№ 229
гр. Русе, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Галина Магардичиян
Членове:Васил Петков
Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско
дело № 20254500500306 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
„Екопластикс“ООД със седалище и адрес на управление гр.Русе обжалва
решението в частта, с която са уважени искове на основание чл.79 ЗЗД за
пълния размер от 5 868лв, представляваща сума по фактура 658/24.11.2023г/ за
извършена транспортна услуга, от която 4 890.00лв главница и 978лв ДДС/, в
частта за заплащане на глоби в размер на 724лв, сума по ф-ра № 663 от
29.11.2023г, както и акцесорни искове по чл.86 ЗЗД. Дружеството счита, че не
дължи суми за транспортна услуга в този размер, тъй като е налице
неизпълнение на договора от ищеца. Налице е направено възражение от
ответника в тази връзка, което е прието от ищеца с признание, че
неизпълнението е факт, поради което е изразено от ищеца съгласие да бъде
обезщетени ответника като се намали съответната цена на услугата с 1 800лв
без ДДС, което е следва да се извърши чрез прихващане. Дружеството счита,
че не дължи суми и за глоби. По тези съображения искат от въззивния съд да
отмени решението в обжалваните части. Претендират се разноските по делото.
Въззиваемият „МариАрт Спед“ЕООД със седалище и адрес на
управление гр.Русе счита въззивната жалба за неоснователна, а решението на
първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, поради което следва
да се потвърди. Претендират се разноските във въззивната инстанция.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
В първата инстанция е установено, че страните по делото са обвързани
от облигационна връзка, основана на спедиционен договор, по силата на
1
който ищецът „МариАрт Спед“ЕООД се е задължил срещу възнаграждение да
сключи от свое име за сметка на ответника „Екопластикс“ООД договор за
превоз на товар. Ищецът – спедитор няма качеството на превозвач, тъй като
превозът е осъществен от трето лице. Основното задължение на спедиторът е
да даде указания и да предостави необходимата информация на превозвача,
както и да се погрижи за запазване рекламационните права на доверителя във
връзка с погиване, загуба или повреждане на товара по време на превоза,
които права товародателят би имал срещу превозвача и които произтичат от
неизпълнение на задължения по превозния договор. Съгласно нормата на чл.
365, ал.1 ТЗ спедиторът е длъжен да спазва указанията на доверителя за пътя,
посоката и начина на превоз, както и за подбора на превозвачите и на
следващите спедитори и ако се отклони от указанията на доверителя, той
отговаря за вредите, освен ако докаже, че те биха настъпили и ако би спазил
указанията. Правилно първоинстанционният съд е приел, че ищецът в
качеството му на спедитор е изпълнил указанията на доверителя. Това е видно
от представената по делото електронна кореспонденция между спедитора и
превозвача от една страна и между спедитора и доверителя от друга страна.
От приетата по делото кореспонденция е видно, че спедиторът е спазил
указанията на доверителя, като предал инструкциите му на товародателя. В
момента, в който бил уведомен за пренареждането на товара, незабавно е
информирал доверителя. От друга страна последният изрично заявява, че „има
телефон дори и на човека, който товари там на място“ (л. 67 от делото), но не
предприел съответните действия товарът да бъде пренареден според
инструкциите му. От друга страна доказателствата, че товарът дори и по
начинът по-който е натоварен от товародателя не е съобразен с допустимото
тегло за превоз и е налице претоварване, поради което са заплатени и глоби,
сочи че товарът не би могъл да се натовари по начина изискван от
дружеството – жалбоподател, тъй като в този случай претоварването би било
още по- значително. Не би могло да се приеме за основателно възражението на
жалбоподателя, че претоварването не е било в началното място, от което е
тръгнал товара, а се е появило в последствие, тъй като изложените
съображения са изцяло в сферата на предположенията и по никакъв начин не
се установени в процеса, докато обратното, че на **.**.****г. в 03.08 часа, на
ГКПП Вършанд, Румъния граничните власти са констатирали, че общата маса
на автомобила е била 40 280 кг, а общото тегло на оси 3, 4 и 5 (товарна част) –
21 960 кг, т.е камионът е претоварен с 280 кг и водачът заплатил глоба в
размер на 372.34 евро. При това положение дружеството - жалбоподател
дължи връщане на заплатената от спедитора сума за заплатената глоба, за
което е издадена фактура № 11638/21.11.2023г. за 724 лева – глоба за
претоварване на авт. ** **** **. От изложеното по-горе следва да се приеме и
че е налице изпълнение на задължението по договора от страна на спедитора и
дружеството-жалбоподател му дължи възнаграждение в размер на 5868 лева с
ДДС по фактура № 658/24.11.2023г като видно от издадена фактура 11637 от
21.11.2023г спедитора е заплатил на превозвача-доставчик сума за
транспортна услуга в размер на 5632.79лв с ДДС. Не са налице основания за
приспадане от тази сума на сумата от 1800лв и от доказателствата по делото, в
това число електронната кореспонденция не може да се приеме, че спедиторът
е признал, че е налице неизпълнението на задълженията му по договора
заради това, че товарът е превозен не с един камион, а в два. Изявлението на
М.П.- управител на ищцовото дружество в електронната кореспонденция от
16.11.2023г не може да се приеме за признание за неточно изпълнение на
2
задължението и съгласие за извършване на прихващане при положение че в
него се съдържа изявление „не смятам, че съм виновна в случая, но как да е, не
искам да се разправям“. При това положение дружеството-жалбоподател
дължи възнаграждението посочено във фактурата от 21.11.2023г , още повече
че от приетата в първата инстанция експертиза се установява че стойността на
превоз на стока по процесната релация за периода от м.ноември 2023 е
5890.97лв с ДДС,т.е издадената фактура дори е в по-нисък размер от
обичайното.
Първоинстанционният съд е стигнал до същите правни изводи, поради
което обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди от въззивния
съд.
В тежест на жалбоподателя са направените от въззиваемия разноски във
въззивната инстанция в размер на 700лв, представляващо изплатено
адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 280, ал.3,т.1 ГПК, тъй като са касае за търговски спор,
въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 140 от 27.01.2025г, постановено по гр.д.
№ 2371/24 по описа на РРС в частта, в която е уважен предявеният от
„МариАрт Спед“ ЕООД срещу „Екопластикс“ ООД иск за заплащане на сума
по ф-ра 658/24.11.2023г над сумата от 3708лв с ДДС до претендираният
размер от 5868 лева с ДДС, както и в частта, в която е уважен искът за
заплащане на сумата от 724лв по фактура № 663/ 29.11.2023г.
ОСЪЖДА „Екопластикс“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, ул.“Духовно възраждане“№25, представлявано от
управителя С.Д.Й. да заплати на „МариАрт Спед“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.“*********“№ **,
бл.“*********“, вх. *, ет. *, ап. **, представлявано от М.Т. П. сумата от 700лв,
представляваща разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3