РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Смолян, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Крум Б. Гечев
при участието на секретаря Недялка М. Кокудева
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско
дело № 20225400500066 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 75/08.12.2021г., постановено по гр.д.№ 198/2020г. по описа на
Златоградския районен съд е признато за установено на основание чл.422 от ГПК по отношение на
СТ. ХР. Д. , с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.К., общ.Н., обл.См., че спрямо него
съществува вземане на Д. П. П. с ЕГН ********** със съдебен адрес : гр.Ст. З., ул. „П. М.К.“ № **,
офис № *- адв.Я. Ж. за следните суми: 9500 лева, представляващи неизплатена главница по
Договор за паричен заем от 18.10.2019г. и 315 лева, представляващи договорна лихва в размер на
5% от стойността на заема за периода от 18.10.2019г. до 25.06.2020г., както и законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
26.06.2020г. до окончателното й изплащане. Осъден е СТ. ХР. Д., с ЕГН ********** да заплати на
Д. П. П. с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 196,30 лева държавна
такса и 450 лева адвокатско възнаграждение за заповедното производство по ч.гр.д.№ 114/2020г. и
196,30 лева държавна такса и 450 лева адвокатско възнаграждение за исковото производство.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 6/05.01.2022г. от СТ. ХР. Д., чрез
пълномощника му адвокат Г. Д. Хр., с оплаквания за неправилност. Жалбоподателят оспорва да е
получил претендираната сума и твърди, че ищцата, чиято е доказателствената тежест не е
доказала с допустимите по ГПК доказателствени средства, че е дала на ответника претендираната
сума, в който смисъл е Решение № 97 от 22.03.2011 г. по гр.д. № 417/2010 г. на ВКС. Твърди, че
договора за заем, не съдържа клауза, от която да е ясно, че договорът има характера и на разписка
за предадена в заем и съответно получена парична сума. Тъй като договорът за заем е реален
1
договор по безспорен начин заемодателят следва да установи, предаването на паричните суми от
заемодателя на заемателя, което е задължителна част от фактическия състав. Сочи, че в случая не
е доказано по никакъв начин, че претендирана от ищеца сума реално е предадена на ответника,
което е достатъчно и абсолютно основание за отхвърляне на исковата претенция като недоказана и
неоснователна.Договорът за заем се счита за сключен от момента, в който заемодателят даде, а
заемополучателят получи заетата сума или друга заместима вещ, а не от момента на писмения
договор или от постигане на съгласието за сделката, независимо от формата на волеизявленията, в
който смисъл е Определение № 85 от 26.01.2016 г. по гр. д. № 33 / 2016 г. на ВКС. Предаването
на сумата е елемент от фактическия състав на договора за заем и необходима предпоставка за
пораждане на заемното правоотношение с произтичащото от него вземане за връщане на заетата
сума ( Решение № 46 от 29.05.2017 г. по гр. д. № 4655 / 2015 г. на ВКС). Недопустимо е
установяването на предаването на сумата със свидетелски показания с оглед ограничението за
суми над 5000 лева. Не следва да се кредитират показания на счетоводителката разпитана като
свидетел в първото съдебно заседание, тъй като същите са житейски нелогични да се дава сума от
около 20 000 лева, на строителен работник, работещ на минимална работна заплата и да се твърди,
че единственото обезпечение, ще бъде прихващане от заплатата му, което ядосало ответника и
същия подал молба за напускане, но взел цялата сума в офиса на предприятието и никой
включително и собственика не е реагирал.Разпитаната в последното заседание втора
счетоводителка, присъствала при подписването на договора за заем заявява, че не й е направило
впечатление да е имало някакъв конфликт и няма спомени да е давана сума. Твърди се, че
районният съд не е обсъдил всички възражения и аргументи на ответника, поради което е
постановил необосновано решение. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъде
отхвърлен предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира за направените разноски
пред двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№
221/08.02.2022г. от Д. П. П., чрез пълномощника й адв. Я.Ж. Ив., в който се оспорва същата като
неоснователна. Твърди се, че правилно районният съд е приложил материалния закон и
оплакванията във въззивната жалба са несъстоятелни. Сочи се, че исковата претенция е доказана
по основание и размер. Налице е договор за заем от 18.10.2019г., като се доказва по безспорен
начин, че подписите положени в него са на заемодателя и заемателя, като последният признава, че
е подписал договора за заем. Във връзка със сключения договор за паричен заем между страните,
Ст. Д. е издал в полза на ищеца запис на заповед за сумата от 9 500лв., като изрично е посочено, че
сумата представлява даден заем на 18.10.2019г. Този факт също не е оспорен от ответника и няма
спор, че същия е подписал запис на заповед, като собственоръчно е изписал и имената си. Записът
на заповед е безусловно писмено обещание, гарантиращо връщането на определена парична сума,
което доказва съществуването на едно парично задължение и лицето, което следва да го
изпълни.Затова Записът на заповед от 18.10.2019г. категорично удостоверява получаването на
дадената в заем сума от С.Д.. Същият е декларирал, че е получил съответната сума и се
задължава да я върне в определен срок. Поетото по записа на заповед задължение е с основание
договора за заем. Доказването на каузално правоотношение или на предаване на парични средства
посредством записа на заповед е мислимо и възможно в хипотезата, когато освен реквизитите по
чл.535 ТЗ, менителничният ефект съдържа и други вписвания, отнасящи се до каузални
правоотношения между издателя и поемателя и/или до извършена помежду им размяна на пари.
От гледна точка на формалната редовност на записа на заповед тези вписвания следва да се считат
2
за неписани, но от процесуална гледна точка те могат да придадат на записа на заповед значението
на пряко писмено доказателство за паралелно каузално правоотношение между страните по
абстрактната сделка, от което зависи възникването и съществуването на менителнично вземане, в
който смисъл е Решение № 88/27.05. 2013г. на ВКС.Формираната по въпроса практика на ВКС в
Решение № 78/17.07.2009 г. по т. д. № 29/2009 г. на I т. о. и Ррешение № 21/15.03.2012 г. по т. д. №
1144/2010 г. на I т. о., е категорична, че записът на заповед може да послужи като доказателство за
предаване в заем на отразената в текста му парична сума от поемателя /заемодател/ на издателя
/заемател/ и то при липса на други доказателства, а в настоящия случай се твърди, че са налице
множество други доказателства, а именно надлежно подписания Договор за заем от 18.10.2019г.,
както и свидетелски показания.Ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК е неприложимо, когато
спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите
договорености; ако страните спорят за значението на отделни уговорки или когато договорът не
съдържа всички уговорки, свидетелски показания са допустими за установяване на
обстоятелствата, при които е сключен договора, както и каква е била действителната обща воля на
страните; характерът на преговорите, разменената кореспонденция и как са изпълнявани
задълженията по него след сключването му.При наличието на документ за предаване на сумата, за
останалите елементи на договора няма забрана за установяването им със свидетелски показания (
Решение № 283 от 01.11.2016г. по гр.д. № 2117/2016 на ВКС, IV г.о., Решение № 253 от 17.10.2014
г. по гр. дело № 2902/2014 г. на ВКС, III г.о., Решение от 17.10.2014 г. по гр.д. №2902/2014 г. на
ВКС, III г.о., Решение от 23.01.2014 г. по гр.д. №483/2012г. на ВКС, I т.о. и Решение от 23.07.2010
г. по гр.д. №856/2009 г. на ВКС, IV г.о.).В настоящия случай, се установява по безспорен начин
сключването на договора и уговорките между страните относно основанието, срок и условия на
връщане. Вземането по записа на заповед произтича от абстрактна сделка, на която основанието е
извън съдържанието на документа, въпреки това основанието е посочено в самия запис на заповед
- а имено дадена в заем парична сума по договор за заем от 18.10.2019г.Записът на заповед е
абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е елемент на съдържанието, като
напротив, ако поетото обещание за плащане е обвързано в документа със съществуването на кауза,
то менителничният ефект е недействителен - чл. 535, т. 2 ТЗ.Практиката на ВКС, придаваща
характер на разписка на нередовен запис на заповед, е формирана при произнасянето по спорове за
несъществуването на вземания, възникнали от каузална сделка и издаден във връзка с нея запис на
заповед, който не съдържа задължителните реквизити по чл. 535 ТЗ . Несъстоятелни са
възраженията на въззивника, че свидетелските показания са недопустими в настоящия случай.
Ал.2 на чл. 164 ГПК допуска свидетелски показания освен ако ответната страна не заяви, че се
противопоставя. Такова противопоставяне от ответника не е направено. Моли да бъде потвърдено
обжалваното решение като правилно. Претендира за разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят СТ. ХР. Д. чрез пълномощника си адв. Г. Хр. в
писмено становище поддържа въззивната си жалба.
Въззиваемият Д. П. П. чрез пълномощника си адв. Я. Ив. в писмено становище оспорва
въззивната жалба.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба,
възраженията в отговора, писмените становища на страните и след преценка на събраните по
делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е основателна, а обжалваното решение
3
преценено по реда на чл.269 от ГПК е валидно и допустимо но неправилно по следните
съображения:
Със заявление вх.№ 1160/26.06.2020г. заявителят Д. П. П. е поискала издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника СТ. ХР. Д.,като е
посочила ,че вземането й произтича от неизпълнение на договор за заем от 18.10.2019г. По
образуваното ч.гр.д.№ 114/2020г. по описа на ЗРС е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 43/30.06.2020г., с която е разпоредено длъжникът СТ. ХР. Д. да
заплати на Д.П. П. сумата от 9 500 лева, представляваща неплатена главница по Договор за
паричен заем от 18.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.06.2020г.
до окончателното плащане на сумата и сумата от 315 лева, представляваща договорна лихва в
размер на 5% от стойността на заема за периода от 18.10.2019г. до 25.06.2020г., както и разноски
по делото в размер на 646,30 лева,от които 196,30 лева ДТ и 450 лева адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена лично на длъжника на 17.07.2020г. и същият в срока по чл.414, ал.2 от ГПК е
подал възражение с вх.№ 1533/13.08.2020г. С Разпореждане № 20330/25.08.2020г. съдът е указал на
заявителя, че може в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си, което е
получено от него на 01.09.2020г. В указания му срок ищецът Д.П. е подала на 01.10.2020г. по
пощата искова молба, която е входирана с № 1861/02.10.2020г., с която е предявила установителен
иск по чл.422,ал.1 от ГПК. Следователно исковата претенция е предявена в срок, от надлежна
страна, с предмет на исковете-сумите по издадената заповед за изпълнение, поради което е
процесуално допустима.
Районният съд е сезиран от ищеца Д. П. П. с иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК, с
който е поискала да бъде признато за установено, че ответникът СТ. ХР. Д. и дължи сумата от
9 500 лева, представляваща неплатена главница по Договор за паричен заем от 18.10.2019г. и
сумата от 315 лева, представляваща договорна лихва в размер на 5% от стойността на заема за
периода от 18.10.2019г. до 25.06.2020г., както и законна лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението-26.06.2020г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № № 43/30.06.2020г.по ч.гр.д. № 114/2020г. по
описа на ЗРС. С обжалваното решение районният съд е уважил предявените искове, като е приел
същите за основателни и доказани. Въззивният съд не споделя тези изводите на
първоинстанциониня съд, като счита, че предявените искове са неоснователни и недоказани по
следните съображения:
Ищецът Д.П. твърди в исковата си молба, че между нея и ответника С.Д. е сключен
Договор за заем от 18.10.2019г., с който в качеството си на заемодател му е предоставила в заем
сумата от 9 500,00 лева за срок от три месеца от датата на сключване на договора, а заемателят
С.Д. се е задължил да върне заема след изтичане на срока и при условията на договора. Между
страните е договорена годишна лихва, в размер на 5% от стойността на заема, като след изтичане
на срока, ако заемателят не върне заетата сума дължи за всеки ден просрочие наказателна лихва в
размер на 0,05% от сумата.
Посочените обстоятелства се установяват от представения по делото Договор за заем от
18.10.2019г.,сключен между страните по делото. За обезпечаване на вземането на заемодателя
Д.П., СТ. ХР. Д. е издал в нейна полза Запис на заповед за сумата 9500,00 лева с падеж
18.02.2020г. В записа на заповед изрично е посочено, че сумата от 9 500 лева представлява заем на
дата 18.10.2019г. Първоначално в отговора на исковата молба ответникът е оспорил подписите си в
договора за заем и записа на заповед, но след представянето им в оригинал е оттеглил оспорването.
4
Оспорил е подписа на заемодателя Д.П. в договора за заем от 18.10.2019г., за което въззивният съд
счита, че не е имал правен интерес, тъй като ищецът е основал вземането си на този договор и
фактически е потвърдил подписа си, но и от приетата по делото съдебно-почеркова експертиза се
установява, че подписът за „заемодател“ в договора за заем от 18.10.2019г. е положен от
заемодателя Д.П..
От показанията на водения от ищеца свидетел Ев. Хр. Ж. се установява, че ищецът Ст.
Д. е работил в „Ню Глобал България“АД, в което дружество изпълнителен директор е Д.П..
Свидетелката сочи, че работи в дружеството като главен счетоводител и на 18.10.2019г. преди
обяд Д.П. й се обадила и й казала да подготви 19 000-20 000 лева от касата на дружеството, които
да дадат в заем на С.Д.. Свидетелката й казала, че няма толкова пари в касата, а разполагат с около
10 000 лева, но не могат да ги дадат, тъй като ще останат без пари. Ищцата й казала, че тя ще
донесе след обяд 10 000 лева и да изготви договор и запис на заповед. Ищцата донесла парите и
подписала изготвените от свидетелката документи и след това си тръгнала. По-късно след обяд
към 17 часа дошъл С.Д., като в стаята били само тя и колежката й счетоводителка В. Ив.. В
разговор Д. й споделил, че е започнал дейност с оранжерия за марули в с. М. К. близо до Ст. З.,
дори носел марули във фирмата. Свидетелката му дала договора и записа на заповед да ги прочете.
Той ги погледнал и казал: „Добре“, след което подписал договора за заем и записа на заповед.
Свидетелката твърди, че му дала сумата от 9 500 лева, която Д. донесла в офиса,като банкнотите
били по 50 и по 20 лева. Уговорката им била заетата сума да се удържа от заплатата му, поради
което тя обяснила на Ст., че без негово съгласие не могат да му ги удържат и трябва да подпише
декларация за съгласие, но той видимо се ядосал и казал, че иска за напусне. Свидетелката го
убеждавала да помисли и да говори с шефката, но той бил категоричен и затова му дала молба за
напускане, която той попълнил собственоръчно. Свидетелката твърди, че разписка за получаване
на сумата не е подписана от Д., тъй като с молбата за напускане станала патърдия. След като Д. си
тръгнал свидетелката се обадила на ищцата, като й казала, че е подал молба за напускане, но
ищцата й казала, че няма проблеми. Няколко пъти след това Д. я питала дали Ст. е върнал заема,
дори в нейно присъствие е разговаряла с него по телефона и той обещал, че ще ги върне.
Свидетелката сочи, че доколкото й е известно бизнесът с оранжериите на Д. не бил успешен и той
напуснал техния край.
Свидетелката В. Й. Ив. твърди в показанията си, че Д. е работел по трудов договор в
предприятието, като се е занимавал със строителство. Сочи, че е подписал договора за заем и
записа на заповед през есента на 2019г. в офиса им, но не си спомня дали е получил сумата, за
която е подписал договора за заем. Самото действие по даване на парите не си спомня. Твърди, че е
било петъчен ден, който за нея е много натоварен като ден и затова не помни подробностите.
Спомня си , че е напуснал, но не може да каже точно кой ден.
По делото е представена молба от С.Д. от 18.10.2019г. до Изп. директор на „Ню Гл.
Б.“АД, с която моли да бъде освободен на заеманата от него длъжност, считано от 21.10.2019 г.
При така установеното от фактическа страна правилно районният съд е квалифицирал
предявеният иск по чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.240 от ЗЗД и правилно е разпределил
доказателствената тежест.
Съгласно чл.240, ал.1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или
вещи от същия вид, количество и качество. Безспорно договорът за заем е реален договор и като
такъв за сключването му следва да е налице не само съгласие на страните,т.е съвпадане на
5
насрещните им волеизявления, но това не е достатъчно и фактическият състав на договора за заем
се завършва с предаването на вещта ( парите) от заемодателя на заемателя. Едва с предаването на
парите договорът се счита сключен.
Ответникът Д. категорично оспорва да е получил фактически претендираната от ищеца
сума, като твърди, че подписвайки договора за заем и записа на заповед е бил заблуден, че
подписва документи за прекратяване на трудовия му договор.
В случая основният спорен въпрос е дали заемодателят фактически е предал на заемателя
сумата от 9 500 лева, каквато е посочена в сключения писмен договор от 18.10.2019г. В чл.1 от
договора за заем е посочено, че „заемодателят предоставя на заемателя сумата от 9 500 лева за
срок от три месеца от датата на сключване на договора, а заемателят се задължава да върне заема
след изтичане на срока“.От тази формулировка не може да се приеме за безспорно доказано, че
сумата фактически е предадена от заемодателя и е получена от заемателя. В договора не е изрично
посочено, че при подписването му сумата се предава от заемодателя и се получава от заемателя
или че договорът следва да се счита за разписка за предаването, съответно получаването на
сумата. След като ответникът оспорва да е получил фактически претендираната от ищеца сума, в
тежест на ищеца е да докаже фактическото получаване на сумата от ответника с допустимите от
закона средства. Наличието само на писмен договор между страните установява постигнатото
съгласие, но при липсата в него на изрична клауза установяваща предаването на заемната сума на
заемателя, не установява че е сключен договор за заем, тъй като не е доказано завършването на
фактическия състав с реалното предаване на заетата вещ(парите).
Основателно е оплакването в жалбата, че първоинстанционният съд в нарушение на
разпоредбата на чл.161,ал.1,т.3 от ГПК е допуснал гласни доказателства за установяване на
сключването на договора за заем с предаването на паричните средства на ответника. Свидетелката
Евг. Ж. твърди, че тя е изготвила договора за заем и записа на заповед, които са подписани пред
нея от ответника и му е предала сумата от 9 500 лева. Свидетелят В. Ив. сочи, че ответникът е
подписал договора за заем и записа на заповед, но не си спомня дали е получил сумата. С оглед
реалния характер на договора за заем , сключването на който обхваща освен съгласието на
страните и предаването на паричната сума при договори на стойност на 5000 лева на основание
чл.164, ал.1,т.3 от ГПК е недопустимо да се установява със свидетелски показания сключването му
и следователно на който и да е от двата елемента от фактическия състав(както съгласието, така и
предаването на заетата сума), освен при изрично съгласие на насрещната страна. В случая такова
изрично съгласие не е дадено от ответника, видно от протоколите от съдебно заседание, поради
което е неоснователно направеното в тази връзка възражение в отговора на въззивната жалба.
Спорен е и въпросът дали записът на заповед, издаден за обезпечаване на вземане към
издателя по сключен с поемателя договор за заем може да послужи като доказателство за
предаване на заемната сума на заемателя. В случая не се твърди и не се представят допустими
писмени доказателства за реалното предаване на сумата. Напротив свидетелката Ж. твърди, че
ответникът не е подписал разписка, че е получил сумата от 9 500 лева по договора за заем.
Неоснователно е възражението в отговора на въззивната жалба, че записът на заповед може да
послужи като доказателство за предаване в заем на отразената в текста му парична сума при липса
на други доказателства.
Записът на заповед е абстрактна сделка, с която издателят обещава безусловно да плати
на поемателя или на негова заповед определена парична сума,съгласно чл.535,т.2 от ТЗ.
Основанието за задължаване не е елемент от фактическия състав на абстрактните сделки и поради
това причината за обещаното плащане не е сред задължителните реквизити по чл. 535 ТЗ, които
формират съдържанието на записа на заповед. Изискванията на чл. 535 ТЗ към формата и
съдържанието на записа на заповед изключват възможността той да служи като доказателство за
предхождащи или съпътстващи издаването му каузални правоотношения между издателя и
поемателя. Редовният от външна страна запис на заповед не може да изпълни и ролята на разписка
по чл. 77, ал. 1 ЗЗД, удостоверяваща предаване на отразената в текста му парична сума, тъй като
по дефиниция от чл. 535, т. 2 ТЗ той материализира само безусловното обещание на издателя за
плащане, не и негово удостоверително изявление, че е получил пари от поемателя. Доказването на
каузално правоотношение или на предаване на парични средства посредством записа на заповед е
мислимо и възможно единствено в хипотезата, когато освен реквизитите по чл. 535 ТЗ,
менителничният ефект съдържа и други вписвания, отнасящи се до каузални правоотношения
между издателя и поемателя и до извършена помежду им размяна на пари. От гледна точка на
6
формалната редовност на записа на заповед тези вписвания следва да се считат за неписани, но от
процесуална гледна точка те могат да придадат на записа на заповед значението на пряко писмено
доказателство за паралелно каузално правоотношение между страните по абстрактната сделка, от
което зависи възникването и съществуването на менителнично вземане. В случая, макар че в
записа на заповед да е посочено че сумата от 9 500 лева,“представлява заем от дата 18.10.2019г.“,
това обстоятелство не доказва фактическото предаване на сумата. Представеният по делото
договор за заем фактически не носи белезите на такъв по смисъла на чл.240 от ЗЗД, тъй като
съдържанието му материализира само съгласието на страните ищецът да предостави на ответника
в заем сумата от 9500 лева, но не и самото предаването на заемната сума.След като не
удостоверява предаването на сумата договорът не може да се разглежда като доказателство за
възникване на заемното правоотношение. Въззивният съд не споделя извода на районния съд, че
предаването на заемната сума следва да се счита доказано с факта на издаване на записа на
заповед. Записът на заповед също не доказва пряко предаването на заемната сума, доколкото е
редовен от външна страна и удостоверява единствено безусловното обещание на ответника да
плати сумата от 9 500 лева на падеж 18.02.2020г. Съвпадението между датата на издаване на записа
на заповед и датата на писмения договор създава вероятност заемната сума да е предадена в деня
на издаване на менителничния ефект, но признаването на спорното вземане за съществуващо обаче
е обусловено от категоричното доказване на пораждащия вземането юридически факт-договорът
за заем, обезпечен със записа на заповед. В този смисъл е и практика на ВКС(Решение №
78/17.07.2009 г. по т. д. № 29/2009 г. на I т. о. и Решение № 21/15.03.2012 г. по т. д. № 1144/2010 г.
на I т. о.,) с която се приема, че при липса на други доказателства за сключен договор за заем,
обезпечен със запис на заповед, записът на заповед не може да послужи като доказателство за
сключването на договора и за предаване в заем на отразената в текста му парична сума от
поемателя /заемодател/ на издателя /заемател/. Редовният запис на заповед не изпълнява
функциите на доказателство за сключен заем, нито на разписка за предаване на парични средства
по договор за заем. При доказана връзка между записа на заповед и договор за заем сключването
на договора, в това число предаването на заемната сума като елемент от неговия фактически
състав, следва да се извърши с други доказателства, извън самия запис на заповед, каквито в
случая не се представят. В този смисъл е практиката на ВКС –Решение № 88/27.05.2013г. по т.д.№
374/2012г. на ІІ т.о. Тъй като уважаването на иска по чл.422,ал.1 от ГПК не може да почива на
предположения и след като по делото липсват доказателства за фактическото предаване на
заемната сума от 9 500 лева на заемателя (показанията на св. Ж. в тази връзка не могат да бъдат
ценени, поради забраната на чл.161,ал.1,т.3 ГПК, а други доказателства за това не са ангажирани),
не може да се приеме, че е сключен договор за заем за същата сума, като източник на спорното
вземане. Доводите на въззиваемия, че е нелогично заемателят да издаде запис на заповед без да е
получил сумата,не води до извода, че между страните е сключен договор за заем. В този смисъл
нелогично е и предаването в заем на парични средства на значителна стойност без да бъде
изискана разписка от заемателя за тяхното получаване. Разписката, съгласно чл.77,ал.1 от ЗЗД би
удостоверила изпълнението на поетото от заемодателя задължение да предостави на заемателя
уговорената сума и след като по делото не се твърди и не се представя такава претендираното
вземане е недоказано.
Като е признал за съществуващо предявеното в заповедното производство вземане,
въпреки отсъствието на доказателства за сключен между страните договор за заем, (фактическият
състав на който не е изпълнен, поради липса на доказателства за предаване на заемната сума на
заемателя), районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и
вместо него бъде отхвърлен предявения иск по чл.422,ал.1 от ГПК.
Жалбоподателят с въззивната жалба е претендирал направените по делото разноски за
двете съдебни инстанции, но не е представил договор за правна защита и съдействие доказателства
за направени такива, нито в първоинстанционното ,нито във възизвното производство, а по делото
е представено само пълномощно, поради което не следва да му се присъждат разноски.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 12/27.01.2022г., постановено по в. гр. д. № 198/2020 г. по описа
7
на Златоградския районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. П. П. с ЕГН ********** с адрес гр.Ст. З., ул.“Св.От.П.“ №
104, вх.А, ет.7, ап. 46, със съдебен адрес : гр.Ст. З., ул. „П. М. К.“ № **, офис № *- адв.Я. Ж.
срещу СТ. ХР. Д. , с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.К., общ.Н., обл.См., установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на парично вземане в размер на 9500
лева ,представляващи неизплатена главница по Договор за паричен заем от 18.10.2019г. и 315 лева,
представляващи договорна лихва в размер на 5% от стойността на заема за периода от 18.10.2019г.
до 25.06.2020г., както и законната лихва върху главницата, считано от 26.06.2020г. до
окончателното изплащане на сумата, за която е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
№ 43/30.06.2020г. по ч. гр. д. № 114/2030 г. по описа на Златоградския районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8