Р Е Ш Е Н И Е
№ 126
гр.Варна,09.01.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД,ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ШЕСТНАДЕСЕТИ състав, в публично съдебно заседание
проведено на четвърти декември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря
Галя Дамянова , като разгледа докладваното от съдията гр.дело №8402 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК.
Ищецът Ф.М.С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***,
представлявана от адв. Х.Д.Г., вписан във Варненска
адвокатска колегия, със служебен адрес: *, с адрес за призоваване: * - адв. Х.Г., претендира от съда да постанови решение с което
да признае по отношение на ответника „К.И.И.Б.“ ЕАД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, *, че ищецът не дължи на
ответника, сумата от 419,41лв.,
представляваща неиздължена главница по Договор за потребителски кредит № PLUS -
*, сключен с „Б. П. П. Ф. ЕАД, ЕИК *; сумата от 58,07лв. представляваща възнаградителна
лихва за периода 30.11.2009г. -28.05.2010г.; 51.13лв. мораторна лихва за периода
30.12.2009г. - 01.03.2011г., ведно със законната лихва върху главницата считано
от датата на депозиране на заявлението в съда - 15.03.2011г. до окончателно
изплащане на задължението и сумата 125,00лв., представляваща разноски по
делото, в т.ч. и юристконсултско възнаграждение, тъй
като е погасена по давност възможността за принудително изпълнение на
вземанията, за които е издаден Изпълнителен лист от 18.04.2011г. издаден въз
основа на влязла в законна сила Заповед за изпълнение № 2608/16.03.2011г. по
ЧГД № 3958/2011 по описа на Районен съд гр. Варна.
Моли да му бъдат присъдени и сторените в настоящото
производство съдено-деловодни разноски, както и адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ищцата.
Ищецът
аргументира правен интерес от предявения иск, навеждайки следните фактически
твърдения:
На основание
чл. 439 от ГПК, оспорва изпълнението на задължения по Изпълнителен лист от
18.04.2011г., издаден въз основа на влязла в законна сила Заповед за изпълнение
№ 2608/16.03.2011г. по ЧГД № 3958/2011 по описа на Районен съд гр. Варна.
Моли съда да признае за установено, че между Ф.М.С. от
една страна и „К.И.И.Б.“ ЕАД от друга, е погасена по
давност възможността за принудително изпълнение на следните вземания, за които
е издаден Изпълнителен лист по ЧГД № 3958/2011г. по описа PC - Варна, а
именно:сумата от 419,41лв., представляваща неиздължена главница по Договор за
потребителски кредит № PLUS - *, сключен с „Б. П. П. Ф." ЕАД, ЕИК *;
сумата от 58,07лв. представляваща възнаградителна
лихва за периода 30.11.2009г. -28.05.2010г.; 51.13лв. мораторна
лихва за периода 30.12.2009г. - 01.03.2011г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 15.03.2011г.
до окончателно изплащане на задължението и сумата 125,00лв. представляваща
разноски по делото, в т.ч. и юристконсултско
възнаграждение, като съображенията й за това са следните:
Въз основа на гореописаната Заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК и издадения от Районен съд гр. Варна по ЧГД № 3958/2011г.
Изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № * по описа на ЧСИ З. Д. peг. № *, което на 23.11.2017г. е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В хода на изпълнителното
производство на 15.05.2015г. е сключен договор за цесия между „Б. П. П.Ф.“ ЕАД,
ЕИК * и „К. И. И. БГ“ ЕАД, ЕИК *.
На 17.01.2018г. е образувано изп.
дело № * по описа на ЧСИ И. – Л. К. Е., peг. № * с взискател „К. И. И. БГ“ ЕАД, ЕИК * и длъжник ищецът по горецитирания
изпълнителен лист.
Счита, че задълженията описани по-горе са се погасили
по давност още в хода на изпълнителното производство пред ЧСИ З. Д. /изп. дело № */, преди изготвяне на постановлението за
прекратяването му, както и преди образуването на ново изпълнително производство
пред ЧСИ И. – Л. К. Е. peг. № *.
Съгласно т. 10 на TP № 2/26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години
и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие. Давността, съгласно
чл. 116, б. „в" ЗЗД се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ - налагане на запор или
възбрана, присъединяване на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Със същото тълкувателно
решението е прието, че когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК,
че прекратяването на изпълнителното производство, поради т.нар. „перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебния
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Прието
е, че без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата
давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие.
Последното валидно изпълнително действие по изп. дело № * по описа на ЧСИ З. Д. е налагане на възбрана
на 03.04.2012г. на недвижим имот, находящ се в **. От
този момент е започнала да тече 5-годишната погасителна давност и възможността
за принудително изпълнение се е погасила на 03.04.2017г.
Според мотивите на същото тълкувателно решение
давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането
му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя
съгласно чл. 18, ал.1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването
на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че
не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. Със същото тълкувателно решение е
прието, че прекъсването на давността с предявяването на иск и др.действия по
чл. 116, б. "б" от ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането
на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. "в" от ЗЗД са
уредени по различен начин, че законодателят е уредил отделно хипотезата на чл.
116, б. "в" от ЗЗД, относно давността в принудителното изпълнение,
без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в
исковия процес, че тези правила са неприложими при прекъсването на давността с
предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б.
"в" от ЗЗД, не защото ефектът на спирането в този случай настъпва
безвъзвратно, а защото в този случай няма спиране на давността, нито отпадане
на ефекта на прекъсването. Прието е също, че при изпълнителния процес давността
се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и
с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Посочено е, че искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие
за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Счита, че са настъпили факти след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание
/Заповед за изпълнение № 2608/16.03.2011г. по ЧГД № 3958/2011 по описа на
Районен съд Варна/, а именно изтекла е предвидената в закона петгодишна
погасителна давност.
Към момента на образуване на второто по ред
изпълнително дело, а именно изп. дело № *, по описа
на ЧСИ И. – Л. К. Е. peг. № * задълженията по
Изпълнителен лист от 18.04.2011г. издаден въз основа на влязла в законна сила
Заповед за изпълнение № 2608/16.03.2011г. по ЧГД № 3958/2011 по описа на
Районен съд Варна са били погасени по давност и е била изгубена възможността
същите да бъдат обект на принудително изпълнение.
Ответникът „К.И.И.Б."
ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, *, чрез пълномощника З. Н.
Д. - Прокурист, упълномощена от Я. Й. О. и П. Я. П. - в качеството им на
представляващи Дружеството, чрез пълномощника си юрисконсулт К. К. Т., преупълномощена от З. Н. Д., съгласно нотариално заверено
пълномощно с регистрационен № 12571/2017 г. от 01.12.2017 г. на нотариус И. И.
с peг. № * на НК, с район на действие Софийски
Районен Съд, съдебен адрес за кореспонденция* в срока за отговор по реда на
чл.131 от ГПК, депозира отговор на исковата молба.
Счита, че депозираният иск е процесуално допустим и
изцяло неоснователен.
По възражението за неоснователност на иска, излага
следните съображения: Намира за
неправилни твърденията на ищеца
за погасяване на вземанията, описани в исковата молба, по давност. В случая,
относно оспореното задължение, счита, че предвидената в чл. 110 ЗЗД обща
петгодишна давност, НЕ е изтекла.
На 26.08.2008г. между "Б. П. П. Ф. С.А.",
клон България в качеството му на универсален правоприемник на „Б. П. П. Ф."
ЕАД (предишно наименование „Д.Ф. И." АД), в качеството му на Кредитор от
една страна и Ф.М.С., в качеството й на Кредитополучател от друга, е подписан
Договор за кредит № PLUS-01251238, по силата на който в полза на Ф.М.С. е
отпусната сума в размер на 1357,63 лв. /хиляда триста петдесет и седем лева и шестдесет
и три стотинки/, която да послужи за потребителски нужди. Кредитополучателят се
задължил да погаси усвоения заем чрез 19 погасителни месечни вноски, всяка от
които в размер 71,45 лв., освен последната, която е в размер на 71,53 лв., като
първата падежна дата е 30.09.2008 г., а последната - 30.03.2010 г.
Кредитополучателят е направил дванадесет вноски за погасяване на кредита, като
първата пропусната вноска е на 30.09.2009г.
Вследствие на възникналите между страните договорни
правоотношения, същите уточнени в чл.1 от горепосочения договор за кредит,
кредиторът "Б. П. П. Ф." С.А., клон България е финансирал
кредитополучателя, а за Ф.М.С. е възникнало задължение да издължи кредита си
съгласно условията по сключения договор, описани в погасителният план от същия
договор.
Поради неизпълнение на възникналите договорни
задължения от страна на Ф.М.С., кредиторът се е снабдил със Заповед за
изпълнение на парично задължение № 2608/16.03.2011 г., по ЧГД№ 3958/2011 г., по
описа на PC - гр. Варна, като впоследствие е издаден изпълнителен лист от
20.04.2011 г. по ЧГД № 3958/2011г. По изпълнителен лист длъжника е осъден да
заплати на "Б. П. П. Ф." С.А., клон България, сума, в размер на
419,41 лв., представляваща неплатени вноски по сключен договор за потребителски
кредит № PLUS-01251238 /26.08.2008г., сумата 58,07 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 30.11.2009г. до
28.05.2010г., сумата 51,13 лв. мораторна лихва за
периода 30.12.2009г. -01.03.2011г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда -15.03.2011г. до
окончателното и изплащане, както и сумата от 125,00 лв., представляваща
разноски по делото за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 410, ал.1, т. 1 от ГПК.
По молба на "Б. П. П. Ф." С.А., клон
България от 15.07.2011г. е образувано изпълнително дело № 994/2011г. по описа
на ЧСИ З. З. Д., с peг. № 808 към КЧСИ, район на
действие гр. Варна. На дата 19.07.2011г. от кантората на ЧСИ З. З. Д. са
изпратили покана за доброволно изпълнение до длъжника, която не е получена. В
следващ опит за връчване на дата 03.04.2012г. поканата за доброволно изпълнение
е връчена на длъжника.
В молбата си за образуване, взискателят
е възложил на ЧСИ З. З. Д. правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. На тази дата е
прекъсната погасителната давност, тъй като Съгласно Тълкувателно Решение от
26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС „ ...е нередовна молбата за
изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал.
2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр.чл. 129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея
не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната
давността." По аргумент на противното, следва да заключим, че молбата за
иницииране на изпълнително производство, с която се възлагат правата по чл. 18 ЗЧСИ е редовна и води до прекъсване на теклата до момента погасителна давност.
След образуване на горепосоченото изпълнително дело
погасителна давност не е текла, който факт обосновава неоснователността на
претенцията ищцовата страна съгласно чл. 115, ал. 1,
б. „ж" ЗЗД. Това произтича от задължителната тълкувателна практика на ВС, обективирана в ППВС № 3/18.11.1980г., която е била в сила
към датата на образуването на изпълнително дело № 994/2011г. по описа на ЧСИ З.
З. Д. Подобно становище е възприето и в решенията на ВКС, постановени по реда
на чл. 290 ГПК, в които се дава разрешение на въпроса свързан с реда, по който
следва да се прилагат ППВС № 3/18.11.1980 г. и TP № 2/26.06.2015 г. в хода на
висящо изпълнително производство.Такъв е именно случаят, предмет на разглеждане
в настоящото производство, при който съгласно даденото с ППВС № 3/18.11.1980
година тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва давността
като по време на изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от TP №
2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013
година на ОСГТК на ВКС, обаче е дадено съвсем различно разрешение като е
прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие
по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното
ППВС. Прилагането на даденото с посоченото TP тълкуване за период преди
постановяването му би имало за последица погасяването по давност на дадени
вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са
предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това
давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на
тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би
довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС. Поради даденото
с отмененото тълкувателно ППВС и TP тълкуване на правната норма следва да
намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до
последиците от нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на
тълкувателния акт, като новото TP ще се прилага от този момент за в
бъдеще...". (Решение на ВКС № 170/17.09.2018 г., IV ГО, издадено по реда
на чл.290 ГПК). В този смисъл и Решение на Окръжен съд - гр. Варна по т.д. №
907/2018 г., Решение № 287 от 12.10.2018 г. на ОС - Враца по в. гр. д. №
326/2018 г. и Решение № 434 от 07.12.2018г. на ОС-Бургас по т.д. № 191/2018г.
Из мотивите на цитираното Решение на ВКС №
170/17.09.2018 г., IV ГО съдът подробно и мотивирано посочва, че „с
тълкувателно решение, с което се обявява за загубило сила предшестващ
тълкувателен акт поражда действие от момента на постановяването на новото
тълкувателно решение, поради което и от този момент предшестващият тълкувателен
акт престава да се прилага. Ако преди постановяване на новото TP са се
осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните
правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици
трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или TP, което е било
действащо към момента на настъпването на последиците"... обратното би
означавало да се предаде обратно действие на новото TP, което се предвижда само
по изключение, съгласно чл. 14 от Закон за нормативните актове.
Съгласно Постановление №3 от 18.XI.1980 г., Пленум на
ВС образуването на изпълнително производство прекъсва давността като по време
на изпълнителното производство давност не тече. Едва от 26.06.2015 г. с
Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е
дадено различно разрешение, като е прието, че в изпълнителното производство
давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от
момента на същото започва да тече нова давност.
В същите мотиви на посоченото решение, съдът
категорично посочва, че „извършената с т.10 от Тълкувателно решение от
26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС отмяна на Постановление №3 от
18.XI.1980 г., Пленум на ВС поражда действие от датата на обявяването на TP,
като даденото с т.10 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС постановено по тълк. д. № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на
висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са
приключили преди това.
Ако се приеме, че при образуван изпълнителен процес,
преди постановяването на Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС погасителна давност тече, то може да се стигне до това, че
„давността ще се счита за изтекла със задна дата преди момента на постановяване
на тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би
довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент Постановление №3 от
18.XI.1980 г., Пленум на ВС".
При съобразяване на така казаното се налага изводът,
че настоящият случай следва да се съобрази с разрешението, дадено в
Постановление №3 от 18.XI.1980 г. Това, от своя страна, води до съждението, че
твърдението на ищеца за изтекла погасителна давност към дата 03.04.2017г. не
може да бъде споделено и е неоснователно.
Въз основа на гореизложеното може да се направи от
правна страна извод, че по настоящия казус, от образуване на изпълнително дело
№ 994/2011 г. по описа на ЧСИ З. Д. до 26.06.2015 г. намира приложение ППВС №
3/18.11.1980 г и погасителна давност не тече, независимо дали има или няма
извършени изпълнителни действия. Началният момент от който започва да тече
погасителна давност е датата 26.06.2015 г. - постановяване на TP №
2/26.06.2015. Следователно, датата, на която вземането се погасява по давност
би била 26.06.2020 г.
Отделно от изложеното, по изпълнителното дело са
поискани и предприети множество изпълнителни действия, които обосновават неприложимост
на института на погасителната давност, на който се позовава ищцовата
страна.
Например на дата 03.04.2012г. е наложена възбрана на
недвижим имот, собственост на длъжника, находящ се в *. След това действие взискателят
не е бездействал, а е инициирал извършването на справки, пряко насочени към
събиране на вземането по образуваното изпълнително дело.
Гореописаните изпълнителни действия са извършвани от
предходния взискател по ИД № 994/2011г., след което
на дата 15.05.2015г. между "Б. П. П. Ф." С.А., клон България, в
качеството му на Цедент и „К.И.И.Б."
ЕАД, ЕИК *, в качеството му на Цесионер, се е сключил
договор за цесия, по силата на който "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" е
прехвърлило вземането си по сключения със Ф.М.С. договор за кредит от
26.08.2008г. на „К.И.И.Б." ЕАД.
За горецитираното вземане цедентът "Б. П. П. Ф." С.А., клон България, е
поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и е образувано ч.
гр. д. №3958/2011г. по описа на PC - Варна. С пълномощно от дата 09.06.2015г.
на нотариус В. Б., peг. № *, с район на действие - PC
- гр. София, предишният кредитор (цедентът) е
упълномощил „К.И.И.Б." ЕАД, ЕИК *, да уведоми от
името на "Б. П. П. Ф." С.А., клон България, всички длъжници по вземания на "Б. П. П. Ф." С.А., клон
България, които "Б. П. П. Ф." С.А., клон България е цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от
15.05.2015г. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, "Б. П. П. Ф." С.А., клон България, чрез пълномощника си „К.И.И.Б." ЕАД, е изпратил Уведомление за извършеното
прехвърляне на вземания до длъжника Ф.М.С. на дата 06.07.2015г. Изпратеното
уведомление се е върнало с бележка, че адресатът е непознат на адреса. На
17.07.2015г. е постъпила молба за конституирането на „К.И.И.Б."
ЕАД като взискател по изпълнителното дело. На
23.11.2017г. е изпратена молба от „К.И.И.Б." ЕАД
за прекратяване на изпълнителното дело и изтегляне на изпълнителния лист.
Изпълнително дело № 263/2018 год. е образувано в
кантората на ЧСИ И. И. – Л. К. Е., per. № *, въз
основа на молба от взискателя „К.И.И.Б." ЕАД от 17.01.2018г., като в молбата си за
образуване, взискателят също е възложил на ЧСИ И. – Л.
К. Е. правомощията по чл. 18 ЗЧСИ.
По молба на взискателя на
14.03.2018 год. е наложен запор на банковата сметка на длъжника в „Ц. К. б."
АД. На 10.04.2019г. отново е наложена възбрана на имота в *.
Видно от гореописаните изпълнителни действия, дори да
бъде прието, че по време на образуваното изпълнително дело, преди постановяване
на Тълкувателно Решение от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС е
текла погасителна давност, не е изтекъл предвидения в чл. 110 ЗЗД петгодишен
срок.
Моли съда да
приеме уточнението, че в депозираната от Ф.М.С. искова молба не е взето под
внимание и въобще не се упоменават предприетите действия по събиране на
вземането. Предприемането на всяко едно от горепосочените изпълнителни действия
представлява годно за прекъсване погасителната давност основание, който извод
следва от задължителната практика на ВКС. В мотивите на т. 10 от TP № 2 от 26
юни 2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС се
изтъква, че съгласно чл. 116, б. „в" ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. ВКС стига
до заключение, че давността по време на висящото изпълнително дело, се прекъсва
многократно, което става с „предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането
му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ)...".
Не е необходимо предприемането на действие от съдебния
изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е задължително успешно, за да
се счита давността за прекъсната. Това следва от самата разпоредба на чл. 116,
б. „в" ЗЗД, в която законодателят неслучайно си служи с думата
„предприемане" на изпълнителни действия, а не „извършени" или друга
подобна формулировка. Аргумент в подкрепа на това становище са мотивите в Реш. № 1416 от 24.06.1969 г. на ВС по гр. д. № 884/69 г., I
г. о.: „Давността се прекъсва с исканията на взискателя
да се извършат принудителните изпълнителни действия и предприемането им от
съдебния изпълнител и тогава, когато тези действия са били безуспешни поради
ненамирането на длъжника на посочените адреси". В тях се застъпва становище,
че при предприети действия от страна на съдебния изпълнител по повод направено
искане от страна на взискателя законодателят не може
да освободи длъжника от изпълнение на задълженията му само за това, че той е
успял по някаква причина да остане неоткрит и непринуден да престира.
Допълва се, че ако се приеме обратното, то ще се достигне до поощряване на
всички недобросъвестни длъжници към създаване на
всевъзможни пречки за осъществяване на изпълнителните действия и към
поощряването им за тази недобросъвестност.
В настоящия случай погасителната давност е била
прекъсвана многократно с предприемането или осъществяването на горепосочените
изпълнителни действия, с което предишния взискател
"Б. П. П. Ф." С.А., клон България, настоящия взискател
„К.И.И.Б." ЕАД, ЧСИ И. Л. К. Е., не са
бездействали, а напротив са предприемали необходимите действия, в хода на
образуваното изпълнително дело № 263/2018, което доказва отношение за активно
събиране на сумите по изпълнителния титул.
С оглед на изложената фактическа обстановка,
задължението на Ф.М.С., е надлежно дължимо и не е погасено по давност.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
депозираната искова молба в цялост като неоснователна. Моли да му бъдат
присъдени сторените в настоящото производство разноски, за които представя
надлежен списък.
В условията на евентуалност, ако съдът възложи
разноските в производството в негова
тежест, то моли да се приложи и чл. 78, ал. 5 от ГПК и ако заплатеното
от ответната страна възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, то моли съдът да
приеме възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, като същото бъде
намалено.
В съдебно заседание ищецът , чрез процесуален представител адв. Горанов, поддържа иска и моли за положително произнасяне по него , като
претендира за присъждане и сторените по
делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща
представител. С писмена молба заявява,
че поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на иска.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Не е спорно между страните , а и от
изисканото за нуждите на настоящото производство изп.дело
№ 20118080400994 по описа на ЧСИ З. Д., рег.№ 808 с район на действие ОС-Варна
се установява, че цитираното изп.производство е
образувано въз основа на изп.лист , издаден в
производството по ч.гр.д. №3958/2011год. на ВРС, 26 състав . Изп.лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение , постановена в производство по
реда на чл.410 от ГПК.
Изп.лист е
издаден в полза на „Б. П. П.Ф.“ЕАД срещу Ф.М.С. . По силата на така издадения изпълнителен
лист, длъжникът е осъден да заплати на кредитора следните суми: сумата 419.41 лв. (четиристотин и
деветнадесет лева и 41 ст.), главница, сумата 58.07 лв. (петдесет и осем лева и
07 ст.), възнаградителна лихва за периода 30.11.2009
г. – 28.05.2010 г., дължими по Договор № PLUS – 01251238, сумата 51.13 лв.
(петдесет и един лева и 13 ст.), мораторна лихва за
периода 30.12.2009 г. – 01.03.2011 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от депозиране на заявлението в съда - 15.03.2011 г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата 125.00 лв. (сто двадесет и пет
лева), представляваща разноски по делото, в т.ч. и юрисконсултско
възнаграждение.
Не е спорно между страните, а и от изп.дело се установява, че същото е образувано по молба
от 15.07.2011год.
По молба на взискателя
от 23.11.2017год. производството по делото е прекратено на основание
чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.
Заверен препис от това изп.дело е приет към доказателствата по делото.
Въз основа на молба от кредитора на
18.01.2018год. е образувано изп.дело №20188940400263
на ЧСИ И. Л. Е. с район на действие ОС-Варна.
Копие от изп.дело
е прието към доказателствата по делото.
При
така изяснената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна :
Съобразно разпоредбата на чл. 439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя,
ако възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния
акт. По своето естество искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен
иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото
право на взискателя по изпълнителното дело,
вследствие на новонастъпилите след постановяването на
съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта
му не е настъпила. По изложените съображения предявеният иск е допустим,
доколкото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по
изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у
длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.
Предявеният иск е основан на
твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради
наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в
сила на заповедта за изпълнение, а именно погасяването на вземанията поради
изтекла погасителна давност.
Съгласно ТР № 2 от 26.06.2015 г. на
ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, мотивите на т.
14, новият ГПК, урежда заповедното производство като част от изпълнителния
процес и затова самото заявление за издаване на заповед за изпълнение не
прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на
вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК, предявяването на този иск има
обратно действие, само ако е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК.Освен в тази
хипотеза давността следва да се счита прекъсната и със стабилизиране на
заповедта за изпълнение. Това е така, тъй като съгласно актуална практика на
ВКС, влязлата в сила заповед за изпълнение формира обвързваща страните сила , че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Затова
заповедното производство може да бъде възобновено при наличието на
предпоставките по чл.423 от ГПК, а иск за оспорване на вземането на основания и
факти, настъпили до изтичането на срока за подаване на възражение може да бъде
предявен само при наличието на предпоставките по чл.424 от ГПК. / В тази насока
е определение №214 от 15.05.2018год. по ч.гр.дело №1528/2018год. на ВКС,IV
гр.отделение/. Предвид на това стабилизираната заповед за изпълнение по чл.410 има последиците на съдебно решение за
установяване съществуването на вземането по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, така
че срокът на новата давност по чл. 117,
ал. 1 ЗЗД , следва да бъде съблюдаван с оглед разпоредбите на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В настоящия случай иск не
е предявен, нито в срок са подадени възражения срещу издадената заповед за
изпълнение.Т.е. предмет на изпълнение по настоящото дело е влязла в сила заповед изпълнение, въз основа на която е издаден изп.лист, чието изпълнение е оспорено в настоящото
производство.
Ищецът аргументира искът си с
наведено възражение за изтекла давност. Т.е.
същият следва да установи , че вземането за чието удовлетворение е образувано изп.дело, вече не съществува и не принадлежи на
принудително изпълнение. Сочи че вземанията са погасени по давност още в хода
на производството по изп.производство пред ЧСИ З.Д.,
преди постановлението за прекратяването му, както и преди образуваното изп.производство пред ЧСИ И. Л. Е. с район на действие
ОС-Варна.Позовава се на ТР №2 от 26.06.2015год. на ВКС по тълк.
д. № 2/2013 г., ОСГТК.
Съгласно ТР от
26.06.2015год. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК,прекратяването
на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция”
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е
дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това, тъй като този акт има само декларативен, а
не конститутивен ефект. Прекратяването на
изпълнителното производство става по право, като новата давност започва да тече
от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Каквото
и да е основанието за прекратяване на изпълнителното производство, всички
предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право /с изключение
на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от
извършването на които трети лица са придобили права и редовността на
извършените от трети задължени лица плащания/. Обявено е за изгубило сила ППВС
№ 3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането .
В мотивите на посоченото решение ,
съдът категорично посочва, че извършената с т.10 от ТР от 26.06.2015год. по
т.д. №2/2013год. на ОСГТК на ВКС отмяна на Постановление №3 от 18.11.1980год.
на Пленума на ВС поражда действие от датата
на обявяване на ТР, като даденото с т.10 от ТР разрешение се прилага от
тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни
производства.С оглед на така дадените разяснения след образуване на изп.дело пред ЧСИ З. Д. - 15.07.2011год. до датата на
постановяване на ТР - 26.06.2015год. давност не е текла. В тази
насока съдът споделя изцяло доводите на ответника , че с т. 10 от TP № 2/26.06.2015 година, постановено
по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, е дадено
съвсем различно разрешение , като е прието, че в изпълнителното производство
давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от
момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във
връзка с това е отменено цитираното ППВС. Прилагането на даденото с посоченото
TP тълкуване за период преди постановяването му би имало за последица
погасяването по давност на дадени вземания, които са били предмет на
изпълнителни производства, но по тях не са предприемани действия за период
по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със задна
дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на
даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото
към онзи момент ППВС. Поради даденото с отмененото тълкувателно ППВС и TP
тълкуване на правната норма следва да намери приложение и след отмяната на
същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са били
реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт, като новото TP ще
се прилага от този момент за в бъдеще...". (Решение на ВКС №
170/17.09.2018 г., IV ГО, издадено по реда на чл.290 ГПК). В този смисъл и
Решение на Окръжен съд - гр. Варна по т.д. № 907/2018 г., Решение № 287 от
12.10.2018 г. на ОС - Враца по в. гр. д. № 326/2018 г. и Решение № 434 от
07.12.2018г. на ОС-Бургас по т.д. № 191/2018г.
Предвид
на това се явяват неоснователни твърденията
на ищеца, че още преди прекратяване
на изп.дело пред ЧСИ, правото за принудително
осъществяване на вземането е погасено.
От дата 26.06.2015год. до датата на
образуване на изп.производство №20188940400263 пред ЧСИ И. Л. Е. с район на действие ВОС - 18.01.2018год. не е изтекла давността за принудително
удовлетворяване на вземането на ответника. След образуване на това изп.производство са осъществявани множество изп.действия с който е прекъсвана давността. На
14.03.2018год. е наложен запор на банкова сметка ***, на 10.04.2019год. е
наложена възбрана на имот в *. Ето защо и давността за събиране на вземането не
е изтекла.
Вземайки предвид горното съдът
счита, че предявения иск се явява неоснователен и постановява решение с което отхвърля иска.
При този изход от спора и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на ищеца, следва да бъдат възложени сторените разноски от
ответника, изразяващи се в юк.възнаграждение, което
съдът определя в размер от 150лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска на Ф.М.С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, представлявана от адв. Х.Д.Г., вписан във Варненска адвокатска колегия, със
служебен адрес: *, с адрес за призоваване: * - адв. Х.Г. срещу „К.И.И.Б.“ ЕАД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, *, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника следните суми: сумата от
419,41лв., представляваща неиздължена главница по Договор за потребителски
кредит № PLUS - *, сключен с „Б. П. П. Ф. ЕАД, ЕИК *; сумата от 58,07лв.
представляваща възнаградителна лихва за периода
30.11.2009г. -28.05.2010г.; 51.13лв. мораторна лихва
за периода 30.12.2009г. - 01.03.2011г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 15.03.2011г.
до окончателно изплащане на задължението и сумата 125,00лв., представляваща
разноски по делото, в т.ч. и юристконсултско
възнаграждение, тъй като е погасена по давност възможността за принудително
изпълнение на вземанията, за които е издаден Изпълнителен лист от 18.04.2011г.
издаден въз основа на влязла в законна сила Заповед за изпълнение № 2608/16.03.2011г.
по ЧГД № 3958/2011 по описа на Районен съд гр. Варна,на основание чл.439,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
Ф.М.С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, представлявана от адв. Х.Д.Г., вписан във Варненска адвокатска колегия, със
служебен адрес: *, с адрес за призоваване: * - адв. Х.Г. ДА ЗАПЛАТИ на „К.И.И.Б.“ ЕАД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, *, сумата от
150лв., представляваща
сторени по делото разноски, които се изразяват във юк.възнаграждение
, на
основание чл.78,ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщението на страните , ведно с препис от решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Р.Христова/