№ 596
гр. Видин, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, II СЪСТАВ НО, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вероника В. Станкова
при участието на секретаря Мила Ц. Петрова
като разгледа докладваното от Вероника В. Станкова Гражданско дело №
20211320100939 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС
С.А, Париж” чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон
България, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж. к. “Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр. 14, с която против В. Т. Б., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Видин, ул. „Лале“ № 8, е предявен иск с правно
основание по чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 240 от ЗЗД, във връзка с чл. 79 от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че вземането на ищеца се основава на
договор за револвиращ потребителски кредит CARD-16284010, сключен на
20.08.2018 г. /дата на първа трансакция/.
Сочи се, че на 30.04.2018 г. между ищеца като кредитор и ответника
като кредитополучател е сключен договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на
кредитна карта № CREX-15924376.
Излага се, че с договора е предвидено, че кредиторът може да
предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален
кредитен лимит до 10 000.00 лева, като е уговорено, че всички задължения
произтичащи от договора и свързани с ползването на кредитната карта ще
възникнат за кредитополучателя след активирането й.
1
Поддържа се, че процесния договор за револвиращ потребителски
кредит № CARD-16284010 е сключен на 20.08.2018 г. с първата трансакция по
кредитната карта, като се сочи, че след активация на картата,
кредитополучателят може да я използва само лично, като е длъжен да пази в
тайна своя ПИН. Излага се, че след усвояването на суми по кредитната карта
за кредитополучателя е възникнало задължение за заплащане на месечна
погасителна вноска, представляваща променлива вЕ.чина, съобразно
усвоената сума до пълното погасяване на задължението.
Твърди се, че кредиторът издава месечно извлечение за осъществени
трансакции до 15-то число на месеца, като след издаване на месечното
извлечение настъпва периодът, в който картодържателят е длъжен да направи
погашение по кредита.
Сочи се, че извлечението се изпраща на адреса на електронната поща
на кредитополучателя, а при изрично негово искане или при липса на
електронен адрес в хартиена форма на посочения от него адрес, като
неполучаването на извлечението не е основание за неплащане на погасителна
вноска.
Излага се, че месечни погасителни вноски се правят до 1-во число на
месеца, следващ издаването на извлечението най-малко в размера, посочен в
тарифата, които размери подробно са описани в исковата молба.
Поддържа се, че съгласно договора за използването на револвиращия
кредит, кредитополучателят дължи лихва, начислявана върху усвоения
размер на кредитния лимит за времето на ползването му. ГПР е изчислен при
допускането, че общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за
срок от една година и се погасява на равни месечни вноски, с неизменни до
края на срока разходи, съгласно условията на договора за кредит. За
използването на кредитната карта кредитополучателя заплаща и таксите,
предвидени в тарифата, поместена в приложението. При забава на една или
повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение
за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.
Твърди се, че не се изготвя погасителен план за договорите от отворен
тип, какъвто е револвиращият кредит /подобно на овърдрафта/, което е в
пряка връзка с неговия характер и че револвиращият кредит се погасява без
погасителен план. Дължимата сума автоматично се погасява със средствата,
2
които постъпват по сметката, след което средствата по револвиращата сметка
отново могат да бъдат използвани. При настъпване на договорения от
страните падеж, задължението по кредитната карта е изискуемо, предвид
правилото, закрепено в чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, че длъжникът изпада в забава и
без покана, като въпреки това кредиторът твърди, че е изпратил покана за
доброволно изпълнение на задължението на длъжника на 05.07.2019 г.
Посочва се в исковата молба, че на 01.02.2019 г. кредитополучателят е
преустановил обслужването на заема, поради което кредитната карта е
блокирана и от кредитора е подадено заявление по чл. 410 от ГПК и е
образувано ч. гр. д. № 234/2020 г. по описа на РС – Видин, по което е
издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47 от
ГПК.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество
вземане по договор CARD-16284010 в размер на: 1809.17 лева - главница по
договора за кредит, 23.59 лева – възнаградителна лихва, начислена върху
главницата за периода от 01.02.2019 г. до 07.05.2019 г. и 97.88 лева –
мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 01.03.2019 г. до
19.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането.
При УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ за исковите суми е предявен
осъдителен иск с правна квалификация чл. 240 от ЗЗД, във връзка с чл. 79 от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Претендират се направените разноски по заповедното производство и
в исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, чрез назначения по делото особен представител, в който
предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Прави се
възражение за изтекла погасителна давност. Излага се, че липсват
доказателства, че в процесния случай лично ответникът е сключил договора
за кредит, възразява се, че лицето лично е изтеглило кредита. Оспорва се
облигационната връзка между страните, оспорва се факта на сключването на
договора за кредит, оспорва се вземането за законна лихва като погасено по
давност.
3
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и приета е
съдебно-икономическа експертиза, приложено е ч.гр.д. № 234/2020 г. по
описа на РС - Видин.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства,
намира за установено следното:
В резултат на подадено от страна на ищеца, заявление по чл. 410 ГПК е
образувано ч.гр.д. № 234/2020 г. по описа на РС - Видин, по което на
02.03.2020 г., срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 312-РЗ/02.03.2020 г. за процесните суми.
Не се спори относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника, за
процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № 234/2020 г. по описа на
РС - Видин, по което заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, и поради което е предявен и настоящия
установителен иск.
Съгласно, сключен договор на 30.04.2018 г. между ищеца, като
кредитор и ответника, като кредитополучател за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CREX-15924376 и приложение към договора CARD-16284010
– дата на активиране на картата 20.08.2018 г. е отпуснат на ответника
револвиращ кредит с максимален кредитен лимит до 10 000.00 лева. След
усвояване на суми по кредитната карта, чийто дневен лимит бил 1000.00 лева
кредитополучателят следва да заплаща месечна погасителна вноска, която е
променлива вЕ.чина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на
задължението. Кредиторът издава месечно извлечение до 15-то число на
месеца и следва период, в който кредитополучателят е длъжен да направи
погашение по усвоения кредит до 1-во число на месеца, следващ издаването
на извлечението най-малко в размер, посочен в тарифата. Годишният процент
на разходите е фиксиран на 44.90 % и лихвения процент е фиксиран за срока
на договора, като е посочен в него в размер на 35 %.
Кредитния лимит представлява револвиращ потребителски кредит,
който кредитополучателят усвоява посредством всякакви трансакции –
теглене в брой от банкомати АТМ, плащания, чрез терминални устройства и
др. Уговорено е, че кредитополучателят може да извършва трансакции
4
/операции/ чрез кредитната карта до разрешения кредитен лимит, като всяка
трансакция с кредитна карта представлява усвояване на договора за
револвиращ потребителски кредит, като договорът е безсрочен, както и че за
ползването на револвиращия кредит кредитополучателят дължи годишна
лихва върху усвоената част от кредитния лимит, за срока на ползване на
кредитния лимит, видно от чл. 14 от Приложението към Договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта CREX-15924376, CARD-16284010.
Приложена е последна покана и обратна разписка до ответника,
удостоверяваща получаването на съответната пратка.
Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-счетоводна
експертиза е дало заключение, от което се установява, че дължимите се:
главница, възнаградителна и мораторна лихва, са в претендираните от ищеца
размери в исковата молба.
Със заключението на вещото лице е даден отговор на поставените
задачи. Същото е обективно, компетентно изготвено и относимо към
предмета на доказване в производството, поради което е прието от съда.
Исковата претенция намира своето основание в разпоредбата на чл.
422 от ГПК, в което производство ищецът следва да докаже и установи
съществуването на вземането си и размерът му, респективно, че ответникът
дължи сумите, за които в заповедното производство е издадена съответната
заповед за изпълнение.
Така предявеният иск е във вр. с чл. 240 ЗЗД и е допустим, а по
същество и основателен по следните съображения:
С оглед данните по делото е безспорно, че между страните е
възникнало облигационно отношение във връзка с даден паричен заем.
Предмет на делото е сключен между страните договор за револвиращ
кредит под формата на кредитна карта MasterCard, с дневен лимит 1000.00
лева, който ответникът активирал на 20.08.2018 г. В договорът за
потребителски кредит, към който е и Приложение за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CARD-16284010 фигурира подписа на ответника, като същият не е оспорен в
срока по чл. 131 от ГПК. Съгласно Приложението за отпускане на
5
револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възниква
задължението да заплаща минимална месечна погасителна вноска, съобразно
усвоената сума, като при данните по делото /заключението на вещото лице/ е
безспорно, че ответникът е направил последно плащане на 18.12.2018 г.
При ангажираните данни се установява, че ищецът е доказал
възникването и съществуването на правоотношението, както и изпълнението
на задълженията си по него.
В случая не се разкрива противоречие с разпоредбите на ЗПК:
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.7 - 9 договорът за потребителски
кредит е недействителен. Настоящият договор е в предвидената в чл. 10, ал. 1
ЗПК писмена форма, при постигнато съгласие относно размера на лимита,
месечната погасителна вноска, не е уговорено същият да е сключен при
предварително утвърдени общи условия, поради което чл. 11, ал. 2 ЗПК не
намира приложение. Изискванията на чл. 10, ал. 1 чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и
ал. 2 от ЗПК са изпълнени.
Не се установява да е налице противоречие с чл. 143 от ЗЗП и
нарушаване принципа на добросъвестност, водещ до неравновесие между
правата и задълженията, като договорените клаузи не противоречат на
посочените в 19 точки на чл. 143 от ЗЗП случаи на неравноправни клаузи. В
договора са посочени размера на кредитния лимит, погасителната вноска, с
които ответникът се е съгласил, като е подписал договора. Ищецът в
качеството на кредитор е изправна страна, тъй като е представил писмени
доказателства за сключването на договора и предоставената сума, усвоена
чрез активиране на кредитната карта от ответника. Същият е направил
последно плащане на 18.12.2018 г., след което е преустановил обслужването
на кредита. От заключението на вещото лице е видно, че ответникът е
направил следните плащания по предоставения му кредит: на 19.09.2018 г. са
внесени 120.65 лева; на 18.10.2018 г. са внесени 120.98 лева; на 19.11.2018 г.
са внесени 120.88 лева и на 18.12.2018 г. са внесени 121.04 лева. Извършените
от същия плащания следва да се считат за признание дължимостта на сумите,
поради което съдът намира, че възраженията на особения представител на
ответника за липса на облигационна връзка между страните са неоснователни.
С оглед изложеното се налага извод, че ищецът е изправна страна по
6
договора за заем, тъй като е изпълнил поетото задължение да отпусне
уговорения размер на заема на ответника, който обаче от своя страна не е
изпълнил поетото насрещно задължение да погаси при съответните условия
по договора всички дължими се месечни вноски по кредита.
Доказателства относно цялостно изпълнение на задълженията на
ответника по процесния договор не се ангажираха, поради което и с
установеното съдът приема, че същият е неизправна страна.
По делото се установи, видно от приложената разписка, че ответникът
е уведомен за задълженията си.
По отношение на възражението на ответника за изтекла погасителна
давност на лихвите, съдът счита същото за неоснователно поради следните
съображения:
Съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се
погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.
Видно е, че възнаградителната лихва е начислена с начална дата 01.02.2019 г.,
а мораторната лихва е начислена с начална дата 01.03.2019 г. Прилагайки
тригодишната погасителна давност е видно, че по отношение на
възнаградителната лихва давността изтича на 01.02.2022 г., а по отношение на
мораторната лихва давността изтича на 01.03.2022 г. От указанията, дадени с
ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
т. 9 с разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК /според която искът за
установяване съществуването на вземането се смята за предявен от момента
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ е създадено
изключение от общото правило на чл. 125 от ГПК относно момента на
предявяване на иска и възникване на съответните правни последици /вкл.
прекъсване и спиране на давността/. В случая заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК е подадено на 30.01.2020 г., т.е.
преди изтичане на тригодишната погасителна давност, поради което съдът
приема, че възражението на ответника в този смисъл е неоснователно.
Поради гореизложеното, предявеният установителен иск се явява
основателен и доказан и като такъв ще следва да бъде уважен като се признае
за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в размер
на: 1809.17 лева - главница по договора за кредит CARD-16284010, 23.59
лева – възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от
7
01.02.2019 г. до 07.05.2019 г. и 97.88 лева – мораторна лихва, начислена
върху главницата за периода от 01.03.2019 г. до 19.01.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
30.01.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
С оглед изхода на делото ответникът следва да понесе направените от
ищеца разноски в настоящето производство в общ размер на 550.00 лева
/50.00 лева - платена държавна такса, 300.00 лв. - такса за особен
представител, 100.00 лева - депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от
ЗПП, в размер на 100.00 лева/.
Съгласно задължителните указания в ТР № 4/2014г. по ТД № 4/2013г.
на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство.
В случая разноските по ч.гр.д. № 234/2020 г. по описа на РС - Видин
са в общ размер от 88.59 лева /38.59 лева за платена държавна такса и 50.00
лева за юрисконсултско възнаграждение/ и която сума ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Т. Б., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Видин, ул. „Лале“ № 8, че дължи на „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А, Париж” чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.”, клон България, ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. “Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр. 14
следните суми: 1809.17 лева - главница по договор за кредит CARD-
16284010, 23.59 лева – възнаградителна лихва, начислена върху главницата
за периода от 01.02.2019 г. до 07.05.2019 г. и 97.88 лева – мораторна лихва,
начислена върху главницата за периода от 01.03.2019 г. до 19.01.2020 г.,
ведно със законната лихва, считано от 30.01.2020 г. - датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 234/2020 г. по описа на РС -
Видин до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА В. Т. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, ул. „Лале“
8
№ 8 ДА ЗАПЛАТИ на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А ,
Париж” чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. “Младост 4”,
Бизнес Парк София, сгр. 14 сумата в общ размер от 88.59 лева /38.59 лева -
платена държавна такса и 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение/ -
направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д № 234/2020 г. по
описа на РС-Видин.
ОСЪЖДА В. Т. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, ул. „Лале“ №
8 ДА ЗАПЛАТИ на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А , Париж”
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. “Младост 4”,
Бизнес Парк София, сгр. 14 сумата в общ размер на 550.00 лева, направени в
настоящето производство разноски /50.00 лв.-платена държавна такса, 300.00
лева - такса за особен представител, 100.00 лева - депозит за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК,
във вр. с чл. 37 от ЗПП, в размер на 100.00 лв./.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Видин в двуседмичен
срок от връчването му на страните, като след влизането му в сила да се
приложи препис по ч.гр.д. № 234/2020 г. по описа на РС - Видин.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
9