ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.
София, 12.03.2021
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Наказателно отделение, VIII-ми въззивен
състав, в закрито заседание на дванадесети
март две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Младенов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Веселина Ставрева
2.Симона Углярова
като разгледа докладваното от съдия Младенов ВЧНД № 836 по описа за 2021. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава XXII НПК, вр. чл.323, ал.2, вр.ал.1, т.1 и 2 от
НПК.
С
разпореждане
на съдията -докладчик от 02.12.2020г.
по НЧХД № 7173/2019 г. по описа на СРС,
НО, 96 състав, е върната като просрочена подадената жалба от частния тъжител Т.К.К. срещу разпореждане,
с което е върната подадената от частния тъжител жалба. Съдът е върнал жалбата,
тъй като е намерил същата за нередовна, а също и входирана извън
законоустановения срок.
С депозираната от частния тъжител К.,
чрез адв. М.жалба се релевират доводи за неправомерност на постановеното разпореждане,
поради което се моли за неговата отмяна. С процесната жалба адв. М.моли и за
отмяна на определение, постановено в открито съдебно заседание на 16.07.2020 г.
Посочва се още, че и частния тъжител, и защитника му са направили опити да се
запознаят с протокола от съдебното заседание, проведено на 16.07.2020 г., но
такава възможност не им е предоставена. Излагат се доводи и в насока, че
председателят на съдебния състав от началото на производството пред СРС е
проявявал негативно отношение към частния тъжител. Адв. М.твърди, че е била
уведомена за протоколното определение на 12.08.2020 г. от призовкар. В частната
жалба се излагат съображения, че никакви
срокове не могат да текат, щом като
книжата не са им били връчени. Моли за
отмяна на разпореждането и прави искане
за отмяна и на протоколното определение от съдебно заседание на 16.07.2020 г.,
с което производството по НОХД 7173/2020 е прекратено.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като се
запозна с материалите по делото и обсъди
изложените доводи, намира за установено следното:
Определението, с което на основание чл.289,
ал.1 вр. чл.24, ал.5, т.5 от НПК е прекратено наказателното производство по
посоченото дело е постановено в открито с.з., проведено на 16.07.2020г.
Съгласно
разпоредбата на чл.289, ал.4 от НПК,
определението на съда, с което се прекратява наказателното производство при
условията на ал.1 от същия текст, подлежи на обжалване по реда на XXI от НПК.
За
срока за подаване на жалбата е приложима разпоредбата на чл.319, ал.1 от НПК,
която предвижда 15-дневен срок, считано от обявяването
на съдебния акт в открито съдебно заседание. В настоящия случай,
определението на СРС е било постановено в открито съдебно заседание на 16.07.2020
г., а срокът, посочен в разпоредбата на чл.319, ал.1 от НПК е изтекъл на 31.07.2019г.
Съдът ясно е указал, че същото подлежи
на обжалване в 15- дневен срок, считано от „днес“, т.е от датата на обявяването
му в открито съдебно заседание. Тук следва да се добави, че както към настоящия
момент, така и към момента на постановяване на определението от първоинстанционния
съдебен състав НПК не е задължавал съда да уведомява тъжителя, в случаите,
когато отсъства за постановяването на конкретен съдебен акт. Нещо повече, в
конкретния казус адв. М.в молбата си от 17.07.2020 г. сама посочва, че
защитникът на подсъдимия по делото ѝ е съобщил, че съдията е „възнамерявал
да прекрати делото“. Правилно и първоинстанционният съд е посочил, че ако
действително са били налице обективни причини, поради които частния защитник и
повереника му не са успели да обжалват съдебния акт в срок, то те са имали
възможност да възстановят срока. В този смисъл е разпоредбата на чл. 186 НПК.
Видно от материалите по делото такива искания не са били направени.
Допълнително обстоятелство, което прави впечатление е вписаната дата, на която
адв. М.е получила призовка, а именно 14.08.2020 г. Тя самата в жалбата си
уточнява, че първо е разбрала по телефона от служител на СРС, а в последствие е
получила и призовка. Видно от печата на подадената от нея жалба, тя е входирана
на 19.08.2020 г. Тези обстоятелства допълнително навеждат съда на извод, че
твърденията на повереника са несъстоятелни и че същата е имала възможност да
подаде жалбата по-рано от тогава, когато го е направила.
Жалбата на ЧТ е подадена на 19.08.2020 г., т.е. 19 дни след изтичане на
срока и районният съдия правилно и в съответствие с правомощията си по чл.323, ал.1, т.2 от НПК е
върнал същата като подадена извън законоустановения срок.
Допълнително основание, на което
първоинстанционният съд се е позовал е и нередовността на подадената жалба в
частта, в която същата е следвало да бъде подписана. Съдът, от своя страна, при
установяване на нередовността, е дал 7-дневен срок за отстраняването й. Срокът
отново не е спазен, като адв. М.се е подписала на молбата на 06.11.2020 г.,
като е вписала причина за забавянето си „карантина заради близък“. Видно от материалите
по делото адв. М.е била уведомена на 05.10.2020 г. за порока, който следва да
се отстрани, т.е. срокът е изтекъл на 12.10.2020 г. Дори и съдът да приеме, че М.е
била в карантина, на първо място, обществено известен факт е, че карантината в
случай на контактно лице е 10 дни, което е много по кратък период, от този,
който е бил нужен на повереника на частния тъжител, за да отстрани порока в
жалбата си. На второ място, съдът отново се солидаризира с посоченото от
първоинстанционния съд, който изтъква и възможността за възстановяване на срок,
при наличие на уважителни причини за това.
По изложените съображения доводите на частния тъжител и повереника му,
че същите не са били във възможност по-рано да подадат жалба срещу
постановеното определение, както и да отстранят порока в съответната жалба,
остават неоснователни.
В
жалбата на адв. М.се изтъкват и допълнителни възражения във връзка с
отношението на председателя на съдебния състав по НЧХД 7173/2019 г. Повереникът
на частния тъжител намира, че съдия Д.е имал „негативно отношение“ към Т.К..
Тези твърдения, за съда също са неоснователни. Ако адв. М.е имала някакви
съмнение във връзка с предубедеността на председателя на съдебния състав, то
както тя, така и частния тъжител са имали възможност да упражнят своето право
да направят искане за отвод на съдебния състав на основание разпоредбата на чл.
29, ал. 2 НПК. Такова искане, видно от материалите по делото, не е направено.
За пълнота следва да се посочи,
че доводите на ЧТ и повереника му срещу самото определение постановено в открито
съдебно заседание, няма как да бъдат разгледани по съществото им, тъй като
предмет на разглеждане в настоящето производство е само разпореждането на съдията –докладчик, с което връща тази му жалба
срещу
определението от открито съдебно заседание.
Така мотивиран съдът
приема, че атакуваното разпореждане е правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на осн. чл. 345,вр.чл.323,ал.2 от НПК, СГС, НО, VII въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на съдията –докладчик от 02.12.2020г.
по НЧХД № 7173/2019 г. по описа на СРС,
НО, 96 състав, с което е върната като
просрочена и нередовна подадената жалба от частния тъжител Т.К.К.
срещу определение за прекратяване на наказателното производство, постановено в открито
съдебно заседание на 16.07.2020 г. по
НЧХД № 7173/2019 г. по описа на СРС, НО, 96 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.