РЕШЕНИЕ
№ 588
гр. Бургас, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АННА ИВ. ЩЕРЕВА
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело №
20212100101392 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на В. П. С. с ЕГН
********** от ***, действаща чрез адвокатите Николай Николаев Димитров,
Жени Валентинова Тасева, Надя Атанасова Христова и Георги Георгиев
Радков със съдебен адрес гр. София, ул. „Христо Белчев“ № 2, полуетаж 4,
офис № 4, против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Симеоновско шосе” № 67А, представляван в производството заедно от двама
от изпълнителните директори - София Николова Антонова и Павел Валериев
Димитров, действащи чрез пълномощника си адвокат Таня Георгиева Русева
от АК Сливен, със съдебен адрес гр. Сливен, ул. „Георги Сава Раковски“ №
13, ет.3, офис 10. Предявен е осъдителен иск за заплащане на обезщетение в
размер на 80 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
телесни увреждания, получени от ПТП на 09.10.2020г.; ведно със законна
лихва върху тази сума, считано от датата на уведомяване - 17.11.2020г. до
окончателното й изплащане – на основание чл.429, ал.3 от КЗ; и законната
лихва върху сумите за главница и лихва по чл.429, ал.3 от КЗ, начиная от
датата, на която изтичат 15 работни дни съгласно чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ -
09.12.2020г. до окончателното изплащане.
Обстоятелства, на които се основава искът :
Ищцата твърди, че е пострадала от пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 09.10.2020г. в 05:36ч. на път I-7, км 315+816 м, между гр.
1
Елхово и ГКПП - Лесово, област Ямбол, настъпва ПТП между МПС с марка
„Ивеко“, модел „50Ц14В“ и per. № ********, управлявано от В. А. М.,
застраховано при ответника с полица BG/22/12000244024; и товарен
автомобил, представляващ пътен състав от полуремарке с per. № ******** и
влекач с марка „Волво“, модел „ФХ“ и per. № ********, управляван от
молдовския гражданин О. Б.. ПТП настъпило в резултат на неправомерното
поведение на делинквента В. А. М., който управлявал в нарушение на
разпоредбите на ЗДвП със скорост от 99 км/ч, несъобразена с въведеното за
този участък от пътя ограничение и с условията на пътя - видимост, релеф,
настилка, останали участници в движението по пътищата, интензивност на
движението, приближаване на ГКПП. В резултат деликвентът В. М. се
блъснал челно в задната лява част на състав от полуремарке с per. №
******** и влекач с марка „Волво“, модел „ФХ“ и per. № ********,
управляван от молдовския гражданин О. Б.. От удара МПС с марка „Ивеко“,
модел „50Ц14В“ с per. № ******** получил тежки деформации, като
навлязъл частично под задните състави на полуремаркето.
В пряка причинна връзка ищцата, която пътувала в микробуса
„Ивеко“, следните получила увреждания, от които претърпява
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания : - черепно-
мозъчна травма, изразяваща се в контузия на главата (болка в областта на
капилициум), контузии с кръвонасядания по лицето, разкъсно-контузна рана
в ляво под брадичката; контузия на главен мозък, изявена с малки
контузионни огнища челно-теменно в дясно; - контузия на гръден кош със
счупване на ребра двустранно - V-то И VI-TO В ляво и Vll-мо и VIII-MO в
дясно с малък излив в дясна плеврална кухина и установени на по-късен етап
/27.10.2020г./ счупвания на VIII, IX, X и XI-то десни ребра - отзад и Vll-мо В
ляво ребро; - травма на опорно-двигателния апарат, изразяваща се с
кръвонасядания по крайниците, пукване на лъчевата кост на лява
предмишница в областта на китковата става; контузия на гръбначен стълб със
счупване от компресионен тип на тялото на 4-ти гръден прешлен и
установени на пo-кьсен етап /27.10.2020г./ счупвания на спинозни (бодилести)
израстъци на 9-ти, 10-ти и 11-ти гръдни прешлени. Тези увреждания са довели
до интензивни болки и страдания за ищцата, като последиците от
мекотъканните увреждания с кръвонасядания и раната на брадичката
отшумяват за над 3 седмици, а раната остава белег до живот. От черепно-
мозъчната травма с контузия на мозъка е била налице реална опасност за
живота, която е преодоляна по време на болничния престой благодарение на
проведеното своевременно и адекватно консервативно лечение. При
благоприятно протичащ оздравителен процес, спазване на режим и лечение,
постепенно за над 40 дни отшумяват и свързаните с тази травма цефалгични и
церебрастенни и други прояви. От счупванията на ребрата и гръдните
прешлени е последвало затруднение на движенията на снагата. При
благоприятно протичане на оздравителен процес след подобни счупвания на
спинозни израстъци на прешлените функционално възстановяване настъпва
2
за над 2 месеца. При неоперативно лечение след счупване на тялото на гръден
прешлен се препоръчва имобилизация с торако-лумбален корсет.
Имобилизацията за един гръден прешлен може да продължи между 8 до 12
месеца. При двустранни счупвания на ребра е налице също затруднение на
движенията на снагата, като се препоръчва имобилизация за около 3 седмици,
а при благоприятно протичане, функционално възстановяване след такива
счупвания настъпва за около за 1 - 2 месеца. При пукване на лъчевата кост в
гривнената става е налице затруднение на движенията на левия горен
крайник. Препоръчва се имобилизация за 2-3 седмици, като при благоприятно
протичане на оздравителен процес, функционално възстановяване настъпва за
около 30 - 35 дни след инцидента. Впоследствие от получените травми
пострадалата е имала затруднения на движенията на снагата и движенията на
лява ръка, което е създавало трайно неудобство в ежедневието й, вкл. и в
ежедневните действия за самообслужване. Независимо от лечението и
режима, като по-трайни последици от получените травмите с месеци и години
след инцидента ще има периодични болки при натоварване и промени във
времето, както и усложнения от травмите. Възможно е като усложнение от
ЧМТ да се изяви по-продължително персистиране на цефалгична или
церебрастенна симптоматика, ограничаваща работоспособността и налагаща
медикаментозно лечение и режим. От съчетаната травма на гръден кош и
гръдна част на гръбначен стълб се очакват, независимо от лечението, да се
изявят ускорени дегенеративни промени - посттравматична спондилоартроза
и др.
Поради силния стрес, който преживява, ищцата претърпява следните
психологични проблеми : повишено ниво на раздразнителност, тревожност,
което се изразява в обща напрегнатост, безпокойство, повишена
чувствителност, депресивни епизоди, свързани със загуба на интерес от
общуване, мисли за вина, спад в мотивацията, апатия, липса на апетит,
ненамиране на смисъл в живота. При нея са налице силно изразени прояви на
вегетативната нервна система - ускорена сърдечна дейност, задух, изпотяване,
силно треперене, преминаване на топли вълни и трудност в концентрацията
на вниманието с нарушения на краткосрочната памет. Вследствие на
претърпените телесни увреждания, при нея се отключва остра стресова
реакция, която впоследствие може да премине в тревожно-депресивно
разстройство, изразяващо се в пристъпи на силен страх, безпокойство, апатия,
тенденциозно асоциално и избягващо поведение, което изисква психиатрична
интервенция. Преди инцидента пострадалата била изключително жизнен,
добронамерен, деен, отзивчив, инициативен, изпълнен с желание да живее
човек, ценен от всички - близки и приятели, същата е помагала, била е
отзивчив, усмихнат, весел и приятен човек. Ищцата полагала ежедневни и
големи грижи за семейството, а като домакиня се отличавала с грижа към
дома и семейството си и добро отношение към всички. Тя била здрава
физически и здравомислеща жена, като в момента няма и следа от този човек,
не могат да я разпознаят близките й, тя също е забравила редица моменти от
3
общия им живот.
Ищцата изживяла и продължава да изживява сериозни физически
болки и страдания през времето на своето възстановяване, продължава и към
настоящия момент. Наред с това тя търпи и ще продължава да търпи
сериозни психически последици, като загуба на памет и ясен спомен за
събития и лица преди катастрофата, посттравматичен стрес, нервност,
тревожност, безсъние, чувство на безизходица, непълноценност, постоянен
страх граничещ с параноя, повишено ниво на страхови очаквания, че във
всеки момент ще се случи нещо лошо с нея или друг член на семейството й,
бързо разстройване и засилена емоционалност, тежка депресия, която е
възможно да премине в постоянна психическа болест. Също така,
пострадалата е силно уплашена и стресирана, притеснява се какво ще стане
занапред, дали ще се възстанови от тежките травми и ще бъде ли отново
пълноценен член на обществото и за семейството си. Ще бъдат необходими и
бъдещи интервенции, години наред рехабилитация и физиотерапия, работа с
психолог и психиатър, за постигането на един начин на живот, много далеч от
достойния начин на живот, който заслужава всяко човешко същество и който
тя е имала преди ПТП.
Ищцата счита, че отговорността за настъпването на ПТП от
09.10.2020г. е на водача на МПС с марка „Ивеко“ - В. А. М., който несъмнено
е управлявал пътническия автобус с несъобразена скорост по смисъла на чл.
20, ал.2 от ЗДвП, която скорост не му е позволила да спре преди появилото се
на пътя препятствие - паркираната товарна композиция. Сочи образувано
нохд № 386/ 2020г. по описа на Окръжен съд - Ямбол, с постановена невлязла
в сила осъдителна присъда само срещу молдовския гражданин О. Б., поради
факта на настъпилата смърт на В. М., която на основание чл. 24, ал.1, т.4 от
НПК е пречка срещу него да се образува наказателно производство. Сочи, че
към датата на събитието 09.10.2020г. е било налице валидно застрахователно
правоотношение с ответното дружество по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” за управляваното от
делинквента В. А. М. МПС с покритие до 29.08.2021г. - серия № G0 83376741
GO 85646545. Твърди, че е изпълнила изискванията на чл.380 от КЗ –
депозирана е писмена застрахователна претенция за неимуществени вреди с
вх. № 14972 от 17.11.2020г. и са представени всички изискани от ответника
материали. С писмо с изх. № 1270/ 02.02.2021г. отказал да изплати
обезщетение, като се позовал на постановената присъда срещу другия водач -
О. Б..
На основание чл.429, ал.3 от КЗ претендира законна лихва върху
присъдената главница от дата на депозиране на извънсъдебната претенция -
17.11,2020г. до окончателното й изплащане. Претендира и законна лихва
съгласно чл.497, ал.1, т.1 от КЗ - върху размера на застрахователното
обезщетение, което включва главница и лихва по чл.429, ал.3 от КЗ. Тази
лихва се претендира считано от изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ - от 09.12.2020г.
4
до окончателното й изплащане. Позовава се на чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2,
т.2 от КЗ, твърдейки, че лихвите за забава, за които застрахованият по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
отговаря, се покриват от застраховката, и са част от дължимото
застрахователно обезщетение, като се плащат от застрахователя в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност), считано от датата на
узнаване за събитието.
Ответникът представя писмен отговор в преклузивния срок по чл.131,
ал.1 от ГПК, с който оспорва предявения иск. Оспорва посочения в исковата
молба механизъм на настъпване на ПТП, извършването на граждански деликт
от застрахования водач на МПС „Ивеко“, като оспорва наличието на всеки от
елементите от фактическия състав на деликта – да е реализирано
противоправно поведение от страна на водача В. А. М., причинно-следствена
връзка между него и релевираните от ищеца неимуществени вреди. Твърди,
че изключителна вина за настъпването на ПТП има само водачът О. Б., чиято
вина е безспорно установена, поради което застрахователната претенция
следва да бъде предявена към застрахователя на виновния водач ЗД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ АД. Оспорва твърдените травматични увреди и
здравословни състояния на ищцата да са настъпили в резултат от виновно
поведение на В. А. М. и да са в причинна връзка с механизма на
транспортното произшествие. Прави и възражение за съпричиняване от
страна на пострадалата, като твърди, че заявените с исковата молба травми са
настъпили по причина и в резултат от собственото поведение на ищцата В. П.
С., която като пътник в автобуса, управляван от В. А. М., е била без правилно
поставен пасажерски колан - нарушение на чл.137а от ЗДвП.
Оспорва и твърденията на ищцата за характеристиките на лечебния
процес, за продължителността на лечението на пострадалата и
възстановителния период. Оспорва и твърденията за настъпили
неимуществени вреди за ищцата, за техния интензитет и проявление, както и
твърденията за наличието на причинно-следствена връзка между заявените
неимуществени вреди и механизма на произшествието. Оспорва претенцията
за неимуществени врели и по размер, който счита за прекомерен и заявен в
противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл.52 от ЗЗД.
Оспорва и акцесорните искове за присъждане на лихви, както по
съображенията за неоснователност на главния иск, така и поради
неизпълнение на изискването по чл.380 от КЗ да се представи банкова сметка.
Твърди, че при предявяването на претенцията ищцата не е посочила банкова
сметка, което е пречка за изплащане на обезщетението.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският окръжен
съд намира за установено следното:
Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно
основание чл.432, ал.1, чл.429, ал.3 и чл.497, ал.1, т.1 от Кодекса на
5
застраховането /КЗ/.
По делото не е спорно настъпването на процесното пътно-транспортно
произшествие, което се установява и от събраните доказателства - на
09.10.2020г. ищцата В. П. С. заедно с още 18 други пътника пътува по път I-7,
в посока ГКПП - Лесово, област Ямбол, с автобус с марка „Ивеко“, модел
„50C14В“, с per. № ********, управляван от В. А. М.. В 05:36ч. на км 315+816
м автобусът „Ивеко“ се блъска челно в задната лява част на спрял на пътя
товарен автомобил, представляващ пътен състав от полуремарке с per. №
******** и влекач с марка „Волво“, модел „ФХ“ и per. № ********,
управляван от молдовския гражданин О. Б., като от удара автобусът навлиза
частично под полуремаркето. С влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 386/
2020г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, изменена с решение № 74/
25.11.2021г. по в.н.о.х.д. № 160/ 2021г. по описа на Апелативен съд - Бургас,
потвърдено с решение № 58/ 11.04.2022г. по н.д. № 117/ 2022г. на III н.о. на
ВКС, водачът на товарния автомобил О. Б. е признат за виновен в извършено
престъпление по чл.343а, ал.1, б.“г“ вр. чл.343, ал.3, б.“б“ вр. ал.4 вр. ал.1,
б.“в“ вр. чл.342, ал.1 от НК - нарушил правилата за движение по пътищата,
установени в разпоредбите на чл.94, ал.2 и чл.98, ал.1, т.1 от Закона за
движение по пътищата, като паркирал управлявания от него пътен състав
(товарен автомобил и ремарке към него) на пътното платно, в дясната за него
лента за движение, вследствие на което предизвикал описаното ПТП с
автобуса марка „Ивеко“ и по непредпазливост причинил смъртта на три лица,
в това число и водачът на автобуса В. М., и средни телесни повреди на
дванадесет лица, сред които и ищцата В.С.. На основание чл.300 от ГПК
посочената влязла в сила присъда е задължителна за настоящия съд само по
отношение извършеното от О. Б. деяние, неговата противоправност и вината
на този деец. Поради смъртта на водача на автобуса В. М., чиято вина ищцата
твърди в настоящото производство, по отношение на него не е проведено
наказателно производство и липсва задължителна сила на присъда на
наказателен съд. Въз основа на задължителната сила на цитираната присъда
съдът приема, че водачът на товарния автомобил неправилно е спрял в
лентата си за движение в нарушение на нормата на чл.94, ал.1 от ЗДвП, която
постановява, че за престой извън населените места пътните превозни средства
се спират извън платното за движение, а когато това е невъзможно -
успоредно на оста на пътя, най-вдясно на пътното платно, както и в
нарушение на нормата на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП, която забранява престоя и
паркирането на място, където превозното средство създава опасност или е
пречка за движението.
За установяване на механизма на ПТП съдът изцяло кредитира
приетото заключение на вещото лице Петър Стоянов, тъй като същото е
компетентно, пълно, обосновано и безпротиворечиво, като не е опровергано
от други събрани по делото доказателства. Установява се, че водачът В. М.
управлявал автобуса в средата на лентата си за движение с включени фарове
в режим къси светлини и със скорост около 100 км/ ч, при която опасната
6
зона се развяна на 121,5 метра. При наближаването на разклона за с. Лесово
водачът на автобуса видял спрения в неговата лента за движение товарен
автомобил, предприел екстремно спиране с оставена спирачна следа от 32
м,но челно се блъснал в задната част на полуремаркето. От този удар
предната част на автобуса се врязала в задната част на полуремаркето.
Водачът и возещите са на предната седалка двама пътници загинали на място.
Ищцата пътувала зад шофьора на втори ред двойна седалка без поставен
предпазен колан, с какъвто е било оборудвано пътническото й място –
триточков раменно-бедрен колан в изправно състояние. След удара ищцата
останала на мястото си и била изкарана с чужда помощ през разбито стъкло
вляво от нея.
Вещото лице установява следните възможни последици за ищцата при
правилно поставен предпазен колан при процесното ПТП – коланът би
ограничил политане на тялото настрани и напред, като допуска движение с не
повече от 13 см, без излизане от зоната на захващане на колана; областта на
таза се задържа върху седалката; възниква инерционен момент за главата на
пътника – полита напред и надолу и се връща назад, като тилът се удря в
подглавницата и така се предотвратява камшичен удар; не е възможно
краката, торсът и главата на пътника да осъществят контакт с вътрешните
повърхности на автомобила – т.е. не са възможни наранявания от удари на
тези части от тялото в твърди повърхности.
Вещото лице установява следните евентуални поражения за пътника
при такъв удар при правилно поставен предпазен колан и при липсата на
въздушна възглавница в автобуса – коланът би нанесъл поражение по
гръдната повърхност на тялото, като го предпазва да полети напред и да се
удари в други вътрешни части на автомобила.
Безспорно се установява, че произшествието е настъпило в тъмната
част на денонощието /2 часа преди изгрева на слънцето в 7,34 часа/, пътната
настилка е била мокра от дъжд, поради което луната със своите 60%
отражателна повърхност към момента не е подпомогнала видимостта на
участниците в произшествието. Вещото лице дава заключение, че при тези
условия от техническа гледна точка е бил правилен изборът на водача на
автобуса да управлява с къси светлини, тъй като мокрият асфалт би погълнал
светлинния поток и при дълги светлини. Като първа причина за настъпване
на ПТП вещото лице установява обстоятелството, че спрелият товарен
автомобил е бил без включени габаритни светлини в тъмната част на
денонощието, като липсват данни за състоянието на светлоотразителите към
този момент /често стоповете и светлоотразителите се зацапват при движение
по мокър асфалт/. Липсата на такива светлини е лишила водача на автобуса от
възможността в правия участък на пътя да възприеме спрелия товарен
автомобил от разстояние по-голямо от опасната зона на автобуса – 150-200 м.
Следващата установена от вещото лице причина за настъпване на
произшествието е избраната от водача на автобуса скорост на движение.
Заключението на вещото лице е, че водачът е имал техническата възможност
7
да управлява автобуса със скорост, съобразена с пътните условия /тъмна част
на денонощието, мокра настилка/ и със зоната на осветеност на фаровете си в
режим на къси светлини, която е 82,4 км/ч.
От представената медицинска документация и от приетото и
неоспорено заключение на вещото лице по извършената съдебна медицинска
експертиза се установяват следните увреждания, пряко причинени на ищцата
от описаното ПТП : счупване на тялото на 4-и гръден прешлен, счупване на
спинозните израстъци на IX-X-XI гръдни прешлени, счупване на 8-9-10-11-о
ребро вдясно в областта на задната аксиларана линия и счупване на 7-о ребро
в ляво, фисура на лява лъчева кост в дисталната й част, контузио капитис
/рана в лява субмандибуларна област - брадата, кръвонасядане по лицето/,
комоцио церебри. Тези установени телесни увреждания на ищцата се
квалифицират като средна телесна повреда, тъй като трайно затрудняват
движението на снагата на ищцата : счупването на гръдния прешлен – за срок
3-4 месеца, счупването на ребрата – за около 2 месеца, счупването на
спинозните израстъци – за около 45 дни; фисурата на лъчевата кост – трайно
затруднява движението на ръката за около 45 дни; кръвонасяданията и раната
в областта на главата отзвучават за около 10-12 дни; мозъчното сътресение с
контузия на главата и на мозъка представлява временно разстройство на
здравето без опасност на живота.
Вещото лице установява и артрозни изменения на гръбначния стълб
/гръден и лумбален отдел/ и наличие на ръбцови остеофити по предните
повърхности на прешлените, които увреждания не са последица от ПТП, а са
резултат от дегенеративни възрастови изменения – към момента на ПТП
ищцата е на навършени 72 години. Непосредствено след произшествието
ищцата В.С. е откарана в Спешното отделение на МБАЛ „Свети
Пантелеймон“ – гр. Ямбол с автомобил на Центъра за спешна медицинска
помощ. След извършена сутура /хирургичен шев на рана от около 2 см в
областта на брадата/, проведена профилактика против тетанус и извършени
консултации ищцата е приета в хирургичото отделение на болницата. При
приемането ищцата е била контактна, но без ясен спомен за случилото се,
оплаквала се е от силни болки в главата, гърдите, гърба и лявата ръка.
Болнично лечение е проведено в отделението в периода 09. – 14.10.2020г. При
изписването не са й дадени препоръки за балнеолечение и рехабилитация.
При направен преглед на ищцата при извършването на експертизата
вещото лице д-р Хрисантов установява, че понастоящем тя е в добро общо
състояние, придвижва се самостоятелно без помощни средства, възстановени
са движенията на ръката, има оплаквания от болки в долната част на дясната
гръдна половина при резки движения, няма рани по тялото. Наблюдават се
изменения в други части на гръбначния стълб, които според вещото лице са
причинени от възрастовите промени и от остеопороза и нямат връзка с
травмите от процесното ПТП. В съдебно заседание вещото лице разяснява, че
при счупването на гръдния прешлен не е засегнат костномозъчния канал,
поради което не е било наложително извършването на операция, каквато
8
безспорно ищцата е отказала. Вещото лице установява, че това нараняване
подлежи на консервативно лечение – носене на корсет в продължение на 2-3
месеца, поради което неизвършването на операция за поставяне на костен
цимент в прешлена не е увеличило търпените от ищцата болки и страдания,
нито е удължило възстановителния период. Вещото лице д-р Хрисантов дава
заключение, че при поставен предпазен колан към момента на ПТП, тялото на
ищцата би останало фиксирано за седалката и тя не би получила сериозни
увреждания. Възможните наранявания са само от натиска на колана върху
торса, който при установената скорост на движение към момента на удара от
около 60 км/ч /след предприетото от шофьора спиране/ е възможно да
причини счупване на ребра в лявата част на тялото и кръвонасядания в
областта на корема. Това заключение на вещото лице д-р Хрисантов се
кредитира изцяло от съда, тъй като е компетентно и обосновано, нито е
опровергано от други събрани доказателства по делото.
Търпените от ищцата В.С. болки и страдания от причинените от
произшествието увреждания се установяват от показанията на разпитаните по
делото свидетели В. Д. /съпруга на брата на ищцата/ и К. С. /внучка на
ищцата/, които се кредитират от съда, тъй като са основани на
непосредствени впечатления на свидетелките, пълни и безпротиворечиви са,
кореспондират помежду си и с останалите събрани доказателства. От тези
гласни доказателства се установява следното : при приемането и в болницата
в Ямбол била много тревожна, треперела; наложило се няколко пъти да я
гледат на скенер, за да установят нараняванията й; на 2-3 в болницата в
Ямбол ищцата е била насинена и неподвижна; след изписването от
болничното заведение ищцата била отведена от брат си и съпругата му -
свидетелката В. Д. в техния дом в *** /останалите близки роднини също били
пострадали при катастрофата и нямало кой да полага грижи за ищцата/; всяко
движение причинявало на ищцата силни болки; имала нужда от
обезболяващи лекарства ; след настаняването й в дома на свидетелката
ищцата не била в състояние да се грижи за себе си; до 8-9 ден стояла само
неподвижно в леглото, ползвала катетър, тъй като изпитвала силни болки при
всяко докосване, не можела да се храни сама; успели да я вдигнат от леглото
за първи път около 8-10 ден; след 10-15 ден близките й успявали да я вдигат
като я придържали, за да стане; към този момент я стимулирали да прави 2-3-
5 минутни разходки в стаята; след 10-15 ден за първи път успяла сама да
отиде до тоалетната; психически била срината от преживения шок; престояла
в дома на брат си и снаха си в *** около месец, след което я завели в нейния
дом в ***, където грижи за нея полагали нейна съседка и приятелка и
внучката й – свидетелката К. С.; към този момент ищцата можела сама да се
обслужва личната си хигиена, но имала нужда от помощ за приготвяне на
храна и други битови дейности; трудно ставала от леглото; не можела да
вдига предмети над 1,5 кг; била много разстроена, постоянно плачела, не
можела да спи вечер. Двете свидетелки установяват, че преди катастрофата
ищцата е била жизнен и деен човек, помагала на децата си, внуци и правнуци,
9
работела като камериерка по няколко месеца на сезон – в Банско и по
Черноморието. Понастоящем била по-чувствителна и по-отчаяна, често
плаче, пие успокоителни.
За установяване на психическото и емоционалното състояние на
ищцата е прието неоспорено от страните заключение на вещите лица д-р
Розалина Макелова /психиатър/ и Силивя Петкова /клиничен психолог/.
Вещите лица установяват, че след преживяното произшествие емоционалното
и психическото състояние на ищцата се променят – става апатична, затворена,
изпитва тревожност, нежелание за социални контакти, лабилна е – често се
разплаква без повод, изпитва нарушения на съня, развива депресивен
синдром, не може да се обслужва изцяло сама и е зависима от роднините си.
Според вещите лица тези промени се окачествяват като разстройство в
адаптацията с протрахирана депресивна реакция, което е предизвикано от
силния стрес, и значителната житейска промяна, водеща до продължителни
неприятни обстоятелства. Подобно разстройство може да продължи около
две години, като постепенно симптомите отслабват, а прогнозата е за
възможно пълно възстановяване. Според вещото лице медикаментозно
лечение с психотропни медикаменти би помогнало, но такова не е назначено
към момента.
Съдът приема, че не е проведено пълно доказване установеното от
вещите лице леко нарушение на краткосрочната памет на ищцата, за което
свидетелства в показанията си и свидетелката Д., да е в пряка
причинноследствена връзка с претърпяното произшествие. Предвид
настоящата възраст на ищцата /73 години и половина/, такъв еднозначен
извод не е възможен, тъй като съществува вероятност същото да се дължи и
на обичайни възрастови изменения.
Освен установеното от свидетелите и вещите лица, съдът приема, че
ищцата е преживяла и обичайните присъщи за подобни произшествия чувства
на силна уплаха от самото пътно-транспортно произшествие, страх за
собствения живот и за живота на близките родственици, които също са
пътували в катастрофиралия автобус.
По делото не е спорно, че към датата на събитието - 09.10.2020г. е било
налице валидно застрахователно правоотношение с ответното дружество по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за
управляваното от делинквента В. А. М. МПС с покритие до 29.08.2021г. – по
полица № BG/ 22/ 120002440204/ 26.08.2020г. Ищцата е депозирала писмена
застрахователна претенция за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв. с
вх. № 14972/ 17.11.2020г., към която са приложени епикризи и констативен
протокол с пострадали лица. Образувана е преписка по щета № № 0000-1000-
03-20-7772/ 16.11.2020г. С писмо изх. № 12727/ 18.11.2020г. ответното
дружество е изискало на основание чл.106, ал.3 от КЗ представянето на
допълнителни документи от образуваното досъдебно производство. Същите
са представени с допълнителна молба на пострадалите от ПТП лица от
10
28.11.2020г. С молба, връчена на 13.04.2021г. пострадалите са представили на
застрахователя препис от присъдата по образуваното нохд на ОС – Ямбол. С
писмо с изх. № 1257/ 02.02.2021г. ответникът отказал да изплати
обезщетение, като се позовал на постановената присъда срещу другия водач
Октавиан Бетиан.
При така установените по делото факти съдът прави следните изводи :
Процесното ПТП от 09.10.2020г, при което е пострадала ищцата,
представлява непозволено увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД, причинено
виновно от двамата водачи на МПС – признатият в наказателното
производство за виновен водач на товарния автомобил О. Б. и водачът на
застрахования в ответното дружество автобус, в който е пътувала ищцата - В.
А. М.. От приетото заключение на вещото лице по извършената съдебна
автотехническа експертиза се установява несъмнено, че произшествието е
причинено от виновно поведение и на двамата водачи – водачът на товарния
автомобил О. Б. е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.94, ал.2 и
чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП, като паркирал управлявания от него пътен състав на
пътното платно без включени габаритни светлини в тъмната част на
денонощието, а водачът на автобуса – В. М. в нарушение на чл.20, ал.2 от
ЗДвП не е управлявал превозното средство със скорост, съобразена с пътните
условия и със зоната на осветеност на фаровете си в режим на къси светлини,
поради което не е успял своевременно да спре след като е възприел
намиращия се на платното за движение товарен автомобил. Извършването на
деянието и виновността на дееца О. Б. са установени за настоящия съд със
задължителната сила на постановената срещу него присъда /чл.300 от ГПК/.
Извършването на непозволеното увреждане и вината на покойния водач на
автобуса В. М. се установиха пълно в настоящото производство. Налице е
независимо съпричиняване на произшествието от двамата водачи, поради
което на основание чл.53 от ЗЗД и двамата водачи отговарят солидарно за
непозволеното увреждане. На основание чл.122, ал.1 от ЗЗД кредиторът може
да иска изпълнение от когото и да е от солидарните длъжници.
На основание чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл.380. Ищцата е пострадало и увредено лице по смисъла на
чл.478 от КЗ, тъй като е претърпяла телесни увреждания от управляваното от
В. М. МПС, застраховано в ответното дружество по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което има
право на обезщетение от ответника за причинените вреди. На основание
чл.493, ал.1 от КЗ застрахователят покрива отговорността на застрахования за
причинените на неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно
увреждане, каквото несъмнено е претърпяла ищцата. Съгласно чл.51, ал.1 от
ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Такива преки и непосредствени вреди за ищцата
са болките и страданията, претърпени от самото произшествие и от
11
установените получени телесни увреждания.
На основание чл.52 от ЗЗД за определяне на справедливия размер на
обезщетението за установените претърпени неимуществени вреди съдът
съобразява възрастта на пострадалата ищца към момента на ПТП – 72г.;
преживените обичайни силни страхови чувства при настъпването на самото
пътно-транспортно произшествие; загубата на съзнание от мозъчното
сътресение; получените описани телесни увреждания, които се квалифицират
като средна телесна повреда /счупените прешлени и ребра трайно са
затруднили движението на снагата на ищцата, а фисурата на лъчевата кост е
затруднила движението на ръката/; начинът на получаването им – внезапно
настъпило ПТП; хоспитализирането за период от 5 дни; вида и интензитета на
търпените болки, страдания, ограничения и неудобства и периода от време,
през които са търпени – в началото изпитвани силни болки при всяко
докосване и движение, наложително лежащо положение на тялото през
първия месец, през следващия месец, постепенно възстановяване на
движението и самостоятелното обслужване; нуждата от непрекъсната помощ
и съдействие за основните битово-хигиенни нужди през първите 40 дни;
обичайния ход на оздравителния процес; продължаващите оплаквания и
ограничения от получените телесни увреждания; проявените симптоми на
постравматична церебрастния; настъпилите личностни изменения в
емоционалната и волевата сфера на ищцата. От значение са също
обществено-икономическите условия в страната към момента на увреждането
/2020г./, ориентир за които е средната месечна работна заплата за страната
към този момент по данни на НСИ – 1390,58 лв. за 2020г., както и лимитът на
застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, което към момента на ПТП съгласно
чл.492, ал.1, т.1 от КЗ е 10 420 000 лв. /Разбирането, че лимитите на
застраховане нямат самостоятелно значение, но могат да бъдат взети предвид
само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за
формиране на критерия за справедливост е застъпено и в решение № 95/
24.10.2012г. по т.д. № 916/ 2011г. на ВКС, I т.о./. При съобразяване на тези
обстоятелства съдът намира за справедлив размер на обезщетението за
неимуществените вреди на ищцата сумата от 60 000 лв.
На основание чл.51, ал.2 от ЗЗД определеното обезщетение може да се
намали, ако се установи, че увреденият е допринесъл за настъпването на
вредите. Съдът приема, че в настоящото производство се проведе пълно
доказване на твърдяното от ответника съпричиняване на увреждането от
страна на пострадалата – ищца. Несъмнено се доказа, че при пътуването
ищцата не е била с поставен предпазен колан, въпреки че автомобилът е бил
оборудван с такива. Със заключението си и дадените обяснения в съдебно
заседание вещото лице по извършената автотехническа експертиза Стоянов
установява несъмнено, че при правилно поставен колан по време на
настъпилия удар не би било възможно свободно движение на тялото на
пострадалата в автомобила, нито контакт между тялото й и вътрешните части
12
на автомобила, а настъпването на камшичен удар за главата се предотвратява
от удрянето на тила в подглавницата на седалката в резултат на инерционните
сили. По същите съображения вещото лице по извършената медицинска
експертиза също несъмнено установява, че при този удар би било
невъзможно да настъпи счупване на прешлените, а възможните увреждания за
ищцата са счупване на ребра в лявата част на тялото и кръвонасядания в
областта на корема. Съгласно заключението на експертизата
възстановителния период за такива увреждания би бил около 2 месеца, при
които движението на снагата също е затруднено поради изпитваната болка.
При тези доказателства съдът приема за безспорно установено по делото, че
ищцата с поведението си също е допринесла за обема на настъпилото
увреждане, тъй като непоставянето на предпазен колан по време на пътуване
съгласно задължението й по чл.137а, ал.1 от ЗДВП е допринесло за
получените при произшествието наранявания, по-голямата част от които не
биха настъпили – счупвания на гръдни прешлени, фисура на лъчевата кост,
мозъчно сътресение, наранявания по лицето. Съдът при съпоставяне на
поведението на увредената ищца с това на двамата делинквенти с оглед
установения по делото механизъм на ПТП и отчитане тежестта на
допуснатите от всеки от тях нарушения, довели до настъпване на
вредоносния резултат, определя приноса на ищцата в размер на 20 %. На
основание чл.51, ал.2 от ЗЗД определеното обезщетение от 60 000 лв. следва
да бъде намалено съразмерно с този принос - до 48 000 лв., за която сума
съдът приема иска за основателен и доказан. За разликата до предявения
размер от 80 000 лв. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По претенциите за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва :
В настоящото производство ищцата претендира законна лихва : - върху
присъденото обезщетение на основание чл.429, ал.3 вр. ал.2, т.2 от КЗ -
начиная от датата на уведомяване - 17.11.2020г.; - върху така присъдената
лихва и върху присъденото обезщетение на основание чл.497, ал.1, т.1 от КЗ -
начиная от датата, на която изтичат 15 работни дни - 09.12.2020г., и двете до
окончателното му изплащане.
В правоотношението по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ отговорността на застрахователя за лихва
се урежда от специалната норма на чл.497, ал.1 от КЗ. Сочените от ищцата
общи норми на чл.429, ал.2, т.2 вр. с ал.3 КЗ са приложими само в
правоотношенията по застраховане на общата гражданската отговорност, но
не и на специалната гражданска отговорност на автомобилистите /дял ІІ на
част V на КЗ /. В този смисъл съдът споделя мотивите на решение № 93/
27.11.2020г. по т.д. 2013/ 2019г. на I т.о. на ВКС. Съгласно чл.497, ал.1 от КЗ
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок
считано от по-ранната от двете дати : 1. изтичането на срока от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3; 2. изтичането
13
на срока по чл.496, ал.1 /три месеца от предявяване на претенцията/, освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани
от застрахователя по реда на чл.106, ал.3. По делото не е спорно, че датата на
отправяне на претенцията от ищцата е 17.11.2020г., като изисканите по реда
на чл.106, ал.3 от КЗ допълнителни доказателства са представени от нея на
28.11.2020г. Така по-ранната дата по чл.497, ал.1 е тази по т.1, която изтича на
18.12.2020г., поради което началната дата на забавата на ответника е
19.12.2020г. Въпреки липсата на данни в писмената претенция на ищцата за
банковата й сметка, съдът намира, че ответникът не е освободен от
последиците на забавата си на основание чл.380, ал.3 от КЗ, тъй като неговият
отказ да плати обезщетение е мотивиран от оспорване на претенцията по
основание, а липсата на банкови данни не е в причинно-следствена връзка с
неизпълнението му. В този смисъл е и даденият отговор на касационен въпрос
в решение № 167/ 30.01.2020г. по т.д. № 2273/ 2018г. на II т.о. на ВКС.
По тези съображения съдът намира за доказана претенцията за законна
лихва по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ върху дължимото обезщетение, начиная от
19.12.2020г. до окончателното му изплащане. Останалите претенции за
законна лихва са неоснователни и ще бъдат отхвърлени : - за законна лихва
върху присъденото обезщетение, дължима за предходния претендиран период
09.-18.12.2020г.; - за законна лихва по чл.429, ал.3 от КЗ след 17.11.2020г.; - за
законна лихва по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ върху законната лихва по чл.429, ал.3
от КЗ.
С оглед изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
дължи на ищцата направените по делото съдебни разноски, съразмерно с
уважения иск. По делото липсват доказателства за сторени от ищцата
разноски. Тъй като на ищцата е била предоставена безплатна адвокатска
помощ на основание чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата, основателно е
искането на процесуалния й представител адвокат Георги Георгиев Радков за
присъждане на адвокатско възнаграждение, което за уважената част от иска
на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/ 2004г. за минималните
адвокатски възнаграждения съдът определя в размер на 1970 лв. Тъй като
адвокатът е регистрирано по ЗДДС лице, на основание § 2а от ДР на
Наредбата върху тази сума следва да бъде начислен ДДС в размер на 20%,
поради което общият дължим от ответника размер на адвокатското
възнаграждение е 2364 лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата дължи на ответника
направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Съгласно представения списък по чл.80 от ГПК разноските на ответника в
настоящото производство са в размер на 3135 лв., включващи 2930 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение, 5 лв. – държавна такса за съдебно
удостоверение и 200 лв. - възнаграждение на вещо лице. За тези разноски,
съразмерно с отхвърления иск, ищцата дължи на ответника сумата от 1254 лв.
Неоснователно е възражението за прекомерност на така заплатеното
адвокатско възнаграждение, тъй като договорената и заплатена сума от 2930
14
лв. съвпада с минималния размер по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/ 2004г. за
минималните адвокатски възнаграждения, определен за размера на
предявения иск от 80 000 лв. Неоснователно е и възражението, че предвид
трудовите правоотношения на ответното дружество с юрисконсулти, не
следва да се присъжда адвокатско възнаграждение, тъй като такова
ограничение не е установено от закона.
Тъй като ищцата е освободена от заплащане на държавна такса, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати дължимата за
уважения иск държавна такса от 1920 лв., както и направените от бюджета на
съда съдебни разноски, които съразмерно с уважения иск са в размер на 840
лв. /при обща стойност 1400 лв./.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Симеоновско шосе” № 67А, представляван в производството заедно от двама
от изпълнителните директори - София Николова Антонова и Павел Валериев
Димитров, със съдебен адрес гр. Сливен, ул. „Георги Сава Раковски“ № 13,
ет.3, офис 10 – адвокат Таня Георгиева Русева, да заплати на В. П. С. с ЕГН
********** от ***, със съдебен адрес гр. София, ул. „Христо Белчев“ № 2,
полуетаж 4, офис № 4 - адвокат Георги Георгиев Радков, сумата от 48 000
лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от телесните
увреждания, получени от ПТП на 09.10.2020г. по щета № 0000-1000-03-20-
7772/ 16.11.2020г.; ведно със законна лихва върху тази сума, начиная от
19.12.2020г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за застрахователно обезщетение за разликата над
уважения размер от 48 000 лв. до предявения размер от 80 000 лв.; за законна
лихва върху присъденото обезщетение за периода 09.-18.12.2020г.; за законна
лихва по чл.429, ал.3 от КЗ, начиная от 17.11.2020г.; и за законна лихва по
чл.497, ал.1, т.1 от КЗ върху законната лихва по чл.429, ал.3 от КЗ, начиная от
09.12.2020г.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Симеоновско шосе” № 67А, представляван в производството заедно от двама
от изпълнителните директори - София Николова Антонова и Павел Валериев
Димитров, със съдебен адрес гр. Сливен, ул. „Георги Сава Раковски“ № 13,
ет.3, офис 10 – адвокат Таня Георгиева Русева, да заплати на адвокат Георги
Георгиев Радков с адрес гр. София, ул. „Христо Белчев“ № 2, полуетаж 4,
офис № 4, сумата от 2364 лв. – адвокатско възнаграждение с включено ДДС
за оказаната на ищцата В. П. С. безплатна адвокатска помощ по чл.38, ал.1 от
15
Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Симеоновско шосе” № 67А, представляван в производството заедно от двама
от изпълнителните директори - София Николова Антонова и Павел Валериев
Димитров, със съдебен адрес гр. Сливен, ул. „Георги Сава Раковски“ № 13,
ет.3, офис 10 – адвокат Таня Георгиева Русева, да заплати по сметка на
ОКРЪЖЕН СЪД - БУРГАС сумата от 1920 лв. – държавна такса за уважения
иск и сумата от 840 лв. - направени от бюджета на съда съдебни разноски,
съразмерно с уважения иск.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
16