РЕШЕНИЕ
№ 164
гр. Монтана, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и втори
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело
№ 20221600500178 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 1,т.3 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на “ххххх ЕАД гр.С чрез адв.Н.Ш. срещу Постановление от
15.02.2022 г., на ДСИ при РС Лом с което на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е прекратено
изпълнително дело № 468/2018 г. по описа на СИС при РСгр.Лом.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
прекратителното постановление.Жалбата е подробно мотивирана, като в нея подробно са
описани какви действия са извършени.Смята, че не са налице законовите основания за
прекратяване на изпълнителното производсто.Моли съда да отмени атакуваното
постановление като незаконосъобразно и върне делото за продължаване на изпълнителните
действия по него.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, длъжникът АДР. АНГ. Н. от с.К обл.м не е взел
становище по жалбата.
ДСИ при СИС на РС гр.Лом-Емилия Страхилова е депозирала мотиви по обжалваното
действие, като е посочила, че намира жалбата за неоснователна, тъй като взискателят не е
поискал извършване на изпълнителни действия по настоящето изпълнително дело в
продължение на повече от две години.
Окръжен съд Монтана, като взе предвид доводите в жалбата и обясненията на ДСИ и
извърши проверка по изпълнителното дело, след като намери, че не се налага събирането на
доказателства в открито съдебно заседание, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
1
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК,
от легитимирано лице - взискателя по изпълнението, срещу подлежащо на обжалване по чл.
435, ал. 1 ГПК действие на съдебния изпълнител - прекратяване на принудителното
изпълнение. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.Съображенията на МОС за
това са следните:
Изпълнително дело № 468/2018 г. по описа на ДСИ при РСЛом, е образувано по молба
на взискателя “ххх” ЕАСД,понастоящем хххх” ЕАД против АДР. АНГ. Н. от с.К обл.М
по издаден изпълнителен лист от 04.01.2018година по ч.гр.д.№3023/2017година по описа на
Районен съд Лом за подробно описани в него суми.
Още с подаване на молбата за образуване на изпълнителното производство взискателя
е поискал извършване на справки за трудовите договори и банковите сметки на длъжника .
След извършване на исканите справки с разпореждане от 28.01.2019година ДСИ е
разпоредил налагане на запор върху банкови сметки на длъжника.
На 10.01.2020година е постъпила молба от взискате за извършване на справка в КАТ
на наличие на МПС на длъжника и при откриване на такива да ич бъде наложен запор.
На 07.10.2020година е постъпила молба от взискателя за извършване от ДСИ на
справка от НАП за вземания по трудови правоотношение на длъжника.
На 18.06.2021година е постъпила нова молба от взискателя с искане да се насрочи и
извърши опис на движимите вещи в жилището на длъжника.ДСИ е приел молбата за
недопустима поради настъпила перемпция по чл.433,т.8 от ГПК.
С постановление от 15.02.2022година ДСИ при РС Лом Е С е прекратила ИД
№468/2018година на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК поради непоискани от страна на
взискателя извършване на изпълнителния действия повече от две години.
По тази фактическа обстановка не се спори.Предмет на спора е налице ли са условията
на закона за прекратяване на изпълнителното производство или не и от тук законосъобразно
или не е атакуваното разпореждане.
Съгласно мотивите към т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д.
№ 2/2013 г., ОСГТК на ВКС изпълнителният процес не може да съществува сам по себе си.
Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни
изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания
може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество
вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ : насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
2
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че
прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по
силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти.
Прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
настъпва по силата на закона и е обвързано с един единствен обективен критерий -
изтичането на двегодишен срок от последното поискано от взискателя изпълнително
действие. Поведението на съдебния изпълнител не подлежи на преценка в това
производство, тъй като обстоятелствата дали съдебният изпълнител е бездействал да
изпълни поискано действие или е нарушил свои законови задължения би могло евентуално
да доведе до ангажиране на отговорността му по чл. 74 ЗЧСИ, но не и до промяна на
обективния законов критерий за прекратяване на принудителното изпълнение по чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК.
При съобразяване на материалите, съдържащи се в приложеното изпълнително дело,
се установява, че последното предприето действие от страна на взискателя е от дата
28.01.2019 год., когато е когато е наложен запор върху банковите сметки на длъжнвика.
След тази дата липсват каквито и да било действия и активност от страна на взискателя с
оглед удовлетворяване на неговото съдебно признато вземане към длъжника.
Движението на изпълнителното производство е в зависимост от поведението на
взискателя, от това дали той е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от
съдебния изпълнител, дали е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия в
рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и разноските,
дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал повтаряне на неуспешно
приложени изпълнителни действия или предприемане на неизвършени такива.
С оглед на това, отсъствието на активност от страна на взискателя да отправи искане до
съдебния изпълнител за предприемане на определени изпълнителни действия, а не справки
продължило две години, е въведено от законодателя като основание, водещо до
прекратяване на изпълнителното производство. В този смисъл от значение за срока по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК е това дали е налице искане на взискателя за извършването на
определено изпълнително действие, независимо от това дали съдебният изпълнител е
пристъпил към осъществяване на поисканото действие по принудително изпълнение, което
обстоятелство е от значение по въпроса за прекъсване на срока на погасителната давност, но
не и за обсъжданото прекратително основание.
3
Ето защо съдът намира, че след датата 28.01.2019 год. взискателят не е предприел
никакви действия, прекъсващи двугодишния срок по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. С оглед на
това и съобразявайки разпоредбата на чл. 60, ал.2 и ал.6 от ГПК, перемпцията по
изпълнителното дело в конкретния случай е настъпила по силата на закона на 28.01.2021
год.
Поради изложените съображения, съдът приема, че правилно ДСИ при РС – Лом е
прекратила изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК и жалбата на
взискателя, като неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Съгласно правилото на чл. 437, ал. 4, изр.2 от ГПК, решението не подлежи на
обжалване.
Мотивиран от горното , МОС
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата нахххх ЕАД гр.С чрез адв.Н.Ш. срещу
Постановление от 15.02.2022 г., на ДСИ при РС Лом с което на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК е прекратено изпълнително дело № 468/2018 г. по описа на СИС при РСгр.Лом.
ВРЪЩА изп.д.№468/2018г. на СИС при ЛРС ведно с препис от решението.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалвани.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4