Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№…...……….
Гр.София, 24.01.2020год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, IV” в” състав,
в открито съдебно заседание, проведено
на седемнадесети октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Елена И.
Златка Чолева
при участието на
секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа
докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 13151 по
описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
– чл.273 от ГПК.
С
решение на СРС, 156 състав под № 459926 от 28.07.2018г., постановено по гр.дело
№ 37843/ 2017г., в частта, с която
са отхвърлени предявените по реда на чл.422, вр. с
чл.415,ал.1 от ГПК обективно и субективно съединени искове от „Т.С.“ ЕАД срещу С.Н.Ц. и В.Н.Ц., както следва: 1/ с
правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от
ЗЕ – за сумата от по 2 064,854лв., претендирана
за признаване за дължима от всеки от ответниците
поотделно като цена на доставена топлинна енергия за периода м.05.2013г.-
м.04.2016г. и сумата от по 18,84лв.- претендирана за признаване за дължима от всеки от ответниците поотделно като стойност на услугата за дялово
разпределение за периода м.05.2014г.- м.04.2016г. .; 2/ с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД – за
сумата от по 242, 59лв., претендирана за признаване
за дължима от всеки от ответниците поотделно като мораторна лихва
върху главницата- цена на топлинната енергия, натрупана за периода
15.09.2014г.- 20.10.2016г. и сумата от по 3,28лв.- претендирана
за признаване за дължима от всеки един от ответниците
поотделно като мораторна лихва върху главницата- цена
на услугата за дялово разпределение, натрупана за периода 15.09.2014г.-
20.10.2016г., както и в частта, с която е отхвърлен предявеният по реда на
чл.422,ал.1 от ГПК, вр. с чл.415,ал.1 от ГПК иск от „Т.С.“
ЕАД срещу Т.В.Д.- Ц., с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД – за сумата от
242,59лв., претендирана за признаване за дължима от
ответницата като мораторна лихва върху главницата-
цена на топлинната енергия, натрупана за периода 15.09.2014г.- 20.10.2016г. и
за сумата от 3,28лв.- претендирана за признаване за
дължима от ответницата като мораторна лихва натрупана
върху главницата- цена на услугата за дялово разпределение за периода
15.09.2014г.- 20.10.2016г. Решението се обжалва и в частта за разноските.
Първоинстанционното
решение се обжалва в горепосочените части от ищеца.
Въззивникът „Т.С.“ ЕАД поддържа наличието на отменителните основания- незаконосъобразност и
неправилност, с които мотивира искането си за отмяна на решението на СРС в
обжалваната част и вместо него- постановяване на друго, с което предявените
искове срещу ответниците да бъдат уважени в пълните
им заявени размери. Твърди, че в
нарушение на нормата на чл.153,ал.1 от ЗЕ е изведен изводът на първата
инстанция, с който е прието, че между него и ответниците
С.Ц. и В.Ц. не съществува договорно правоотношение. Счита за ирелевантен
фактът, на чие име се води партидата за процесния топлоснабден имот. Поддържа, че публикуването на фактурите
на интернет страницата на дружеството е удостоверено с представените по делото
протоколи, съставени по реда на чл.593
от ГПК, поради което счита за доказани и основателни претенциите му за мораторни лихви. Претендира присъждане на направените по
делото разноски. При условията на
евентуалност- в случай, че жалбата му бъде отхвърлена като неоснователна,
поддържа възражение по чл.78,ал.5 от ГПК – за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от въззиваемите страни.
Въззиваемите страни Т.В.Д.-Ц.,
С.Н.Ц. и В.Н.Ц., оспорват жалбата на ищеца като неоснователна и заявяват искане
за потвърждаване на първоинстанционното решение в
обжалваните части като законосъобразно и правилно. Заявяват искане за
присъждане на разноските по делото, направени във въззивното
производство.
Третото лице – помагач на ищеца
- „Т.с.“ ЕООД– не заявява становище по жалбата.
Софийски градски съд,
като обсъди становищата и доводите на
страните и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност
по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната
жалба е подадена в срок , от легитимирано
лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При
извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в
рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от
които е ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2
от ГПК.
По
жалба на ищеца срещу първоинстанционното решение в
частта, с която са отхвърлени предявените искове по чл.422,ал.1 от ГПК, вр. с чл.415,ал.1 от ГПК, вр. с
чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.149 от ЗЕ срещу ответниците С.Н.Ц.
и В.Н.Ц. - за главниците- стойност на топлинната енергия /ТЕ/ и стойност на
услугата за дялово разпределение
Съдът намира за неоснователно заявеното от ищеца
твърдение с жалбата – за наличие на валидно
облигационно правоотношение между него и ответницата С.Ц. и В.Ц..
Съдът приема, че посочените двама
ответника нямат качеството
на битов клиент на топлинна
енергия /ТЕ/ по смисъла на легалните дефиниции на приложимия към исковия период
от време параграф 2“а“ от ДР на ЗЕ и
чл.153,ал.1 от ЗЕ. Между страните по делото няма спор, а и от представените
писмени доказателства / договор за делба с нотариална заверка на подписите от
02.09.1955г. и нот.акт № 157/1993г./, се установява, че процесният
топлоснабден имот е бил собственост на общия
наследодател на ответниците - Н.В.Т., като след
смъртта на последния на 11.08.2010г., на основание наследственото правоприемство е придобит от ответниците
при равни дялове- по 1/3 ид.ч. С молба
декларация от 02.07.2012г. от ответницата Т.В.Д.-Ц. е заявено искане до ищцовото дружество партидата за процесния
топлоснабден имот да бъде открита на нейно име,
съгласно Общите условия към договора за продажба на ТЕ за битови нужди от „Т.С.“
ЕАД ***, като към тази молба е приложена декларация, изходяща от останалите
съсобственици на имота - ответниците С.Ц. и В.Ц. от 27.06.2012г., с която е заявено съгласие именно ответницата Т.Д.-Ц. да бъде титуляр на
партидата за процесния имот във връзка с доставяната
ТЕ. Молбата-декларация на ответницата Т.Д.-Ц. и декларацията на останалите съсобственици са
приети и надлежно входирани от ищцовото
дружество. При така установените обстоятелства, настоящият съдебен състав
приема, че законосъобразно и правилно с обжалваното решение е прието, че за процесния период от време договорното правоотношение за
доставка на ТЕ за процесния имот , попадащо в
приложното поле на чл.149 и чл.150,ал.1 от ЗЕ е съществувало между ищеца и
ответницата Т.Д. – Ц., съгласно изрично заявената от ответниците
воля с молбата-декларация от съсобственика Т.Д.-Ц. и деклаларацията-съгласие
на останалите съсобственици, относно това кой от тях да стане страна по
облигационното правоотношение с ищеца в съответствие с клаузата на чл.63,ал.2, предл.1
от ОУ към договора за продажба на ТЕ за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД *** от
2008г. Съгласно клаузата на чл.63 , ал.2,
предл.1 от ОУ при настъпила смърт на потребителя на
ТЕ – в случая наследодателя на ответниците, неговите наследници, явяващи се съсобственици
на процесният топлоснабден
имот, могат по постигнато между тях писмено споразумение да заявят воля кой от
тях да стане страна по облигационното правоотношение с ищеца, като тази воля
следва да е обективирана в молба-декларация и писмено
споразумение между тях. Клаузата на чл.63,ал.2,предл.1
от ОУ е в съответствие и при зачитане на договорната свобода на страните,
установена с нормата на чл.9 от ЗЗД, като в този смисъл е и разрешението,
дадено с т.1 на ТР № 2/ 17.05.2018г. на ОСГК на ВКС по т.д.№ 2/2017г. Само в хипотезата, при която от наследниците
на починалия потребител на ТЕ не е заявена изрична воля кой от тях да стане
страна по правоотношението ищеца, съгласно
клаузата на чл.63,ал.2, предл.2 от ОУ, приложение
намира общото правило, установено със законовата норма на чл.153,ал.1 от ЗЗД,
относно страните по облигационното правоотношение и в частност- страната, имаща
качеството на потребител на ТЕ, като това качество имат всички наследници на
починалия потребител на ТЕ, съобразно наследствените им дялове. С оглед изложените мотиви съдът приема, че само
ответницата Т. Д.-Ц. , като съсобственик на процесния
имот , е имала качеството на клиент на
топлинна енергия за битови нужди в рамките на исковия период по смисъла на
приложимите към този период норми на пар.2“а“ от ЗЕ и
чл.153,ал.1 от ЗЕ и съгласно клаузата на чл.63,ал.2, предл.1
от ОУ от 2008г., както законосъобразно и правилно е прието и с обжалваното
решение и нейна е отговорността в рамките на съществуващото договорно
правоотношение с ищеца за заплащане на цената на доставената ТЕ за процесния имот през исковия период от време. С оглед
изложените мотиви, съдът приема, че останалите ответници
С.Ц. и В.Ц. не са пасивно материално-правно легитимирани да отговарят по
предявените искове. Ето защо, законосъобразно и правилно исковете срещу тях са
отхвърлени с обжалваното решение.
По жалбата
на ищеца срещу първоинстанционното решение в частта,
с която са отхвърлени предявените искове по чл.422,ал.1, вр.
с чл.415,ал.1 от ГПК, вр. с чл.86,ал.1 от ЗЗД срешу ответницата Т.В.Д.- Ц.
Настоящият
съдебен състав приема, че за процесния период 15.09.2014г.- 20.10.2016г., ответницата Т.Д.-Ц.
не е изпаднала в забава както за плащане на главницата- цена на ТЕ , така и на
главницата- цена на услугата за дялово разпределение по следните мотиви: Съдът
намира, че върху главницата, представляваща стойност на ТЕ за процесния период от време м.05.2014г.- м.04.2016г. ,
ответницата не e изпаднала в
забава за плащане, поради нищожност на клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от
приложимите за този период от време ОУ от 2014г. / в сила от 12.03.2014г./. С
посочените договорни клаузи е
регламентиран падежът за изпълнение на задължението за плащане на стойността
на ТЕ. Настоящият съдебен състав намира, че клаузите на чл.33,ал.1 и чл.33,ал.2
от ОУ от 2014г. са нищожни, на основание чл.146,ал.1,предл.1
от Закона за защита на потребителите, като неравноправни - противоречащи на
общия принцип за добросъвестност, установен от нормата на чл.143,ал.1 от ЗЗП и
водещи до значително неравновесие на правата и задълженията на ищеца – търговец
и тези на потребителя /купувач/ - ответник по делото. С клаузата на чл.33, ал.1 от ОУ от 2014г. е установен падеж
за плащане на месечните дължими суми за ТЕ, определени по прогнозен дял /по
чл.32,ал.1 от ОУ/- в 30дн.срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача. А с клаузата на чл.33,ал.2 от ОУ е установен падеж за
изпълнение на задължението за плащане на дължими суми за доплащане, след
изготвянето на изравнителните сметки /по чл.32,ал.2 от ОУ/ - отново в 30
дн.срок след публикуването на интернет страницата на продавача „Т.С.“ ЕАД.
Настоящият съдебен състав приема, че така обвързаното настъпване на падежа на
задължението за плащане, с притежаването
на специално техническо средство от страна на потребителя /компютър или смартфон /, което да му дава възможност за достъп до
интернет, както и задължаването на потребителя да обезпечи допълнително и самата
възможността за достъп до интернет, го поставя в значително неравностойно
икономически положение спрямо търговеца. Съдът приема, че потребителят не може
да бъде задължен да направи значителни по размер икономически инвестиции за
снабдяване с посочените технически средства и отделно от тях – да направи и
допълнителни парични вложения, които да
му гарантират достъп до интернет, за да може да изпълнява задълженията си по процесния договор, чийто предмет няма връзка с тези
вложения. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че клаузите на чл.33,ал.1
и ал.2 от ОУ от 2014г. противоречат на императивната норма на чл.143,ал.1 от
Закона за защита на потребителите и като последица от това, на основание
чл.146,ал.1, предл.1 от ЗЗП – са нищожни. Ето защо, за вземанията на ищеца за дължимата
стойност на ТЕ за периода м.05.2014г.-
м.04.2016г., които попадат в приложното поле на ОУ от 2014г. /в сила от
12.03.2014г./, съдът приема, че ответницата не е изпаднала в забава, тъй като
липсва договорен падеж, както и покана за плащане от страна на ищеца, съгласно
изискването на чл.84,ал.2 от ЗЗД. Поради
липсата на договорен падеж за плащане на главницата- стойност на услугата за
дялово разпределение и съответно- поради
липсата на покана за плащане, ответницата не дължи и мораторна
лихва върху тази главница. Поради изложените мотиви, настоящият съдебен състав
приема, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено , макар и частично по други мотиви и в частта, с която
предявените установителни искове за мораторни лихви срещу ответницата Т.Д.-Ц. са отхвърлени.
По разноските
по делото:
Предвид горния изход на делото и на основание
чл.78,ал.3 от ГПКК, въззивникът-ищец дължи на въззиваемите страни направените от последните разноски по
делото във въззивното производство в размер на
400,00лв.- адвокатско възнаграждение. Съдът намира за основателно заявеното от въззивника-ищец възражение по чл.78,ал.5 от ГПК и приема,
че адвокатското възнаграждение , заплатено от въззиваемите-ответници
следва да бъде намалено до минимума от 300,00лв. по чл.9,ал.1 от Наредба №
1/2004г., като съобрази, че от пълномощника на ответниците
единственото процесуално действие по делото се изчерпва с подаването на отговор
на жалбата и липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Воден
от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението
на СРС, 156 състав под № 459926 от 28.07.2018г., постановено по гр.дело № 37843/
2017г., в обжалваната част, с която
са отхвърлени предявените по реда на чл.422, вр. с
чл.415,ал.1 от ГПК обективно и субективно съединени искове от „Т.С.“ ЕАД срещу С.Н.Ц. и В.Н.Ц., както следва: 1/ с
правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от
ЗЕ – за сумата от по 2 064,854лв., претендирана
за признаване за дължима от всеки от ответниците
поотделно като цена на доставена топлинна енергия за периода м.05.2013г.-
м.04.2016г. и сумата от по 18,84лв.- претендирана за признаване за дължима от всеки от ответниците поотделно като стойност на услугата за дялово
разпределение за периода м.05.2014г.- м.04.2016г. .; 2/ с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД – за
сумата от по 242, 59лв., претендирана за признаване
за дължима от всеки от ответниците поотделно като мораторна лихва
върху главницата- цена на топлинната енергия, натрупана за периода
15.09.2014г.- 20.10.2016г. и сумата от по 3,28лв.- претендирана
за признаване за дължима от всеки един от ответниците
поотделно като мораторна лихва върху главницата- цена
на услугата за дялово разпределение, натрупана за периода 15.09.2014г.-
20.10.2016г., както и в частта, с
която са отхвърлени предявените по реда
на чл.422,ал.1 от ГПК, вр. с чл.415,ал.1 от ГПК
искове от „Т.С.“ ЕАД срещу Т.В.Д.- Ц., с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД –
за сумата от 242,59лв., претендирана за признаване за
дължима от ответницата като мораторна лихва върху
главницата- цена на топлинната енергия, натрупана за периода 15.09.2014г.-
20.10.2016г. и за сумата от 3,28лв.- претендирана за
признаване за дължима от ответницата като мораторна
лихва натрупана върху главницата- цена на услугата за дялово разпределение за
периода 15.09.2014г.- 20.10.2016г. и в
частта за разноските.
В останалата част, като необжалвано,
първоинстанционното решение е
влязло в сила.
ОСЪЖДА „Т.С.“
ЕАД да заплати на Т.В.Д.-Ц. , С.Н.Ц. и В.Н.Ц.- сумата от 300,00лв..- разноски
по делото за въззивното производство, на основание
чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
/о.м./
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Особено
мнение на съдия А.Александрова по решението от
24.01.2020 г. по гр.д.№ 13151/18 г., СГС, IV-В
с-в:
Не съм съгласна със
становището на мнозинството на съдебния състав в частта, с която е прието, че
клаузите на чл.33, ал.1 и 2 от ОУ са нищожни.Съгласно
разпоредбата на чл.143, ал.1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.Обвързването на срока
за изпълнение на задължението за заплащане на месечните дължими суми с датата
на публикуването им на интернет страницата на търговеца не поставя
потребителя в неравностойно икономическо положение и не го задължава да се
снабдява с техническо средство за достъп до интернет.При съвременните условия
достъпът до интернет не е свързан непременно с притежаването на специално
техническо устройство, тъй като всеки потребител може да направи справка за
месечните дължими суми както на места със свободен достъп до интернет услуги,
така и и на местата за заплащане на дължимата сума.Публикуването на сметка на
интернет страницата на дружеството създава допълнително удобство, а не вреда за
потребителите, поради което не е нарушен и принципа за добросъвестност.Това
становище не променя крайния извод поради липса на доказателства по делото дали
и на коя дата ищецът е изпълнил задължението на ищеца да публикува фактурите за
дължимите суми в страницата си в интернет.
СЪДИЯ:
А.Александрова