№ 20880
гр. София, 12.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110157635 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на ответника в производството, с която иска изменение
на решението в частта на присъденото в полза на процесуалния представител на ищеца
адв. възнаграждение. Посочва, че върху същото не се дължи ДДС. Отделно,
производството било еднотипно и елементарно, поради което възнаграждението
следвало да бъде намалено 200лв.
Насрещната страна е подала отговор, в който излага съображения за
неоснователност.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото и доводите на страните,
намира следното:
Молбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, като
списък по чл. 80 ГПК не е необходим, доколкото се иска изменение разноските на
насрещната страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
На съда му е служебно известна цитираната от ответника съдебна практика на
ВКС, в която се приема, че при присъдено адв. възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. данък
добавена стойност не се дължи. Налице е обаче обилна практика на ВКС в обратната
насока - определение № 542/12.12.2019г. по ч. т. д. № 2725/2019г., І Т. О. на ВКС,
определение № 306/06.06.2017г. по ч. т. д. № 2559/2016 г. на ВКС, II т.о., определение
№ 521/25.10.2017г. по ч. т. д. № 1225/2017 г. на ВКС, I т.о., определение №
442/28.06.2019г. по ч. т. д. № 502/2019 г. на ВКС, II т.о., определение №
261/24.06.2019г. по гр. д. № 3946/2018г. на ВКС, III г.о., определение №
306/06.06.2017г. по ч. т. д. № 2559/2016г. на ВКС, ІІ т.о., определение №
351/23.09.2020г. по ч. т. д. № 1485/2020г., ІІ Т. О. на ВКС и много други. В тези актове
се приема, че осъществяването на безплатна адвокатска помощ по смисъла на чл. 38,
ал. 1 и в случаите на чл. 38, ал. 2 ЗА не представлява безвъзмездна услуга по смисъла
на ЗДДС. С присъждането на адвокатското възнаграждение по посочения ред се
овъзмездява предоставената от адвоката правна услуга и същата става обект на
облагане по смисъла на чл. 2, т. 1 вр. чл. 8 ЗДДС, върху който за регистрирания по
ЗДДС адвокат, представляващ данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 2
ЗДДС, възниква задължение за внасяне на дължимия ДДС. Отделно следва да се има
предвид и че получените от адвоката на основание чл. 38, ал. 2 ЗА възнаграждения за
предоставени правни услуги не фигурират сред освободените от ДДС доставки,
посочени в чл. 38 и сл. ЗДДС. Изводът, че при присъждане на възнаграждение за
1
оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по
ЗДДС, следва да се присъжда и ДДС, не противоречи на постановките в Директива
2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС. При
присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в
полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38,
ал. 2 ЗА вр. § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. следва да включва ДДС.
Доколкото към момента няма постановено тълкувателно решение на ВКС,
настоящият съдебен състав възприема второто становище за дължимост на ДДС, тъй
като е обективирано в повече съдебни актове на върховната инстанция.
Не са налице основания и за намаляване на възнаграждението до 200лв.,
доколкото при определяне размера на дължимото възнаграждение следва да бъдат
съобразени всички обективни фактори по делото. С оглед предявяването на три
обективно кумулативно съединени искове, материалния интерес, извършените
процесуални действия, ориентировъчните размери по Наредба № 1/2004г., както и
задължителните разяснения, дадени в практиката на СЕС - Решение от 25.01.2024г. по
дело № C-438/2022г. на Съда на ЕС, разумните, пропорционални и справедливи
разноски за адв. възнаграждение по настоящото производство възлизат на определения
и присъден размер от 480лв.
С оглед изложеното, молбата на ответника е неоснователна.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК на ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2