О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
град
Ловеч, 23.11.2018 г.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито съдебно заседание
на двадесет и трети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа
докладваното от съдия ПАВЛОВА ч.гр. дело №532 по описа за 2018 година, съдът за
да се произнесе, взе предвид:
Производство по реда на чл.413 ал.2 от ГПК.
С разпореждане №694/22.08.2018 г. постановено
по ч.гр.д.№509/18 г. Луковитски районен съд е отхвърлил заявление вх.№3163/27.07.3018
г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД за издаване на заповед
за изпълнение срещу Д.В.Д. *** в частта за издаване на заповед за изпълнение са
сумата 397,46 лв. неустойка за неизпълнение на задължение и 18 лв. разходи за
извънсъдебно събиране на задължението.
Подадена е частна жалба от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, бул. Васил Левски № 114, етаж Мецанин, представлявано Тервел Янчев
Кънчев Чрез процесуален представител: юриск. Д.В.
Алекснадрова, съдебен адрес за получаване на книжа гр. София,
бул. „Васил Левски" № 114, етаж Мецанин, тел. 0700 200 27 срещу разпореждане №694/22.08.2018 г. постановено по
ч.гр.д.№509/18 г. на Луковитски районен съд в частта, относно претендираните вземания за неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение в размер на 397,46 лв. неустойка за
неизпълнение на задължение и 18 лв. разходи за извънсъдебно събиране на
задължението.
Счита, че същото е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилност. Твърди, че целта на заповедното производство е ускоряване на съдебния процес и разтоварване на правораздавателната система, както и да се установи, че вземането не се оспорва и да се издаде изпълнително основание за неоспорено вземане. Сочи, че в това производство по чл. 410 ГПК не се проверява дали вземането съществува, то е специално производство, уредено в ГПК за създаване на изпълнително основание за вземане, което не се оспорва. Цитира, че според разпоредбата на чл. 410 от ГПК, заявлението трябва да съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и да отговаря на изискванията на редовност на исковата молба по чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК. Сочи, че в настоящия случай, с оглед изложените твърдения в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, може да се направи извод, че вземането е за парична сума, като предвид посочения размер на тази сума и по правилата за определяне на родовата подсъдност, евентуалният иск за това вземане е подсъден на районен съд. Твърди, че заявлението е съобразено с изискванията за неговата редовност по чл. 410, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 ГПК, като следва да се отбележи, че в закона липсва препращане към чл.127, ал.2 ГПК - т.е. не е необходимо към заявлението да се прилагат доказателства за установяване на вземането и заявителят може да приложи такива, но не е длъжен, тъй като целта на производството е само да се провери дали вземането е спорно.
Сочи, че преследваната с уреденото в действащия ГПК заповедно производство цел е да се създаде опростена съдебна процедура, въз основа на която кредиторът в съкратени срокове да може да се снабди с изпълнително основание срещу своя длъжник, с оглед принудителното изпълнение на вземането си, като посочената цел предопределя и основните характеристики на заповедното производство - то е факултативно, едностепенно и строго формално. Смята, че в заповедното производство, съдът дължи проверка на формалната външна редовност и необходимите реквизити на Заявлението по чл. 410 ГПК, а споровете по обекти в и раните в него материални субективни права, като този относно претендираното вземане неустойка, както и за разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения, следва да се решат по исков ред, при положение, че длъжникът входира възражение по чл. 414 ГПК.
Смята, че относно претендираната
със заявлението сума за неустойка, съдът неправилно е счел, че същата не се
дължи по аргумент от разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Сочи, че претендираната
неустойка представлява такава за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне
на обезпечение, а не мораторна неустойка за забава и както е посочено в т.12 от
заявлението тя е начислена вследствие на неизпълнение на договорни задължения
от страна на Д. за предоставяне в срок на обезпечение-поръчител или банкова
гаранция. Смята, че тя е предназначена за обезщети настъпването на евентуални
вреди от неизпълнение на договора-пропуснати ползи- от пропуснатата сигурна възможност за
печалба, която кредиторът би реализирал, ако е получил в срок паричната
престация; претърпени загуби - евентуалните допълнителни разходи, които
кредиторът би дължал, ако би си набавил чрез заем същия паричен ресурс на
свободния пазар (за банкови лихви и такси). Твърди, че ако длъжникът
добросъвестно е изпълнявал поетото договорно задължение и е предоставил такава
гаранция, то кредиторът е щял да събере вземането си и нямало да търпи
посочените по-горе вреди. Изтъква, че съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението без да е нужно те да се доказват. Сочи, че фактическият състав,
който следва да се осъществи, за да възникне основанието за заплащане на
неустойка за неизпълнение на договор, включва следните елементи: наличие на
валидно договорно задължение; неизпълнение на задължението; неустойката да е
уговорена и след като всичко изброено до тук, съгласно гореизложеното, е
налице, следователно неустоечните задължения са валидно възникнали.
Цитира, че в TP № 1/15.
Изтъква,
че по отношение на сумата, представляваща разходи и такси за извънсъдебно
събиране , противоречи на чл.10а ал.2 от ЗПК, като от неправилното квалифициране
на правното основание е достигнал до правни изводи, че в случая се касае
за частична нищожност на съответната договорна клауза. Изтъква, че в чл. 10,
ал. 2 от ЗПК законодателят е предвидил, че кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, каквито са изпращане на напомнителни писма, електронни
съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др. Смята, че в
т.12 от заявлението е представен начина, по който е формирана процесната асума,
а именно, от разпоредбата на договора, в който случа, а ко кредитополучателят
не погаси текущото си задължение на посочения в договора падеж, то той е длъжен
да предостави на кредитоподателя както обезпечение, така и да заплати сума в размер
на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване
на задължението му в 3 дневния срок до предоставяне на обезпечението и при
забава тази сума е в размер на
В заключение
подчертава, че преценката на съда в производството по издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК се
ограничава единствено до изложените от заявителя факти и тя се
простира до там доколкото въз основа на тези факти може да се установи едно
индивидуализирано, спорно вземане основателността, на което ще бъде изследвана
и доказана в друг евентуален процес – исковият и в този
смисъл заповедният съд е превишил своите правомощия по преценка, като е обсъдил
по същество обстоятелство, което седи извън предмета на проверка в настоящото
производство и не може да бъде повод за отказ за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК. В
подкрепа на горното цитира практика на Софийския градски съд.
Моли съда да отмени обжалваното
разпореждане, което правопрегражда по-нататъшното развитие на производството,
като се произнесе да бъде издадена Заповед за изпълнение за отхвърлените
неустойка в размер на 397,46 лева и разходи и такса за извънсъдебно събиране в
размер на 18 лева претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК.
Настоящата инстанция като съобрази
оплакванията в жалбата и приложеното ч.гр.д.№509/2018г.по описа на РС-Луковит
намира за установено следното:
Разпореждането е съобщено на
заявителя на 12.09.2018 г., а жалбата е подадена на 12.09.2018 г./п.кл./ ,т.е.
в срока по чл.413,ал.2 от ГПК и от легитимирано да обжалва съдебния акт лице,
поради което съдът приема,че е допустима и следва да се разгледа по същество.
От
приложеното ч.гр.д.№509/18 г. на Луковитски РС се установява, че е подадено
заявление от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, бул. Васил Левски № 114, етаж Мецанин, представлявано от Росен Георгиев
Антов и Тервел Янчев Кънчев Чрез процесуален представител: юрк. Нина Ангелова Стоянова, съдебен адрес за
получаване на книжа гр. София, бул. „Васил Левски" № 114, етаж Мецанин по реда на чл.410 от ГПК, с вх.№3163/27.07.2018
г., с искане за издаване на заповед за изпълнение за парично вземане срещу
длъжника Д. Вескова Д. с постоянен адрес *** с ЕГН ********** за сумата от 455,44
лв. главница, договорна лихва 61,18 лв. за периода от 17.08.2017 г. до 15.03.2018
г., неустойка 397,46 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране 18 лв,
законна лихва 28,39 лв от 16.03.2018 г. до 19.07.2018 г и законната лихва от
завеждане на заявлението до изплащане на вземането. Посочено е, че вземането произтича
от Договор за паричен заем №2996435/19.07.2017 г. сключен между ”Изи Асет
мениджмънт”АД като заемодател и длъжника като заемател. Твърди се в.12 от
заявлението, че заявителя е придобил вземането на основание договор за цесия на
1.06.2018 г. от ”Изи Асет мениджмънт”АД изцяло със всички привилегии,
обезпечения и принадлежности и длъжникът е бил уведомен за това на 7.06.2018 г.
посредством писмо с обратна разписка от стария кредитор. Твърди, че освен
главницата от 455,44 лв. длъжникът дължи и сумата 61,18 лв. договорна лихва,
както и, че страните са договорили, че при неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение от страна на длъжника, а именно две физически лица,
поръчители, тя дължи на кредитора неустойка в размер на 454,24 лв, която неустойка
се начислява еднократно в момента на допускане на неизпълнение и за същата не е
налице период за начисляването й. Излага, че заемателя се е съгласил, че при забава
на заплащането на падеж на погасителна вноска повече от 30 календарни дни,
дължи на заемодателя заплащането на такса за разходи за събиране на
просрочените вземания в размер на 9 лв, която се начислява на всеки следващ 30
дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с
повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на
просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати наемателя не могат да
надхвърлят 45 лв. Посочено е, че
съгласно договора се начислява и обезщетение за забава върху непогасената
главница в размер на законната лихва, а именно 28,39 лв. за периода от 16.03.2017
г. до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва от момента
на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендира се заплащане общо на сумата 960,47 лв., както и съдебно деловодни
разноски в размер на 25 лв. ДТ и възнаграждение за проц.представителство в
размер на 200 лв.
Съдът е оставил без движение заявлението до
конкретизиране на срока на договора, какъв е годишният процент на разходите,
лихвеният процент по кредита, както и лихвеният процент при просрочени задължения,
какъв е усвоения размер на кредита и погасявал ли е длъжникът част от него, да
посочи кои поредни два месеца и какви суми длъжникът не е платил преди кредитът
да бъде обявен за предсрочно изискуем, дали длъжникът е уведомен за настъпилата
предсрочна изискуемост, кога и как и на какво основание о пределен размера на
неустойката за неизпълнение на задължение, през кой период са извършени
разходите за извънсъдебно събиране на задължението и от кого/първоначален кредитор
или цесионер/.
С молба вх.№3503/17.08.2018
г. заявителят е уточнил, че договорът е сключен за 8 месеца, че последната
вноска е на 15.03.2018 г, че ГПР е в размер на 48,14%, а годишният лихвен % е
40%, че усвоеният размер на кредита е 500 лв, като длъжникът е заплатил общо
145 лв, като 27 от тях са разнесени за разход за събиране на вземането, като
представя и справки за заплатените суми и датата на постъпването им, като в
настоящия случай уточнява , че не е настъпила предсрочна изискуемост, тъй като
падежът на кредита е 15.03.2018 г. и е забавена втората погасителна вноска в
размер на 129,01 лв. с падеж на 16.09.2017 г.-, че неустойката е уговорена във
фиксиран размер на основание чл.4 ал.2 вр. с чл.4 ал.1 от договора и е за
неизпълнение на договорно задължение и няма период за начисляването й, че разходите за извънсъдебно събиране на
задължението са извършени от първоначалния кредитор за периода от 17.09.2017 г.
до 17.01.2018 г- и прилага справка извлечение по договора.
С
разпореждане №694/22.08.2018 г. постановено по ч.гр.д.№509/18 г. Луковитски
районен съд е отхвърлил заявление вх.№3163/27.07.3018 г. на „Агенция за контрол
на просрочени задължения”ООД за издаване на заповед за изпълнение срещу Д.В.Д. ***
в частта за издаване на заповед за изпълнение са сумата 397,46 лв. неустойка за
неизпълнение на задължение и 18 лв. разходи за извънсъдебно събиране на
задължението.
В мотивите си РС-Луковит излага съображения, че в
частта, с която се иска издаване на заповед за вземане за заплащане на
неустойка за неизпълнение на задължение и такси разходи, противоречи на закона,
което е основание за отхвърлянето му в тази част. Счита, че уговорената
неустойка при непредставяне на обезпечение излиза извън присъщата й
обезпечителна функция, като тази клауза е нищожна поради противоречие с добрите
нрави. Освен това се излага от съда, че
относно претенцията за такси-разходи за извънсъдебно събиране искането
противоречи на императивната норма на чл.33 ал.1 от ЗПК.
Като съобрази тези данни, настоящата инстанция
счита, че частната жалба е неоснователна. Съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК,
съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на
закона и добрите нрави и при наличие на такова отказва издаване на заповед за
изпълнение. Тъй като се касае за вземане, основано на неизпълнено задължение по
договор за потребителски кредит, поради което длъжникът има качеството на
„потребител”, то съдът е задължен да провери дали договорът съответства на
разпоредбите на ЗПК. В случая се установява, че така наречените „разходи и
такси за извънсъдебно събиране” от 18 лв. е в противоречие с нормата на чл.33
ал.1 от ЗПК, тъй като е предвидено, че при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата., а
освен това от изложеното не се установява да е изпълнено изискването видът,
размерът и действието, за което се събира таксата да са ясно и точно определени
в договора за потребителски кредит и не е посочено какъв е характера на тази
такса, доколкото не са изброени извършените дейности или допълнителни услуги в
полза на кредитополучателя. Клаузите на договора са в противоречие със закона и
добрите нрави, тъй като по същество се цели заобикаляне на ограничението на
чл.33 от ЗПК-оскъпява се кредита и това води до неоснователно обогатяване.
Практически изброените в заявлението-дейности не касаят допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, а са дейности, евентуално
извършвани от кредитора във връзка със събиране на задължението. Тези дейности
нямат характеристиката „допълнителни услуги” в полза на потребителя, а са
разходи, както самият заявител ги е характеризирал във връзка с извънсъдебното
събиране на задължението, следователно не попадат в изброените в чл.10а ал.1 от ЗПК услуги.
Що се отнася до неустойката за неизпълнение на
задължение, в случая-неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение от страна на кредитополучателя, то и настоящата инстанция споделя
правните изводи на първата, т.е., че тази клауза е нищожна поради противоречие с
добрите нрави. Така договорена неустойката при непредставяне на обезпечение
излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции и
отново води до оскъпяване на кредита и в този смисъл са и мотивите на ОСТК,
отразени в т.3 от ТР №1/09 г. на ВКС. Не е ясно какви вреди на кредитора би
покрила тази неустойка, а в случая нейният размер е и драстично завишен, което
води до реализиране на по-висок доход за кредитора, който не е предварително
регламентиран.
Цитираната в частната жалба практика на СГС не е
задължителна за настоящата инстанция и не се споделя от настоящия състав на
съда, по гореизложените съображения.
С оглед на тези мотиви и при съвпадане на правните
изводи на Ловешки окръжен съд с тези, на Луковитски районен съд, атакуваният
съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен.
Водим от горното съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА като
правилно разпореждане №694/22.08.2018
г. постановено по ч.гр.д.№509/18 г. Луковитски районен съд.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.