Р E Ш Е Н И Е
София, …..05.2022
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд,
Гражданско отделение, IV-г с-в, в публичното заседание на двадесет и
осми септември през 2021
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА
ИВАНОВА
мл. с. ГОСПОДИН ТОНЕВ
при
секретаря Виктория Иванова,
като разгледа докладваното от младшия съдия
Тонев гр. д. № 12867 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258-273
ГПК.
С решение от 21.07.2020 г. СРС, 151 с-в, по гр. д. № 34240/2019 г. е признал за установено по иск по чл. 422 ГПК, че З.Б.М. дължи на "ЕОС М." ООД сума в размер на 6777,07 лв., представляваща неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит
за периода 19.04.2013 г. - 19.07.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 11.09.2018
г. до окончателното плащане и сумата от 2770,37 лв. - лихва за периода 19.08.2015 г. -19.07.2018 г., за които суми
по ч.гр.д. № 59439/2018г. по описа на СРС, 151 с-в, е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение от 09.10.2018
г.
Срещу
така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от З.Б.М. с оплаквания, че
решението е неправилно като
незаконосъобразно. Въззвивницата
излага, че била поръчител по договор за потребителски
кредит от 19.10.2009 г., сключен между „Ю.И. Е.Д.Б.“ АД /“Ю.Б.“ АД/ и С.А.Д.,
за сумата от 11800 лв. На 18.01.2016 г. банката цедирала вземанията,
произтичащи от горепосочения договор, на „Е.М.“ ЕООД. На 05.09.2017 г. между
цесионера и главния длъжник било сключено споразумение за разсрочване на
паричното задължение. Твърди, че това споразумение имало характера на договор за новация
/подновяване/ по смисъла на чл. 107 ЗЗД,
като поради липсата на съгласие от страна на М. поръчителството не било
запазено като обезпечение. В условията на евентуалност, излага възражение за
изтекъл преклузивен срок по чл. 147 ЗЗД, т.к. шестмесечният срок бил започнал
да тече от 05.03.2018 г. – денят следващ падежа на последната вноска по
погасителния план, обективиран в Приложение № 1 към споразумението за
разсрочване от 05.09.2017 г. Моли съда да отмени
обжалваното решение и да отхвърли
предявения от въззиваемото дружество установителен иск.
Претендира разноски.
Ответникът
по въззивната жалба - "Е.М." ЕООД
оспорва същата като неоснователна.
Изразява становище, че Споразумението за
разсрочване на парично задължение, сключено между цесионера и главния длъжник,
не водело до новация на дълга по смисъла на чл. 107 ЗЗД, т.к. с него само били
уговорени условия, при които вече съществуващото задължение да се погаси.
Излага се, че началният момент на течението на 6 – месечният срок по чл. 147 ЗЗД е моментът на настъпване на изискуемостта на цялото задължение, като в
настоящия случай крайният срок за погасяване на задължението съгласно договора
за кредит бил 19.10.2019 г.
С въззивната жалба, уточнена с допълнителна молба, е
направено доказателствено искане за задължаване насрещната страна да представи
Споразумение за разсрочване на парично задължение от 05.09.2017 г., ведно с
Приложение № 1 към него. Писменото доказателство е представено от въззиваемото
дружество, което излага, че след подписването на споразумението погасителни
вноски не са правени, поради което на основание чл. 4 от същото то е
автоматично прекратено. С протоколно определение от 28.09.2021 г. съдебният
състав е приел писменото доказателство – Споразумение за разсрочване на парично
задължение от 05.09.2017 г. и Приложение № 1 към него.
Съдът,
като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Районният
съд е бил сезиран с искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 141 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД,
вр. чл. 141 ЗЗД. Ищецът-"Е.М." ЕООД
твърди, че на 19.10.209 г. е сключен договор
за потребителски кредит с № FL499017 между "Ю.И. Е.Д.Б." АД /кредитор/ и С.А.Д. /кредитополучател/, по
силата на който дружеството е предоставило на кредитополучателя потребителски
кредит в размер на 11800
лв. Поръчител по договора е З.Б.М. – ответник в първоинстанционното производство и
въззивник в настоящото. Главният длъжник
не е изпълнил задължението си да погаси кредита съгласно уговорения погасителен
план. С договор за прехвърляне на вземания от 18.01.2016
г. задължението на С. А., за което
поръчител е З.М., е прехвърлено от "Ю.Б." АД на "Е.М."
ЕООД, за което поръчителят
е бил уведомен от цесионера с исковата молба.
Със
заявление вх. № 3071804/11.09.2018 г. "Е.М. "
ЕООД е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С.А.Д. и З.Б.М. за сумата от 6777,07 лв. - главница по договор за
потребителски кредит, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
плащане, както и сумата от 2770,37
лв. - договорна
възнаградителна лихва
за периода 19.08.2015 г. – 19.07.2018 г.
На 09.10.2018 г. СРС, 151 с-в, по ч. гр. д. № 59439/2018 г. е издадал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираната
сума. Длъжникът З.М. е
подала възражение по чл. 414 ГПК. Ищецът е получил
съобщение с указание за предявяване на иск за установяване на вземането си на 16.05.2019 г. Исковата молба е
подадена на 13.06.2019
г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/. Ищецът моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено, че поръчителят З. М.
дължи на - "Е.М."
ЕООД сумата от 6518,45
лв. – главница за периода 19.09.2013 г. – 19.07.2018 г., представляваща
част от претендираната в заповедното производство главница, ведно със законната
лихва върху нея, от заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното й изплащане, както и сумата от 2770,37 лв., представляваща
възнаградителна лихва върху главницата, начислена за периода
19.08.2015-19.07.2018 г.
На 19.10.209 г. е сключен
договор за потребителски кредит с №FL499017 между "Ю.И. Е.Д.Б." АД
/кредитор/ и С.А.Д. /кредитополучател/, по силата на който дружеството е
предоставило на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 11800 лв.
Поръчител по договора е З.Б.М.. Падежът на
последната вноска по договора е 19.10.2019 г. През първата година от срока на
издължаване лихвата е фиксирана - 12% на годишна база, а през следващите години
– променлива, равна на сбора от Базов лихвен процент на „БПБ“ АД за
потребителски кредити и надбавка в размер на 4,25.
Договорено е, че погасяването на кредита се извършва на вноски съгласно погасителния план.
Общият размер на всички плащания възлиза на 23869,66
лв. С подписването на договора за кредит кредитополучателят и поръчителят са
потвърдили,
че са предварително уведомени за всички условия по договора,
прочели са го и са съгласни с условията.
Видно от представения погасителен план месечните вноски са в размер на по 169,30 лв. през първата година от срока за издължаване на кредита и
по 202,21 лв. през следващите години. Представено е и подписано от главния длъжник Допълнително споразумение във връзка с
договор за потребителски кредит №FL499017/19.10.2009 г. от 09.03.2015г., с което длъжникът е
признал размера на задължението си, договорено е частично опрощаване за половината
от дълга и е постигнато съгласие за нов погасителен план. С допълнителното
споразумение е уговорено, че при непогасяването изцяло или частично в срок, на
която и да е вноска, както и при неизпълнение, на което и да е друго задължение по споразумението,
действието на последното се прекратява.
На
18.01.2016 г. е подписан
договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който "Ю.Б." АД /цедент/ е
продал възмездно на "Е.М." ЕООД /цесионер/ свои парични вземания,
сред които и вземането по процесния договор за кредит. По делото е представено е пълномощно от цедента, с което цесионерът е упълномощил
цедента да уведоми длъжниците, чиито задължения са прехвърлени, за цесията. С
пълномощно Райна
Миткова - Тодорова в качеството си на
управител на "Е.М." ЕООД
е упълномощила адвокат Г.Х.
да уведоми
всички длъжници за договора за цесия /прехвърляне
на вземанията/, сключен между съответния цедент и "Е.М." ЕООД, по силата на който
вземанията към конкретните длъжници се прехвърлят на дружеството-цесионер.С исковата молба е приложено и
Уведомление за извършено прехвърляне на вземания, с което З.М. е уведомена за
сключения между „Ю.Б.“ АД и „Е.М.“ ЕООД договор за прехвърляне на вземания.
Във въззивното производство е прието новоузнато от
въззивницата доказателство – Споразумение за разсрочване
на парично задължение с изх. № МА 00086752/05.09.2017 г., сключено между
цесионера-ищец „Е.М.“ ЕООД и главния длъжник – С.Д., с което е договорен нов
погасителен план за изплащане на задължението. В чл. 4 от цитираното
споразумение изрично е предвидено, че при забава на плащане или на дължима
вноска по това Споразумение, същото се прекратява автоматично, без да е
необходимо кредиторът да уведомява длъжника.
Видно
от Бордеро № 9051110/19.10.2009 г. сумата от 11800 лв. е усвоена по кредит №
4138243.
Поръчителят въззивник в настоящия
процес не твърди и не доказва изпълнение на задължинията, произтичащи от
процесния договор за кредит.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи,
а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. Съгласно чл. 138,
ал. 1 ЗЗД с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора
на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение.
От
събраните доказателства се установи, че въззивницата
е сключила с "Ю.И Е.Д.Б." АД договор за поръчителство от 19.10.2009 г., с който е обезпечено изпълнението спрямо банката
изпълнението на задължението на С.Д. по Договор за потребителски кредит №
FL499017/19.10.2009 г. С договора за поръчителство е
обезпечено изпълнението на длъжника по договора за кредит, с който е отпусната
сума в размер на 11800
лв. със срок до 19.10.2019
г. с лихва при годишен лихвен процент,
уговорен между банката и кредитополучателя.
Вземанията по договора са прехвърлени от кредитодателя на ищеца- "Е.М." ЕООД
на 18.01.2016 г., за което
ответнцата е уведомена с уведомление, приложено към исковата молба от 13.06.2019 г.
Между цесионера – „ЕОС М.“, и
главния длъжник – С.Д., е сключено Споразумение
за разсрочване на парично задължение с изх. № МА 00086752/05.09.2017 г., с
което е договорен нов погасителен план за изплащане на задължението. В чл. 4 от
цитираното споразумение изрично е предвидено, че при забава на плащане или на
дължима вноска по това Споразумение, същото се прекратява автоматично, без да е
необходимо кредиторът да уведомява длъжника.
Съдът
намира за неоснователно възраженията на ответницата,
поддържани пред въззивната инстанция,
че с подписването на посоченото споразумение е извършено подновяване на
задължението по смисъла на чл. 107 ЗЗД, поради което, доколкото липсвало
изрично съгласие в противен смисъл, поръчителството се е прекратило. Трайно в практиката на Върховния касационен съд е
установено разбирането, че „способите за преструктуриране на даден кредит, вкл.
разсрочването му за облекчаване на съществуващия дълг не са индиция за наличие
на воля у съконтрахентите за подновяването му по см. на чл.107 ЗЗД, която за да
е релевантна, трябва да е изрична и недвусмислена, а не изведена по
тълкувателен път“ (решение № 789/2002 год. по гр.д. № 2292/2001 год. на V-то
г.о., решение № 130/2009 год. по т.д. № 650/2008 год. на II-ро т.о.).
Преди всичко, въззивницата не твърди и не доказва
положителния факт на изпълнение на споразумението от 05.09.2017 г., поради
което необорено остана твърдението на въззиваемото дружество, че след
подписването му не са правени погасителни вноски, с което е нарушено
договореното и споразумението е прекратено автоматично на основание чл. 4 от
същото. След прекратяването на споразумението поради неизпълнение отношенията,
свързани с договорите за кредит и поръчителство, се уреждат на основата на първоначално
приетите клаузи по Договор за потребителски кредит № FL499017/19.10.2009 г.
Съдът
намира за неоснователно и възражението на
въззивницата, че отговорността й като поръчител е отпаднала, т.к.
въззиваемото дружество било пропуснало преклузивния срок по чл. 147 ЗЗД, който
започнал да тече от 05.03.2018 г. При изчисляването на този срок въззивницата
неправилно е приела, че началният му момент е денят, следващ последния падеж от
погасителния план, обективиран в Приложение № 1 към споразумението за
разсрочване от 05.09.2017 г. Както вече беше изложено, настоящият състав намира,
че доколкото въззивницата не обори твърдението на въззиваемото дружество, че
правопрекратителното условие, уговорено в чл. 4 от процесното споразумение, се
е реализирало, то следва да се приеме, че това споразумение е било автоматично
прекратено, като отношенията между страните се уреждат на базата на
първоначално договореното с договора от 19.10.2009 г., поради което и за
изчисляването на срока по чл. 147 ЗЗД следва да се вземат предвид клаузите на
този договор. Срокът по чл. 147, ал. 1 ГПК е краен и преклузивен, съгласно
разясненията, дадени в т. 4-б от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014
г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно
решение № 5/2019 г. от 21.01.2022 г. по
тълк. дело № 5/2019 г. на ОСГТК на ВКС, при уговорено погасяване на главното
задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, както е в настоящия
процес, срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече от настъпване на
изискуемостта на целия дълг, т.е. от падежа на последната вноска по договора от
19.10.2009 г. – 19.10.2019 г. С оглед на изложеното следва да се приеме, че
искът е предявен преди изтичането на преклузивния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД.
Други конкретни оплаквания не са изложени във въззивната
жалба, а съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд е обвързан от
посоченото в нея.
С оглед на изложеното въззивната жалба следва да се
остави без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено изцяло.
Въззиваемото дружество претендира присъждане на
разноските за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред
СГС, сторени във въззивнато производство. Представени са копие от Фактура №
**********/06.08.2021 г. и извлечение от сайт за електронно банкиране. Не е
представен договор за правна защита и съдействие за договорен размер на
адвокатското възнаграждение, както и за вида и начина на плащането съгласно т.
1 от ТР № 6/06.11.2013г. по ТД № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно
разясненията на цитираното тълкувателно решение условие за присъждането на
разноски е те действително да се направени и съответно това обстоятелство да е
надлежно удостоверено. С договора за предоставяне на адвокатска услуга, сключен
в писмена форма за доказване между адвокат и клиент, се удостоверява, както че
разноските са заплатени, така и че са само договорени. В договора за правна
помощ следва да бъде указан видът на плащането, освен когато по силата на
нормативен акт е задължително плащането да се осъществи по определен начин –
тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва
да бъде документално установено със съответните банкови документи,
удостоверяващи плащането. Съгласно практиката на ВКС, в случаите, в които по
делото не е представен договор за правна защита и съдействие, не е възможно да
се установи какви са договорените между адвоката и неговия клиент начин на
плащане и размер на адвокатското възнаграждение, поради което искането за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение не може да бъде уважено
(Определение № 113/20.05.2016 г. на ВКС, Второ ГО, по ч.гр.дело № 1846/2016 г.,
Определение № 101/12.02.2015 г. на ВКС, Първо ТО, по т. дело № 4721/2013 г.,
Определение № 178/07.05.2015 г. на ВКС, Второ ГО, по гр.дело № 1697/2015 г.). С
оглед на изложеното искането за присъждане на разноски следва да се остави без
уважение.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №155620/21.07.2020 г. на СРС, 151 с-в, по гр. д.
№ 34240/2019 г., с което СРС е признал за установено на основание чл. 422 ГПК,
че З.Б.М., ЕГН **********, дължи на "Еос М." ООД сума в размер на
6777,07 лв., представляваща неизпълнено задължение по договор за потребителски
кредит за периода 19.04.2013 г. - 19.07.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 11.09.2018 г. до окончателното плащане и сумата от 2770,37
лв. - лихва за периода 19.08.2015 г. -19.07.2018 г., за които суми по ч.гр.д. №
59439/2018г. по описа на СРС, 151 с-в, е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 09.10.2018 г.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.