Решение по дело №2383/2019 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			24.01.2020
					Дупница

 

Номер                                     Година                                    Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	II гр. отделение

 

Районен съд – Дупница                                                                                        състав

	15.01.		2020

 

на                                                                                      Година

 

Иван Димитров

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

      1.

Райна Боянова

       2.

Марияна Кожухарова

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Гражданско		2383		2019

 

                               дело №                          по описа за                      г.

 

Й.В.М., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. В.У., с адрес: ***, е предявил срещу Прокуратура на Република България, ЕИК *********, адрес: гр. София, бул. „Витоша" № 2, иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Искането е ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 8 000 лв., представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпян силен стрес, безсъние, депресия, тревожност, чувство на срам, изолация, изпотяване и безсилие от незаконно воденото срещу него наказателно производство /ДП № 614/2016 г. на РП - Дупница, НОХД № 788/2017 г. и НОХД № 1068/2017 г. на РС - Дупница и ВНОХД № 318/2019 г. на ОС – Кюстендил/, както и сумата 900 лв., представляващи обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в сторени разноски - заплатен адвокатски хонорар за защита по воденото срещу него наказателно производство съгласно договори за правна защита и съдействие с № ********** от 07.04.2017 г. и № ********** от 10.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендират се и направените разноски по производството.

Ищецът твърди, че на 04.04.2017 г. бил привлечен като обвиняем по ДП 614/2016 г. по описа на Дупнишката районна прокуратура за извършено престъпление по чл. 354в, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Районна прокуратура - Дупница внесла обвинителен акт срещу него по същото обвинение, по който било образувано НОХД № 788/2017 г. по
описа на РС - Дупница, впоследствие прекратено и върнато на РП -
Дупница за отстраняване на процесуални нарушения. На
19.07.2017 г. ищецът отново бил привлечен като обвиняем и на 28.07.2017 г. бил внесен нов обвинителен акт, по който било образувано НОХД № 1068/2017 г. по описа на РС - Дупница. На 07.09.2016 г. ищецът бил задържан за 24 часа със заповед за задържане на лице.

С присъда № 33 от 25.04.2019 г. ищецът бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. С решение по ВНОХД № 318/2019 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, образувано по протест на Районна прокуратура – Дупница, присъдата била потвърдена.

В досъдебното и съдебното производство по посочените дела ищецът бил представляван от договорен защитник, на когото заплатил адвокатско възнаграждение в размер общо на 900 лева.

В резултат на задържането в ареста ищецът преживял огромна психическа травма. Извършените срещу него процесуални действия го изплашили много, тъй като знаел, че не е сторил нищо противозаконно. В продължение на около три години ищецът бил подложен на постоянен стрес, поради изключителната му чувствителност и притеснителност настъпила негативна промяна в психо-емоционалното му състояние, затворил се в себе си и се депресирал. Съседите му коментирали обвинението, избягвали го и не общували с него. Станал затворен и престанал да излиза.

В законоустановения едномесечен срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, който счита иска за неимуществени вреди за неоснователен. Досъдебното производство срещу ищеца е приключило в кратък срок; налице са две предходни осъждания на ищеца за престъпления по чл.195 НК и по чл.339 НК. За задържането на ищеца за 24 часа по ЗМВР не следва да носи отговорност прокуратурата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и по свое вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа страна:

От приложените НОХД № 788/2017 г. и НОХД № 1068/2017 г., двете по описа на Районен съд – Дупница, се установява, че ДП 614/2016 г. по описа на РУП – Дупница първоначално е водено срещу неизвестен извършител. За първи път ищецът е привлечен в качеството на обвиняем по делото на 04.04.2017 г.; спрямо него не е взета мярка за неотклонение. Досъдебното производство е внесено с обвинителен акт в Районен съд – Дупница на 02.06.2017 г. срещу Й.В.М. и Владимир Йорданов Евтимов за престъпление по чл.354в, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК. С разпореждане от 12.06.2017 г. съдът е прекратил съдебното  производството по НОХД № 788/2017 г. по описа на ДнРС и е върнал делото на Районна прокуратура - Дупница за отстраняване на установените процесуални нарушения. С определение от 11.07.2017 г. ОС – Кюстендил е потвърдил разпореждането на първоинстанционния съд от 12.06.2017 г.

 Досъдебното производство е внесено отново с обвинителен акт в Районен съд – Дупница на 28.07.2017 г. срещу Й.В.М. и Владимир Йорданов Евтимов за престъпление по чл.354в, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК. Насрочени са общо 12 съдебни заседания, в 7 от които не е даден ход на делото и разглеждането му е отлагано по причини, свързани с ищеца: неявяване на ищеца или ангажимент по друго дело на неговия защитник, неизготвяне на поисканата от ищеца съдебно-психиатрична експертиза, включително поради неоказано съдействие от ищеца за извършване на преглед от вещото лице. Поведението на ищеца е станало причина съдът да постанови принудителното му довеждане в заседанието на 27.11.2018 г.  

С присъда по НОХД № 1068/2017 г. от 25.04.2019 г. Й.В.М. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. С решение по ВНОХД № 318/2019 г. по описа на ОС – Кюстендил, в сила от 07.10.2019 г., присъдата на първоинстанционния съд е потвърдена.

Ищецът е представил и заповед за задържане на лице, с която на 07.09.2016 г. бил задържан за 24 часа на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, както и копия от договорите за правна защита по проведеното наказателно производство. Представени са и медицински документи относно психично заболяване на ищеца, довело до определяне с ЕР на ТЕЛК от 29.01.2014 г. на 80 % ТНР с водеща диагноза „биполярно афективно разстройство”.

От представеното с писмения отговор свидетелство за съдимост на Й.В.М. се установява, че е осъждан за престъпления по чл.195 НК и по чл.339 НК.

От показанията на свидетеля В.к. се установява, че воденото наказателно производство е повлияло негативно на психиката на ищеца, който обаче по думите на свидетеля има дългогодишни психични проблеми, във връзка с които са му извършвани прегледи от д-р Иванова /в период от 7-8 години/, впоследствие – от д-р Паризов /поне от три години/.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Съгласно посочената разпоредба, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.

Ищецът носи доказателствената тежест за установяване на предпоставките, визирани в чл.2 от ЗОДОВ, при които възниква право на обезщетение, за установяване на настъпването на неимуществените вреди, чието обезщетяване се претендира, и на причинно-следствената връзка по чл.4 от ЗОДОВ между настъпването на вредите и незаконното поведение на прокуратурата.

Ответникът следва да докаже направените от него възражения за законосъобразност на актовете по образуването и воденето на посоченото досъдебно производство, като следва да установи наличието на законовите предпоставки, обуславящи правомерността на поведението му.

По делото е установено безспорно, че ДП № 614/2016 г. по описа на РУП – Дупница е внесено с обвинителен акт в Районен съд – Дупница на 02.06.2017 г., впоследствие – на 28.07.2017 г., срещу Й.В.М. за престъпление по чл.354в, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, като по образуваното НОХД № 1068/2017 г. по описа на Районен съд – Дупница с присъда от 25.04.2019 г. ищецът е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.

Оправдаването на обвиняемия е достатъчно, за да се приеме, че обвинението е било незаконно, което обуславя и наличието на предпоставките за обезщетяване на настъпилите вреди, при наличие на причинна връзка между вредите и незаконното поведение на прокуратурата.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост по аргумент от чл.52 ЗЗД. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, съдът следва да прецени характера на обвинението, осъществени ли са спрямо обвинения мерки на принуда, продължителността на наказателното преследване, данните за личността на подсъдимия с оглед доколко повдигнатото обвинение за деяние, което лицето не е извършило, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в т.ч. върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая /Решение № 223 от 4.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 295/2010 г., IV г. о./.

От доказателствата по делото се установи, че на ищеца е повдигнато обвинение за престъпление, което не е тежко по смисъла на НК, като наказателното производство срещу него е продължило две години и половина /досъдебното производство, считано от първото му привличане в качеството на обвиняем – по-малко от три месеца/. На досъдебното производство не е взета мярка за неотклонение, като в съдебното производство единствено е постановено принудително довеждане на подсъдимия.

 От свидетелските показания се установи, че ищецът е преживял негативни емоции, породени от осъщественото спрямо него наказателно преследване, като се твърди за особено силно въздействие върху него на задържането му за 24 часа. По делото се установи безспорно, че това задържане е постановено от полицейски служител по реда на ЗМВР и между него, респ. – причинените със задържането вреди, и поведението на ответника по настоящото производство липсва причинна връзка.

Не се установи незаконното обвинение да се е отразило на трудовата заетост на ищеца, както и да е довело до твърдяната социална изолация. Не се установи преживените негативни емоции да са довели до съществено влошаване на здравето на ищеца, като представените медицински документи са от по-ранен период, а разпитаният свидетел категорично посочи, че здравословните проблеми на ищеца са дългогодишни. От значение за преценката на интензитета на негативните изживявания при ищеца е и обстоятелството, че в предходен период спрямо него са проведени две наказателни производства по обвинения за тежки умишлени престъпления, приключили с влезли в сила осъдителни присъди.

Основна причина производството срещу ищеца да продължи около две години в съдебната фаза на процеса е неговото процесуално поведение – неявяването му в съдебните заседания, за които е редовно уведомен, респ. – молби за отлагане поради ангажираност на неговия защитник, неизготвяне на поисканата от ищеца съдебно-психиатрична експертиза, включително поради неоказано съдействие от ищеца за извършване на преглед от вещото лице.

Преценката на посочените обстоятелства дава основание на съда да определи обезщетение съгласно чл.52 ЗЗД за претърпените от ищеца негативни изживявания, стрес и притеснения, в размер на 2 000 лв. За тази сума искът е основателен, ведно със законната лихва, считано от 12.11.2019 г. - датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане. За разликата над уважения размер до претендирания от 8 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

Съгласно практиката на ВКС, направените разходи в хода на наказателно преследване, приключило с оправдателна присъда, представляват имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение по чл.4 от ЗОДОВ /Решение № 781 от 30.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 511/2010 г., IV г. о., ГК/. По делото е безспорно, че по посоченото наказателно производство ищецът е упълномощил защитник и е заплатил адвокатско възнаграждение в общ размер от 900 лв., представляващи причинена имуществена вреда с характер на претърпяна загуба. Следователно предявеният иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 900 лв., представляващи обезщетение за причинените му имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, е основателен.

С оглед изхода на делото на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца внесената държавна такса – 20 лв., както и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от исковете, в размер общо на 280, 50 лв.

Воден от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

 

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, ЕИК *********, да заплати на Й.В.М., ЕГН **********, сумата 2000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпян силен стрес, безсъние, депресия, тревожност, чувство на срам, изолация, изпотяване и безсилие от незаконно воденото срещу него наказателно производство /ДП № 614/2016 г. на РП - Дупница, НОХД № 788/2017 г. и НОХД № 1068/2017 г. на РС - Дупница и ВНОХД № 318/2019 г. на ОС – Кюстендил/, както и сумата 900 лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в сторени разноски - заплатен адвокатски хонорар за защита по воденото срещу него наказателно производство, ведно със законната лихва върху главниците от датата на предявяване на иска - 12.11.2019 г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер до предявения от 8 000 лв.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, ЕИК *********, да заплати на Й.В.М., ЕГН **********, сумата 280, 50 лв. – разноски по делото съразмерно с уважената част от иска.  

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: