№ 5
гр. Кубрат, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Албена Д. В.
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. В. Гражданско дело №
20223320100320 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производство с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР.
Ищците Н. А. Н. и П. Г. Н., и двамата от *** чрез адв.К. М. от АК–
Варна твърдят, че с Нотариален акт № 51, том 7, дело 2441/20.10.1995г на
нотариус при PC – Разград закупили в условията на СИО следния недвижим
имот – Дворно място цялото от 1370 кв. метра, с уредени сметки по регулация
ведно с построените в него – къща, плевня, хамбар и дюкян, за което бил
отреден урегулиран парцел Х-574, кв.47 по плана на село Каменово, община
Кубрат. Имотът закупили от родителите на първия ищец – А. Н. А. и С. М. А.,
които на свой ред са го придобили съгласно сделка обективирана в
Нотариален акт № 2, том 1, нот. дело 4/21.01.1970 г. на нотариус при PC –
Кубрат. Поради това, че през 1970 г. съгласно действащия регулационен план
имотът е бил с неуредени регулационни отношения, заявяват, че на 11.06.1980
г. А. Н. А. е закупил придаваемото му се към имота общинско място (бивша
улица) от 290 кв. м по регулация съгласно протокол от същата дата на ОбНС
Каменово. На 10.05.1982 г. Н. А. Н. с частен договор е закупил от П. М. М.
придаваемото се към имота дворно място от 400 кв. м част от парцел 591,
кв.47 по плана на село Каменово. Твърдят, че към 1995 г. парцел Х-574, кв. 47
1
вече е бил с уредени регулационни отношения с площ от 1370 квадратни
метра и семейството ползвало имота в цялата му площ от 1370 кв. м повече
четиридесет години. Освен сградите, в дворното място имали плодни
дръвчета, орехи, лозе и много земеделски култури. Заявяват, че никой не е
имал претенции към имота им, включително и към владяните от тях
придаваеми към него части до началото на 2021 г., когато управителят на
ответното търговско дружество ги уведомил, че е купил съседното дворно
място и че те са завзели част от него. Твърдят, че са възразили, че мястото е
тяхна собственост, но лицето С. М. М. не се съобразил с това и отсякъл
десетки техни овощни дръвчета и завзел част от двора им като поставил
ограда. Направили опит да уредят доброволно взаимоотношенията си с
ответника като поканили законния му представител да се яви на среща на
11.06.2021 г. в кантората на адвокат Марин Радоев Маринов в гр. Разград, но
тъй като той не се явил, не успели да решат спора извънсъдебно.
След като установили, че имотът им попадал не в един, а в няколко
поземлени имота, наели правоспособна геодезическа фирма за изготвяне на
проект за изменение на кадастралната карта и регистри на село Каменово,
община Кубрат в частта за ПИ 35897.501.571, 35897.501.574, 35897.501.591 и
35897.501.588, за да се измени и отговаря КККР на действителните граници
на имота им съгласно регулационния план, собствеността и
необезпокояваното им владение повече от 40 години. Проектът бил приет от
АГКК съгласно Удостоверение №25-72156/11.03.2022 г. и изпратен за
становище на заинтересованите лица.
С изх. № 17-77/01.04.2022 г. на СГКК Разград им бил връчен отказ за
изменение на КККР в посочените части с мотиви, че са постъпили
възражения само от едно от заинтересованите лица, а именно ответникът по
настоящия правен спор – „С. – С.“ ЕООД с ЕИК ********* и че е налице спор
за материално право по отношение на ПИ 35897.501.574 и 35897.501.591.
Поради това и твърдейки, че за тях е налице правен интерес от водене
на настоящия съдебен процес, молят съда да постановите решение, с което да
признае за установено по отношение на „С. – С.“ ЕООД с ЕИК *********,
представлявано от управителя С. М. М., че ищците са собственици по силата
на гореописаните сделки и несмущавано давностно владение върху 221 кв. м,
отразени в жълта щриховка в изготвената комбинирана скица и в червено в
2
проекта за изменение на КККР и представляващи част от поземлен имот с
идентификатор 35897.501.574, а към настоящия момент, грешно попадащи в
югозападната част на имот с идентификатор №35897.501.591 по КККР на село
Каменово, община Кубрат одобрена със заповед № РД-18-27/01.04.2009г.,
както и че е допусната грешка в кадастралната карта, изразяваща се
неправилно заснемане на тази част от имота им като част от имот с
идентификатор №35897.501.591, ведно с всички законни последици съгласно
чл.54, ал.2 от ЗКИР. Претендират и за разноските по делото.
Ответникът „С. С.“ ЕООД с. Каменово чрез процесуалния си
представител адв.С. В. от АК–Разград, ангажира становище, че претенцията
за придобити по давностно владение 221 кв. м от ПИ с идентификатор
35897.501.591 в собственост на „С. С.“ ЕООД, ЕИК *********, е
недопустима, в условията на евентуалност – неоснователна, а искането за
предаване на владението върху процесните 221 кв. метра е недопустимо.
Заявява, че ищците не посочват към кой момент от влизане в сила на
регулационен план претендират правата си, както и не е ясно към кой момент
е извършено отчуждаването на част от сегашния имот с номер 574, както и в
какъв размер. По Нотариален акт № 2, том I, дело №4/1970 г. на КНС, парцел
Х-574 площта на недвижимия имот – обект на разпореждане е била 1370 кв.
м с неуредени сметки по регулация, но ищците не навеждали твърдения от
кои парцели и в какъв размер се е следвало придаване към техния имот, за да
се урегулира, тъй като по плана от 1969 г. не „фигурирал“ вече имот
държавна собственост (училище) в неговата западна и югозападна част.
Твърди, че регулационните предвиждания (вътрешни регулационни линии на
урегулирани поземлени имоти - частна собственост), по плана от 1969 г. в син
цвят за процесните парцели не са осъществени, поради което регулационният
план в тази му част не е приложен. По отразеното в плана не е видно корекция
на установена с предишен план граница досежно процесните имоти по
кадастрална основа, освен югозападната граница на имот 574 с отчуждаване
за път.
Заявява, че с изтичането на сроковете по §6, ал. 2 и ал. 4 ПР на ЗУТ
правото на собственост върху парцела се трансформира в право на
собственост върху имота, за който е бил отреден дворищнорегулационния
парцел, а придаваемите части се връщат в патримониума на собственика на
имота, от който са били отчуждени, съответно създадени по силата на
3
неприложения дворищнорегулационен план съсобственост върху парцел,
образуван от два маломерни имота, се прекратява. Т.е. ако не бъде приложен
по предвидения в ЗТСУ (отм.) ред до 31.09.2001 г. (ЗУТ е обнародван ДВ,
бр.1/2001 г., в сила от 31.03.2001 г. + 6 месеца по §8/§6 ЗУТ), след изтичане на
този срок отчуждителното действие на плана се прекратява. Досежно
давността заявява, че от една страна искът е недопустим при позоваване на
друго придобивно основание – в случая договорно, а от друга и
неоснователен, тъй като при действието на ЗТСУ не е допустимо не само
придобИ.ето по давност на реални части, но и на идеални части от
дворищнорегулационни парцели чрез владение на реални части. Твърди се, че
няма грешка при заснемане на кадастралната основа в кадастралната карта,
одобрена 2009 г. на с. Каменово по отношение на процесните имоти, тъй като
няма грешка при заснемането на кадастралната основа на дворищно
регулационния план, понеже парцеларните граници по приложения
регулационен план от 1932 г. са нанесени като имотни в плана от 1969 г.
Оспорва представения с исковата молба Протокол от 11.VI.1980 г. на
Комисия по чл.265 ППЗТСУ като заявява, че същият е неотносим, защото не е
видно от кой общински имот се придават 290 кв. м към имот на А. Н. А., а
освен това и към настоящия момент Община Кубрат приема имот с
идентификатор 35897.501.844 за изцяло общинска публична собственост.
Излагайки подробни съображения моли за отхвърляне на предявените искове
и присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства и
становището на процесуалния представител на ищеца и ответниците, приема
за установено от фактическа страна следното:
С НА за покупко-продажба на № 2, том 1, дело № 4/1970 г. на нотариус
при РС–Кубрат А. Н. А. (баща на първия ищец) закупил имот – Дворно място
от 1370 кв. м, находящо се в с. Каменово, съставляващо парцел Х,
планоснимачен № 574 в кв. 49 по плана на селото, с неуредени регулационни
отношения. Видно от приложените на л. 24 и л. 25 Протокол от 11.06.1980 г. и
приходна квитанция А. Н. А. закупил придаваемото му се към имота
общинско място от 290 кв. м по регулация.
С договор от 10.05.1982 г. Н. А. Николов закупил от П. М. М. дворно
място от 400 кв. м, част от парцел 591 в кв. 47 по плана на село Каменово.
4
С НА № 51, том 7, дело № 2441/1995 г. на нотариус при РС–Разград А.
Н. А. и С. М. А. продали на ищците недвижим имот находящ се в с.
Каменово, обл. Разград, представляващ Дворно място от 1370 кв. м, с уредени
сметки по регулация ведно с построените в същото къща, плевня, хамбар и
дюкян, за което е отреден урегулиран парцел Х-574 от кв. 47 по плана на
селото.
Видно от НА № 60, том 4, дело № 1215/1975 г. на нотариус при РС–
Кубрат, че П. М. П. е продал на Д. М. К. 1/2 ид. ч. от Дворно място от 1000 кв.
м, находящо се в с. Каменово, представляващо парцел IX-591 от кв. 47 по
плана на селото. Не е спорно, че през 2020 г. Р. П. Б., снаха на Д. М. К., се е
снабдила с констативен нотариален акт за собственост № 13, том 4, дело №
511/2020 г. на нотариус рег. № 573 на НК за целия имот – Поземлен имот с
идентификатор 35897.501.591 с площ 1416 кв. м, находящ се в с. Каменово,
на ул. „Трапезица“ № 34. Впоследствие, видно от приложената на л. 16
Справка № 502692/21.04.2022 г. чрез отдалечен достъп по данни за имот с
идентификатор 35897.501.591, Р. П. Б. е продала имота на С. Х. И., който от
своя страна с НА за покупко-продажба № 52, том 4, дело № 557/2021 г. на
нотариус рег. № 573 на НК е продал на ответника „С. С.“ ЕООД с. Каменово.
От показанията на св.П. П. се установява, че след смъртта на баща си
през 1982 г. продал на първия ищец 400 кв.м от наследствения му имот, с
планосн. № 591. Свидетелят сочи, че приживе неговият баща е продал
половината от този имот ведно с жилищна сграда и др. на Д. М. К., а
всъщност останалата част от дворното място, празно, свидетелят прехвърлил
на първия ищец. Твърди, че имотът, който продал е близо до имота на
ищците, но нямал наблюдение след 1982 г. дали са го обработвали.
Св. Балева сочи, че около 400 ара от дворното място на къщата на св.П.
П. се ползвало и обработвало от ищците, които имали зеленчукова градина,
също и овошки. Заявява, че до преди две години ищците са работили мястото
като никой не е имал претенции към имота им.
От показанията на св. С. И. се установява, че до спорния имот дядо му
(С. М. М.) имал оранжерия, след което решили да закупят и съседните имоти.
След закупуването им, със съдействието на геодезисти били очертани
границите на целия имот, а после предприели почистване на храсти, вършини
и др. Когато почистили имотите, ищците предявили претенции, че част от
5
имот с планосн. № 591 е техен.
От заключението на изготвената по делото СТЕ се установява, че за
село Каменово са съществували кадастрален и регулационен план одобрени
със Заповед № 536/16.06.1969 г. и предходен, одобрен със Заповед №
2389/24.07.1923 г.
Имот 501.574 по КККР съответства на имот пл. № 574 по кадастрален
план от 1969 г. и на част от УПИ Х-574 в кв. 47 по регулационен план от 1969
г., а по регулационен план от 1923 г. – на имот пл. № 131 V-131.
Имот 501.591 по КККР съответства на имот пл. № 591 по кадастрален
план от 1969 г., а по регулационен план от 1969 г. няма отреден УПИ
(парцел). Западната част на имот пл. № 591 се придава към УПИ IX и към
УПИ X в кв. 47. Източната част от имот пл. № 591 остава в урбанизираната
територия „за озеленяване“. По регулационния план от 1923 г. имот 501.591
по КККР съответства на УПИ II-136 в кв. 84.
Експертът сочи, че регулационния план от 1923 г. по отношение двата
процесни имота – пл. 574 и пл. № 591 не е приложен – към 1969 г. улицата
между двата имота продължава да съществува. Също и регулационния план
от 1969 г. по отношение на двата имота не е приложен като границата на
владение на ищците не съвпада с регулационните очертания на УПИ Х-574. С
цел упълномеряване на УПИ Х-574 към него се придават частта от бивш имот
пл. № 591 с площ 200 кв. м и площта от 401 кв. м от улица с идентификатор
35897.501.844 по КККР. В съдебно заседание експертът посочва, че площта от
200 кв. м, онагледена под № 1 в Приложение № 2 от СТЕ, нито по плана от
1923 г., нито от плана от 1969 г. е била част от имота на ишците. По плана от
1923 г. тази площ е била част от имот пл. № 136 в кв. 84, а по сега действащия
от 1969 г. план е част от имот пл. № 591 (корекцията е направена в съдебно
заседание от вещото лице). Площта на владение, заключена между
кадастралната граница на поземлен имот с идентификатор 35897.501.574 и
заснетите от експерта на място граници и огради, е определена на 292 кв. м.
Заключението на изготвената СТЕ, ведно с корекцията направена в
съдебно заседание на 20.12.2022 г., като компетентно извършена и неоспорена
от страните се възприема изцяло от съда.
При така установените факти се налагат следните изводи:
6
Искът по чл.54 ал.2 от ЗКИР е установителен и има за предмет
установяването правото на собственост на ищците върху спорната площ и
установяване на грешното й заснемане в кадастралната карта. Предпоставка
за неговата допустимост е наличието на спор за материалното право на
собственост върху неправилно заснетата площ.
В настоящия случай е от значение да се установи коя е действителната
имотна граница между имота на ищците и ответниците. Ищците доказаха,
че са собственици на недвижим имот, представляващ поземлен имот с
идентификатор 35897.501.574, а ответникът, че е собственик на ПИ с
идентификатор 35897.501.591.
Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР регулационните линии по приложен
дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни
граници на поземления имот. Затова в производството по чл. 54, ал. 2 от
ЗКИР, подлежи на изследване положението на имота по плановете,
предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали
има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране
на регулационните граници в имотни. От установеното следва да се направи
извод дали има несъответствия между отразеното в одобрената кадастралната
карта и действително притежаваното от ищеца право на собственост.
Предмет на доказване по делото ще са всички последователни регулационни
промени, прилагането или неприлагането на дворищнорегулационните
планове, съответно – прекратяване на отчуждителното им действие,
съобразно разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г.
по гр. д. № 2/1993 г. на ОСГК на ВС и Тълкувателно решение № 3 от
28.03.2011 г. по т. д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС, и всички други факти,
водещи до промяна на границите.
При изготвянето и одобряването на първия за село Каменово
кадастрален и регулационен план от 1923 г. е действал Закона за
благоустройство на населените места в Княжество България (обн. ДВ бр.67 от
1905г., с изменено заглавие ДВ бр.60/1911г. - Закон за Благоустройство на
населените места в Царство България, отм. бр.117 от 31.05.1941г.), съобразно
който регулацията е имала автоматично вещно действие, и с дворищната
регулация на имота са били придобити и придадените към имота части от
съседния имот. Това действие на регулацията се извлича, както от
7
разпоредбата на чл. 13 от ЗБНМКБ, така и от предвидената в чл. 34 от същия
закон възможност, съседът, от чийто имот е имало придаване на части към
съседен, да се снабди с изпълнителен лист за стойността на мястото, и
задължение за отчуждаване на придаваемото място в три годишен срок, както
и от вмененото в чл. 35, ал. 3 задължение на нотариусите да издават
крепостни актове на уголемени или намалени по регулационен ред имоти.
Непосредственото отчуждителното действие на дворищната регулация е
проведено и в последващите териториално-устройствени закони - Закона за
благоустройство на населените места от 1941 г. - ДВ, бр. 117 от 31 май 1941
г., Закона за плановото изграждане на населените места - ДВ, бр. 227 от
1.10.1949 г., Закон за териториално и селищно устройство (1973 - 2001г.), по
силата на които недвижимите имоти, придадени към парцели на други
физически или юридически лица, се смятат за отчуждени от деня на влизане в
сила на дворищнорегулационния план.
В изготвената СТЕ вещото лице сочи, че дворищнорегулационния
план одобрен през 1923 г., както и този от 1969 г. не е приложен. Никога
претендираната от ищците част, обозначена под № 1 в приложение № 2 на
експертизата не е била част от имота на ищците, още повече, че двата имота –
на ищците и на ответника нямат обща граница.
Както от експертизата, така и от свидетелските показания се
установява по категоричен и несъмнен начин, че ищците не са владели в
продължение на десетки години тази част от 200 кв. м, попадаща в имот пл.
№ 591, в граници доближаващи се до регулационните, което сочи на извод, че
не е приложен плана. Ето защо границата между имотите на страните следва
да е регулационната линия. Това е така и защото претендираната от ищците
част не попада в имотните им граници, като тази част не са придобивали нито
по регулация, нито по друг допустим способ (недопустимо е придобИ.ето по
давност на реална част от урегулиран поземлен имот), поради което и иска е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в кадастралния план имотът
на ищците е заснет по неговите имотни граници, поради което не е налице
грешка в този кадастрален план.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищците следва да заплатят на ответника
деловодни разноски в размер на 1150 лв. (800 лв. адвокатски хонорар и 350
8
лв. депозит за вещо лице).
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Н. А. Н., ЕГН ********** и П. Г. Н., ЕГН
**********, и двамата с адрес в *** чрез пълномощник адв. К. М. от АК–
Варна да бъде признато за установено по отношение на „С.–С.“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** представлявано от С. М.
М., че в кадастралната карта на с. Каменово, одобрена със Заповед № РД-18-
27/01.04.2009 г., има допусната непълнота или грешка по смисъла на чл. 54,
ал. 2 от ЗКИР по отношение на 221 кв. м, попадащи в югозападната част на
имот с идентификатор 35897.501.591 по КККР на село Каменово, отразени в
жълта щриховка в комбинирана скица на л. 49 от гр. д. № 320/2022 г. по описа
на Районен съд–Кубрат, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Н. А. Н., ЕГН ********** и П. Г. Н., ЕГН **********, и
двамата с адрес в *** да заплатят на „С.–С.“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** представлявано от С. М. М. сумата 1
150.00 лева (хиляда сто и петдесет лева, нула ст.), представляваща съдебни и
деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Разградския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
9