Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 18.02.2020 год. Град Царево
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Царевският районен съд граждански състав
на четвърти февруари две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав: Председател: Минчо Танев
Секретар: Петранка Бъкларова
като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев
гражданско дело № 565 по описа за 2019 год. за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод искова молба от С.К.- адв. пълномощник на Б.М.М.,
ЕГН: **********,***, Съд. адрес:***, ***, с административен адрес: ***. Ищецът
претендира, че е полагал труд при 12-часови работни смени, предварително определени
с график за всеки месец като ***. Същите са на структурно подчинение към Главна
Дирекция „Гранична полиция" при МВР. Съгласно закона за Министерството на
вътрешните работи /ЗМВР/ ищецът е със статут на държавен служител. Сочи се, че
за процесният период ищеца бил работел на 24 часови работни смени, които се
отчитали на тримесечие. Претендира се, че за периода от 01.10.2016 год. до
30.09.2019 год. ищецът е положил общо 1680 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициент 1.143 възлиза на 1920 часа дневен труд. Преизчисляването на нощен
към дневен труд води до извънреден труд от 240 часа, който следва да бъде
допълнително заплатен от ответника. Претендира се /след направено по реда на чл.
214, ал. 1 от ГПК и прието изменение на иска/ сумата от 1755,85 лева.
Претендира се и за законна лихва върху посочената сума, считано от предявяване
на иска в съда- 01.10.2019 год. до окончателното изплащане на сумата. В
исковата молба са изложени и подробни правни съображения. Направени са
доказателствени искания. В съдебно заседание ищецът не се явява, не се представлява.
По делото е представено писмено становище от адв. Ст. К.. Исковата молба се
поддържа.
Ответникът *** е
депозирал писмен отговор чрез процесуалния си представител. Исковата молба се
счита за допустима, но неоснователна. Ответникът не спори наличието на служебно
правоотношение между него и ищеца. Ответникът счита претенцията за
неоснователна и недоказана. Оспорва се твърдението на ищеца, че следва да се
приложи НСОРЗ и по– специално твърдяната трансформация на нощен в дневен труд,
съобразно претендирания коефициент. Ответникът сочи, че нормативният акт, от
който ищецът извлича основанието на иска си се прилага само за работници по КТ.
Сочи се, че ищецът е служител на МВР и за изчисляване на трудовото му
възнаграждение се прилага ЗМВР. Сочи се приложимостта и на две наредби,
издадени на осн. чл.
187 от ЗМВР: Наредба № 8121з- 592/ 25.05.2015 г. за реда за организацията,
разпределението на работното време, за неговото отчитане, компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР и Наредба № 8121з- 776/ 29.07.2016 г.
за реда за организацията, разпределението на работното време, за неговото
отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Извежда
се виждането, че според приложимата правна уредба съотношението между дневен и
нощен труд на служителите на МВР е 8: 8 часа или равно на коефициент 1, а не на
твърдения 1,143. Цитира се също и заповед на министъра на вътрешните работи, в
която е указано нощният труд да се заплаща по 0,25 лева. Излага се, че за
определен период, когато е действала Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014 г. за
реда за организацията, разпределението на работното време, за неговото
отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, се е
извършвало такова компенсиране с прилагането на коефициент 0,143, но според
ответника това е било в разрез с ЗМВР и е било поправено с последвалите
издадени наредби. Прави се възражение за изтекла погасителна давност за периода
преди 15.08.2016 г. Излагат се подробни съображение за разликата между нощен и
извънреден труд, както и за приложимата в тази насока правна уредба. Цитира се
и писмо на МТСП. Отрича се и основателността на претенцията за лихва. Приложени
са писмени доказателства. В съдебно заседание ответникът не се представлява,
като процесуалният му представител депозира молба и писмена защита.
Предявен е иск с
правно основание чл.
179, ал. 1 вр. чл. 176
вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.
187, ал. 3 и ал.
5, т. 2 вр. ал.
6 от ЗМВР и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
По делото е
назначена и изготвена съдебно– счетоводна експертиза. Заключението на вещото
лице М.З. е, че за периода от 01.10.2016 год. до 30.09.2019 год. ищецът е
положил общо 1800 часа нощен труд. Същият приравнен към дневен такъв при умножение
с коефициент 1. 143 се равнявал на 2057,40 часа труд. Съответно вещото лице е
посочило, че на ищеца не са заплатени 257,40 часа извънреден труд, който е
оценен на 1755,85 лева.
Съдът, след като
обсъди представените с исковата молба писмени материали и становището на
ответната страна по делото, счита за установено следното.
По делото не се
спори, че между ищеца и ответника е било налице служебно правоотношение по
ЗМВР. Не се спори и заеманата от ищеца длъжност в процесния период.
Съгласно чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР към основното
месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплащат допълнителни
възнаграждения за извънреден труд.
Съгласно чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа
годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени.
В процесния
случай ищецът е работил на 24- часови смени и е следвало да му бъде заплатено
трудово възнаграждение за положения извънреден труд. Относимите към предмета на
делото разпоредби са тези от ЗМВР, Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. (отм.);
Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г. и Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. В тази връзка, съгласно разпоредбата на
чл.
176 от ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.), брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни
такива. Видно от текста на чл.
179, ал. 1 от същия закон е и това, че на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от
22, 00 до 06, 00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение, като в ал. 2 е предвидено, че условията и редът за изплащане на
тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер– с негова заповед. Същевременно нормата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че
към основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплаща
допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Според текста на чл.
187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна
седмица, а ал. 3 на същия член предвижда, че работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8- 12- или
24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., през което
време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В ал. 5, т. 2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени,
работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение,
съгласно ал. 6. В ал. 7 е предвидено, че извънредният труд не може да надвишава
70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Съгласно чл.
187, ал. 9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
В допълнение към
така изложената нормативна уредба следва да се посочи и това, че през процесния
исков период са действали Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. (отм.) и Наредба №
8121з-776/ 29.07.2016 г., които предвиждат възможност държавните служители в
МВР да полагат труд и през нощта между 22, 00 и 06, 00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези
две наредби не е предвидено, че при сумирано отчитане на работното време отработените
часове нощен труд следва да се преизчисляват с определен коефициент, каквато е
била регламентацията на действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в
периода 11.07.2016 г. - 02.08.2016 г. разпоредба на чл.
31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. Липсата на такива изрични
норми в Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. (отм.) и Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016
г. според съда представлява празнота в специалната правна уредба, касаеща
служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните
норми на общата Наредба
за структурата и организацията на работната заплата. Това субсидиарно
прилагане се налага поради факта, че в случая се касае за полагане на труд от
ищеца, макар и по служебно правоотношение и третирането му по различен начин от
работещите по трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен
труд при сумирано изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в
по- неблагоприятно положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е
недопустимо.
Съгласно чл.
9, ал. 2 на Наредба за структурата и организацията на работната заплата е
предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, който коефициент
според съда възлиза на 1, 143, изчислен като съотношение между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7 часа). Може
също така да се отбележи, че нормата на чл.
187, ал. 3 от ЗМВР, касаеща часовете нощен труд, които могат да се полагат,
не изключва възможността този труд да се преизчислява с посочения коефициент.
Разпоредбата сочи, че "е възможно полагането на труд и през нощта между
22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период". Съгласно чл. 140,
ал. 1 КТ: "Нормалната продължителност на седмичното работно време през
нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на
работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа". Може
да се изведе заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се приравняват на 8
часа, отработени през деня. За да се приравни 7-часовата нощна смяна с 8-часова
дневна такава, съответно да се заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага
коефициент от 1. 143, съответстващ на съотношението 8 към 7.
С оглед на всичко
изложено до тук и като взе предвид заключението на изготвената по делото
съдебно- икономическа експертиза, според което от 01.10.2016 год. до 30.09.2019
год. ищецът е положил общо 1800 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент
1, 143 се равняват на 2057,40 часа дневен труд, т. е. налице е разлика от 257,40
часа, за които на ищеца не е било платено допълнително възнаграждение, а по
изчисления на вещото лице е в размер на 1755,85 лева и при липса на
доказателства това допълнително възнаграждение да е било платено от ответника
на ищеца, то изводът, който се налага е че искът е основателен и следва да се
уважи в предявения след увеличението размер.
С оглед
основателността на претенцията, на основание чл. 86 от ЗЗД в полза на ищеца следва да бъде присъдено и претендираното от ищеца
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху уважения
размер на главницата за периода от предявяването на иска на 01.10.2019 г. до
окончателното й изплащане.
На основание чл.
78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените от
него разноски по делото. Ищецът е направил разноски в размер на 420,00 лева за
платено адвокатско възнаграждение, която да се възложи за заплащане на
ответника. Съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, заплатената сума за процесуално представителство
по делото е в рамките на размерите посочени по чл. 7, ал. 2, т. 2. В случая е
заплатена сумата от 420,00 лева, която съответства на разпоредбата на
Наредбата.
Предвид
обстоятелството, че ищецът е освободен от заплащане на държавна такса при
завеждане на делото, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на ЦРС дължимата
държавна такса за разглеждането на иск и изплатеното възнаграждение на вещото
лице- дължимата държавна такса е в размер на 70,24 лева и на вещото лице е
изплатено възнаграждение в размер на 150,00 лева.
На основание чл.
242, ал. 1, предл. 2 от ГПК, следва да бъде постановено предварително
изпълнение на решението в частта относно присъденото на ищеца допълнително
трудово възнаграждение и законната лихва върху него, считано от датата на
предявяване на иска.
Воден от
изложеното и на основание чл. 235
и чл.
236 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Б.М.М., ЕГН: **********, сумата от 1755,85 лева, представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.10.2016
год. до 30.09.2019 год. представляващ разликата между положения нощен труд и
преизчисления в дневен такъв с коефициент 1. 143, както, ведно със законна
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска 01.10.2019 г.
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ***, на
основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на Б.М.М., ЕГН: **********, сумата от 420,00 лева
за разноски по водене на производството- за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ***, на
основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС, гр. Царево сумите от 150,00
лева за изготвената експертиза и 70,24 лева държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване от
днес, пред Окръжен съд, гр. Бургас.
СЪДИЯ: