Решение по дело №233/2020 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 260007
Дата: 21 септември 2020 г. (в сила от 5 февруари 2021 г.)
Съдия: Станислав Иванов Цветков
Дело: 20204230200233
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

      № 260007

 

гр. Севлиево 21.09.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Севлиевският районен съд, в публично заседание

на първи септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

Председател: Станислав Цветков

              

при секретаря РЕФУЗЕ ОСМАНОВА, в присъствието на прокурора                          като разгледа докладваното от съдията Цветков Н.А.Х.дело № 233 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбоподателят ”Таня Цанкова” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Севлиево, ул.”Никола Д.Петков” № 60, вх.В, ет.8, ап.47, представляван от Т.К.Ц. е обжалвал наказателно постановление № 477883-F507976 от 18.11.2019 г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“ В.Търново в Централно управление на НАП, с което за извършено нарушение по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ и на основание чл.185, ал.2 във вр. с чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност / ЗДДС / му е наложено наказание имуществена санкция в размер от 500.00лева.В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, в подкрепа на което се излагат подробно развити в същата съображения.

ИСКАНЕТО е съдът да отмени изцяло наказателното постановление.

Ответникът по жалбата, се явява представител при разглеждане на делото, който оспорва жалбата и отправя искане същата да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят ”Таня Цанкова ” ЕООД гр.Севлиево е със седалище и адрес на управление гр.Севлиево, ул.”Никола Д.Петков” № 60, вх.В, ет.8, ап.47.Дружеството-жалбоподател стопанисвало търговски обект - ресторант, находящ се в гр.Севлиево, местност ”Чакала”.На 09.09.2019 год., свид.Р.Х.Х. – инспектор по приходите при ЦУ на НАП и свид.М.И.К. – старши инспектор по приходите в същото управление, в присъствието на Н.К.Х. – сервитьор в търговският обект и Т.К.Ц. – управител на „Таня Цанкова“ ЕООД, извършили проверка в посочения по-горе ресторант.Резултатите от същата били отразени в Протокол за извършена проверка № 0364032 от същата дата.В посочения Протокол длъжностните лица отразили, че са извършили проверка на търговския обект.При извършена контролна покупка преди легитимацията им е издаден фискален касов бон.След легитимация е изведен дневен отчет и попълнен опис на паричните средства, от което не се констатирала разлика в касовата наличност.Посочено е, че обекта е ресторант, в който се предлага храна и напитки по меню.Налично 1 бр. фискално устройство, работещо.Налични 2 посттерминала на „Райфайзенбанк“ и „Банка ДСК“.Обекта е собствен, категоризиран с две звезди, с капацитет от 150 места.Наличен 1 бр. фискален принтер.Представени и проверени всички документи на ФУ – паспорт, свидетелство за регистрация, договор за сервизно обслужване и книга за ДФО.В протокола като установено е отразено, че издаденият фискален касов бон № 005632/09.09.2019 г. не съдържа наименование на стоката, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки.Приложена към ФКБ е бележка от нефискален принтер с подробно описани артикули.В протокола са отразени и други констатации, в които не се съдържат данни за извършени нарушения.Посочено е, че в случая е нарушен чл.26, ал.1, т.7 – липса на задължителните реквизити на ФКБ.С посоченият по-горе протокол, на осн. чл.13, ал.1 и чл.37, ал.3 от ДОПК било наредено управителя или упълномощено от него лице да се яви на 13.09.2019 г. в 14.00ч. в ТД на НАП В.Търново за съставяне на АУАН, като е отразено, че при неявяване АУАН ще се състави в негово отсъствие.Наредено било също така да се представи документ за собственост на търговският обект.

На посочената дата - 13.09.2019 г., свид.Р.Х.Х., в присъствието на свид.М.И.К. и управителя на дружеството-жалбоподател, съставил против ”Таня Цонкова” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Севлиево, ул.”Никола Д.Петков” № 60, вх.В, ет.8, ап.47, представлявано от Т.К.Ц. - управител, АУАН № F507976, за това, че на 09.09.2019 г. в 20.10 часа е извършена проверка на търговски обект – ресторант, находящ се в гр.Севлиево, местност „Чакала“, стопанисван от „Таня Цанкова“ ЕООД, ЕИК *********.При проверката се установило, че при извършена контролна покупка на храна и напитки: Рулца от раци пане – 4,50; г-ра зад.зеленчуци – 2,00; пил.късчета в кер. – 7,50; филия хляб – 0,20; айрян-330мл. 2х1,00 – 2,00, на обща стойност 16,20 /описани в представен Служебен бон от 09.09.2019 г. в 20:08:36 часа/, заплатени в брой от Р.Х.Х. – ИП, е издаден фискален бон № 005632/09.09.2019 г. от монтираното в обекта фискално устройство, модел Tremol ZM-KL, № на фискалното устройство ZK 074979, № на фискална памет 50148599.Същият фискален бон не съдържа задължителните реквизити на фискална касова бележка от ФУ – наименование на стоката, количество и стойност по видове закупени стоки.Фискален бон № 005632/09.09.2019 г. съдържа – закупен артикул „Кухня“ за сумата 16,20 лв. и обща сума 16,20 лв.За установените факти и обстоятелства е съставен ПИП сер. АА, № 0364032/09.09.2019 г. и приложенията към него,  с което е нарушил разпоредбите на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя чрез Т.К.Ц., в качеството й управляващ и представляващ дружеството-жалбоподател, срещу подпис на същата дата - 13.09.2019 г.След запознаване със съдържанието му не е направила възражения.Възражения не са направени и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление на Началник на отдел „Оперативни дейности“ В.Търново в Централно управление на НАП с № 477883-F507976 от 18.11.2019 г.Същото е издадено против ”Таня Цонкова” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Севлиево, ул.”Никола Д.Петков” № 60, вх.В, ет.8, ап.47, ЕИК *********, представлявано от Т.К.Ц. - управител, за това, че на 09.09.2019 г. в 20.10 часа е извършена проверка на търговски обект – ресторант, находящ се в гр.Севлиево, местност „Чакала“, стопанисван от „Таня Цанкова“ ЕООД, ЕИК *********.При проверката се установило, че при извършена контролна покупка на храна и напитки: Рулца от раци пане – 4,50; г-ра зад.зеленчуци – 2,00; пил.късчета в кер. – 7,50; филия хляб – 0,20; айрян-330мл. 2х1,00 – 2,00, на обща стойност 16,20 /описани в представен Служебен бон от 09.09.2019 г. в 20:08:36 часа/, заплатени в брой от Р.Х.Х. – ИП, е издаден фискален бон № 005632/09.09.2019 г. от монтираното в обекта фискално устройство, модел Tremol ZM-KL, № на фискалното устройство ZK 074979, № на фискална памет 50148599.Същият фискален бон не съдържа задължителните реквизити на фискална касова бележка от ФУ – наименование на стоката, количество и стойност по видове закупени стоки.Фискален бон № 005632/09.09.2019 г. съдържа – закупен артикул „Кухня“ за сумата 16,20 лв. и обща сума 16,20 лв.За установените факти и обстоятелства е съставен ПИП сер. АА, № 0364032/09.09.2019 г. и приложенията към него.Наказващият орган е счел, че е извършено нарушение по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, че установеното в акта нарушение се потвърждава от приложените доказателства, срещу АУАН не е постъпило възражение, че не са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН, за което на основание чл.185, ал.2 във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложил на дружеството-жалбоподател имуществена санкция в размер на 500.00лева.

Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията на свидетелите Р.Х.Х. и М.И.К., съпоставени с писмените доказателства – Протокол за извършена проверка сер. АА, № 0364032/09.09.2019 г.; Опис на паричните срества към протокола; Справка; Заверени копия на Дневен финансов отчет, фискален бон и служебен бон; Нотариален акт; АУАН № F507976 от 13.09.2019 г.; НП № 477883-F507976 от 18.11.2019 г. и Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 год. на Изп.Директор на НАП.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните изводи:

Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 15.06.2020 г.От пощенското клеймо на плика, с който жалбата е изпратена, се установява, че същата е подадена на 19.06.2020 г., тоест в законноустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

НП е издадено от компетентен орган, оправомощен за това предвид заеманото от него длъжностно качество и представеното заверено копие от Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 год. на Изп.Директор на НАП.АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на чл.193, ал.2 от ЗДДС и чл.60 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, предвид заеманото от него длъжностно качество.

АУАН и издаденото в последствие въз основа на него НП, са за извършено нарушение на разпоредбата на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.Съгласно посочената разпоредба: „Фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително следните реквизити: наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги”.

Административно-наказващият орган на осн. чл.185, ал.2 във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложил на дружеството-жалбоподател имуществена санкция в размер на 500.00лева.Текста на чл.185, ал.2 от ЗДДС гласи следното: Извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10000 лв.Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1”.Съгласно чл.185, ал.1 от ЗДДС – „На лице, което не издаде документ по чл.118, ал.1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.”.

От страна на дружеството-жалбоподател, редовно призован, в съдебно заседание се явява процесуален представител, който поддържа жалбата и искането за отмяна на НП.В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, в подкрепа на което се излагат подробно развити в същата съображения.

Излага се на първо място твърдението, че НП не отговаряло на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.В същото нямало точно описание на извършеното нарушение, липсвало посочване на място и дата на извършване на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават.

Съдът не споделя така изложените твърдения.Както в АУАН, така и в НП, като дата на извършване на нарушението е посочена 09.09.2019 г.В хода на административно-наказателното производство по безспорен и несъмнен начин е установено, че проверката и контролната покупка от страна на контролните органи е извършена именно на тази дата – 09.09.2019 г., по този повод е бил издаден фискален бон, който не съдържа задължителните реквизити за фискалната касова бележка от ФУ, посочени в чл.26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ - наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки.Безспорно е установено, че като закупен артикул в нея е отразено единствено „Кухня”, а стоките, за които е била издадена са описани подробно в АУАН и НП - рулца от раци пане; г-ра зад.зеленчуци; пил.късчета в кер.; филия хляб; айрян.Както в АУАН, така и в НП, нарушението е описано ясно, точно и разбираемо.В НП се съдържа подробно описание на нарушението, обстоятелствата, при които същото е извършено и установено, както и нарушените разпоредби на материалния закон.АНО е описал с нужната конкретика всички релевантни факти и обстоятелства, които обуславят съставомерността на нарушението, за което е санкционирано дружеството-жалбоподател.Безспорно е, че нарушението, за което дружеството-жалбоподател е санкционирано е за това, че при извършена на 09.09.2019 г. контролна покупка на храна и напитки е издаден фискален бон от монтираното в обекта фискално устройство, който не съдържа задължителните реквизити на фискална касова бележка от ФУ – наименование на стоката, количество и стойност по видове закупени стоки, каквото е изискването на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, за което е предвидена и санкцията по чл.185 от ЗДДС.

Оспорва се на следващо място активната легитимация на лицето, посочено като издател на НП.В жалбата е посочено, че към НП не била приложена заповед за упълномощаване втази насока, поради което не можела да бъде извършена преценка в тази насока.Това твърдение се поддържа и в съдебно заседание от процесуалните представители на жалбоподателя.

Съдът не споделя така изложения довод.Както вече бе посочено по-горе НП е издадено от компетентен орган, оправомощен за това предвид заеманото от него длъжностно качество и представеното заверено копие от Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 год. на Изп.Директор на НАП, в т.1.1, б. г” от която това упълномощаване изрично е посочено.

Не може да бъде споделен и довода, застъпен от процесуалните представители на жалбоподателя в съдебно заседание, че след издаване на НП е настъпила по-благоприятна законодателна промяна, довела да отпадане на задължението във фискалната касова бележка да се съдържат реквизитите наименование на стоката, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки, като съдът напълно споделя становището на процесуалния представител на ответната страна, поради което намира за ненужно да го преповтаря.

Така установените факти обосновават извод, че на посочените дата и място дружеството-жалбоподател е извършил нарушение на разпоредбата на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/2006 г.С оглед разпоредбата на чл.3, ал.1 от същата отговорност за съответствието на издаваните в обекта фискални касови бележки (фискални бонове) с изискванията за задължителни реквизити на съдържанието им носи лицето, което стопанисва обекта, а именно – търговското дружество - жалбоподател.Нарушението на чл.26, ал.1, т.7 от посочената по-горе Наредба е формално съставомерно като административно нарушение по чл.185, ал.2 от ЗДДС, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя с налагане на имуществена санкция в размер 500.00лв. в законовия диапазон съгласно чл.185, ал.1 от ЗДДС предвид обстоятелството, че нарушението очевидно не води до неотразяване на приходи.

Това административно нарушение обаче според настоящият съдебен състав представлява маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК във вр. чл.11 от ЗАНН.Съставът на нарушението е формален, поради което липсата или незначителността на вредни последици от нарушението не следва да бъде обсъждана при преценка дали случаят е маловажен.Независимо от това, налице са сериозни смекчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства, с оглед които нарушението представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид.Административни нарушения от същия вид по смисъла на съответно приложимата разпоредба на чл.93, т.9 от НК и с оглед бланкетния характер на санкционната разпоредба на чл.185, ал.2 от ЗДДС са всички нарушения на разпоредбите на Наредба № Н-18/2006 г., установяващи изисквания към съдържанието на фискалните касови бележки (фискални бонове), а не само нарушенията на чл.26, ал.1, т.7 от същата наредба.В този смисъл, освен че издаденият за контролната покупка фискален бон съдържа всички останали реквизити по чл.26, ал.1 от наредбата, непосочването в него на наименование на стоката, количество и стойност по видове закупени стоки и код на данъчна група не е в разрез със специалната разпоредба на чл.27, ал.3 от наредбата.Тя установява императивно задължение на търговеца да програмира и регистрира с наименование и единична цена като отделни артикули стоките и услугите, отнасящи се към данъчна група "А" (стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС), стоките и услугите с фиксирани цени в нормативен акт, както и горива, продавани чрез одобрени по смисъла на Закона за измерванията средства за измерване на разход.С оглед вида на стоките – предмет на извършената контролна покупка, за която е издаден процесният фискален бон е очевидно, че тези стоки попадат в данъчна група "Б" по смисъла на чл.27, ал.1, т.2 от наредбата, т. е. стоки, чиято продажба се е облагала с 20 % ДДС, тъй като не е представлявала облагаема доставка с нулева ставка на данъка съгласно чл.28-36а от ЗДДС, не е представлявала освободена доставка по смисъла на чл.38-50 от ЗДДС, нито е представлявала продажба, за която не се начислява ДДС.При това положение съдържанието на процесния фискален бон се явява в разрез с изискванията на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/2006 г., но не и с изискванията на чл.27, ал.3 във вр. с ал.1 от същата наредба.Вярно е, че в този нормативен акт – Наредба № Н-18/2006 г., издадена на основание чл.118, ал.4 от ЗДДС, не са изрично установени различни "степени" на задължителност на тези изисквания, но трябва да се вземе предвид, че строгата фискална дисциплина и отчетност, които следва да се приемат като основни негови цели, се гарантират в по-пълна степен от специалната разпоредба на чл.27 от наредбата, тъй като именно тази разпоредба, а не общата разпоредба на чл.26, ал.1, т.7 от същата, осигурява отделна и конкретна проследимост на продажбите, както и на дължимия по тях ДДС, на стоки и услуги, които се облагат със ставка на ДДС, различна от 20 % или които не се облагат с ДДС, в отграничение от продажбите с обща нормативно установена ставка на този данък – 20 %.Казано иначе, за държавата като фиск е без юридическо значение какви точно стоки са продадени съгласно издадения фискален бон, щом никоя от тях не е сред стоките по чл.27, ал.3, т.1-3 от наредбата и щом като продажбата е регистрирана чрез фискално устройство.Ето защо самото естество на санкционираното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, съставляват такива специфични смекчаващи обстоятелства, които го характеризират като нарушение с отчетливо по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на административни нарушения от този вид.В случая това е първото за дружеството нарушение на данъчното законодателство.На следващо място, но не и по значение, в хода на проверката не са открити никакви други нарушения от което следва извода, че дружеството поначало стриктно изпълнява законовите си задължения.Друг момент при преценката на критериите по чл.28 от ЗАНН е обстоятелството, че стойността на покупката изцяло съответства на стойността на закупените артикула.Отделно от това нормата на чл.26, ал.1 от Наредба № Н – 18/2006 г. съдържа 17 различни изисквания към фискалната касова бележка ( реквизитите, посочени в т. 1 – т. 17 ), а в процесната такава липсва само един-единствен реквизит (т.7), който по преценка на съда в изключително ниска степен би накърнил интересите на фиска.Обобщено казано очевидно се касае за нарушител, чието административно нарушение е изолирана проява в дейността му като търговец и е следвало единствено да бъде предупреден, че при повторно извършване на административно нарушение ще му бъде наложено административно наказание.Вярно е, че обществените отношения, регламентирани от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и Наредба № Н-18/13.12.2006 г. са от особена обществена важност, но това не може да игнорира задължението на административнонаказващия орган за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител.

Затова именно в случаи като конкретния, в който за пръв път е констатирано нарушение на "буквата" на нормативния акт при регистрирана чрез фискално устройство и облагаема с 20 % ДДС продажба на стоки на ниска стойност в един търговски обект, но не и нарушение на целта на този нормативен акт, обществено-присъщата функция на приходната администрация като част от изпълнителната власт преди всичко да насърчава спазването на нормативните актове и да предотвратява извършването на нарушения, и едва след това – да ги наказва, е следвало да бъде реализирана чрез предупреждение до жалбоподателя, че при следващо нарушение ще му бъде наложено съответното административно наказание.Това е и действителният смисъл на разпоредбата на чл. 28, б. "а" от ЗАНН, която е част от действащото обективно право и в никакъв случай не следва да се възприема нито като отживелица, нито като a priori неприложима към нарушения на данъчното законодателство.

В случая административно-наказващият орган само формално е посочил, че липсват предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, като липсва реална преценка относно обществената опасност на извършеното нарушение.Съгласно задължителните за всички съдилища указания, дадени с ТР № 1/12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС "... преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол... когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона... ".

С оглед на изложеното и отчитайки всички събрани по делото доказателства съдът намира, че констатираното нарушение наистина е формално и не е необходимо да е настъпил вредоносен резултат, но това не означава априори, че то не може да се определи като маловажно по смисъла на чл.11 от ЗАНН във вр. с чл.9, ал.2 от НК и отговорността на жалбоподателя да се изключи съгласно чл. 28 от ЗАНН.След като не го е сторил в правомощията си по чл.53, ал.1 от ЗАНН административно-наказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

От страна на процесуалните представители на дружеството-жалбоподател към съда се отправя искане в полза на доверителя им да бъдат присъдени направените по делото разноски.Към жалбата е приложен договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че е заплатено договорно възнаграждение в размер на 600.00 лева.С оглед изхода на делото и в съответствие с разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в полза на дружеството-жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски в размер на 600.00 лева.

Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 477883-F507976 от 18.11.2019 г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“ В.Търново в Централно управление на НАП, с което на “Таня Цанкова” ЕООД гр.Севлиево, представлявано от Т.К.Ц. – управител, за извършено нарушение по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ и на основание чл.185, ал.2 във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено наказание имуществена санкция в размер от 500.00 / петстотин / лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Централно управление на НАП София да заплати на “Таня Цанкова” ЕООД, представлявано от Т.К.Ц. – управител, сумата от 600.00 /шестстотин/ лева, съставляваща направени по настоящото дело разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: