Номер 126330.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Варна
На 14.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
Секретар:Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20203100501883 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №20622/11.03.2020г. на „Профи
Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, против Решение №
757/17.02.2020г., постановено по гр.д. № 5682/2019г. на Районен съд – Варна,
16-ти съдебен състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от
жалбоподателя иск да бъде осъдена ответницата Д. П. Д. , ЕГН **********,
да заплати на ищеца сумата от 1434.05лв., представляваща договорно
възнаграждение за периода 15.10.2016г. до 15.03.2018г.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно. Оспорва се
изводът на първоинстанционния съд, че договорът не отговаря на чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК. Счита се, че кредиторът няма задължение да изготвя и посочва
методика на формиране на годишния процент на разходите, тъй като е
уговорен фиксиран лихвен процент. Поддържа се, че в случая е спазена
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като страните са уговорили глобален
фиксиран размер на ГЛП от 41.17%. В договора ясно е посочен процентът на
1
ГЛП и ГПР, както и точният размер на дължимите суми. Излагат се подробни
съображения, че уговореният размер на ГЛП отговаря на законовите
ограничения и не противоречи на добрите нрави, а страните са го определили
с оглед принципа на свобода на договаряне. Моли се за отмяна на решението
в обжалваната част и присъждане на разноски. В открито съдебно заседание
въззивникът с писмена молба поддържа жалбата.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна Д. П. Д. . В открито съдебно заседание не се
явява и не изразява становище.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е
в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
първоинстанционно решение в обжалваната част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
С молба от 24.08.2020г. е отстранена нередовността на исковата молба
досежно периода на претендираната договорна лихва.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на
„Профи Кредит България“ ЕООД срещу Д. П. Д. за заплащане на суми,
дължими по Договор за потребителски кредит №**********/19.02.2016г.,
една от които сумата от 1434.05лв., представляваща договорно
2
възнаграждение за периода 15.10.2016г. до 15.03.2018г.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен описаният
договор за потребителски кредит при Общи условия за сумата от 4900лв., при
годишен лихвен процент от 41.17% за срок от 24 месеца. Сочи се, че
договорното възнаграждение е определено в погасителния план в размер от
2370.08лв, като неизплатена е останала процесната сума. Моли се за
уважаване на предявения иск по тези съображения.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответницата Д. П. Д. не е депозирала
отговор на исковата молба. Не е изразила становище и в открито съдебно
заседание.
С обжалваното решение искът за договорна лихва е отхвърлен, като
първоинстанционният съд е приел, че в клаузите от договора, с които е
уговорено договорно възнаграждение, договорът се явява недействителен,
поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл.11, ал.1, т.10
ЗПК, тъй като липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР и кои
точно компоненти са включени в него.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От ищеца по делото са ангажирани като писмени доказателства Договор
за потребителски кредит №**********/19.02.2016г., сключен между ищеца и
ответника като кредитополучател, със следните параметри: сума по кредита
4900лв.; срок на кредита от 24 месеца; размер на вноската по кредита
302.92лв.; ГПР от 49.89% и ГЛП 41.17%; дължима сума по кредита от
7270.08лв.; възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги
2136.24лв.; размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги
89.01лв.; общо задължение по кредита от 9406.32лв. и общ размер на вноската
от 391.93лв.; дата на погасяване – 15 ден от месеца. Договорът е придружен
от двустранно подписано споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, както и от носещи подписа на клиента Общи условия
на Профи кредит България ЕООД към договор за потребителски кредит,
както и подписан от клиента погасителен план от 19.02.2016г. Като част от
3
досието по кредита, са приети по делото и искане за отпускане на
потребителски кредит „Профи кредит стандарт” от Д. П. Д. от 18.02.2016г. и
подписан от ответницата стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителските кредити.
Приети по делото са платежни нареждания от 19.02.2016г., с които
ищецът е превел на посочените в искането на ответницата финансови
институции сумите, определени по договора за кредит за рефинансиране,
както и сумата от 460лв. по сметка на Д. П. Д. .
При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания,
съдът намира следното от правна страна:
За успешното провеждане на предявения иск, ищецът следва да
установи в процеса в условията на пълно и главно доказване, че между
страните е налице валидна облигационна връзка по посочения в исковата
молба договор за потребителски кредит, включващ твърдяната клауза за
дължимост на договорно възнаграждение, по силата на който сумата по заема
е усвоена от ответника и за него е възникнало изискуемо задължение да
заплати сумата, предмет на иска, в претендирания размер. В тежест на
ответника е да докаже точно изпълнение на договорните си задължения.
Не е спорно по делото и се установява от описаните по-горе във
фактическата обстановка писмени доказателства, че между ищеца и
ответницата е възникнало правоотношение по договор за потребителски
кредит, по силата на който на ответника е реално предоставена сумата от
4900лв. – една част чрез рефинансиране и друга чрез превод в полза на Д.Д..
Договорът съдържа и твърдяната клауза за дължимост на договорно
възнаграждение.
Оспорен в настоящото производство е изводът на първоинстанционния
съд относно недействителност на клаузата за договорно възнаграждение.
Съставът на въззивния съд счита, че подписаното съглашение съдържа
пълна, изчерпателна и ясна информация за потребителя досежно конкретния
размер на всяко едно задължение и основанието за неговата дължимост,
поради което и включително в съответствие с изискванията на ЗПК,
договорът за кредит е сключен по ясен и разбираем начин, с предоставяне на
4
конкретизирана информация по смисъла на чл.10, ал.1 ЗПК. Цялата
преддоговорна информация е представена на кредитополучателя,
включително чрез предоставяне на погасителен план, общи условия,
подписани на всяка страница съобразно изискването на чл.11, ал.2 ЗПК и
стандартен европейски формуляр.
Настоящият съдебен състав не споделя извода на първоинстанционния
съд за неспазване изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и неяснота относно
формиране на ГПР, а оттам за недействителност на клаузата за договорна
лихва. На първо място, ГПР по договора е в рамките на максимално
предвидения размер в нормата на чл.19, ал.4 ЗПК. На следващо място в
сключения договор и погасителен план към него е налице детайлно описание
на всеки компонент на задълженията чрез посочване на годишния лихвен
процент, размер на всяка отделна месечна вноска, включваща главница и
договорна лихва чрез отделното им посочване и като сбор, както и краен общ
размер на задължението. Отделно е посочено задължението, представляващо
закупен пакет от допълнителни услуги. В погасителния план също са
разграничени задълженията доколкото в т.5.2 от Общите условия е
конкретизирано, че този допълнителен пакет не се включва в годишния
процент на разходите. Т.е., всичко, което се включва в ГПР е изведено
цифром отделно и конкретизирано по размер. В т.5.2 от Общите условия е
описано какво включва ГПР, а в т.5.3. е посочено какво се включва при
първоначално изчисление на ГПР, както и какви са допълнителните
допускания, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Изрично е
посочено в т.5.3.2., че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния
първоначален размер и ще се прилагат до изтичане срока на договора.
Смисълът и целта на разпоредбите на ЗПК е размерът на задължението
да е ясен и разбираем за потребителя към момента на сключване на договора
и съдът намира, че в случая тази цел е изпълнена.
При съпоставяне на размера на отпуснатата сума по договора за кредит
и този на договорната лихва не се констатира клаузата да е уговорена във
вреда на потребителя, или при значително неравновесие на правата и
задълженията на търговеца – кредитор и кредитополучателя по смисъла на
чл.143 ЗЗП.
5
Установява се и настъпване на крайния падеж на задълженията по
договора за кредит преди завеждане на делото, като същевременно липсва
въведено от ответната страна твърдение за изпълнение на договорното й
задължение и доказване в тази връзка.
Горното мотивира въззивния съд да приеме, че за ответницата валидно
по процесния договор за потребителски кредит е възникнало задължение за
погасяване на договорна лихва, чийто размер се установява от приетия и
неоспорен погасителен план.
Поради несъвпадане правните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваната част,
като вместо него бъде постановено друго, с което Д. П. Д. да бъде осъдена да
заплати на ищеца сумата от 1434.05лв., представляваща договорно
възнаграждение за уточнения във въззивното производство период
15.10.2016г. до 15.03.2018г., дължимо по Договор за потребителски кредит
№**********/19.02.2016г.
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане и
представените доказателства, и на осн. чл.78, ал.1 ГПК, ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 307.03лв., представляваща
сторени в двете инстанции разноски, от които сумата от 128.35лв. сторени
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за първа
инстанция съразмерно с уважената част от исковете и 178.68лв. разноски за
въззивното производство за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 757/17.02.2020г., постановено по гр.д. №
5682/2019 г. на Районен съд – Варна, 16-ти съдебен състав, В ЧАСТТА, с
която е отхвърлен предявеният от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. България
№49, бл.53Е, вх.В иск да бъде осъдена ответницата Д. П. Д. , ЕГН
6
**********, с адрес гр. *******, да заплати на ищеца, сумата от 1434.05лв.
/хиляда четиристотин тридесет и четири лева и пет стотинки/,
представляваща договорно възнаграждение по Договор за потребителски
кредит №**********/19.02.2016г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д. П. Д. , ЕГН **********, с адрес гр. ******, да заплати на
„Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. България №49, бл.53Е, вх.В, сумата от 1434.05лв.
/хиляда четиристотин тридесет и четири лева и пет стотинки/,
представляваща договорно възнаграждение по Договор за потребителски
кредит №**********/19.02.2016г. за периода 15.10.2016г. до 15.03.2018г., на
основание чл.79, ал.1 ЗЗД.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Д. П. Д. , ЕГН **********, с адрес гр. ******, да заплати на
„Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. България №49, бл.53Е, вх.В, сумата от 307.03лв.
/триста и седем лева и три стотинки/, представляваща сторени в двете
инстанции разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени от ответника в полза на
ищеца по следните, посочени в исковата молба банкови сметки: Юробанк и
Еф Джи България АД IBAN: BG94 BPBI 7940 1057 3790 02; Алианц Банк
България АД IBAN” BG BUIN 95611000316183.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1
ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7