Решение по дело №2987/2012 на Районен съд - Габрово

                                     Р Е Ш Е Н И Е

                                                      №135

                                             гр.Габрово, 28.03.2013г.

                                      В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

         ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично съдебно заседание на осми март през двехиляди и тринадесета година, в състав :

 

                                               Председател : кремена Големанова

 

         При секретаря В.Й., като разгледа докладваното от съдия Големанова гр.д.№2987 по описа за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното

 

         Предявен е иск с правно основание чл.270 във вр. с чл.224 от КТ.

         В исковата молба се твърди, че през периода 15.05.2012г.-20.08.2012г. ищецът работил по трудово правоотношение в ответното дружество на длъжността “общ работник в строителството”, като през цялото време работел на обект “Стадиона” в гр.Трявна. Въпреки, че съгласно трудовият договор ищецът следвало да работи на непълно работно време – четири часа в същност работел на пълно работно време. В 7,00часа от Габрово тръгвал автобус, с който ищецът и колегите му пътували до обекта и започвали работа в 8,00ч. и приключвали в 17,00часа. За времето от 09.07.2012г. до 22.07.2012г. ищеца не бил престирал труд поради временна нетрудоспособност, а през периода 13.08.2012г.-17.08.2012г. поради ползването на пет дни неплатен отпуск. При това положение вместо договорените 160,58лв. работодателят следвало да му начислява и заплаща по 401,45лв. брутна месечна заплата, тъй като ищeца работел при условията на пълно работно време. Твърди, че всеки ден бил работил с четири часа в повече от договорените четири часа, поради което тези допълнителни часове се явявали извънреден труд по смисъла на КТ. Съгласно разпоредбата на чл.262, ал.1, т.1 от КТ престираният извънреден труд през работни дни се заплаща с увеличение от 50%. При това положение престираният от ищеца труд през един цял работен месец при условията на осемчасов работен ден му се следвали 160,58лв. за първите четири часа съгласно договора, 160,58лв. за вторите четири часа и 80,29лв. – представляващи 50% увеличение за извънреден труд. Дължимата сума за периода 15.05.2012г.-20.08.2012г. била в брутен размер от 900лв., в който размер била включена основната заплата, допълнителното възнаграждение за клас и допълнителното възнаграждение за извънреден труд. Освен това работодателят дължал и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 80лв. за неизползваният от ищеца полагаем платен годишен отпуск през време на действие на трудовият договор.

         Претендира се да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 900лв., представляваща брутният размер на следващото му се трудово възнаграждение за периода 15.05.2012г.-20.08.2012г., сумата от 80лв.-обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане и направените по делото разноски.

         С Протоколно определение от 08.03.2013г. е допуснато изменение на иска за заплащане на трудово възнаграждение, като същият се счита предявен за сумата от 1076,75л.брутно възнаграждение. Със същото протоколно определение е допуснато изменение и на иска за заплащане на обезщетение по чл.224 от КТ, като същият се счита предявен за сумата от 92,25лв.

         Ответникът в депозираният по делото отговор на исковата молба оспорва исковете по основание и по размер. Твърди, че ищецът е получил дължимото му се трудово възнаграждение. Не било вярно, че ищецът е работил по 8 часа на ден. През процесния период бил получил в брой срещу подпис следните суми : на 23.05.2012г.-60лв., на 02.06.2012г.-70лв., на 08.06.2012г.-70лв., на 22.06.2012г.-50лв., на 29.06.2012г.-50лв., на 06.07.2012г.-50лв., на 13.07.2012г.-280л., на 27.07.-2012г.-100лв. и на 10.08.2012г.-100лв. Тези суми били платени на мястото на полагане на труд – на обекта в гр.Трявна и по тази причина подписите били положени на обикновен бял лист, а не във ведомостта за заплати. Останалите работници във фирмата също получавали парите си по този начин. Общата получена от ищеца сума била в размер на 830лв. Ако съдът приемел, че исковете на ищеца са основателни и доказани по размер заявява, че прави възражение за прихващане с тази сума. В допълнителна молба по указание на съда ответника е конкретизирал, че тъй като сумата от 830лв. представлява заплатено на ищеца възнаграждение, което е плащано като същият се е подписвал на разписка, а не във ведомостта, ако исковата молба бъде уважена, то тогава тези получени на обекта суми са получени без основание и следва да се върнат, поради което прави възражение за прихващане, ако исковете бъдат уважени.

         Съдът като прецени събраните поделото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

         Безспорно установено по делото е, че страните по делото са били в трудово правоотношение през процесния период, като ищеца е имал качеството на работник, а ответното дружество на работодател. Трудовият договор бил прекратен със Заповед №130/20.08.2012г., считано от 20.08.2012г.

         От показанията на св.С., колега на ищеца се установява, че заедно са работили при ответното дружество на стадиона в гр.Трявна през периода от 14 май до “20 и някой” август. Ищецът работел по осем часа на ден. Работодателят бил осигурил транспорт от Габрово до обекта. Свидетелят установява, че пари в Трявна не са плащани на работниците. Ако някой искал заплата отивал в офиса на фирмата в Габрово –давали му пари и се подписвал на хвърчаш лист. Ако ищеца искал да си тръгне по обед от обекта трябвало да се обади на св.С., който бил нещо като бригадир и да има причина за това. С. заявява, че познава свидетелите на ответната страна Д. К. и Д. Т.. “Дида “(св.К.) била началник и не ходела постоянно на обекта, а “Димитър”(св.Т.) го бил виждал само един път на обекта.

         Св.К,. установява, че заедно с ищеца са работили на стадиона в Трявна по 8, 9, 10 часа. Имали осигурен служебен транспорт. Пари в Трявна не били давани. Парите се били получавали в Габрово, не се подписвали на ведомост, а на лист. К. познава свидетелите на ответната страна, но на обекта в Трявна идвала само “Дида”.

         В показанията си св.К. заявява, че според нея бригадата, в която работел ищеца още от началото били решили да създават проблеми. В Трявна имало и други работници. Цялата група на ищеца била на четири часа,но не била чула някой да си тръгне, а можело ако искат. Твърди, че ищеца и колегите му от бригадата употребявали алкохол още на път към обекта(в буса). Пари били плащани и на обекта и в гр.Габрово -  в склада. Работниците се подписвали на лист, а в края на месеца се правело уравнение. Това била практика във фирмата от години. Свидетелката Колева ходела на обекта 2-3 пъти в седмицата. Същата установява, че е съдружник в ответното дружество. Ищеца и колегите му били на четири часов работен ден, но тя не била чувала някой да си е тръгнал на обед, по принцип нямало кой да ги спре, ако са поискали да си тръгнат. Имало градски транспорт, ако решат да си тръгнат. Това, че стояли на обекта не означавало, че работят, чакали да се приберат с фирмения бус, защото другите работели и не пиели.

         Свидетелят Т. , който работи при ответника установява, че ищеца миналото лято бил работил на обект в Трявна. Т. поне 2-3 дни седмично бил в Трявна от м.май до м.август. Лично свидетелят установява, че не е получавал пари на обекта, а във фирмата в Габрово. Плащало се на няколко пъти, като аванс и накрая на месеца се уравнявало. Заявява, че всеки можел да си тръгне от обекта, когато реши. Групата на ищеца са занимавала с кофраж. Имало случай, в които е виждал след обед да се кара бетон.

         От изложеното по – горе съдът установява, че се доказа твърдението на ищеца, че е работил на обекта по осем часа, а не както е договорено с трудовия договор – по четири. Съображенията на съда за това са следните : св.С. и св.К. заявяват, че са работили по осем часа. В показанията си св.Т. заявява, че е имало случаи на обекта да се докара бетон след обед и е виждал ищеца и колегите му.

         Единствено свидетелката К. в показанията си заявява, че ищеца и колегите му не са работили на обекта повече от договорените четири часа. Съдът не цени показанията й в тази насока, тъй като счита, че същите са заинтересовани и предубедени. В показанията си К. изразява изключително негативно отношение към ищеца и неговите колеги. Освен това същата е съдружник в ответното дружество и показанията й са заинтересовани.

         Установи се, че ищеца е работил по осем часа със знанието и съгласието на работодателят, тъй като както се установи, в следобедните часове след изтичане на работното време на ищеца на обекта е каран бетон.

         Съгласно дефиницията за извънреден труд дадена в чл.143, ал.1 от КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време.

         Следователно полагайки труд в продължение на осем часа на ден, вместо договорените четири часа ищеца е полагал извънреден труд, за който следва да се заплати и съответното възнаграждение.

         От заключението на изготвената по делото съдебно- счетоводна експертиза се установява, че за периода 15.05.2012г.-20.08.2012г. брутното трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 1076,75лв., а нетното в размер на 846,40лв.  При определяне на тези стойности експерта е взел предвид и полагания от ищеца извънреден труд. Във ведомостта при ответника за същия период е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 484,93лв. и нетно в размер на 384, 32лв. Вещото лице не е констатирало, във ведомостите да са положени подписи в графата получател.

         От показанията на всички разпитани по делото свидетели се установява, че обичайна практика в ответното дружество било да се изплащат аванси, които били в различни размери, а получените суми да се записват на лист.

         Разпоредбата на чл.270, ал.3 от КТ е императивна относно начина на изплащане на трудовото възнаграждение, като трудовото възнаграждение следва се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка. В настоящия случай не се доказа, че трудовото възнаграждение е изплатено по посочена от ищеца банкова сметка ***(в експертизата е установено, че липсват подписи във ведомостите за заплати). Представеният ръкописен документ озаглавен “Л.Х.” не може да се приеме, като разписка за получено трудово възнаграждение по смисъла на чл.270, ал.3 от КТ.

         Следователно работодателят не доказа в настоящото производство, че е изплатил на ищеца дължимото му се трудово възнаграждение, поради което предявеният иск за заплащане на неиздължено трудово възнаграждение, като се отчете и положен извънреден труд е основателен и доказан.

         Представителят на ищеца застъпва тезата, че следва да се присъди брутното трудово възнаграждение.

         В Решение №166/2010г., по гр.д.№220/2009г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по чл.290 от ГПК се казва, че при иск с правно основание чл.128, т.2 от КТ, а именно за изплащане на трудово възнаграждение може да се присъди брутното трудово възнаграждение или остатъка от чистата сума за получаване след приспадане на дължимия данък и обществени осигуровки, като решението трябва да е ясно дали се присъжда брутното трудово възнаграждение или нетно. Когато е присъдено брутното трудово възнаграждение дължимият данък и осигурителни вноски следва да се изплатят от събраните в изпълнителното производство суми. Следва извода, че съдът по своя преценка може да присъди нетното трудово възнаграждение или брутното, от което в последствие следва да се съберат дължимите данъци и осигурителни вноски.

         Удръжките, които работодателят следва да направи по ДОД и осигурителни вноски не са дължими като трудово възнаграждение на работника, по смисъла на чл.128 от КТ. Те са публично правно задължение към държавата и размерът им следва да се приспадне от брутното трудово възнаграждение (в този см. са Р№1715/2004г. на ІІІ г.о. и Р№1172/2003г. на ІІІ г.о.).

         Освен това присъждането на брутното трудово възнаграждение би създало предпоставка работника да се обогати неоснователно за сметка на работодателя, в случаите, когато след постановяване на съдебното решение се стигне до принудително изпълнение. В този случай съдебния изпълнител е задължен да събере и изплати на работника сумата посочена в издадения изпълнителен лист и няма правно основание да се правят удръжки от съдебният изпълнител, а по този начин работника ще получи по- голяма сума от тази която му се следва, като същевременно работодателят ще следва да внесе съответните ДОД и осигурителни вноски.

         Поради изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан до размера на 846,40лв.- представляващо нетното трудово възнаграждение на ищеца, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска – 19.11.2012г. до окончателното изплащане. Предявеният иск за горницата над уважения размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

 

         Видно от Заповед №130/20.08.2012г. на ищецът следва да се изплати обезщетение за 5 дни неизползван платен годишен отпуск. Съгласно разпоредбата на чл.228, ал.1 от КТ обезщетението по чл.224 от КТ следва да се изчисли на база брутното трудово възнаграждение за месеца предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, без върху него да се правят удръжки.

         От заключението на вещото лице изготвило счетоводната експертиза се установява, че размера на дължимото обезщетение по чл.224 от КТ изчислена на база брутно трудово възнаграждение на ищеца, за предходния месец, като се отчете полагането на извънреден труд е в размер на 92,25лв., а във ведомостта за заплати при ответника е начислено в размер на 36,90лв. Във ведомостта не е положен подпис, че начисленото обезщетение е получено.

         Тъй като през месеца предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за обезщетението ищеца е полагал извънреден труд, то като база за определяне на обезщетението по чл.224 от КТ следва да се вземе брутно трудово възнаграждение на ищеца, за предходния месец, като се отчете полагането на извънреден труд.

         По делото не са представени доказателства, от които да се установи, че ответното дружество е изплатило на ищеца дължимото обезщетение по чл.224 от КТ, поради което предявеният иск е основателен и доказан за целият претендиран размер от 92,25лв., за който следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска – 19.11.2012г. до окончателното изплащане.

         Съдът счита, че направеното от ответната страна възражение за прихващане е неоснователно и следва да се остави без уважение, последните съображения :

         От представения частен писмен документ със заглавие “Л.Х.” не може да се направи извод, че същият касае изплащане на суми отразени в него от ответното дружество на ищеца. След вписаните числа дори не са отразени единиците за които са отнасят тези числа(дали става въпрос за левове, бройки, литри, метри и др.), т.е. дори не може да се приеме, че в този документ отразява предоставени парични средства, а не нещо друго(напр. тухли, куб.м бетон, метри арматурно желязо)

         Следователно ответното дружество не доказа, че има спрямо ищеца ликвидно вземане, с което да се извърши прихващане.

         Съобразно направеното от ищцовата страна искане и уважената част от предявените искове ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 220лв.-разноски по делото.

         Съобразно направеното от ответника  искане и отхвърлената част от предявените искове ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество сумата от 30лв.-разноски по делото.

         Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати ДТ върху уважените искове в размер на 50лв., както и сумата от 100лв., на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, чрез РС Габрово.

         Водим от гореизложеното, съдът

                                               Р  Е  Ш  И  :

         ОСЪЖДА “АРИСТ” ООД, с адрес на управление гр.Габрово, ул.Орловска №167 да заплати на Л.Н.Х., с ЕГН ********** от гр.Габрово сумата от 846,40лв.(осемстотин четиридесет и шест лева и четиридесет стотинки)-неизплатени нетни трудови възнаграждения за периода м.май-м.август 2012г., ведно със законната лихва от 19.11.2012г. до окончателното изплащане.

         ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за заплащане на неизплатени трудови възнаграждения за м.май-м.август 2012г. за горницата над уважения размер като неоснователен и недоказан.

         ОСЪЖДА “АРИСТ” ООД, с адрес на управление гр.Габрово, ул.Орловска №167 да заплати на Л.Н.Х., с ЕГН ********** от гр.Габрово сумата от 92,25лв.(деветдесет и два лева и двадесет и пет стотинки)-обезщетение по чл.224 от КТ, ведно със законната лихва от 19.11.2012г. до окончателното изплащане.

         ОСТАВЯ без уважение възражение за прихващане.

         ОСЪЖДА “АРИСТ” ООД, с адрес на управление гр.Габрово, ул.Орловска №167 да заплати на Л.Н.Х., с ЕГН ********** от гр.Габрово сумата от 220лв.(двеста  и двадесет лева) – разноски по делото.

         ОСЪЖДА Л.Н.Х., с ЕГН ********** от гр.Габрово да заплати на “АРИСТ” ООД, с адрес на управление гр.Габрово, ул.Орловска №167 сумата от 30лв.(тридесет лева) – разноски по делото.

         ОСЪЖДА “АРИСТ” ООД, с адрес на управление гр.Габрово, ул.Орловска №167 да заплати сумата от 100лв.(сто лева), на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, чрез РС Габрово.

         ОСЪЖДА “АРИСТ” ООД, с адрес на управление гр.Габрово, ул.Орловска №167 да заплати ДТ в размер на 50лв.(петдесет лева), чрез РС Габрово.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ :