Решение по дело №96/2021 на Административен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 януари 2022 г. (в сила от 14 януари 2022 г.)
Съдия: Елена Стойнова Чернева
Дело: 20217210700096
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

92

гр. Силистра, 14  януари  2022  година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Павлина Георгиева-Железова

                                                      ЧЛЕНОВЕ:  Валери Раданов

                                                                     Елена Чернева

при секретаря Румяна Пенева и с участието на Окръжния  прокурор Теодор Желев,  като разгледа докладваното от съдия  Чернева КАНД № 96 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Н.М.А. с ЕГН - ********** ***  против Решение № 163 от 17. 08. 2021 г.  на Районен съд - Силистра, постановено по АНД № 350 по описа на съда за 2021 г., потвърждаващо наказателно постановление (НП) № 38-0000937, издадено на 09. 04. 2021 г. от директора на Регионална дирекция “Автомобилна администрация” – гр. Русе, с което за извършено нарушение на чл. 18, т. 6 от Наредба № Н-8 от 27. 06. 2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка, издадена от министъра на транспорта и съобщенията, на касатора е наложена глоба в размер на 2000. 00 лева на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП).

Касаторът, действащ чрез адв. П.Н. от АК – Варна, прави оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение на закона и процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и 2 НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Счита, че съдът не е изяснил пълно, всестранно и задълбочено фактическата обстановка, изтъквайки факта, че процесният превоз не е за собствена сметка, а за сметка на Община Дулово съгласно сключен договор между нея и ООД „Астон Сервиз“ за събиране и извозване на битови отпадъци. Посочва, че превозът на битови отпадъци се извършва при специален режим по Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и Наредба № Н-8 от 27. 06. 2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка е неприложима.  Моли за отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него наказателно постановление, както и за присъждане на направените съдебни разноски пред двете инстанции.

Ответната страна Регионална дирекция „Автомобилна администрация” гр. Русе не е представила отговор на касационната жалба и не изпраща представител в съдебно заседание.

Окръжният прокурор дава заключение, че жалбата е неоснователна, тъй като събраните в процеса пред въззивния съд доказателства установяват несъмнено извода на съда, че се касае за превоз на товари за собствена сметка съгласно дефиницията на чл. 9 от Наредба № Н-8 от 27. 06. 2008 г.

Касационната жалба е постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения.

Въззивният съд от фактическа страна е приел, че на 22. 02. 2021 г. по път I-7 на км 13+825 м, обл. Силистра, служители на РД "АА" Русе са спрели за проверка  товарен автомобил от категория N 3, марка „МАН ТГА 28. 310“ с рег. № ---, с табела „Превоз за собствена сметка“, управляван от жалбоподателя. При проверката било установено, че моторното превозно средство е собственост на „Астон Сервис“ ООД гр. София, като съгласно представената при проверката заповед от 22. 02. 2021 г. с него се извършва превоз на товари за собствена сметка по маршрут гр. Силистра – гр. Дулово. Водачът не е представил заверено копие на лиценза на Общността или Удостоверение на ППС за обществен превоз на товари на територията на Р. България в съответствие с чл. 12б, ал. 10 от ЗАвтП. Във връзка с констатацията е бил съставен акт за установяване на административно нарушение, извършено от Н.А. по чл. 18, т. 6 от Наредба № Н-8 / 2008 г., а въз основа на установените факти наказващият орган е формирал извода, че деянието е наказуемо на осн. чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП. Съдът е коментирал, че образуваното и водено административнонаказателно производство е протекло законосъобразно, при спазване изискванията и сроковете на ЗАНН и без процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Във връзка с материалноправната законосъобразност и обоснованост на издаденото НП съдът е приел, че установената от актосъставителя и АНО фактическа обстановка налагат извода, че превозът на товара е бил за собствена сметка, така, както е дефинирано в чл. 9 от Наредба № 8 / 2008 г., което обстоятелство не се оспорва. Прието е, че при проверката касаторът не е представил заверено копие на лиценза на Общността или удостоверение на моторно превозно средство за обществен превоз на товари на територията на Република България в съответствие с чл. 12б, ал. 10 от ЗАвтП, което задължение произтича от разпоредбата на чл. 18, т. 6 от Наредба № Н-8 / 2008 г. Съдът е коментирал, че за това деяние, извършено чрез бездействие,  е предвиден състав на административно нарушение по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, като АНО е наложил санкцията във фиксирания в разпоредбата размер. Обсъдил е, че не са налице условия за приложение на чл. 28 от ЗАНН. По тези съображения е потвърдил оспорения акт.

Настоящият състав, след проверка на касационните оплаквания и в обхвата на правомощията си от чл.218 АПК за контрол относно допустимостта, валидността и съответствието на оспореното решение с материалния закон, намира за установено следното:

Неоснователни са твърденията в жалбата, че първоинстанционният съд не е изяснил пълно, всестранно и задълбочено фактическата обстановка. В производството пред районния съд касаторът не е възразил, че процесният превоз не е такъв за собствена сметка, поради което това възражение не е обсъдено от съда и във връзка с него не са събирани доказателства. С оглед забраната за нови фактически установявания, съдържаща се в чл. 220 АПК, настоящата инстанция не би могла да събира и обсъжда допълнително доказателства в тази насока.

Не е било спорно в производството, че предмет на процесния превоз  са били битови отпадъци, транспортирани по маршрут  гр. Силистра – гр. Дулово. Макар за извършването на дейностите по събиране и транспортиране на отпадъци да е необходима регистрация съгласно чл. 35, ал. 2, т. 2 и ал. 3 във вр. с чл. 78 от Закона за управление на отпадъците, тази регистрация по никакъв начин не изключва приложението на общите правила на Закона за автомобилните превози и издадените въз основа на него наредби, като аргументи в тази насока могат да се черпят както от предоставените контролни функции на превозните инспекции по силата на Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 година относно превози на отпадъци, така и от разпоредбите на Раздел V Контрол по управлението на отпадъците от гл. пета на ЗУО. Посоченият превоз на отпадъци не попада и сред изключенията по чл. 6, ал. 3 от ЗАвтП, за които не се изискват лиценз и удостоверение за регистрация.

За да направи извод относно обстоятелството, че процесният превоз е бил такъв за собствена сметка, първоинстанционният съд се е позовал на представената от водача при проверката Заповед от 22. 02. 2021 г. на управителя на „Астон Сервиз“ ООД гр. София по чл. 18, ал. 4 от Наредба № Н-8 от 27. 06. 2008 г., както и на поставената табела върху превозното средство „Превоз за собствена сметка“, съгласно чл. 18, ал. 1 от наредбата, т. е. на обстоятелства, сочещи недвусмислено, че самото дружество е окачествило превоза като такъв за собствена сметка. В същото време нито се твърди, нито са били представени необходимите документи по чл. 89 от  Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, които следваше да са налице, ако превозът се извършваше за чужда сметка, в това число и:  1. удостоверение на моторно превозно средство за обществен превоз на товари на територията на Република България за всяко от превозните средства, с които се извършва превозът (при превози с лиценз на Общността се изисква заверено копие от лиценза) – безусловно необходим документ, независимо от максималната маса на превозното средство, както е в хипотезата на чл. 12б, ал. 10 от ЗАвтП;  2. попълнен пътен лист по образец, с изключение на случаите при придвижване на превозно средство без товар на територията на Република България до товарен пункт, като част от международен превоз; 3. Товарителница. Следователно при проверката не са били представени документи, въз основа на които както у актосъставителя, така и у наказващия орган да възникне съмнение, че превозът може неправилно да е бил окачествен като такъв за собствена сметка. Такива доказателства не са били представени и пред въззивния съд, нито са направени доказателствени искания, които не са били удовлетворени, за да е налице основание за връщане на делото съгласно чл. 222, ал. 2 от АПК. При условие, че са налице доказателства, че процесният превоз е бил извършван за собствена сметка с превозно средство от категорията N3 (с технически допустима максимална маса над 12 t – чл. 149, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП), то съгласно чл. 12б, ал. 10 от ЗАвтП лицето, за чиято сметка се извършва превозът, следва да притежава лиценз за извършване на обществен превоз на товари, заверено копие от който водачът е следвало да представи при проверката ( чл. 18, т. 6 от наредба № Н-8 от 27. 06. 2008 г.). Като не е сторил това, същият следва да понесе предвидената по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП санкция, до какъвто извод е достигнал и първоинстанционния съд, поради което решението му следва да се остави в сила.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд Силистра

 

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 163 от 17. 08. 2021 г.  на Районен съд - Силистра, постановено по АНД № 350 по описа на съда за 2021 г.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:  1.                                 2.