РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 13.08.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на четиринадесети юли през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при
секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 3784 по описа за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод на предявени от „А.З.С.Н.В.”
ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, офис-сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, представлявано от *** срещу
В.В.Т., ЕГН **********, с адрес: *** съединени в условията на първоначално
обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове
с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: сума в размер на 22 225.57 лева,
представляващи частично претендирана главница за периода от 21.02.2019 г. до
21.03.2027 г., по отношение на които на основание чл. 12, ал. 2, б. „а" от
договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост; сума в размер на 352.16
лева, представляващи обезщетение за забава за периода от 11.08.2018 г. до
датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед
за изпълнение до окончателно погасяване на дълга. В условията на евентуалност, в случай че съдът не
уважи кумулативно предявените обективно съединени положителни установителни
искове, моли съдът да постанови решение,
с което да осъди на основание чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД ответницата,
като поръчител по Договор за кредит да плати н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД, с ЕИК ********* следните неизплатени по процесния договор суми, а именно: сума в размер на 22 225.57
лева - частично претендирана главница за
периода от 21.02.2019 г. до 21.03.2027 г., по отношение на които на основание
чл. 12, ал. 2, б. „а" от договора за кредит е обявена предсрочна
изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателно
погасяване на дълга.
Твърди се в исковата молба, че
ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника
по делото. Сочи се, че по ч.г.д. № 936/2019 г. по описа на ПлРС е уважено
искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника и поръчителят,
срещу която длъжникът не е възразил, а поръчителят е уведомен по реда на чл.47,
ал.5 ГПК, поради което е и предявил настоящия иск.. Излага се, че на 20.07.2018 г. е подписан
индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания към рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г., сключен между
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК ********* и „А.з.с.н.в.“ ЕАД с ЕИК *********,
по силата на което вземането на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД срещу В.Г.Г., произтичащо от договор за
потребителски кредит № 2694614/19.04.2017 г., е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството – кредитор.
Излага се, че ОУ на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД съдържат изрична
клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на
трети лица. Сочи се, че длъжникът е уведомен по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за
станалата продажба на вземането с Уведомително писмо с изх.№ УПЦ –П-
УКФ/2694614/03.08.2018 от името на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, което е
връчено на домашните на кредитополучателя. В случай, че съдът счете за
договорът за цесия не е връчена на длъжника, то моли съда да връчи същата на
ответниците с ИМ. Излага, че в настоящето производство договорът за цесия е
редовно връчен, като счита че същия може да се връчи и на особен представител. Твърди се, че на 19.04.2017 г. В.Г.Г.
в качеството на кредитополучател е сключил Договор за потребителски паричен
кредит № 2694614 с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, при спазване на
разпоредбите на ЗПК и на основание ОУ /неразделна част от договора/, при които
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД предоставя потребителски кредити. Излага се, че при подписването на Договора
Кредитополучателят е удостоверил факта, че му е предоставен целият обем преддоговорна
и договорна информация от страна на банката, получил е екземпляр от ОУ,
запознат е с тях и безусловно ги приема. Сочи се, че при условията на Договора
кредиторът е предоставил на кредитополучателя потребителски паричен кредит в
размер на 25 000.00 лева, сума която е преведена по посочената от
кредитополучателя банкова сметка, ***.04.2017 г. Твърди се, че съгласно
сключения договор страните са постигнали съгласие, че главницата или общия
размер на кредита е 25 500.00 лв., и представлява сборът от чистата стойност на
кредита от 25 000.00 лв. и такса за разглеждане на кредита 500,00 лв., която
такса кредитополучателят се е задължил да заплати на кредитора на 120 броя
равни части, които са включени в размера на всяка отделна месечна погасителна
вноска. Излага се, че страните са постигнали съгласие кредитополучателят да
бъде включен в Групова застраховка, по която е договорена застрахователна
премия в размер на 1141,20 лв., за което кредитополучателят е подписал
декларация за приемане на застраховане. Сочи се, че застрахователната премия е
разделена на 120 броя месечни плащания, дължими на падежните дати на
съответните месечни погасителни вноски. Твърди се, че съгласно условията на
сключената застраховка, при неплащане на текуща месечна застрахователна премия
на съответния падеж на погасителната вноска, се предоставя едномесечен гратисен
период, в който ако не бъде извършено плащане по застрахователната премия
застрахователното покритие се прекратява автоматично, предвид което за периода
считано от 21.05.2018 г. по задължението не са начислявани месечни
застрахователни премии. Излага се, че подписвайки договора за кредит,
кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я
върне ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията,
указани в Договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи са посочени в
погасителен план, който е неразделна част от договора за кредит. Сочи се, че посоченият в погасителния план
размер на всяка месечна погасителна вноска включва съответна част от главницата
на отпуснатия кредит, лихвата върху нея към момента на предоставяне на кредита,
комисионната/таксата и съответна част от застрахователна премия, както и
падежът на изискуемост и погасяване на всяка една от вноските. Твърди се, че
съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита за
срока на действие на договора се олихвява с възнаградителна лихва, месечния
размер на която е фиксиран за целия срок на договора и която се начислява от
датата на отпускане на кредита, която в настоящия случай е в размер на 14332,80
лв. или общата сума, която кредитополучателят се е задължил да върне при
сключване на договора за кредит е в размер на 39832,01 лв., която съгласно
клаузите на договора за кредит е платима на 120 броя анюитетни месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 331,94 лева, с първа погасителна вноска -
на 21.04.2017 г., а последната - 21.03.2027 г. Излага се, че съгласно чл. 13 от
ОУ с подписването на договора за кредит В.В.Т., в качеството на поръчител е
поела задължение към „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД да бъде солидарно
отговорен за изпълнението на всички настоящи и бъдещи, условни и безусловни
задължения на потребителя, които възникват по силата на ОУ, като същата е
декларирала, че е запозната с тях и поема задължение, в качеството си на
поръчител да осигури пълно и точно изпълнение на всички задължения на
потребителя произтичащи от ОУ и от договора за потребителски кредит. Сочи се,
че крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 21.03.2027
г., но предвид обстоятелството, че кредитополучателят не е изпълнявал
задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът е обявен
за предсрочно изискуем, на основание чл. 12, ал. 2, б. „а" от ОУ. Твърди
се, че от страна на ищеца до кредитополучателят е изпратено писмено
уведомление, с което му е съобщено, че поради допуснато просрочие и неплащане
на погасителни вноски по договора всички вземания по него са изискуеми изцяло и
в пълен размер, считано от 10.08.2018 г. /датата на получаване на
уведомлението/. Сочи, че във връзка с автоматично настъпилата предсрочна
изискуемост следва да се има предвид, че към момента на сключване на процесния
договор за кредит, „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД е била небанкова финансова институция и като
такава попада в обхвата на чл. 3 от ЗКИ. Навежда доводи, че въпреки изпълненото
от страна на кредитора договорно задължение за последния да уведоми длъжниците
за обявената предсрочна изискуемост на задължението, то даденото задължително
тълкувание в т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС не
намира приложение към настоящия случай.
Навежда доводи, че съгласно разпоредбите на приложимите към Договора за
кредит ОУ, при забава в плащанията на дължимите от Кредитополучателя суми,
същият дължи на Кредитодателя, освен всички просрочени и неизплатени месечни
суми, и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на
360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница,
поради което на длъжника е начислено обезщетение за забава върху дължимите суми
в общ размер на 352,16 лв. за периода от 07.08.2018 г. до датата на входиране
на задължението в съда. Сочи, че кредитополучателят не е заплатил изцяло
дължимия паричен заем към Дружеството, като сумата, която е погасена е в размер
на 2978,96 лв., с която са погасени, както следва: възнаградителна лихва:
1519,36 лв., главница: 1335,97 лв., застрахователна премия: 123,63 лв. Моли
съда да приложи разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК и да вземе под внимание
всички падежирали вноски до приключване на съдебното дирене, настъпването на
които падежи се явяват нововъзникнали факти от значение за спорното право
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3
ГПК.Поради изложеното моли съда
да уважи иска и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща
представител. В нарочна писмена молба моли съда да уважи предявения иск като
основателен и доказан, за което развива подробни съображения.
В рамките на предоставения му
срок по чл. 131 от ГПК особеният представител на ответника е упражнил
процесуалното си право да депозира отговор на исковата молба. Счита, че предявените искове са евентуално допустими, но неоснователни.
Оспорва размерите на претендираната главница и обезщетение за забава за периода
от 11.08.2018г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда, тъй
като не става неясно как са формирани. Излага, че по делото не е представен
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
20.07.2018г. Твърди, че цесията не е надлежно съобщена на В.Г., тъй като в
известието за доставяне не е посочено, че пратката съдържа уведомление за цесия
и известие за предсрочна изискуемост на кредита, а е посочено само, че съдържа
уведомление по чл.14 от ОРЗД, което не става ясно какво е. Счита, че доколкото
ищецът не е приложил справка, от която да е видно какви суми и на кои дати е
погасявал В.Г. и как са отнесени счетоводно при ищеца, не може да се направи
категоричен извод относно размера на дължимите от ответника В.Т., като
поръчител по договора, суми по Договора за потребителски паричен кредит, в това
число главница и лихви. Твърди, че договорът за цесия не е надлежно съобщен на
ответника. Навежда доводи, че ищецът не е обявил на ответниците предсрочната
изискуемост на кредита. Оспорва размера на задължението на ответника, в това
число главница и лихви по кредита. Излага, че
не са представени доказателства, че процесната сума, предмет на договора
е преведена и усвоена от ответника В.Г.. Твърди, че в сключения Договор за
потребителски паричен кредит има неравноправни клаузи, което е в нарушение на
изискванията на ЗПК. Счита, че процесният договор, от който ищцовото дружество
черпи правата си, е подписан от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД
от лице без представителни права и не може да произведе целените
резултати. Излага, че от страна на
кредитора договорът е подписан от лицето Мирослав Димитров, на длъжност
кредитен посредник, за който няма данни да е законен представител на кредитора,
нито пък да е упълномощен за извършване на тези действия. Поради изложеното
моли съда да отхвърли иска.
В
проведеното по делото о.с.з. особеният представител на ответника моли съда да
отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Излага, че искът спрямо
ответницата, която е поръчител по процесния договор за кредит не е предявен в
предвидения в чл.147 ГПК шестмесечен
срок. Счита, че срокът за предявяване на искът е изтекъл на 10.02.2019 г., а
заповедното производство е образувано на 12.02.2019 г. или на 11.02.2019 г.,
ако се вземе предвид представената по делото товарителница.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното по делото ч.гр.д.№
936/2019 г. по описа на ПлРС е видно, че е издадена на основание чл.410 от ГПК
заповед за изпълнение №565/13.02.2019 г., с която е разпоредено на В.Г.Г.
и В.В.Т. да заплатят солидарно
на ищеца сумата от 22 225,57
лева, представляваща частично претендирана сума по договор за
потребителски кредит № 2694614 за
периода 21.02.2019 г. до 21.03.2027 г., по отношение на които на основание чл.
13 ал. 2 б. „а“ от Общите условия към договора за кредит е обявена предсрочна
изискуемост, считано от дата 06.08.2018 г.; обезщетение за забава 352,16 лева за периода 07.08.2018 г. до 11.02.2019 г., ведно със законната
лихва от 11.02.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата 451,56 лева държавна такса, както и
разноски в размер на 50 лева за юрисконсултско възнаграждение. Видно е, че длъжникът В.Г. е
уведомен лично за постановената заповед за изпълнение, поради което и по
отношение на него същата е влязла в сила. Поръчителят – ответник по
настоящето дело е уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК за депозираното от
кредитора заявление, поради което и ищецът, съобразно указанията на заповедния
съд е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право,
предмет на разглеждане в настоящето производство.
Видно е от приложеното по делото
копие на Договор за потребителски паричен кредит № 2694614/19.04.2017 г.,
сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и *** Г.Г., че на последния е предоставена заемна сума в
размер на 25 500 лева, която същият се е задължил да върне, при следните
условия: на 120 броя месечни погасителни вноски в размер на 331,94 лева. В
договора страните са уговорили, че ГЛП
ще е в размер на 8,99 %, а ГПР ще е в размер на 10,64 %. Установява се от процесния договор за заем, че
същият е обезпечен с поръчтелството на ответника по делото В.В.Т.
Установява се от приложеното
копие на Рамков договор за цесия от 20.12.2016г., Индивидуален Договор за
прехвърляне на вземанията от 20.03.2018 г. и от 20.07.2018 г. и
препис-извлечение от Приложение №1 към него от 20.07.2018г., че
заемодателят е прехвърлил на ищеца „А.з.с.н.в.” ЕАД вземанията, произтичащи от
процесния договор за заем, включващо и процесното вземане.
Видно е от представените по
делото доказателства, че на основание чл.99, ал.3 ЗЗД е налице потвърждение на
извършената цесия от заемодателя.
От представения препис на
пълномощно, изходящо от А.з.с.н.в.” ЕАД, чрез управителя се установява, че
дружеството е упълномощило цесионера „А.з.с.н.в.” ЕАД да уведоми от името на
цедента всички длъжници по всички вземания, които са били цедирани по силата на сключения договор за цесия.
Видно е от представените по
делото доказателства, че ищецът е връчил на 10.08.2018 г. на длъжника В. Г.,
чрез негов роднина уведомлението за извършената цесия, както и съдържащото се в
него /л.37 гръб/ уведомление за предсрочна изискуемост.
От изслушаната по делото ССЕ се
установява, че „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и *** Г.Г. е сключен договор
за кредит в размер на 25 000 лева, която сума вкл.: чиста стойност на
кредита от 25 000 лева; комисионна /такса за разглеждане на кредита/ от
500 лева; сума от 1141,20 лева, представляваща застрахователна премия и
договорна лихва в размер на 13 191,60 лева за периода от 21.04.2017 г. до
21.03.2017 г.; че усвоената парична сума се олихвява с ГЛП в размер на 8,99 %;
че към датата на подписване на договора за кредит страните са постигнали
съгласие възнаградителната лихва да е в размер на 13191,60 лева или общата
сума, която е следвало да бъде погасена
е в размер на 39 832,80 лева на 120 месечни анюитетни вноски, всяка в размер на
331,94 лева, в това число лихва, главница и застраховка; че на 19.04.2017 г. е
усвоена чистата стойност на кредита, като с тях са погасени 4 задължения по
други кредити на кредитора и част от усвоената сума е преведена по негова
банкова сметка; ***ло дължимият паричен заем, като сумата, която е погасена е в
размер на 2940,92 лева, с която са погасени вноски с падежи от 21.04.2017 г. до
21.12.2017 г., от които: 1335,97 лева – главница; 1519,36 лева – лихва и
застраховка в размер на 85,59 лева; че размерът на неплатената главница за
периода от 21.02.2019 г. до 21.03.20207 г. е в размер на 22 225,57 лева;
че размерът на обезщетението за забава е в размер на 342,94 лева за процесния
период.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и
съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За
успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже учреденото по негова инициатива
заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза
Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството
си на кредитор спрямо ответника; наличието на валидно облигационно отношение
между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и *** Г.Г., което правоотношение
ответникът се е задължил да обезпечи с поръчителство, предоставяне на дължимите
по договора услуги, валиден договор за прехвърляне на вземането на ищеца,
надлежно уведомяване на ответника за настъпилото прехвърляне и настъпване на
предсрочната изискуемост, валиден договор за прехвърляне на вземането на ищеца,
надлежно уведомяване на ответника за настъпилото прехвърляне, както и че
задължението по договора е станало изискуемо, както и размерът на задължението
- главница и лихви.
Не се
спори по делото, че в полза на ищеца е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение за претендираните суми. Установява се от приетите по делото
доказателства, че ответника е уведомен
по реда на чл.47, ал.5 ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в
законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането,
което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и
неговата допустимост.
Ищецът основава претенцията си въз основа вземане на праводателя
си по сключения между *** Г.Г. и него
договор за заем, който ответникът по делото е обезпечил с поръчителство.
Спорно по делото е дали длъжникът
*** Г. и поръчителят са редовно уведомени за извършената цесия и настъпилата
предсрочна изискуемост; дали е получил процесната сума, както и дали срокът по
чл.147 ГПК по отношение на ответника е изтекъл.
Безспорно по делото е, че заемателят е
прехвърлил вземането си към длъжника на ищеца. С
договора за цесия кредиторът прехвърля вземанията си на трето лице, като за
това не е необходимо съгласие на длъжника, нужно е само постигнато съгласие
между кредитора и третото лице. За да произведе действието си спрямо длъжника,
цесионният договор следва да му бъде
съобщен от предишния кредитор съгласно разпоредбите на чл.99,ал.3 и 4 от ЗЗД.
Уведомяването на длъжника е предвидено с
цел същия да узнае за договора за цесия
с оглед изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също така да го
защити срещу ненадлежно изпълнение на
неговото задължение на лице, което вече не е носител на правата по
съответния договор. В случая е налице валиден договор за цесия потвърден от
цедента, с който вземането на цедента спрямо длъжника е прехвърлено възмездно
на цесионера, ищец по настоящото производство. Законът изисква уведомяването на
длъжника да се извърши от стария кредитор, но няма пречка уведомяването да се
извърши от новия кредитор, ако е налице представителна власт за това. Видно от
съдържанието на приложените пълномощни цедентът е упълномощил цесионера да
извърши уведомяване от негово име на всички длъжници за цедираните вземания,
което не противоречи на чл.99 ал.3 и 4
от ЗЗД, доколкото изпълнява целите на
посочените разпоредби. За да произведе действие цесията е необходимо уведомлението за цесията да е достигнало до
длъжника. По делото
е приложено доказателство, че договорът за цесия е връчено редовно на длъжника Г.,
чрез негов роднина. Поради изложеното съдът приема, че връчването на уведомлението за извършената цесия, ведно с
уведомлението за предсрочна изискуемост е редовно е и произвело действие по отношение на длъжника.
Що се отнася до поръчителя съдът намира, че същият е уведомен най – късно с
връчването на ИМ на особения му представител. Съдът намира, че няма пречка уведомяването за
станалата цесия, да бъде извършено с връчването на съдебните книжа, на особения
представител на ответника, в рамките на предявеният установителен
иск, предявен след указания на съда по
реда на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК- след уведомяване на длъжника чрез залепяне
на уведомление. Съобразно нормата на чл. 99, ал.3 от ЗЗД, целта на
уведомяването на длъжника за цесията, е той да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение–
да изпълни задължението си точно, като плати на надлежно легитимирано
лице, което е носител на вземането. Съдът приема, че връчването на всички книжа
по делото на ответника е надлежно,
ако е направено на особения представител, назначен от съда при спазване
на установената в ГПК процедура и от този момент се пораждат свързаните с факта
на връчване правни последици, в т.ч. и за цесията.
Другият спорен по делото въпрос е
дали по отношение на поръчителя е преклузивния срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД. Съдът намира, че следва да отбележи, че по
поставения правен въпрос- при уговорено погасяване на главното задължение на
отделни погасителни вноски с различни падежи от кога тече шестмесечният срок по
чл. 147, ал. 1 от ЗЗД: от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на
изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост,
е формирана противоречива практика на ВКС на РБ, което е обусловило и
образуването на тълкувателно дело № 5/ 2019 г., ОСГТК, по което към настоящия
момент липсва постановено тълкувателно решение. В една част от постановените
съдебни актове- напр. решение № 83 от 26.05.2017 г. по т. д. № 50394/ 2016 г.
на ІV г. о. на ВКС и решение № 44 от 05.06.2017 г. по гр. д. № 60073/ 2016 г.
на ІІІ г. о. на ВКС, е застъпено становището, че шестмесечният срок по чл. 147,
ал. 1 от ЗЗД тече от датата на падежа на всяка вноска и ако кредиторът
бездейства и не предяви иск срещу главния длъжник в рамките на този срок, с
изтичането му се прекратява задължението на поръчителя за плащане на тази вноска т. е. преклудира се
отговорността му за съответната част от главното задължение. Мотивирано е, че
не е необходимо целият дълг да е станал изискуем, за да започне да тече
шестмесечният преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД по отношение на вноски,
чиито падежи вече са настъпили. Ако кредиторът не се грижи за интересите си и
бездейства- нито води иск срещу главния длъжник за вноските с вече настъпили
падежи, нито обявява на последния предсрочна изискуемост на вноските с ненастъпили
падежи, шестмесечният преклузивен срок по 147, ал. 1 от ЗЗД тече за всяка
отделна вноска от съответната дата на настъпване на падежа. Ако кредиторът не
завежда иск срещу главния длъжник, но обяви на последния предсрочната
изискуемост, шестмесечният преклузивен срок по 147, ал. 1 от ЗЗД ще тече от
датата на достигане на това волеизявление до длъжника, но само по отношение на
вноските с ненастъпили падежи към тази дата. По отношение на вноските с
настъпили падежи към същата дата срокът по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД тече от
съответната дата на падежа на всяка една от тях. Противното разрешение е дадено
в решение № 345 от 12.11.2012 г. по гр. д. № 481/ 2012 г. на III г. о. на ВКС,
в което по въпроса от кой момент тече 6- месечният срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, е прието, че с разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД "законът
регламентира прекратяване на поръчителството, поради бездействие на кредитора
по договора след падежа на главното задължение, но не с падежа на отделни
анюитетни вноски". В решение № 58 от 15.04.2009 г. по т. д. № 584/ 2008 г.
на II т. о., решение № 130 от 27.10.2009 г. по т. д. № 139/ 2009 г. на I т. о.,
решение № 23 от 24.03.2015 г. по т. д. № 1717/ 2013 г. на I т. о. и решение №
40 от 17.06.2015 г. по т. д. № 601/ 2014 г. на I т. о., ВКС приема, че
шестмесечният срок по 147, ал. 1 от ЗЗД тече от момента на настъпване на
предсрочната изискуемост на дълга като за разлика от първата група решения не
се прави разграничение относно вноските с настъпил и ненастъпил падеж към
момента на обявяване на предсрочната изискуемост, при наличие на вече
падежирани вноски към настъпване на предсрочната изискуемост, явяващи се
основание за обявяването й. До приемането на решение, с което ще се даде
задължително тълкуване на горния правен въпрос, настоящият съдебен състав
приема за правилно становището, че шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД
тече от момента, когато главното задължение е станало изискуемо изцяло /било поради настъпване на падежа, било поради
обявяването на предсрочна изискуемост на целия дълг/, а не от падежа на всяка
отделна анюитетна вноска. При договора за заем е налице неделимо плащане и
договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в
такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора /в
този смисъл са решение № 28 от 05.04.2012 г. по гр. д. № 523/ 2011 г. на ІІІ г.
о. и решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795/ 2010 г. на ІV г. о. /.
Макар в посочените решения да не е взето изрично становище по въпроса откога
задължението на заемателя за връщане на заетата сума става изискуемо, то ако се
следва логиката на приетата позиция за неделимост на това задължение, се налага
извод, че в такъв случай изискуемостта според ВКС настъпва за цялото неделимо
задължение с настъпване на крайния срок за връщане на заетата сума, който срок
е договорен между страните по договора за заем, а не с настъпване на падежа на
всяка отделна погасителна вноска, когато е уговорено връщане на заетата сума на
части. Подобно разбиране е правно и житейски оправдано, в противен случай, за
да избегне изтичането на преклузивния срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД по
отношение на поръчителя по заема кредиторът би
следвало да предявява отделен иск срещу кредитополучателя при просрочването на
всяка погасителна вноска. В настоящия случай това би означавало завеждането на
повече от 100 дела за минимални суми, което е явно несъстоятелно. Съобразявайки
гореизложеното, съдът счита, че шестмесечният преклузивен срок следва да се изчислява от датата на
обявяване на предсрочната изискуемост, която в настоящия случай е 10.08.2018 г. От този момент започва да тече
шестмесечният срок, в който кредиторът следва да упражни правата си срещу
поръчителя. В настоящия случай срокът изтича на 10.02.2019 г., който ден е
неприсъствен и съобразно правилата на чл.72, ал.2 ЗЗД изтича на следващия
присъствен ден -11.02.2019 г., ден в който кредиторът е упражнил правото си на
иск срещу поръчителя, като е депозирал заявление по чл.410 ГПК /видно от датата
на пощенското клеймо –л.7 от ч.гр.д. №936/2019 г. по описа на ПлРС/. С оглед на
изложеното съдът приема, че шестмесечният преклузивен срок по чл. 147, ал. 1
от ЗЗД по отношение на ответницата не е изтекъл и отговорността й като поръчител не е погасена.
Следващият спорен по делото
въпрос е дали длъжникът е получил процесната сума. От изготвената и изслушана
ССЕ, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена безспорно се
установява, че длъжникът В. Г. е получил процесната сума, като част от нея е
послужила за погасяване на други задължения къч финансови институции. С оглед
изложеното, и доколкото ответникът не е представил доказателства за плащане на
процесните суми съдът намира, че предявеният установителен иск е основателен.
Що се отнася до размера на
претендираната главница съдът счита, че при определяне на същата следва да даде
в. на неоспорената от страните и кредитирана от съда като обективно и
компетентно дадена ССЕ, според която размерът на процесното задължение за
главница е в размер на 22 225,57 лева, а
за мораторна лихва за периода от 11.08.2018 г. до 12.02.2019 г. е в размер на
342,94 лева. За горницата до
претендираната мораторна лихва от 352,16 лева иска следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед на изхода на главният
иск, и установяване неговата частична неоснователност, следва да бъде разгледан
предявеният осъдителен иск, с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, в частта, в
която е отхвърлена мораторната лихва в размер на 9,22 лева.
Така предявения осъдителен иск
следва да бъде отхвърлен като неоснователен със същите съображения, с които е
отхвърлен и предявения иск по чл.422 ГПК, а именно поради недоказаност на
претендирания размер.
Съобразно изхода
на спора, отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне по
направените по делото разноски и съгласно задължителните указания, дадени с
т.12 на ТР 4/2013 г., ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство
разноски в общ размер от 501,35 лв. за заплатена държавна
такса и юрисконсултско
възнаграждение, съобразно уважената част от иска
За исковото
производство, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер
от 2016,63 лв.,съобразно уважената част от иска. Относно разноските за юрисконсултско възнаграждение,
направени в исковото производство, съдът намира следното: съгласно чл.78 ал.8
(Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съдът намира, че в конкретния казус не е налице фактическа и правна
сложност, поради което определя юрисконсултско възнаграждение за представителя
на ищеца в размер на 100.00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните че В.В.Т., ЕГН **********,
с адрес: *** дължи н.
„А.З.С.Н.В.” ЕАД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, офис-сграда Лабиринт, ет. 2
офис 4, представлявано от *** обща сума
в размер на 22 568,51 лева, от които: сума в размер на 22 225.57 лева,
представляващи частично претендирана главница за периода от 21.02.2019 г. до
21.03.2027 г., и сума в размер на 342.94 лева, представляващи обезщетение за
забава за периода от 11.08.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда
-11.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателно
погасяване на дълга, КАТО
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН иска за горницата над присъдената мораторна лихва в размер на 342,94 лв. до претендираната от 352,16
лева периода от 11.08.2018 г.г. до 11.02.2019 г., на основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „А.З.С.Н.В.” ЕАД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, офис-сграда Лабиринт, ет. 2
офис 4, представлявано от *** срещу В.В.Т., ЕГН **********,
с адрес: *** иск с правно основание чл.86 ЗЗД с искане да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца сума в размер на 9,22 лева, представляваща моротарно лихва за период от за периода от 11.08.2018 г.г. до 11.02.2019 г, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА В.В.Т., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати „А.З.С.Н.В.” ЕАД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, офис-сграда
Лабиринт, ет. 2 офис 4, представлявано от
*** сумата от 501,35 лева
представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 936 по описа за 2019 г. на
Плевенски районен съд, разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА В.В.Т., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, офис-сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, представлявано от *** сумата от 2017,46 лева, представляваща сторени в исковото производство
разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: