№ 6496
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Василена П. Мидова
при участието на секретаря Е. К. Тодорова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20241100512471 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Същото е образувано по въззивна жалба на С. И. З., чрез процесуален
представител адв. А. Т., ответник в първоинстанционното производство срещу
решение № 16177/27.08.2024 г. на СРС, 25 състав, постановено по гр.д. 9
214/2023 г. в частта, в която по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД
искове по реда на чл. 422 от ГПК е признато за установено, че дължи сумата
от 313, 92 лв. – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия
за топлоснабден имот с абонатен номер 105345 за периода м.05.2019 г. – до
30.04.2021 г., сумата от 36, 07 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2020г. –
16.06.2022 г., сумата от 14, 59 лв. – цена на услугата дялово разпределение за
периода от 01.06.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
11.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми е била
издадена заповед № 21337 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК от 26.07.2022 г. по ч.гр.д. 37 559/22 г. по описа на СРС, 25 състав. Със
същото решение С. З. е осъден да заплати и сума в размер на 19, 70 лв. –
1
разноски в заповедното производство и сумата от 681, 42 лв. – разноски в
производството пред СРС.
В жалбата са наведени възражения, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се, че същото е постановено в противоречие с
материалния закон и поради допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Изложени са твърдения, че съставът на СРС
не е взел предвид изричната декларация, отправена до „Топлофикация София“
ЕАД от страна на другия ответник, който е и ползвател на имота и титуляр на
партидата. Твърди се, че липсвали доказателства, установяващи избор на
търговец за дялово разпределение, а в представения договор, сключен с
„Техем Сървисис“ ЕООД липсва подпис, положен от ответника – въззивник.
Изложени са и твърдения, че СРС не бил разгледал и заявеното възражение за
изтекла погасителна давност.
Иска се отмяна на съдебното решение в неговата обжалвана част и
постановяване на ново, с което исковете да бъдат изцяло отхвърлени.
Претендират се съдебни разноски.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца в
първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД. В същия
са наведени твърдения, че СРС е постановил правилно, мотивирано и
обосновано решение. Заявено е искане първоинстанционното решение да бъде
потвърдено и да се присъдят сторените в производството съдебни разноски.
Конституираното трето лице помагач на страната на ищеца в
първоинстанционното производство „Техем Сървисис“ ЕООД не е заявило
становище.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен
от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма,
по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни,
поради което е валиден и допустим.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите
към спорния предмет императивни материалноправни норми.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
2
Предмет на производството са искове с правно основание чл. 422, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.
Правно-релевантните обстоятелства, подлежащи на установяване са
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по
повод доставка на топлинна енергия през процесния период, изпълнение на
задължението по доставка на топлинна енергия в конкретно количество в
процесния топлоснабден имот, начислени суми за доставена и потребена
топлинна енергия, съобразно действащата нормативна уредба.
Предвид нормата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия,
сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/
в сграда - етажна собственост. Същевременно законът предвижда хипотеза на
договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор -
съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
/потребители/ на топлинна енергия. Настоящият съдебен състав при тълкуване
на горните норми намира, че втората хипотеза се явява субсидиарна на
първата и е приложима единствено в случаите, когато клиентът /потребителят/
на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост и доставчикът не
са сключили нарочен писмен договор за продажба на топлинна енергия.
От представения по делото нотариален акт за собственост на
апартамент по чл. 55 от ЗПИНМ/отм./ № 30, дело 1230/71 г. на Първи
нотариус при СНС се установява, че Д.С.А. е признат за собственик на ап.
********“.
Видно от представения нотариален акт за дарение на недвижим имот
122, дело 13132/91 г. на Първи нотариус при СНС, Втори РС – София, Д.С.А. е
дарил на дъщерите си Е.Д. З.а и О.Д.Р. собствените си 4/6 идеални части от
следния недвижим имот - ап. ********“.
Видно от представения нотариален акт за замяна № 105, дело 26790/94
г. на нотариус при СРС, О.Д.Р. е прехвърлила на зет си И. С.ов З. и сестра си
Е.Д. З.а собствената си ½ идеална част от ап. ********“.
От представеното по делото заявление-декларация вх. №
1699/25.03.2002г., подписано от ответника Е.Д. З.а се установява, че същата е
3
поискала да й бъде открита партида касателно процесния имот.
От представените по делото фактури, извлечение от сметка за аб. №
105345, индивидуални справки за отопление и топла вода и документи за
главен отчет, представени от третото лице-помагач и неоспорени по делото, се
установява, че на името на Е.Д. З.а за имота на горния адрес е открита партида
под сочения абонатен номер. Предвид депозираното пред ищеца заявление-
декларация, волеизявлението на ответника Е. З.а за договорно обвързване с
ищеца достигнало до последния. От счетоводното открИ.е на партидата на
нейно име се установява и писменото приемане на ищеца и изричното
сключване на писмен договор по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ за продажба
на топлинна енергия за процесния имот между “Топлофикация София“ ЕАД и
Е.Д. З.а.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите
условия са валидни и са обвързали Е.Д. З.а, поради което за процесния период
е налице сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни ОУ.
При наличието на изрично сключен писмен договор между ищеца и
Е.Д. З.а, другия сочен ответник е без значение е дали и в какъв обем
въззивникът-ответник С. З. притежава вещни права от процесния имот.
Основанието за облигационната обвързаност на ищеца и Е.Д. З.а, другия
сочен ответник не е специалната хипотеза на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, а общата такава
по чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Ето защо през процесния период единствено тя е била
страна по облигационното договорно отношение с ищеца за продажба на
топлинна енергия за същия топлоснабден имот. По тези мотиви възражението
на въззивника, че липсва облигационна обвързаност между тях и ищеца се
явява основателно и заявените срещу него искове следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
При тези изводи безпредметно се явява обсъждането на останалите
заявени в жалбата възражения.
Поради несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции,
решението на СРС в обжалваната му част подлежи на отмяна като следва да
4
бъде постановено ново решение, с което претенциите на ищеца по отношение
на въззивника да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора решението на СРС следва да се отмени и в
частта за разноските по отношение на въззивника З..
Същият има право на разноски, но такива не са заявени за присъждане
респ. няма и данни да са сторени.
Предвид изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 16177/27.08.2024 г. на СРС, 25 състав,
постановено по гр.д. 9 214/2023 г. в частта, в която по предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД искове по реда на чл. 422 от ГПК е признато за
установено, че С. И. З. дължи сумата от 313, 92 лв. – главница,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот с
абонатен номер 105345 за периода м.05.2019 г. – до 30.04.2021 г., сумата от 36,
07 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2020г. – 16.06.2022 г., сумата от 14,
59 лв. – цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г. –
30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 11.07.2022 г. до окончателното
изплащане на сумите, за които суми е била издадена заповед № 21337 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 26.07.2022 г. по
ч.гр.д. 37 559/22 г. по описа на СРС, 25 състав, както и в частта за разноските
за сума в размер на 19, 70 лв. – разноски в заповедното производство и сумата
от 681, 42 лв. – разноски в производството пред СРСи вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ заявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
********* искове по реда на чл. 422 от ГПК вр. с чл. 153 ал.1 от ЗЕ срещу С.
И. З., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „******** за признаване за
установено, че С. З. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 313, 92
лв. – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот с абонатен номер 105345 за периода м.05.2019 г. – до
30.04.2021 г., сумата от 36, 07 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2020г. –
16.06.2022 г., сумата от 14, 59 лв. – цена на услугата дялово разпределение за
периода от 01.06.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху
5
главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
11.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми е била
издадена заповед № 21337 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК от 26.07.2022 г. по ч.гр.д. 37 559/22 г. по описа на СРС, 25 състав.
В останалата си част, както и по отношение ответника Е.Д. Стоилова
решението на СРС е влязло в сила като необжалвано от страните.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице помагач на
ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, с адрес: гр. София, ул. „Проф. д-р Георги
Павлов“ № 3.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6