Решение по дело №7455/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 65
Дата: 17 юни 2021 г. (в сила от 17 юни 2021 г.)
Съдия: Елена Тодорова Радева
Дело: 20211100507455
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. София , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В в закрито заседание на
седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Цвета Желязкова
Членове:Елена Радева

Цветанка Бенина
като разгледа докладваното от Елена Радева Въззивно гражданско дело №
20211100507455 по описа за 2021 година

Делото е образувано въз основа на жалба с вх.№6257/16.11.2020 година,
подадена от ЗАД “Б.В.И.Г.“, ЕИК ******, срещу отказ на ЧСИ М.К. да намали размера на
дължимите от длъжника разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. Моли
отказът на ЧСИ да бъде отменен и съдът да редуцира възнаграждението до размер на сумата
от 200лева, тъй като е налице плащане на дължимата сума и липса на всякакви други
процесуални действия, които да обосновават този хонорар, както и липса на правна и
фактическа сложност на делото. Моли жалбата да бъде уважена, като претендира разноските
в това производство.
В срока за отговор на жалбата другата страна в процесуалната връзка О.О.А.,
чрез адв.В. В., оспорва жалбата да е основателна. Твърди, че претендираното адвокатско
възнаграждение е съобразен с особеностите на делото. Твърди, че не е вярно твърдението
на жалбоподателя, че делото не се характеризира с фактическа и правна сложност и това е
така, тъй като длъжникът, който е застрахователно дружество не е предприел действия по
доброволно изпълнение и поради това взискателят, без квалифицирана помощ от адвокат не
би могъл да получи желания резултат. Твърди, че длъжникът е извършил плащане едва след
получаване на поканата за доброволно изпълнение. Адвокатското възнаграждение е
съобразено с минималния хонорар по чл.10, т.1 и т2 от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Позовава се на съдебна практика и моли жалбата да бъде
1
оставена без уважение.
ЧСИ М.К. излага мотиви за неоснователност на жалбата.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупността им, намери за установено следното:
Изпълнително дело №20207880400590 по описа на ЧСИ М.К., рег.№788 на КЧСИ
е образувано въз основа на молба, подадена от О.О.А., чрез адв.В. В.ов О., обективираща
искане за образуване на изпълнително производство за принудително изпълнение на
вземането на взискателя и на длъжника да се изпрати покана за доброволно
изпълнение(ПДИ). Към молбата страната е представила изпълнителен лист от 14.10.2020
година, издаден по гр.д.№484/2020г. по описа на САС, за сумата от 35 000лева
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
01.07.2017г., ведно със законната лихва от 20.11..2018 година до окончателното плащане на
сумата. Представено е пълномощно и договор за правна защита и съдействие, сключен с
адвокат В. В.ов О., който удостоверява заплатена в брой сума от 1 100лева.
На 21.10.2020 година ЧСИ К. издава постановление за приемане за
удовлетворяване на разноски в изпълнителното дело, които включват 1 100лева адвокатско
възнаграждение; такси по ТТРЗЧСИ в общ размер на 3 401,89, които са посочени по пера.
Разпорежда се това постановление да се връчи на длъжника, който може да го
обжалва. На същата дата е изпратена ПДИ до длъжника, в която е
инкорпорирано постановление за разноски, съобразно което същите са 1 100лева адвокатско
възнаграждение и 3 411,71лева такси по ТТРЗЧСИ, дължими към 21.10.2020 година.
ПДИ е връчена на длъжника на 21.10.2020 година.
На 28.10.2020 година по делото постъпва възражение от длъжника относно
размера на разноските. Възражението е относно размера на адвокатското възнаграждение и
в него се твърди прекомерност на същото. Иска се намаляването му до размер на сумата от
200лева.
ЧСИ връчва препис от това възражение на взискателя, който заема становище
под вх.№5989/02.11.2020година за неоснователност на възражението, твърдейки, че това
възнаграждение се базира на нормата на чл.10, т.1 и 2 Наредба №1/2004г. на ВАС.
На 10.11.2020 година ЧСИ К. изпраща съобщение до длъжника ЗАД “Б.В. И.Г.“,
ЕИК ******, че подаденото от него възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е оставено без уважение. Уведомил е страната, че актът му подлежи на
обжалване пред СГС.
Съобщението на ЧСИ е получено от страната на 11.11.2020 година.
2
Жалбата е постъпила на 16.11.2020 година, поради което се явява подадена в
срок и като изхождаща от оправомощено лице, имащо интерес от обжалване съдът я приема
за процесуално допустима.
По основателността и.
По размера на адвокатското възнаграждение.
Упълномощеният адвокат е подал молба за образуване на изпълнителното дело,
като е поискал на длъжника да се изпрати покана за доброволно изпълнение. Така подадена
молбата за образуване на изпълнително производство и нередовна и това е така, тъй като
взискателя не е посочил изпълнителни способи. В избора на изпълнителни способи
взискателят не може да бъде заместван от съдия-изпълнителят. Законът предвижда, че
изпълнителният способ трябва да бъде конкретизиран и чрез посочване на обекта на
изпълнението. Ето защо последващите молби на взискателя, с които взискателят иска
налагане на запори на банковите сметки на длъжника е всъщност отстраняване на
нередовностите на молбата за образуване на изпълнително дело. В този смисъл съдът
приема, че тези последващи действия от адвоката не представляват същински действия по
процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания на взискателя, а
представляват конкретизация на молбата, въз основа на която е започнало принудителното
изпълнение.
Минималното адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело,
съгласно чл.10, ал.1,т.1 от Наредба №1/2004 година на ВАС, е сумата от 200лв. Именно това
е сторил адвоката на взискателя- образувал е изпълнително дело, като впоследствие, както е
посочено по- горе, е конкретизирал с необходимото съдържание първоначалната молба.
Следователно, минималното възнаграждение за тази дейност е сумата от 200лева. По делото
няма спор, че длъжникът, след ПДИ, е осъществил плащане. Ето защо съдът приема жалбата
за основателна и атакуваното постановление на ЧСИ в частта за адвокатското
възнаграждение следва да бъде отменено над сумата от 200лв адвокатско възнаграждение.
Съдът констатира, че представения документ от ЧСИ К. за заплатена от
жалбоподателя държавна такса удостоверява, че такава е платена по сметка на СРС, намира,
че на основание чл.77 ГПК следва да осъди ЗАД “Б.В. И.Г.“, ЕИК ******, държавна такса
по сметка на СГС в размер на 25 лева.
При извод за основателност на жалбата съдът

РЕШИ:
3

ОТМЕНЯ, по жалба с вх.№6257/16112020 година, подадена от ЗАД “Б.В. И.Г.“,
ЕИК ******, отказ на ЧСИ М.К. да намали размера на дължимите от длъжника разноски,
представляващи адвокатско възнаграждение, както и постановление на ЧСИ М.К. по
изп.дело№20207880400590 от 21.10.2020г. в частта за адвокатско възнаграждение в размер
над сумата от 200лв.
ОСЪЖДА ЗАД “Б.В. И.Г.“, ЕИК ******, на основание чл.77ГПк, да заплати по
сметка на СГС държавна такса в размер на 25 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4