.1, б. «б» от ЗДвП.
От
приложените към административната преписка писмени доказателства е видно, че
против водача на МПС е съставен АУАН № 340668/03.03.2021г. за това, че на 03.03.2021г.
около 22,44 часа в гр.Несебър, ул.Хан Крум, управлява лек автомобил «БМВ» с
рег.№ Н***ВХ, като след направена справка с ОДЧ е установено, че СУМПС №
********* е обявено за издирване, а водачът е неправоспособен – лишен от
правоуправление на МПС. При съставяне на акта са иззети СУМПС № *********;
контролен талон № 6095558; СРМПС № *********; 2 броя рег.табели Н***ВХ.
Несъгласен
със съставения АУАН, М.И.М. депозирал писмено възражение УРИ
**********/09.03.2021г. с твърдения, че към момента на проверката е притежавал
СУМПС, а и управляваният от него автомобил е собственост на друго лице.
В докладна записка, обективираща резултатите
от извършена проверка по представеното възражение, актосъставителят С.К.П.–
мл.автоконтрольор при ОДМВР – Бургас, РУ – Несебър посочил, че против М.И.М.
има два АУАН, съставени на 18.10.2020г. за нарушения по чл.174, ал.3 от ЗДвП,
въз основа на които са издадени две НП, връчени на водача на 22.12.2020г., които
той обжалва. За установените нарушения е издадена ЗППАМ № 20-0304-000491,
връчена на М.И.М. на 22.12.2020г., като същата не е обжалвана.
С
упомената ЗППАМ № 20-0304-000491/18.10.2020г. на началник сектор към ОДМВР –
Бургас, РУ Несебър, спрямо М.И.М. е приложена принудителна административна
мярка по чл.171, т.1, б. «б» от ЗДвП – «временно отнемане на СУМПС на водач до
решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца» за това, че
като водач на МПС отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълнява предписание
за химико – токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози – нарушение на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, за което е съставен АУАН №АА891075/18.10.2020г. ЗППАМ е връчена на нейния
адресат на 22.12.2020г.
Видно от саморъчно
написано и подписано сведение, при връчване на съставените АУАН на 22.12.2020г.
М.И.М. обяснил, че не носи СУМПС, същото ще бъде предадено в най-кратък срок.
Към
материалите по делото са приобщени два броя пълномощни, съгласно които Д.М.Й.
упълномощава М.Й.С.да ползва и управлява собствения ѝ лек автомобил «БМВ
320Д» с рег.№ Н***ВХ, включително с право да го отдава под наем, дарява,
заменя, продава, бракува, залага на трети лица в това число и на себе си за
цена, каквато намери за добра, да го застрахова, преминава на технически
прегледи, извършва промени в регистрацията, както и да я представлява прид
всички държавни органи и организации, в това число и пред съд с право да преупълномощава
трети лица.
ЗППАМ № 21-0304-000043/03.03.2021г. е връчена
на Д.М.Й. на 04.03.2021г.
С жалба
рег.№ ДА-01-888/18.03.2021г. Д.М.Й. сезира Административен съд - гр.Шумен, с
искане за отмяна на ЗППАМ.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в
хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Същата не
се оспорва от страните и се подкрепя от приобщените доказателства,
представляващи административната преписка по издаване на акта.
Въз основа
на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни
изводи:
Предмет на
оспорване е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по
чл.171, т.2а, б. «а» от ЗДвП № 21-0304-000043/03.03.2021г., издадена от полицейски
инспектор към ОДМВР – Бургас, РУ Несебър - индивидуален административен акт,
подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Оспорването е направено от лице с правен интерес – адресат на акта, за когото
същият е породил неблагоприятни правни последици. ЗППАМ е връчена на нейния
адреста на 04.03.2021г., поради което настоящата жалба, подадена на 18.03.2021г.,
се явява депозирана в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по
законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването
му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалноправните и материално правните разпоредби по
издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки
фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка
на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146
от АПК, административният съд приема жалбата за неоснователна, по следните
съображения:
Издадената
заповед по правното си действие е индивидуален административен акт по смисъла
на чл.21, ал.1 от АПК, от който произтичат отрицателни последици за адресата. За
да бъде една принудителна административна мярка законна, тя трябва да отговаря
на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в
закон или указ случаи; да бъде налагана само от посочените в правната норма
административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана
във вида, по начин и ред, определен в правната норма. Принудителната
административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
преследваната от закона цел. По смисъла на чл.22 от ЗАНН целта на
принудителните административни мерки е да се постигне превантивен,
преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.
С
обжалваната заповед е наложена ПАМ на основание чл.171, т.2а, б. «а» от ЗДвП – прекратяване
на регистрацията на лек автомобил за срок от 6 месеца, считано от 03.03.2021г.
Съгласно
чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки от вида на процесната се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Разпоредбата
на чл.165, ал.1 от ЗДвП сочи, че службите за контрол се определят от министъра
на вътрешните работи. Със Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016г. на основание
чл.165, ал.1 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е определил Областните
дирекции на МВР като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. Със Заповед №
251з-209/18.01.2017г. Директорът на ОД на МВР - Бургас е оправомощил определени
длъжностни лица да прилагат принудителни административни мерки по Закона за
движение по пътищата (вкл. и по чл.171, т.2а от ЗДвП), в т.ч. полицeйските
инспектори в сектори / групи «Охранителна полиция» в Районни управления при ОДМВР
– Бургас. Настоящата заповед е издадена от А.Г.А., на длъжност началник полицейски
инспектор към ОДМВР - Бургас, РУ – Несебър, на когото са делегирани правомощия
по чл.172, ал.1 от ЗДвП. При това положение следва да се приеме, че обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган, надлежно упълномощен от директора на
ОДМВР – Бургас.
Заповедта
е издадена в изискуемата от чл.172, ал.1 от ЗДвП и 59, ал.1 от АПК писмена форма и притежава визираните в чл.59, ал.2 от с.к.
реквизити. В същата са посочени фактическите обстоятелства, възприети от органа
при произнасянето му и изразяващи се в управлението на МПС от вочач, който е
лишен от правоуправление на МПС. Посочено е и относимото правно основание –
чл.171, т.2а, б. «а» от ЗДвП. Изложеното обуславя извод, че административният
акт е надлежно мотивиран.
В хода на
административното производство не е допуснато съществено нарушение на
административно производствените правила, каквито са твърденията на
жалбоподателя. Съдът изхожда от позицията, че съществено е само това нарушение,
което създава вероятност за неистинност на фактите, които административният
орган е счел за установени и които са от значение за съществуването на
материално правното основание за издаване на акта. Сочените от оспорващия като
съществени нарушения на административно производствените правила не са такива.
В рамките на съдебното производство жалбоподателят има възможност да ангажира
доказателства, установяващи факти и обстоятелства, различни от тези, които са
приети за установени от административния орган. Доказателства, опровергаващи
отразеното в заповедта не бяха представени, поради което следва да се приеме,
че въпросното МПС е било управлявано по начина, който е описан в акта. След
като не са оборени фактите, отразени в събраните доказателства, дори и да е
допуснато някакво нарушение при тяхното събиране, то очевидно не е довело до
неистинност на фактите, които са приети за установени. Наред с това, спецификата
на мерките по чл.171, т.2а, б. «а» от ЗДвП изключва задължението на органа за
предварително уведомяване на адресата за започване на административното
производство, като чл.172, ал.5 от ЗДвП препраща към АПК единствено по
отношение на обжалване на заповедта за налагане на принудителна административна
мярка. С оглед на това, обстоятелството, че оспорващата, в качеството на
собственик на лекия автомобил и адресат на ПАМ, не е била уведомена за
образуваното производство, не се явява процесуално нарушение.
Въз основа
на изложеното заповедта се преценява като удовлетворяваща изискванията,
очертани от законовия ѝ статут на отежняващ индивидуален административен
акт - постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при
липса на съществени процесуални нарушения.
При
направената преценка за съответствие на Заповед за прилагане на ПАМ № 21-0304-000043/03.03.2021г.,
издадена от полицейски инспектор към ОДМВР – Бургас, РУ Несебър, с материалния
закон, съдът намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.171, т.2а, б. «а» от ЗДвП, цитирана като правно основание за
издаване на процесния акт, за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага
принудителна административна мярка «прекратяване регистрацията на пътно
превозно средство» на собственик, който управлява моторно превозно средство,
без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК,
както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице,
за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. В
конкретния случай, видно от фактическото описание на деянието,
административният орган е приел наличието на една от хипотезите, визирани в
законовата разпоредба, а именно управление на МПС от лице, което е лишено от
правоуправление на МПС с влязла в сила ЗППАМ по чл.171, т.1, б. «б» от ЗДвП. От
приобщената по делото ЗППАМ №
20-0304-000491/18.10.2020г. на началник сектор към ОДМВР – Бургас, РУ
Несебър, е видно, че спрямо М.И.М. е приложена принудителна административна
мярка по чл.171, т.1, б. «б» от ЗДвП – «временно отнемане на СУМПС на водач до
решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца» за това, че
като водач на МПС отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълнява предписание
за химико – токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози – нарушение на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. ЗППАМ е връчена срещу подпис на лицето на 22.12.2020г. По делото не се
твърди и липсват данни същата да е обжалвана. Наред с това, съобразно
разпоредбата на чл.172, ал.6 от ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на
приложената административна мярка. Доколкото СУМПС на водача е отнето със
ЗППАМ, издадена на основание чл.171, т.1, б. «б» от ЗДвП, който административен
акт подлежи на предварително изпъление по силата на закона, то към датата на
проверката лицето е било лишено от правоуправление. Тези безспорно установени
обстоятелства обосновават приложението на ПАМ от вида на процесната.
С оглед
наведените възражения от жалбоподателя, че същият не е предоставил собствения
си автомобил на лицето, което го е управлявало, следва да бъде посочено, че
съгласно чл.172, т.2, б. «а» от ЗДвП при наличие на предпоставките на тази
разпоредба, принудителната административна мярка се налага на собственика на
МПС. Между страните няма спор, че автомобилът, управляван от М.И.М. на
03.03.2021г., е собственост на Д.М.Й., поради което принудителната административна мярка е наложена
на собственика на превозното средство, управлявано от водач, лишен от правоуправление.
От правилно приложените материалноправни разпоредби на ЗДвП става ясно, че при
налагането на принудителната административна мярка по чл.171, т.2а, б. «а» от ЗДвП, е без значение обстоятелството, че автомобилът е бил управляван от водач,
различен от лицето, на което е бил предоставен от собственика му, дори и той да
не е дал съгласието си за това. Фактът, че превозното средство е управлявано от
друго лице, а не от това, на което собственикът го е предоставил, е ирелевантен
за отговорността на собственика на МПС, дори и той да не е знаел, че другото
лице е лишено от право да управлява МПС. В противен случай самата принудителна
мярка – прекратяване на регистрацията на МПС, респективно отнемане на СРМПС и
на регистрационни табели, не би могла изобщо да бъде налагана, а тя не може да
бъде насочена към лице, различно от собственика на съответното превозно
средство.
Разпоредбата
на чл.171, т.2а, б. «а» от ЗДвП е категорична и ясна, че се прекратява
регистрацията на пътно превозно средство, не само когато собственик, който го
управлява, е неправоспособен водач, не притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК. По
силата на чл.171, т.2а, б. «а» от ЗДвП тази принудителна административна мярка
се налага и на собственик, когато неговото моторно превозно средство е
управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства. Именно такъв е
настоящият случай. Ирелевантно за законосъобразността на заповедта е
обстоятелството дали собственикът на МПС е предоставил притежавания от него лек
автомобил на лицето, което го е управлявало към момента на проверката, както и
дали същият е знаел, че това лице е лишено от правоуправление. Налагането на
принудителната административна мярка не е обусловена от установяване на виновно
поведение от страна на собственика на автомобила, поради което наведените
доводи в тази насока се явяват неотносими. ПАМ се налагат отделно от
административните наказания по чл.13 от ЗАНН, които имат различна цел, посочена
в чл.12 от ЗАНН. Процесната принудителна административна мярка не цели да
санкционира / накаже нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни
последици за адресата да се постигане правно определен резултат - подобряване
на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на ПТП, на
загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Това
въздействие върху субекта е преценено от законодателя като превенция срещу
извършването на определен вид правонарушения. Крайният резултат от мярката по
чл.171, т.2а, б. «а» от ЗДвП е временно прекратяване на МПС, което се явява средството
за извършване на нарушение, тъй като макар ППС да остава под властта на неговия
собственик, прекратяването на регистрацията, чрез сваляне на регистрационните
табели, препятства възможността за движението му по пътищата, респективно
възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение. Превес тук следва
да се даде на обществения интерес, тъй като последният несъмнено е с по-висок
интензитет, а съразмерността винаги следва да се съобразява с основната цел на
закона. В разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДвП е предвидено, че принудителната
административна мярка се прилага за срок от шест месеца до една година. В
конкретния случай компетентният орган е определил минимално предвидения в
закона срок - 6 месеца, което обуславя извод за съразмерност на наложената ПАМ.
Наложената
принудителна административна мярка съответства и на целта на закона.
Предвидената мярка е израз на държавната политика за ограничаване и
преустановяване управлението на МПС от лице, лишено от правоуправление, което е
и обществено значима цел с оглед значителния брой жертви и пострадали. Мярката
действително е драстична и се характеризира със значителни по тежест
неблагоприятни последици, но е приета недвусмислено, представлява част от
действащото право и следва да бъде приложена и изпълнена при наличието на предвидените
в закона материално и процесуално правни предпоставки.
В
контекста на горното и съобразно установеното от фактическа страна, съдът
приема, че оспорената заповед е съобразена с материалния закон и неговата цел.
Събраните по преписката и ангажираните пред съда доказателства сочат наличието
на всички елементи от фактическия състав, съставляващ основание за прилагане на
принудителната административна мярка, като преценката на административния орган
е формирана при цялостно изясняване на фактите и липса на процесуални нарушения,
поради което оспорената заповед е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба
като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Водим от
горното Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването
по жалба на Д.М.Й. с ЕГН ********** ***, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. «а» от ЗДвП
№ 21-0304-000043/03.03.2021г.,
издадена от полицейски инспектор към ОДМВР – Бургас, РУ Несебър, с която на
оспорващата е наложена принудителна административна мярка «прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 03.03.2021г.» и са отнети
СРМПС № ********* и 2 броя рег.табели Н***ВХ.
Разноски
не се присъждат.
На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП
решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: