Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,14.02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, І-9
състав, в публично заседание на пети декември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като
разгледа докладваното от съдия Кузманова гр. дело № 7729/ 2010 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по ИМ на П.В. Г.– Петрова в която са предявени искове с правно
основание чл. 124 ал. 1 ГПК вр. чл. 26 ал. 2,пр. 3 ЗЗД, обективно евентуално съединени с искове с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД, чл. 27 вр. с чл. 29, ал.1 ЗЗД и чл. 87, ал. ЗЗД.
В ИМ се твърди, че до 19.04.2010 г. ищцата
била собственик на къща с двор с адрес: гр.София, кв. Бояна, ул. „******, когато
с ответницата сключила договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане, съдържащ се в нот. акт № 40,
том І, рег. № 3621 по н. д. № 35/2010 г.на нотариус с рег. № 074
на НК. Към датата на сключването на договора била на 83 г. с възрастови
изменения (затруднено чуване на говор),емоционални особености (лабилност, лесна доверчивост, недооценъчност на ситуациите) и живеела заедно с племеника си около 2 години и половина.За 1 седмица останала сама и на
10.04.2010 г. на пазара в „Красно село“ се запознала с ответницата, която я накарала
да й прехвърли имота с измма, че ще го купи й даде
пари. Сочи, че процедурата по прочитането на акта била нарушена, тъй като не е
изпълнена процедурата на чл. 578 вр. с 583 ГПК и тя не е могла да чуе нищо. Поддържа, че с приобретателката имала обтегнати отношения, прерастващи в
караници.Моли съда да прогласи нищожност на
сделката поради порок при изповядването й, евентуално унищожаване поради
невъзможност на разбира и ръководи
действията си, унищожаване поради въвеждането й в заблуждение относно
предмета, както и разваляне на договора за издръжка и гледане поради пълно неизпълнение.
Ответницата Л.К.П., сочи,
че познанството й с ищцата е от 2006 г., като нейн
клиент на сергия на пазара в Красно село. През годините се грижела безвъзмездно
за нея, снабдявайки я с продукти, контактувала с личната й лекарка. Самата ищца
поискала да сключат процесния договор, като на
14.04.2010г. посетила психиатър,за оценка годността й да сключва подобен тип
разпоредителни сделки. Положителното становище след прегледа и подробните
разяснения от нотариуса за съдържанието на сделката довели до сключване на
договора от 19.04.2010 г. Поради засягане на наследсвени права
роднини на ищцата я подтикнали да предприеме разваляне на договора.
В хода на делото ищцата е
починала и на нейно място са конституирани наследниците й
по закон: Л.З.К., Й.В., Л.С., В.В., С.В., З.А., З.Р.
и Д.Р..
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт за
прехвърляне недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 40, т. І, рег. № 3621 по н. д. № 35/2010 г.
на нотариус В.м. с рег. № 074 П.В. Г.– Петрова е прехвърлила на ответницата
собствения си недвижим имот с площ 662 кв.м. заедно с построената в него сграда
със застроена площ 62 кв.м. с месторазположение и граници посочени в същия
срещу поемане от ответницата гледането и издръжката на ищцата при условията
описани в договора.
По делото са представени: Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, обективиран в н. акт № 40, т. І, рег. № 3621 по н. д. №
35/2010 г. на нотариус с рег. № 074 по описа на НК и описаните в него документи
вкл. медицинско направление от
14.04.2010 г. от д-р Л.П.– психиатър със становище относно мисловен процес и
ориентация, със съпътстващи заболявания на пациентката с адресат- нотариус М., отоневрологични изследвания в УМБАЛ “Царица Йоана-ИСУЛ“ ЕАД
от 26.04.2010 г, психиатрична консултация от д-р С.извършена на 23.04.2010 г.на
ищцата, сведение от личния лекар на ищцата –д-р Генова, удостоверение от
нотариус С. за заверено пълномощно,
впоследствие оттеглено от ищцата от 11. 01. 2011 г., молба-заявление от ищцата
до директора на Банка ДСК входиран на 27.12.2010 г
От изготвената СПсЕ, в.л. д-р М., след личен преглед на ищцата е
заключила, че липсват данни за налично душевно заболяване или психотично разстройство.Отчетено е налично самочувствие,
макар и с известна емоционална лабилност, ограничен вербален контакт поради
намален слух, всестранна ориентировка за околните, включително и за
политико-обществените събития, налична критичност към поведението си, леко
забавен мисловен процес, паметови нарушения. Тези
разстройства според в.л. не нарушавали базисната психична годност на ищцата и не я лишавали от способността й да
разбира говорната и писмена реч.
Съгласно заключението на в.л. д-р Б. по
назначената СМЕ при извършения преглед на ищцата е било налице състояние на
почти пълна двустранна глухота и единствената възможност да възприема правилно
човешка реч е говорещият да е на разстояние 30 – 40 см. от изследваното лице,
при положение, че то има видимост към говорещия. Без повтаряне на думите ищцата
не би могла да възприеме повече от 20 – 30 % от речта. С оглед предишните
изследвания на ищцата (26.04.2010 г.) в.л. е посочило влошаване в състоянието на ищцата с около
20-25 дБ.
От показанията на свидетеля - нотариус М., се установява, че познавала ищцата от 2000
г., и е имала близки взаимоотношения с
нея която в годините й е искала професионални съвети, обсъждайки многократно с нея правни въпроси. Клиентката й
носела слухов апарат, комуникирала с нея често в кантората и по телефон и не е
имала съмнения, че ищцата нечува. Напредването на възрастта довело до появата
на тревога, кой ще се грижи за нея и многократно през годините обсъждала,
търсела човек, който да полага грижи, някои от които е водила в кантората. Параметрите
по сделката са обсъждани многократно помежду им в продължение на доста време
преди сключването й. Запознала се с ответницата, доведена от
ищцата, в кантората и сочи,че двете
страни били наясно с последиците и задълженията по такъв договор.
Съгласно показанията на
свидетелят Ц.– съсед на ищцата от 1970 г. откогато датира познанството им, никога
не бил виждал ответницата, съседката му казвала, че живее сама. Виждал че й
носят торби но не знае дали е било храна. Виждал внук на брат й, който
идвал да я взема с кола.
Свидетелят М., установи,че
познава ищцата от две-три-пет години, тъй като е съсед на племеницата,
чиито синове вземали ищцата да нощува у тях вечерно време, а от две три седмици
почти всяка вечер. На следващия ден я връщали в Бояна. Не бил виждал
ответницата.
Свидетелят ПЕТРОВ – колега
на ответницата и двамата имали съседни маси на пазаря твърди, че между
първоначалната ищца и ответницата е имало близки взаимоотношения, на които той
е бил пряк свидетел при честите си посещения в Бояна по повод носенето на
продукти, както и на инцидентни проверки
на електромера на къщата на ищцата. Често пазарувал за ищцата с пари дадени от
ответницата и с колата й ги доставял, също така й доставял и дърва за отопление
и смески за пилета. Възприемал отношенията на двете като между майка и дъщеря.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
По
иска по чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.26, ал.2,пр. 3 ЗЗД
По иска за прогласяване
нищожност на договора за издръжка и гледане от 19.04.2010 г. поради нарушение на формата – участие на глухо
лице в нотариалното производство без да са изпълнени особените изисквания за
това съдът намира следното: По силата на
чл. 583, ал. 1 ГПК, когато
участващото лице е грамотно, но е глухо,
глухият трябва сам да прочете гласно
документа и да обяви дали е съгласен със съдържанието му. Целта на правилото е
да обезпечи възможност на участващите в акта лица да проверят съответствието на
съдържанието на акта с тяхната действителна воля.И това са случаите, когато
лице с увреден слух, тежко чуващо, практически глухо, което чува като звук
говорната реч, без да може да разграничи и диференцира отделните думи, участва
в нотариално удостоверяване, но тази процедура по чл. 583 ГПК се прилага когато
нотариусът установи,че не се разбира с
това лице и когато страданието на това лице ще му попречи да разбере
съдържанието на документа,който подписва.
При съвкупната преценка на всички доказателства по
делото (свидетелските показания и СМЕ) съдът намира, че не се установи и не се
доказа, че прехвърлителката към датата на изповядване
на сделката – 19.04.2010 г. е била глуха, за да е необходимо за действителността
на нотариалното действие да бъдат спазени условията на чл. 583 ГПК.Съдът счита за достоверни
показанията на нотариуса - изповядал сделката, познавал починалата ищца от близо
10 години, преди сделката, имал безпроблемна комуникация и не е имал и
съмнения, че не чува, консултирал я във връзка с сключени договори за наем,
завещание, споразумения за прекратяване на вече сключени такива, както и че
самата ищца й е представила ответницата, с която живели заедно в къщата й дълго
време преди сделката.Подобен тип сделка
е обсъждан от години и прехвърлителката е била
запозната с последиците от разпореждането си. Ето защо съдът приема че нотариуса е бил наясно, че състоянието
на починалата ищца носеща слухов апарат не я лишава от способността да разбира
говорната и писмената реч поради което този иск като неоснователен и недоказан
следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл. 31, ал. 1 ЗЗД
Относно твърдението за унищожаване на договора за издръжка и гледане поради липса на способност за разбиране и ръководене на действията.Според разпоредбата на чл.31,ал.1 ЗЗД унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. Това основание е налице тогава, когато едната страна макар и дееспособна, към момента на сключване на атакуваната сделка, не е могла да разбира или да ръководи действията си. Без значение е продължителността на това състояние. Определящо е състоянието на лицето към момента на извършване на сделката, дали това състояние е било такова, което да позволи на сключилия сделката - да действа съзнателно и разумно, така че да може свободно, без външна намеса да формира и да изрази волята си. Тази преценка е предоставена на съда. При извършването й - тъй като се касае за дееспособно лице - съдът е длъжен да съобрази всички съотносими, установени към релевантния момент обстоятелства, от значение за формиране на волята за осъществяване на процесната сделка: възраст, здравословно състояние, начин на живот, различни зависимости, включително и от трети лица и други. Събраните доказателства обосновават извода, че прехвърлителката към момента на сключване на договора е действала в пълно съзнание и е могла да ръководи действията си. В изготвения от д-р Л.П.- психиатър медицински документ от 14.04.2010 г. след направен личен преглед, е удостоверено, че пациентката имала правилен мисловен процес и била ориентирана. Този преглед е направен по настояване на нотариус М., която е искала да обезпечи валидността на сделката. В показанията си тя изрично сочи, че прехвърлителката от години обмисляла сключването на този договор и между двете били проведени множество разговори в тази насока, тя била запозната с извършвания акт и последиците от него. В експертизата д-р М. след личен преглед е приела, че ищцата не страда от душевно заболяване, била ориентирана за събитията около себе си и в обществено-политическата сфера, с критичност към поведението си. В.л. е констатирало нарушения в паметта й, в резултат на възрастовите промени, но същите не са довели до душевно заболяване. Според в.л. и зависимостта в битово отношение и податливостта към внушения при ищцата, също не биха довели до състояние тя да не разбира и ръководи действията си. Ето защо съдът намира иска по чл. 31,ал.1 ЗЗД за неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл. 27, вр.
чл. 29 ЗЗД
По делото не се установи
допусната от страна на прехвърлителката грешка в личността на приобретателката
по договора за издръжка и гледане. Грешката, като основание за унищожаемост на сделка, предполага несъзнавано
несъответствие между действителната воля на лицето и изразената от него воля
при сключване на сделката. Такава е налице, когато волеизявлението на страната
по договора, е направено в резултат на неверни представи или незнание на
определени факти и обстоятелства, имащи съществено значение за формиране на
вътрешната му воля. В хипотезата на грешка в лицето по чл. 28, ал.1, изр.2 ЗЗД,
погрешно изразената воля касае насрещната страна по сделката. В случая не е
налице грешка в личността на ответницата, при положение че ищцата
се познавала от години с ответницата по повод посещенията й на пазара Красно
село, лично е завела ответницата при нотариуса, а параметрите на сделката са
обсъждани в продължение на месеци между
нея и нотариуса.
Съдът намира,че по делото не се установи нито доказа,че ищцата е била въведена умишлено в заблуждение от ответницата относно предмета на сключения договор. Измама по см. на чл. 29 ЗЗД е налице, когато сключващият е въведен умишлено в заблуждение от другата страна или от трето лице, т. е. когато е предизвикана и съзнателно поддържана погрешна представа за действителността, което е от решаващо значение за сключването на сделката. По делото не са представени нито писмени нито гласни доказателства за наличието на измамливи действия от страна на ответницата.
Поради изложеното исковете за унищожаване на договора за издръжка и гледане поради грешка и измама следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По иска по чл. 87,ал.3 ЗЗД
Договорът за издръжка и гледане е
ненаименован договор.Съдържанието на насрещните права
и задължения на прехвърлителя и приобретателя
не са определени в закона.По делото се определят от постигнатото между страните
съгласие, обективирано в процесния
нотариален акт. Съдът намира, че не са налице основанията за разваляне на договора поради неизпълнението му от страна
на ответницата. Видно от твърденията в ИМ ответницата е посещавала дома й вечерно
време, но тя възприемала тези посещения като натрапени, била разочарована от
постъпката си да прехвърли имота си на ответницата. От една страна в ИМ се
твърди,че две години и половина племенника на ищцата Г.е живял при нея и се е
грижил. От друга страна видно от показанията на свидетеля М., синовете на
съседката му са вземали ищцата вечер и на сутринта я карали обратно в Бояна, където
живеела.Свидетелят Ц.също установи, че ищцата понякога вземана от племенника си
Г.и не е нощувала в Бояна. На следващо място ИМ е заведена от прехвърлителката чрез пълномощниците
й З.Г.К.и Г.Г.К.съгласно нот.завереното
й пълномощно от 25.06.2010 г. на Нотариус С.(л.9,10), а от приложеното удостоверение
изх.№ 2/11.01.2011 г. на същия нотариус
(л.95) е видно, че ищцата е оттеглила пълномощното. Не се установиха твърденията
в ИМ, че ответницата е предизвиквала скандали и тормоз късно вечер,натрапвайки агресивно присъствието си на живеещите в къщата
ищца и племенника й Г.. Ето защо съдът приема,че и този иск е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По разноските
При този изход на
делото на наследниците на ищцата не се дължат разноски. Ответницата съгласно
списъка по чл.80 ГРК претендира сумата - 2 617 лева, разноски, която
на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК конституираните ищци следва да й заплатят.
Въз основа на изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.В.Г., ЕГН **********,починала на
24.09.2011 г. и от наследниците й по закон Л.З.К., Й.В., В.В., Л.С.,
Д.Р., З.Р. всички със съд. адрес: адв. С.Л. ***, офис 3, С.В. с адрес: Република Сърбия, с.
Дукат, Босилеградско и З.А. с адрес: Република Сърбия, гр. Босилеград, ул. „******срещу Л.К.П.,
ЕГН ********** с адрес: *** и съд.адрес : адв. Б.С. *** искове
с правно основание главен: по
чл. 124,ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД; и евентуални:
по
чл. 31, ал. 1 ЗЗД ; по чл. 27 вр. с
чл. 29, ал. 1 ЗЗД и по чл. 87, ал.3 ЗЗД КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Л.З.К., Й.В., В.В., Л.С.,
Д.Р., З.Р. всички със съд.
адрес: адв. С.Л. ***, офис 3, С.В. с адрес: Република Сърбия, с. Дукат, Босилеградско, З.А. с адрес: Република Сърбия, гр.
Босилеград, ул. „******, да заплатят
на Л.К.П., ЕГН ********** с адрес: ***,
на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
от 2 617 лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: