№ 117
гр. Сливен, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20212230103171 по описа за 2021 година
Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК и
цена на иска 693,00 лева.
В исковата молба се твърди, че на 23.06.2020 г. между АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА -
София, чрез Дирекция „Бюро по труда" - Сливен като „Възложител” и В. В. Д. като
„Обучаем", е сключен Договор № 209-0043-20-22079 за обучение на безработно лице по
проект „Рестарт 2020”, включен в Националния план за действие по заетостта (НПДЗ) за
2020 г. Посоченият договор е сключен въз основа на подадено от В.Д. заявление №
19/12.06.2020 г. за включване в обучение по проект „Рестарт 2020”.
Предмет на договора е обучение ПК - специалност „Работник в производството на
кулинарни изделия в заведенията за хранене и развлечения”, код по СППОО 8110901,
професия „Работник в заведенията за хранене и развлечения” - I степен, с хорариум 300 уч.
часа по предоставения от обучаващата институция учебен график, за периода от 24.06.2020
г. до 18.08.2020 г.
Сочи се, че провежданото обучение се финансира от Възложителя със средства от
Държавния бюджет, като стойността му е 660 лв., съгласно условията на Проект „Рестарт
2020”, включен в НПДЗ 2020 г.
Съгласно т. 2.2.1. от сключения договор, обучаемото лице се е задължило да
посещава редовно курса на обучение (да има минимум 80 на сто присъствие на учебни
занятия) и да се яви на изпит/тест при приключване на обучението.
От представените от обучаващата институция присъствени форми е видно, че лицето
1
е участвало в обучението до 14.07.2020 г., т.е. обучавало се е 120 учебни часа, което е 40%
от цялото обучение.
С писмо с peг. № 10-02-09-108#13/28.07.2020 г. на обучаващата организация, ДБТ
Сливен е уведомена, че към 24.07.2020 г. В.Д. е надвишил допустимия брой от 20%
отсъствия от общия хорариум учебни часове на курса. Същият не е уведомил ДБТ Сливен
или обучаващата организация, че прекратява участие в обучението по своя инициатива,
каквото задължение има съгласно т. 2.2.4 от подписания от него договор.
Съгласно т. 3.1. от договора, при неизпълнение на задълженията си за редовно
посещение на учебните занятия, обучаемият дължи неустойка в размер на направените
разходи за курса на обучение, ведно с 5 % върху тази сума.
В разпоредбата на т. 3.2. са посочени хипотезите, при които обучаемото лице се
освобождава от отговорност за неизпълнение на задълженията по т. 2.2.1 от договора, но от
страна на В.Д. не са представени документи, които да оправдаят прекратяване на участието
му в обучението.
От представената от обучаващата организация информация е видно, че разходите за
обучение на г-н Д. са в размер на 657,00 лв.
Съгласно указанията дадени от Изпълнителния директор на Агенция по заетостта с
писмо с изх. № 30-02-33246#13.07.2017 г., неустойката налагана за неизпълнение на
задълженията на обучаващото се лице за редовно посещение на курса е в размер на
направените разходи по т.1.1. от договор (660,00 лв.), ведно с 5 % лихва върху нея.
В настоящия случай, за неизпълнение на поетите с Договор № 209-0043-20-
22079/23.06.2020 г. задължения, В.Д. дължи неустойка в размер на 693,00 лв.,
представляваща изплатените средства за обучение по т.1.1. от договора в размер на 660,00
лв., както и 33,00 лв. - 5 % върху тази сума, съгласно т. 3.1. от същия.
С писмо с peг. № 20-02-09-8/20.01.2021 г. на ДБТ Сливен, г-н Д. е поканен да заплати
дължимата сума, като му е определен срок за изпълнение от 5 работни дни, считано от
датата на получаване на писмото. От приложената обратна разписка е видно, че писмото е
получено на 21.01.2021 г., като определения срок за изпълнение е изтекъл на 28.01.2021 г.
Сочи се, че до настоящия момент дължимата съгласно договора сума не е
възстановена.
Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е поискано от
Районен съд - Сливен да бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу
В. В. Д.. Въз основа на заявлението, е образувано ч.гр.д. № 20212230101684 по описа за 2021
г. на Районен съд - Сливен, по което в определения от закона срок е постъпило възражение
от ответника, което поражда задължението за предявяване на настоящия иск.
На основание и чл. 86, във вр. с чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, В.Д. дължи законна лихва върху
дължимата сума, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане
на задължението.
2
Съгласно разпореждане на съда, ищецът прави изменение на иска, като сочи същият
да се счита предявен при следния петитум:
Моли съда да приеме за установено, че на основание чл. 3.1. от Договор № 209-0043-
20-22079/23.06.2020 г. за обучение на безработно лице, сключен между Агенция по
заетостта, чрез Дирекция „Бюро по труда” – Сливен и В. В. Д., ответникът дължи на
Агенция по заетостта сумата от 693,00 лева, представляваща неустойка за неизпълнене на
договорни задължения по т.2.2.2 от Договора, изразяващи се в редовно посещение на
обучението; законна лихва считано от датата на завеждане на заявлението по чл. 410 от
ГПК, както и разноски по делото вкл. юриск. възнаграждение.
Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, по силата на което да
приеме за установено по отношение на ответника В. В. Д., че дължи на Агенция по
заетостта, гр. София, сумата от 693,00 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на
задълженията по т.2.2.1. от Договор № 209-0043-20-22079/23.06.2020 г., ведно със законна
лихва, считано от датата на завеждане на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, до
окончателното изплащане на вземането.
Претендират се разноските по делото, вкл. юриск. възнаграждение.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника, в който сочи, че
по предложение на Бюрото по труда гр. Сливен, на 24.06.2021 г. бил записан в курс по
кулинарство, първият етап от който е щял да бъде по теория, а вторият – практика, до
18.08.2021 г.
Твърди, че този период съвпадал с първата вълна от епидемията в България, като
имало издадена заповед за спазване на стриктни правила и мерки за ограничаване
разпространението на заразата.
Сочи, че първият етап от лекциите по теория трябвало да се проведе в хранителното
заведение „Пещерата” в кв. „Клуцохор”, като всички курсисти /20 човека/ и двамата лектори
3 били поканени да се явят в заведението, което се състояло от закрито помещение за
клиенти и лятна градина. До този момент не били подписали никакъв договор.
Ответникът сочи, че първият ден от обучението преминал в закритото помещение,
като участниците в занятието били разположение на 4 маси по 5 човека на всяка от тях,
седящи буквално един до друг, като повечето от курсистите не използвали никакви защитни
средства. След първите разяснителни думи за целта и начина на провеждане на курса,
курсистите били запитани имат ли някакви въпроси или забележки, като им било заявено, че
ако имат такива, това бил момента, в който трябва да ги оповестят, преди да са подписали
договор и имат все още възможност да се откажат от участие в обучението. След забележка
от курсистите, че не се спазват мерките за опазване от заразяване, били уведомени, че само
този ден ще прекарат в закритото помещение и всички правила ще бъдат стриктно спазвани.
Ответникът твърди, че тогава е уведомил лекторите, че няма да започне обучението,
като му било казано, че трябва да се консултират с отговарящите по програмата от Бюрото
3
по труда и бил уверен, че нещата ще се оправят и занапред нямало да има опасност за
здравето на курсистите, преподавателите и персонала, след което подписали договора по
условията за обучение.
Сочи, че лекциите продължили на открито в лятната градина на заведението, като на
трите маси, на които били определени да водят записките по разискваните теми, били
разположени по 6 – 7 човека, буквално на сантиметри един до друг, като почти никой от тях
не спазвал правилата за предпазване от заразата. При посещение на инспектиращи от
Бюрото по труда, се слагали маски, като след заминаването им всичко си продължавало по
старому. При такива условия прекарали цялата първа част от обучението, като курса
трябвало да продължи с практическите занятия в кухнята на ресторант „Дева” в кв.
„Клуцохор”. Кухненското помещение се оказало с обща площ около 20 кв.м., на която не
можело да се осъществява свободно и безопасно движение, били буквално разположени на
сантиметри един от друг, като ответникът твърди, че при тези условия нямало никакви
условия и възможност за безопасно провеждане на обучението и гаранция за опазване на
здравето на курсистите и персонала на заведението.
Твърди, че по същото време баща му заболял и се налагало да се полагат по
специални грижи за него, тъй като състоянието му се било влошило. Сочи, че при тези
условия, при които се намирали, по никакъв начин не можел да продължи обучението, като
поставял в риск от заразяване семейството си.
В с.з. ищецът се представлява от процесуален представител, който заявява, че от
представените по делото доказателства по безспорен начин се установява неизпълнението от
страна на ответника на задълженията, които е поел по договора.
В с.з. ответникът редовно призован не се явява и не се представлява.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На 23.06.2020 г. между АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА - София, чрез Дирекция „Бюро
по труда" - Сливен като „Възложител” и В. В. Д. като „Обучаем", е сключен Договор № 209-
0043-20-22079 за обучение на безработно лице по проект „Рестарт 2020”, включен в
Националния план за действие по заетостта (НПДЗ) за 2020 г. Посоченият договор е
сключен въз основа на подадено от В.Д. заявление № 19/12.06.2020 г. за включване в
обучение по проект „Рестарт 2020”. Предмет на договора е обучение ПК - специалност
„Работник в производството на кулинарни изделия в заведенията за хранене и развлечения”.
Провежданото обучение се финансира от Възложителя със средства от Държавния
бюджет, като стойността му е 660 лв., съгласно условията на Проект „Рестарт 2020”,
включен в НПДЗ 2020 г.
Съгласно т. 2.2.1. от сключения договор, обучаемото лице се е задължило да
посещава редовно курса на обучение (да има минимум 80 на сто присъствие на учебни
занятия) и да се яви на изпит/тест при приключване на обучението.
4
С писмо с peг. № 10-02-09-108#13/28.07.2020 г. на обучаващата организация, ДБТ
Сливен е уведомена, че към 24.07.2020 г. В.Д. е надвишил допустимия брой от 20%
отсъствия от общия хорариум учебни часове на курса.
От представената от обучаващата организация информация е видно, че разходите за
обучение на г-н Д. са в размер на 657,00 лв.
Съгласно указанията дадени от Изпълнителния директор на Агенция по заетостта с
писмо с изх. № 30-02-33246#13.07.2017 г., неустойката налагана за неизпълнение на
задълженията на обучаващото се лице за редовно посещение на курса е в размер на
направените разходи по т.1.1. от договор (660,00 лв.), ведно с 5 % лихва върху нея.
За неизпълнение на поетите с Договор № 209-0043-20- 22079/23.06.2020 г.
задължения, В.Д. дължи неустойка в размер на 693,00 лв., представляваща изплатените
средства за обучение по т.1.1. от договора в размер на 660,00 лв., както и 33,00 лв. - 5 %
върху тази сума, съгласно т. 3.1. от същия.
С писмо с peг. № 20-02-09-8/20.01.2021 г. на ДБТ Сливен, г-н Д. е поканен да заплати
дължимата сума, като му е определен срок за изпълнение от 5 работни дни, считано от
датата на получаване на писмото. От приложената обратна разписка е видно, че писмото е
получено на 21.01.2021 г., като определения срок за изпълнение е изтекъл на 28.01.2021 г.
Сочи се, че до настоящия момент дължимата съгласно договора сума не е
възстановена.
Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е поискано от
Районен съд - Сливен да бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу
В. В. Д.. Въз основа на заявлението, е образувано ч.гр.д. № 20212230101684 по описа за 2021
г. на Районен съд - Сливен, по което в определения от закона срок е постъпило възражение
от ответника, което поражда задължението за предявяване на настоящия иск.
На основание и чл. 86, във вр. с чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, В.Д. дължи законна лихва върху
дължимата сума, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане
на задължението.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност.
Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като
непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за
решаването на спора факти и обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Предявеният иск с пр. осн. чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. чл. 422, ал.1 от ГПК е
основателен и доказан и като такъв следва да се уважи.
Предмет на иска с пр. осн. чл. 422 от ГПК във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. чл. 415,
ал.1 от ГПК е установяване вземането на кредитора, за което е издадена заповед за
5
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По този иск кредитора- ищец следва
да докаже факта от който произтича вземането му и неговия размер. Тъй като е подадено
възражение в производството за издаване на заповед за изпълнение и ищцовото дружество
не разполага с изпълнителен лист за вземането си, то следва да проведе успешен
установителен иск срещу ответника. В негова тежест е да докаже фактите, пораждащи
претендираното и оспорено право.
Установи се по безспорен начин, че между страните е сключен Договор № 209-0043-
20-22079 за обучение на безработно лице по проект „Рестарт 2020”, Посоченият договор е
сключен въз основа на подадено от В.Д. заявление № 19/12.06.2020 г. за включване в
обучение по проект „Рестарт 2020”. Предмет на договора е обучение ПК - специалност
„Работник в производството на кулинарни изделия в заведенията за хранене и развлечения”.
С писмо с peг. № 10-02-09-108#13/28.07.2020 г. на обучаващата организация, ДБТ
Сливен е уведомена, че към 24.07.2020 г. В.Д. е надвишил допустимия брой от 20%
отсъствия от общия хорариум учебни часове на курса. Същият не е уведомил ДБТ Сливен
или обучаващата организация, че прекратява участие в обучението по своя инициатива,
каквото задължение има съгласно т. 2.2.4 от подписания от него договор.
Съгласно т. 3.1. от договора, при неизпълнение на задълженията си за редовно
посещение на учебните занятия, обучаемият дължи неустойка в размер на направените
разходи за курса на обучение, ведно с 5 % върху тази сума.
В разпоредбата на т. 3.2. са посочени хипотезите, при които обучаемото лице се
освобождава от отговорност за неизпълнение на задълженията по т. 2.2.1 от договора, но от
страна на В.Д. не са представени документи, които да оправдаят прекратяване на участието
му в обучението.
Не се доказаха твърденията на ответника в отговора на исковата молба, че по време
на обучението не са били спазвани противоепидемични мерки, а именно, че курсистите не са
носели предпазни маски. При констатиране на такива нарушения е следвало да уведоми РЗИ
, която да извърши проверка за спазването на тези мерки.
Ответникът сочи и друга причина за неявяване на занятия, а именно заболяване на
неговия баща и нужда от специални грижи. Няма данни В.Д. да е уведомил Бюро по труда,
че са налице важни обстоятелства, които да служат като основание за прекратяване на
сключения договор.
Вземането на ищеца АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА гр. София произтича от
разпоредбата на т. 3. 1 на договор № 209-0043-20-22079 от 23.06.2020 год. за професионално
обучение на безработно лице по проект Рестарт 2020. Визираният по- горе договор е бил
сключен между ищеца като възложител и ответника като обучаем, като по силата на същия
обучаемият се е задължил да посещава редовно курса на обучение и да положи изпит след
приключване на обучението. Договорът е допускал направени отсъствия по уважителни
причини до 20 % от общия брой учебни часове в курса на обучение, като легалната
дефиниция на термина "уважителни причини" е дадена в § 1, т. 26 от ДР на Закона за
6
насърчаване на заетостта: такива са задържане от органите на властта; явяване в съд или
друг държавен орган; участие във военноучебен сбор или преподготовка, заболяване и
други, удостоверени с официален документ, за които ръководителят на поделението на
Агенцията по заетостта е уведомен своевременно.
Не са представени доказателства за уважителни причини за допуснатото нарушение
на договорните задължения на ответника.
При тези обстоятелства съдът приема, че са налице предпоставките за ангажиране на
имуществената отговорност на ответника съобразно разпоредбата на т. 3. 1 от сключения
договор, а именно: между страните по делото е било налице облигационно правоотношение
и ответникът виновно не е изпълнил основното си задължение като обучаем /да посещава
редовно курса на обучение/, поради което същият следва да възстанови на възложителя
направените във връзка с обучението разходи, ведно със санкционна надбавка от 5 % върху
сумата.
За неизпълнение на поетите с Договор № 209-0043-20- 22079/23.06.2020 г.
задължения, В.Д. дължи неустойка в размер на 693,00 лв., представляваща изплатените
средства за обучение по т.1.1. от договора в размер на 660,00 лв., както и 33,00 лв. - 5 %
върху тази сума, съгласно т. 3.1. от същия.
Предвид изложеното, съдът следва да постанови решение, с което да признае заа
установено по отношение на ответника, че дългжи на ищеца неустойка в размер на 693
лева
Основателна е претенцията и за заплащане на законна лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед аз изпълнение до окончателното изплащане
на сумите и разноските в заповедното производство.
На осн. Чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца юристконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв., както и да заплати по сметка на
СлРС д.т. в размер на 25 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. В. Д. с ЕГН ********** и
адрес гр. Сливен, ул. „Димитър Кавалджиев” № 25, че ДЪЛЖИ на АГЕНЦИЯ ПО
ЗАЕТОСТТА, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Дондуков” № 3, сумата от 693,00 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на
задълженията по т.2.2.1. от Договор № 209-0043-20-22079/23.06.2020 г., за обучение на
безработно лице по проект „Рестарт 2020”, включен в НПДЗ 2020, ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждане на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 12.05.2021
г., до окончателното изплащане на вземането.
7
ОСЪЖДА В. В. Д. с ЕГН ********** и адрес гр. Сливен, ул. „Димитър Кавалджиев” №
25, ДА ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА, БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Дондуков” № 3 , направените в настоящото
производство разноски в размер на 100 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8