О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 127
Гр. Сливен, 01.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и втори юни две хиляди и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
При участието на секретаря Галя Георгиева и на прокурора Христо Куков, като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 190 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава единадесета от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба на Р.Ф.К. ***, чрез адв. К.К. ***, със съдебен адрес ***, подадена против Областна дирекция /ОД/ на Министерство на вътрешните работи /МВР/ – Сливен, за заплащане на сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени съдебни разноски – платено адвокатско възнаграждение по АНД № 1516/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен, в процедура по обжалване и отмяна на незаконосъобразен акт – Наказателно постановление № 19-0804-001798/22.08.2019 г. на Началник група към ОД на МВР – Сливен, сектор „Пътна полиция“ - Сливен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.09.2019г. до окончателното й изплащане. Заявена е и претенция за присъждане на направените по настоящото дело разноски: адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева и държавна такса в размер на 10 лева.
Ищецът чрез упълномощен процесуален представител поддържа исковата молба. Моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира за сторените по делото разноски.
Ответникът по иска в писмен отговор чрез упълномощен процесуален представител счита предявеният иск за недопустим, алтернативно за неоснователен и недоказан. Моли да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, изразява становище за недопустимост, алтернативно за основателност на предявения иск.
Съдът, след като прецени обстоятелствата изложени в исковата молба, приложените по делото писмени доказателства, обсъди доводите и становищата на страните и въз основа разпоредбите на закона, при обсъждане допустимостта на предявения иск, прие следното:
С Наказателно постановление № 19-0804-001798/22.08.2019 г. на Началник група към ОД на МВР – Сливен, сектор „Пътна полиция“ - Сливен, на ищеца Р.Ф.К., на основание чл.175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Наказателното постановление е обжалвано от К. и с Решение № 103 от 27.02.2020 г., постановено по АНД № 1516/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен, НП е отменено като незаконосъобразно. Съдебното решение е влязло в сила на 24.03.2020 г. В производството по обжалване на НП, на 19.09.2019 г. К. е сключил с адв. К.К. ***, договор за правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство по АНД по описа на РС– Сливен за 2019 г. и е заплатил договореното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.Упълномощеният адв. К. е представлявал Р.Ф.К. в производството по горепосоченото АНД /видно от протоколи от проведените съдебни заседания на 13.01.2020 г. и 12.02.2020 г./. В рамките на производството пред РС - Сливен разноски не са искани. В проведеното откритото съдебно заседание на 12.02.2020 г. ищецът е бил представляван от адв. К., който не е претендирал разноски.
При преценка допустимостта на предявения иск от правна страна, съдът съобрази следното :
С § 9 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, /обн. ДВ бр. 94 от 29.11.2019 г./ се създаде нова алинея 3 на чл. 63 от ЗАНН, в сила от 03.12.2019 г., съгласно която в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и има действие не само за възникналите след влизането й в сила, но и за заварените процесуални правоотношения, каквото се явява и производството по съдебното оспорване на наказателното постановление № 19-0804-001798/22.08.2019 г. на Началник група към ОД на МВР – Сливен, сектор „Пътна полиция“ - Сливен. Към момента на влизане в сила на разпоредбата, производството по оспорването на наказателното постановление не е било приключило. Делото е обявено за решаване на 12.02.2020 г. след провеждане на открито съдебно заседание. В рамките на производството пред РС - Сливен разноските по делото не са били претендирани.
При тези обстоятелства и с оглед законодателната промяна, съдът приема, че предявеният иск е недопустим, на основание чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ. Съгласно посочената норма, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. Предвид този текст, възможността по реда на ЗОДОВ да се търси обезщетение за направените разноски в неприключилите към 03.12.2019 г. производствата по оспорване на наказателни постановления е преградена, след изменението на чл. 63 от ЗАНН. Тази възможност по реда на ЗОДОВ остава открита към момента само за завършилите производства, в които е постановен краен съдебен акт, преди да бъде изменена нормативната уредба или в случай, че съдебният акт е изготвен след настъпването на законовата промяна, но само при положение, че последното открито заседание по съответното дело е проведено преди влизане в сила на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в действащата му редакция, т. е. преди 03.12.2019 г., когато обективно не е съществувала правна възможност за претендиране на разноски по този вид производства. В процесният казус, последното публично заседание е проведено след промяната на закона – 12.02.2020 г. и именно това обстоятелство е от първостепенно значение за преценка допустимостта на иска.
По изложените съображения съдът намира, че производството по делото е недопустимо. Исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото прекратено, на основание чл. 130 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.
При този изход на делото и предвид специалните разпоредби на чл. 10, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ЗОДОВ, не се следва присъждането на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР - Сливен, поради което и искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на такова възнаграждение, следва да бъде оставено без уважение.
На основание чл. 144 от АПК във връзка с чл. 253 от ГПК, следва да бъде отменено определението, с което е приключено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.
Воден от гореизложеното, Административен съд – Сливен
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение, постановено в открито съдебно заседание на 22.06.2020 г. по адм. дело № 190/2020 г. по описа на Административен съд- Сливен, с което е приключено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.
ВРЪЩА исковата молба на Р.Ф.К. ***, подадена чрез адв. К.К. ***, със съдебен адрес ***, против Областна дирекция /ОД/ на Министерство на вътрешните работи /МВР/ – Сливен, за заплащане на сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени съдебни разноски – платено адвокатско възнаграждение по АНД № 1516/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен, в процедура по обжалване и отмяна на незаконосъобразен акт – Наказателно постановление № 19-0804-001798/22.08.2019 г. на Началник група към ОД на МВР – Сливен, сектор „Пътна полиция“ - Сливен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.09.2019г. до окончателното й изплащане, като процесуално НЕДОПУСТИМА.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на пълномощника на ОД на МВР - Сливен за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 190/2020 г. по описа на Административен съд – Сливен.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: