№ 1130
гр. Варна, 20.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Г.
Членове:Иванка Д. Дрингова
Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20233100500628 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 10480/09.02.2023г.
по регистратурата на ВРС подадена от Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК
********* срещу решение № 246/26.01.2023г. постановено по гр.д.№ 7159/2022г., с което
са уважени предявените от Х. К. К. против въззивника искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, като е ПРИЗНАТО ЗА НЕЗАКОННО уволнението на Х. К. К., ЕГН
********** извършено със Заповед № 282/23.05.2022г., издадена и подписана от двама от
изпълнителните директори на ЗК „Лев Инс"АД, на основание чл. 190, ал.1, т.2 от КТ, във вр.
с чл. 330, ал.2, т.6 от КТ, поради неявяване на работата в на 03.05.2022г. и 04.05.2022г. И Е
ОТМЕНЕНО, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ; ВЪЗСТАНОВЕН е Х. К. К., ЕГН
********** на заеманата преди уволнението длъжност „Ръководител Корпоративен център
Варна“ в ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ;
ОСЪДЕН е ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати на Х. К. К. сумата от 15920,10
лева, представляваща обезщетение за оставяне без работа поради незаконно уволнение за
периода от 25.05.2022г. до 25.11.2022г., ведно със законната лихва от 06.06.2022г. до
окончателното изплащане на дължимата сума, на основание чл. 344, ал.1, т.3, вр. чл. 225, ал.
1 от КТ и ЗК „Лев Инс“ АД е ОСЪДЕН да заплати адвокатско възнаграждение, както и
държавна такса и разноски по уважените искове в полза на Районен съд-Варна в размер на
906,80 лева, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
Въззивникът – ЗК „Лев Инс“ АД оспорва решението с твърдения за неправилност,
необоснованост и противоречие с материалния закон. Счита, че в нарушение на закона,
събраните по делото доказателства са обсъдени едностранчиво и тенденциозно, което е
довело до неправилен извод за основателност на предявените искове. Посочва се, че не са
взети предвид показанията на разпитаната свидетелка Мария Николова, която е служителка
в офиса, в който е работел до уволнението си въззиваемият. Излага, че дори от анализа на
1
събраните гласни доказателства да се установи, че Х. К. се е появил кратковременно на
работното си място на 03.04.2022г. и на 04.04.2022г., то същият не е изпълнявал никакви
действия спадащи към служебните му задължения. Счита, че не е било установено, че
ищецът е имал достъп до електронната си поща само чрез служебния си компютър, както и
че на процесните дати е отсъствал от офиса, тъй като е осъществявал срещи с потенциални
клиенти извън него. Излага, че съдът е допуснал процесуално нарушение, като в доклада на
делото не е разпределил доказателствена тежест за подлежащите на установяване факти, а
отделно от това е отказал да допусне до разпит свидетеля Сияна Тодева, която е служител в
офиса на ищеца преди уволнението и е запозната с документооборота. Във връзка с това
моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове да бъдат отхвърлени
като неоснователни. Претендира за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни
разноски. Прави доказателствено искане за събиране на гласни доказателства чрез разпита
на свидетеля Сияна Тодева.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна – Х. К. К., чрез процесуалния му представител. Счита жалбата за
неоснователна, а решението на ВРС за правилно и законосъобразно. Оспорва твърденията
във въззивната жалба за допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално
нарушение във връзка със събирането и цененето на доказателствата по делото. Излага, че
въззивникът не е направил възражения във връзка с изготвения от съда доклад на делото и
дадените с него указания за доказателствената тежест, според които в тежест на
работодателя е било да установи, че са били налице предпоставките за ангажиране на
дисциплинарната отговорност на ищеца за точно посочените в заповедта нарушения, а
именно неявяването му на работа в два последователни дни.
Посочва, че ангажираните от ищеца гласни доказателства установяват, че той е бил
на работа в дните, в които се твърди че не се е явил – 03.04.2022г. и 04.04.2022г., а в случай
че нарушението му е било, че не е извършвал трудовите си задължения, то това би било
основание за ангажиране на отговорността му, но на друго основание. Посочва, че за
посочените дни ищецът е подписал многобройни документи, което изключва твърденията на
ответника, че не е бил на работа и не е осъществявал трудовите си функции.
Оспорва искането на възиивника за допускане до разпит на посочения свидетел във
въззивното производство, поради това че доказателственото искане е преклудирано като е
направено чак в четвъртото съдебно заседание и след като още в първото съдебно заседание
същият се е отказал от възможността да разпита втори свидетел.
По допустимостта на обжалването: Въззивната жалба е депозирана в рамките на
преклузивния двуседмичен срок, считано от обявената дата на постановяването му, съдържа
изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложенията по чл. 261 ГПК, с оглед на което е
редовна. Дължимата авансово държавна такса за разглеждане на жалбата е внесена.
Страните се представляват от пълномощници с права за въззивна инстанция. Легитимацията
на страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение.
Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт.
2
Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
С въззивната жалба е направено доказателствено искане за ангажиране на гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля Сияна Тодева, поради това че неправилно разпитът
и не е бил допуснат от първоинстанционния съд.
Съдът намира, че недопускането до разпит на посочената от въззивника свидетелка
/Сияна Тодева/ в хода на първоинстанционното производство не е следствие на допуснато
от съда процесуално нарушение. Напротив, искането за разпита и е направено едва в
четвъртото по делото съдебно заседание, след изтичане на преклузивния срок за ангажиране
на доказателства от страните, а именно с изтичане на срока по чл.312, ал.2 от ГПК след
доклада на делото. В случая докладът на делото е изготвен с определение от 20.07.2022г. и с
него на ответника е указано, че носи доказателствена тежест да установи
законосъобразността на уволнението и фактите дали основание за ангажиране на
дисциплинарната отговорност на работника. Със същото определение на ответника е
предоставена възможност да ангажира гласни доказателства чрез разпита на двама
свидетели. В проведеното първо същинско съдебно заседание на 25.08.2022г. ответникът,
чрез процесуалния си представител изрично е заявил, че ще се ползва от показанията само
на единия, като оттегля искането за разпит на втори свидетел. При това положение в хода на
първоинстанционното производство допустимо са били събрани показанията на поискания и
доведен свидетел на ответника. Не е налице основание за допускане събиране на
показанията на поискания с въззивната жалба свидетел поради липса на предпоставките на
чл.266, ал.3 от ГПК.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание при
условията на чл.317, вр. чл. 310, ал.1, т.1 от ГПК.
По тези съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 10480/09.02.2023г. по
регистратурата на ВРС подадена от Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК
********* срещу решение № 246/26.01.2023г. постановено по гр.д.№ 7159/2022г., с което
са уважени предявените от Х. К. К. против въззивника искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, като е ПРИЗНАТО ЗА НЕЗАКОННО уволнението на Х. К. К., ЕГН
********** извършено със Заповед № 282/23.05.2022г., издадена и подписана от двама от
изпълнителните директори на ЗК „ЛЕВ ИНС"АД, на основание чл. 190, ал.1, т.2 от КТ, във
вр. с чл. 330, ал.2, т.6 от КТ, поради неявяване на работата в на 03.05.2022г. и 04.05.2022г. И
Е ОТМЕНЕНО, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ; ВЪЗСТАНОВЕН е Х. К. К., ЕГН
********** на заеманата преди уволнението длъжност „Ръководител Корпоративен център
Варна“ в ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ;
ОСЪДЕН е ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ********* да заплати на Х. К. К. сумата от 15920,10
лева, представляваща обезщетение за оставяне без работа поради незаконно уволнение за
3
периода от 25.05.2022г. до 25.11.2022г., ведно със законната лихва от 06.06.2022г. до
окончателното изплащане на дължимата сума, на основание чл. 344, ал.1, т.3, вр. чл. 225, ал.
1 от КТ и ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е ОСЪДЕН да заплати адвокатско възнаграждение, както и
държавна такса и разноски по уважените искове в полза на Районен съд-Варна в размер на
906,80 лева, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззивника във въззивната
жалба за ангажиране на гласни доказателства чрез разпита на един свидетел.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 628/2023г. за разглеждане в открито
съдебно заседание на 04.04.2023г. от 14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните,
чрез пълномощниците си, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се
връчи и препис от постъпилия писмен отговор на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4