Р E Ш Е Н И
Е
град София, 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение - брачни
състави, II-ри въззивен брачен състав,
в открито
съдебно заседание на двадесет и втори април,
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана Ружина, като
разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА въззивно гр. дело № 6900 по описа за
2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно - по реда на чл. 17 от Закона за защита от домашното
насилие (ЗЗДН), вр. с § 1 от Заключителни разпоредби на ЗЗДН,
вр. чл. 258 - 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
С Решение № 73383 от
16.04.2020 г., постановено по гр. дело № 39938 по описа за 2019 г., Софийският районен съд, III ГО, 83-ти състав, е издал,
на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, заповед
за защита срещу Й.К., ЛНЧ *********, роден на *** ***, Република Гърция. Задължил е Й.К. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М.М.П., ЕГН **********
и М.К., ЕГН **********. Предупредил е Й.К., че
при констатирано от полицейските органи неизпълнение на заповедта, на основание
чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да
уведоми органите на прокуратурата. Наложил
е, на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, на Й.К. глоба в размер на 200.00 лева, платима в полза на
държавния бюджет. Осъдил е Й.К. да заплати
по сметка на Софийски районен съд държавна
такса в размер на 50.00 лева.
Осъдил е Й.К. да заплати на М.М.П., действаща лично и като майка
и законен представител на малолетния М.К., сумата от 860.75 лева - разноски по делото.
Ответникът по молбата за защита Й.К. (въззивник в настоящото производство) е
останал недоволен от Решението и го е обжалвал
с въззивна жалба, вх. № 5061833
от 28.05.2020 г. по описа на СРС. В жалбата са наведени оплаквания за
неправилност на атакувания съдебен акт, като се поддържа, че неправилно от
първата инстанция са намерени за достоверни показанията на св. Б.П., която е
майка на молителката и баба на малолетния М.К.. Счита, че е нарушена нормата на
чл. 172 ГПК. Поддържа, че последица от соченото процесуално нарушение е
неправилното некредитиране на показанията на свидетеля на ответника – П.П.. Релевира
доводи, че по делото имало данни, че родителите спорели относно упражняването
на родителските права, режима на личните контакти и издръжката на малолетния
молител М.К. и това била единствената причина молителката да заведе делото за
домашно насилие. Жалбоподателят изтъква още, че майката М.П. се е съгласила да
предава на бащата Й.К. детето М., а същевременно твърдяла, че бащата е насилник.
Съобразно изложеното моли въззивния съд да отмени обжалваното Решение и вместо
него да постанови друго, с което да остави молбата за защита без уважение. Претендира
присъждане на разноски за първата инстанция. Въззивникът поддържа въззивната
жалба в съдебно заседание във въззивната инстанция, чрез пълномощник. Представя
писмена защита, чрез пълномощник.
Молителката М.М.П. и малолетният молител М.К.,
действащ чрез неговата майка и законен представител (въззиваеми в настоящото производство) в срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН, са предоставили становище по така
подадената въззивна жалба. Оспорват същата като неоснователна по изложените в
нея оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт. Претендират
присъждане на разноски за настоящото производство. Въззиваемите поддържат
оспорването на жалбата в съдебно заседание във въззивната инстанция, лично М.П.,
и чрез пълномощник.
Софийският градски съд, с оглед
обхвата на въззивното обжалване, като прецени доказателствата по делото в двете
съдебни инстанции и обсъди доводите на страните, приема следното от фактическа
и правна страна:
Въззивната жалба е допустима. Подадена
е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН, от легитимирана за това страна в първоинстанционното производство
при наличие на правен интерес от обжалването, като оспореният съдебен акт е
валиден и допустим, и подлежи на
въззивно обжалване по чл. 258 ГПК, вр. чл. 17 ЗЗДН.
Първоинстанционният Софийски
районен съд е установил, въз основа на писмената и гласна доказателствена
съвкупност по делото, че родители на детето М.К., роден на *** г., са молителката
М.М.П. и Й.К. - ответник по делото. Не е спорно между страните, че М.П. и Й.К.
не живеели заедно, а детето М. се отглеждало от своята майка. Действително,
както се твърди във въззивната жалба, първата инстанция е приела, че към
момента на произнасянето въпросът за родителските права, местоживеенето, режима
на лични контакти между детето и неотглеждащия родител, както и въпросът за
издръжката, е бил разрешен.
Съдът е кредитирал събраните
в хода на съдебното дирене гласни доказателствени средства, чрез разпит на
свидетелката на молителите – Б.П., която е била очевидец на твърдения акт на
домашно насилие. За да даде вяра на тези показания, първата инстанция ги е
намерила за логични, последователни и кореспондиращи с
писмените доказателства по делото, вкл. със съдебно – медицински удостоверения (СМУ). Така установеното от св. П. не е било опровергано от установеното в
показанията на св. П.П.. Същият е бил адвокат на ответника. Установеното от този
свидетел се е разминавало с установеното от св. Б.П. относно действия на
ответника срещу молителката. Доколкото св. П.П. е установил, че молителката
също е причинила наранявания на ответника, съдът е обосновал, че в ЗЗДН принципът
на реторсия е неприложим и в случай, че ответникът е пострадал от действия на
молителката, то е следвало той да потърси защита по предвидения в закона ред.
Въззивният съд намира, че
точно тук е мястото да посочи подробно заявеното от свидетелите по делото в
хода на разпитите им. Така св. Б.И.П. (майка на
молителката и баба на малолетния молител) е установила, че на датата, посочена в молбата за защита – 08.07.2019 г.,
М. се обадила и й казала, че с Й. ***, но ответникът я ударил, разкъсал й
дрехите и я обиждал. Св. П. веднага тръгнала към мястото и когато отишла там,
взела детето, а М. треперела цялата. Свидетелката е казала да се преместят от
заведението, защото управителката им направила забележка да не притесняват
другите клиенти. Преместили се на страната на “Теленор“ отново на бул.“******и
седнали на една пейка. Тогава се появил св. П.П., заедно с Й.. Заявил на М., че
е откраднала портмонето на Й. с много пари и лична карта вътре. Тогава св. П.
се ядосала, тъй като познавала дъщеря си и й изсипала цялата раница на земята.
Вещите на ответника не били там. Св. Б.П. е заявила, че когато отишла, М. била
полугола и с разкъсани дрехи. Докато разговаряла с адвокат П., ответникът минал
зад гърба й, нападнал М. и я съборил на земята в градинката. Молителката
държала детето и го пазела, а ответникът удрял М. и я скубел. Намесили се
минаващи туристи. Тогава Й. се отдръпнал и освободил М.. Свидетелката П. лично
позвънила на телефон “112“. Полицаите от 04 РУ на СДВР дошли и разпитали
всички, като им написали предупредителни протоколи и казали, че могат да си
извадят медицинско. Свидетелката Б.П. заявила, че тя също била ударена от
ответника по окото. След издаването на заповедта за незабавна защита нямали проблеми
с ответника. Той си виждал детето, така както било по привременните мерки. М.П.
упълномощила майка си да го предава на бащата.
Същевременно св. П.П. –
сочен от ответника е уточнил, че действително е процесуален представител на ответника
по дело относно упражняване на родителските права, по изпълнително дело във
връзка с предаване на детето М.К. и по дело за заместващо съгласие. На
08.07.2019 г. ответникът му се обадил – по обяд около 1200 – 1230
часа и казал на свидетеля да дойде на бул.“Витоша“, на “Макдоналдс“, защото му
били откраднали портмонето и личната карта. Не можел обаче да каже дали
наистина липсвали тези вещи. Когато св. П. отишъл го намерил 100 метра навътре
по пешеходната зона – стоял прав до една пейка, на която били седнали М.П.,
детето и майката на молителката. Докато св. П. разговарял с майката на М., Й.
отишъл при М. и започнал да дърпа шапка от ръцете й (тази шапка била на ответника и според св. П. молителката му я взела и
отказвала да я върне). Двете
жени започнали да викат, за да привлекат внимание. Тогава св. П. издърпал Й. и
му казал да не се занимава, защото те само искали да го провокират. Тогава М. и
майка й се обадили на телефон “112“. През времето, докато чакали полицаите да
дойдат, Й. отново отишъл при молителката и започнал да дърпа шапката от ръцете
и й историята се повторила – двете жени започнали да викат и се събрали хора.
Според св. П. ответникът Й. не е дърпал и не е удрял молителката. Полицаите
написали предупредителни протоколи и на Й., и на М.. Когато си тръгвали Б.П.
ударила ответника в лицето и Й. я “натиснал, така я избутал в лицето“.
Полицаите казали на всички, че могат да отидат и да си извадят медицински
свидетелства. Затова отишли в съдебна медицина. След Й., при лекаря влезли Б., М.
и детето на преглед.
По делото са приети като
писмени доказателства съдебно-медицински удостоверения (СМУ - съответно на л. 7 и на л. 8
от първ. дело), от които е видно, че М.М.П. е прегледана от
лекар – специалист по съдебна медицина на 08.07.2019 г., около 1630
часа, който установил, че по предната повърхност на шията, в средната й трета
имало три косо разположени червеникави линейни охлузвания, почти успоредни едни
на други, с дължини 4 см; 1.5 см и 1.5 см. В дясната поясна област имало две
червеникави охлузвания с размери 3/2 см и 7/3 см. По предната повърхност на
дясното рамо имало червеникаво кръвонасядане с диаметър 2 см. Заключението в
СМУ № 220.07/2019 г. е, че установените увреждания могат да бъдат получени по
време и по начин – нанесен й побой, както е съобщила пострадалата. Второто СМУ
касае св. П., която имала оток на лицето и охлузване на лявото рамо.
Въз основа на подробно
описаната доказателствена съвкупност първата инстанция е приела за доказан акта
за домашно насилие от 08.07.2019 г., твърдян в молбата за защита. Изложени са
мотиви, че по делото не са налице доказателства, които да сочат, че ответникът
е имал умисъл да засегне психическата и емоционална стабилност на детето.
Поведението на Й.К. по – скоро е било насочено към майката. Ответникът обаче
допуснал неговата вербална и физическа агресия, осъществена към М.П. на процесната
дата, да провокира у детето, което присъствало, психически дискомфорт, поради
което деянието му покрива признаците на психическо насилие по смисъла на чл. 2,
ал. 2 ЗЗДН.
Въззивният
съд споделя установената фактическа обстановка
от първоинстанционния съд и направените въз основа на нея обосновани изводи, като не намира
основания за изграждане на различни изводи въз основа на доказателствената съвкупност по делото. Освен това първоинстанционният
съд е събрал всички поискани от страните относими и допустими доказателства и е
изяснил изцяло делото от фактическа страна. Въззивният съд препраща към тези доказателства и изводи, на основание
чл. 272 ГПК, правейки ги по този начин част от своя акт, като с оглед
оплакванията във въззивната жалба излага и свои мотиви.
Във въззивната инстанция не
са ангажирани други допустими и относими доказателства, на които въззивният съд
да основава изводите си.
От изложените с въззивната
жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, релевантни към
предмета на делото и дължимата от въззивния съд проверка за правилност на
решението от 16.04.2020 г., са единствено доводите за допуснати процесуални
нарушения при преценката на събраните гласни доказателствени средства. В тази
връзка, на първо място следва да се изясни, че законодателят е създал едно
предположение относно посочените в хипотезата на чл. 172 ГПК лица за възможна тяхна заинтересованост или предубеденост от изхода на
делото – тези лица са роднините, настойникът или попечителят на посочилата го
страна, осиновителите, осиновените, тези, които се намират с насрещната страна
или с роднините й в съдебен спор, пълномощниците, посочени от техните
доверители. Следователно по отношение и на двамата свидетели по делото
съществува възможността да се разглеждат като евентуално заинтересовани от
изхода на делото в полза на страната, за която свидетелстват. Същевременно,
трайната съдебна практика е изяснила, че не съществува забрана въз основа на
техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната,
за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на
противната страна, като се държи сметка за това, че към показанията на такива
свидетели съдът трябва да подходи със засилена критичност. Това означава съдът
да цени гласните доказателствени средства съвкупно с целия доказателствен
материал по делото, по вътрешно убеждение и по правилата на логиката. Съдът
взема предвид начина, по който свидетелите са узнали правнорелевантните факти
(дали са присъствали при осъществяването им, или имат впечатления от други
факти, по които може да се съди за правнорелевантните; дали са узнали за
правнорелевантните факти от трети лица или от някоя от страните по делото и
др.), както и способността и желанието на свидетелите вярно да възприемат
фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си.
Заинтересоваността на свидетеля може да се отрази както на начина, по който той
възприема фактите, така и на неговата оценка за тях, а също и на начина на
възпроизвеждането им в показанията пред съда.
Съобразно така изясненото, въззивният
съд намира, че оплакванията на въззивника К. за допуснати съществени
процесуални нарушения при преценката на показанията на св. Б.П., са неоснователни.
Същата е свидетел - очевидец на действията на ответника на процесната дата. Установеното
от нея, както правилно е изложено и от първата инстанция, се подкрепя от
писмените доказателства по делото – СМУ относно установените още същия ден и
веднага след инцидента от 08.07.2019 г. увреждания на молителката М.П..
Обстоятелството, че въззиваемите - молители и св. П. са посетили съдебно-медицински
кабинет се установи и от изявленията на св. П.П.. На практика СМУ доказва
последиците от физическата агресия на ответника спрямо молителката, а
авторството на тези противоправни и засягащи физическия интегритет на М.П.
действия на Й.К. се установи категорично от показанията на св. Б.П.. Свидетелят
на въззивника - ответник също е посочил, че на процесната дата Й.К. е бил по
времето и на мястото, твърдени в молбата за защита. Установил е също и, че е
имало спор и физическо стълкновение между страните, но е заявил, че ответникът
е дърпал не молителката, а шапка, която същата държала в ръката й. Ако тези
изявления на св. П.П. бяха достоверни, то СМУ № 220.07/2019 г. не би могло да
удостоверява описаните там травматични увреждания на молителката – охлузвания
на шията и гърба и кръвонасядане на дясното рамо. Ето защо правилно
първостепенният съд е обосновал, че показанията на св. Б.П. са логични,
последователни и кореспондиращи с писмените доказателства по делото. Предвид
което изводът на съда, че е доказан твърденият с молбата за защита акт на
домашно насилие по отношение на въззиваемата – молителка, е обоснован и
правилен.
Доколкото между страните по
делото не е било спорно, а се установи еднопосочно и от свидетелите, разпитани
в хода на съдебното дирене, че на 08.07.2019 г. по време на инцидента на
бул.“Витоша“ е присъствал и малолетният син на М.П. и Й.К., правилно първата
инстанция е приела за осъществен фактическият състав на чл. 2, ал. 2 ЗЗДН.
Сочената разпоредба дефинитивно определя за психическо и емоционално насилие
върху дете всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
Съобразно
изложеното въззивният съд намира първоинстанционното Решение за правилно и
законосъобразно, и оставя в сила обжалвания съдебен акт.
По разноските за въззивното
производство.
Въззивникът
Й.К. не е заявил претенция за разноски за настоящото производство.
Въззиваемите
са
претендирали присъждане на разноски за въззивната инстанция за процесуално
представителство. Съгласно представения по делото договор за правна защита и
съдействие, обективиран в документ, представляващ адвокатско пълномощно (намиращ се на л.
21 от въззивното дело) страните са
договорили и реално заплатили сумата от 600.00 лева за процесуално
представителство пред въззивната инстанция. Тези разноски предвид изхода на спора
следва да бъдат репарирани от въззивника Й.К., чието възражение за прекомерност
по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. Защитата във въззивната инстанция е
осъществена от адвоката в полза на две лица, поради което усилията на
пълномощника на страните напълно съответстват на размера на заплатения адвокатски
хонорар.
Предвид
оставянето на въззивната жалба без уважение, и на основание чл. 17, ал. 2 ЗЗДН,
вр. чл. 11, ал. 2 ЗЗДН и чл. 18, ал. 1, вр. чл. 16 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, въззивникът Й. К. следва да бъде осъден да
заплати, по сметка на Софийския градски съд, държавна такса по въззивната жалба
в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева.
Така мотивиран, Софийският градски
съд, на основание чл. 17 ЗЗДН,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 73383 от 16.04.2020 г., постановено по гр. дело № 39938 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, III ГО, 83-ти състав.
ОСЪЖДА Й.К., ЛНЧ *********,
роден на *** ***, с адрес в Република Гърция, с. А.,
ул.“********, да заплати по
сметка на Софийския градски съд, държавна такса в размер на 25.00 (двадесет и
пет) лева.
ОСЪЖДА Й.К., ЛНЧ *********,
роден на *** ***, с адрес в Република Гърция, с. А.,
ул.“********, да заплати на М.М.П., ЕГН **********, и на М.К., ЕГН
**********, действащ чрез неговата майка и законен представител М.М.П., ЕГН **********,
сумата 600.00 (шестстотин) лева - разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 17, ал. 6 ЗЗДН, е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.