Определение по дело №836/2021 на Софийски градски съд

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

гр. София, 12.03.2021 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, VIII-ми въззивен състав, в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                                                          

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Младенов

                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1. Веселина Ставрева

                                                                                  2.Симона Углярова 

 

 

като разгледа докладваното от съдия Младенов ВЧНД № 836 по описа за 2021. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава XXII НПК, вр. чл.323, ал.2, вр.ал.1, т.1 и 2 от НПК.

           С разпореждане  на съдията -докладчик  от  02.12.2020г.  по НЧХД № 7173/2019 г. по описа на СРС, НО, 96 състав, е върната като просрочена подадената жалба от частния тъжител Т.К.К. срещу разпореждане, с което е върната подадената от частния тъжител жалба. Съдът е върнал жалбата, тъй като е намерил същата за нередовна, а също и входирана извън законоустановения срок.

           С депозираната от частния тъжител К., чрез адв. М.жалба се релевират доводи за неправомерност на постановеното разпореждане, поради което се моли за неговата отмяна. С процесната жалба адв. М.моли и за отмяна на определение, постановено в открито съдебно заседание на 16.07.2020 г. Посочва се още, че и частния тъжител, и защитника му са направили опити да се запознаят с протокола от съдебното заседание, проведено на 16.07.2020 г., но такава възможност не им е предоставена. Излагат се доводи и в насока, че председателят на съдебния състав от началото на производството пред СРС е проявявал негативно отношение към частния тъжител. Адв. М.твърди, че е била уведомена за протоколното определение на 12.08.2020 г. от призовкар. В частната жалба се излагат съображения, че  никакви срокове не могат да текат, щом  като книжата не са им били връчени.  Моли за отмяна на разпореждането и  прави искане за отмяна и на протоколното определение от съдебно заседание на 16.07.2020 г., с което производството по НОХД 7173/2020 е прекратено.

          СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като се запозна с материалите по делото и обсъди изложените доводи, намира за установено следното:

         Определението, с което на основание чл.289, ал.1 вр. чл.24, ал.5, т.5 от НПК е прекратено наказателното производство по посоченото дело е постановено в открито с.з., проведено на 16.07.2020г.

  Съгласно разпоредбата на чл.289, ал.4 от НПК, определението на съда, с което се прекратява наказателното производство при условията на ал.1 от същия текст, подлежи на обжалване по реда на XXI от НПК.

    За срока за подаване на жалбата е приложима разпоредбата на чл.319, ал.1 от НПК, която предвижда 15-дневен срок, считано от обявяването на съдебния акт в открито съдебно заседание. В настоящия случай, определението на СРС е било постановено в открито съдебно заседание на 16.07.2020 г., а срокът, посочен в разпоредбата на чл.319, ал.1 от НПК е изтекъл на 31.07.2019г.

             Съдът ясно е указал, че същото подлежи на обжалване в 15- дневен срок, считано от „днес“, т.е от датата на обявяването му в открито съдебно заседание. Тук следва да се добави, че както към настоящия момент, така и към момента на постановяване на определението от първоинстанционния съдебен състав НПК не е задължавал съда да уведомява тъжителя, в случаите, когато отсъства за постановяването на конкретен съдебен акт. Нещо повече, в конкретния казус адв. М.в молбата си от 17.07.2020 г. сама посочва, че защитникът на подсъдимия по делото ѝ е съобщил, че съдията е „възнамерявал да прекрати делото“. Правилно и първоинстанционният съд е посочил, че ако действително са били налице обективни причини, поради които частния защитник и повереника му не са успели да обжалват съдебния акт в срок, то те са имали възможност да възстановят срока. В този смисъл е разпоредбата на чл. 186 НПК. Видно от материалите по делото такива искания не са били направени. Допълнително обстоятелство, което прави впечатление е вписаната дата, на която адв. М.е получила призовка, а именно 14.08.2020 г. Тя самата в жалбата си уточнява, че първо е разбрала по телефона от служител на СРС, а в последствие е получила и призовка. Видно от печата на подадената от нея жалба, тя е входирана на 19.08.2020 г. Тези обстоятелства допълнително навеждат съда на извод, че твърденията на повереника са несъстоятелни и че същата е имала възможност да подаде жалбата по-рано от тогава, когато го е направила.

        Жалбата на ЧТ е подадена на 19.08.2020 г., т.е. 19 дни след изтичане на срока и  районният съдия правилно и в съответствие с правомощията си по чл.323, ал.1, т.2 от НПК е върнал същата като подадена извън законоустановения срок.

         Допълнително основание, на което първоинстанционният съд се е позовал е и нередовността на подадената жалба в частта, в която същата е следвало да бъде подписана. Съдът, от своя страна, при установяване на нередовността, е дал 7-дневен срок за отстраняването й. Срокът отново не е спазен, като адв. М.се е подписала на молбата на 06.11.2020 г., като е вписала причина за забавянето си „карантина заради близък“. Видно от материалите по делото адв. М.е била уведомена на 05.10.2020 г. за порока, който следва да се отстрани, т.е. срокът е изтекъл на 12.10.2020 г. Дори и съдът да приеме, че М.е била в карантина, на първо място, обществено известен факт е, че карантината в случай на контактно лице е 10 дни, което е много по кратък период, от този, който е бил нужен на повереника на частния тъжител, за да отстрани порока в жалбата си. На второ място, съдът отново се солидаризира с посоченото от първоинстанционния съд, който изтъква и възможността за възстановяване на срок, при наличие на уважителни причини за това.

        По изложените съображения  доводите на частния тъжител и повереника му, че същите не са били във възможност по-рано да подадат жалба срещу постановеното определение, както и да отстранят порока в съответната жалба, остават неоснователни.

      В жалбата на адв. М.се изтъкват и допълнителни възражения във връзка с отношението на председателя на съдебния състав по НЧХД 7173/2019 г. Повереникът на частния тъжител намира, че съдия Д.е имал „негативно отношение“ към Т.К.. Тези твърдения, за съда също са неоснователни. Ако адв. М.е имала някакви съмнение във връзка с предубедеността на председателя на съдебния състав, то както тя, така и частния тъжител са имали възможност да упражнят своето право да направят искане за отвод на съдебния състав на основание разпоредбата на чл. 29, ал. 2 НПК. Такова искане, видно от материалите по делото, не е направено.

         За пълнота  следва да се посочи, че доводите  на ЧТ и повереника му  срещу самото определение постановено в открито съдебно заседание, няма как да бъдат разгледани по съществото им, тъй като предмет на разглеждане в настоящето производство е само разпореждането  на съдията –докладчик, с което връща тази му жалба  срещу  определението от открито съдебно заседание.

           Така мотивиран съдът приема, че атакуваното разпореждане е правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

              Водим от горното и на осн. чл.  345,вр.чл.323,ал.2  от НПК, СГС, НО,  VII въззивен  състав

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

          ПОТВЪРЖДАВА разпореждане  на съдията –докладчик  от  02.12.2020г.  по НЧХД № 7173/2019 г. по описа на СРС, НО, 96 състав,  с което е върната като просрочена и нередовна подадената жалба от частния тъжител  Т.К.К. срещу определение за прекратяване на наказателното производство, постановено в открито съдебно заседание на 16.07.2020 г.  по НЧХД № 7173/2019 г. по описа на СРС, НО, 96 състав.

   ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.