РЕШЕНИЕ
№194
гр. Велико Търново, 06.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на тринадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при
участието на секретаря П.И. и прокурора ……………., изслуша докладваното от СЪДИЯ
ЧЕМШИРОВ Адм. д. №29 по описа за 2020 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 149 и
сл. от АПК, вр. с чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни
фондове/ЗУСУЕСИФ/.
Образувано е
по жалба на *** Р. Т., в
качеството му на пълномощник на „Мултимес груп“ ООД от гр. Лясковец срещу
Уведомително писмо №118/подмярка 4.2 с изх. №01-2600/5829/02.10.2019г. на
изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ в частта по Раздел II, в която са приети като недопустими
за подпомагане разходи в размер на 939 895,78 лв., като част от общите разходи
по проектното предложение на жалбоподателя, представляващи „Разходи за
строително-монтажни дейности по израждане на Подобект 1. Цех за преработка на
месо – разширение на съществуващ цех – комбинирана производствена и
административна сграда“. Жалбоподателят счита оспорваното уведомително писмо за
незаконосъобразно в тази му част, издадено при допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните
разпоредби и целта на закона. Счита, че неправилно са определени като
недопустими за финансирани посочените разходи, като липсват мотиви относно направеният извод,
неправилно са приложение въведените критерии за кандидатстване при оценка
на проектното предложение, нарушени са
основни принципи на административния процес. Моли уведомителното писмо да бъде
отменено в обжалваната му част. Допълнителни съображения излага в писмена
защита. Претендира за присъждане на разноски за производството.
Ответникът по жалбата – Изпълнителен директор на ДФ
“Земеделие”, чрез процесуалния си представител оспорва подадената жалба като
неоснователна по съображения, които излага в писмена защита. Претендира присъждане на разноски по
производството, представляващи възнаграждение за ***.
Съдът, като съобрази становищата на страните и взе предвид събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Уведомително писмо №118/подмярка 4.2
с изх. №01-2600/5829/02.10.2019г. на изп. директор на ДФ “Земеделие“ е
изпратено до жалбоподателя чрез лицензиран пощенски оператор, като е връчено на
08.10.2019г., видно от приложената обратна разписка/стр. 440 от адм. преписка
по делото/. Жалбата срещу него е подадена на 16.10.2019г. и завадена с вх.
№02-040-2600/3754 от 16.10.2019г. по описа на ОД – В. Търново на ДФ „Земеделие“.
Впоследствие, директно до
Административен съд – В. Търново е подадена с отделна молба същата жалба,
заведена с вх. №125/15.01.2020г. по описа на съда. Спазен е срокът по чл. 149, ал.
1 от АПК. Жалбата
е подадена от лице, адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес от
оспорване и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Между страните не е спорно, че
„Мултимес груп“ ООД – гр. Лясковец е подало проектно предложение с наименование
„Разширение на съществуващ цех за преработка на месо“, регистрирано в ИСУН 2020
с рег. №BG06RDNP001-4.001-0376, на обща стойност от
3 911 011,99 лв., с което е кандидатствано за получаване на
безвъзмездна финансова помощ за подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг
на селскостопански продукти“ по Програмата за развитие на селските райони/ПРСР/
2014 – 2020г.“, с общ размер на претендираната безвъзмездна финансова помощ от
1 955 505,55 лв.
В хода на образуваното производство
оценителната комисия по чл. 33, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, определена със Заповед №03-РД-3728/18.09.2018г.
на изп. директор на ДФ „Земеделие“ е изготвила оценителен доклад/стр. 89 и сл.
от делото/. Проектното предложение, подадено от жалбоподателя е било допуснато
до техническо и финансово оценяване/вж. протокол за оценка на административното
съответствие и допустимостта, стр. 73 от делото/, а след това при извършеното
оценяване предложението е оценено с общ брой 78 точки/стр. 100 сл. от делото/.
С Уведомително писмо №118/подмярка
4.2 с изх. №01-2600/5829/02.10.2019г. на изп. директор на ДФ “Земеделие“, като
ръководител на УО на ПРСР 2014-2020г., е било уведомено „Мултимес груп“ ООД, че
подаденото проектно предложение е включено в списъка на проектните предложения,
предложени за финансиране по процедурата, с одобрен размер на безвъзмездната
финансова помощ от 1 485 557,64 лв., представляващ 50% от одобрените
инвестиционни разходи. В частта по
Раздел II от
уведомителното писмо, озаглавена „корекции в проектобюджета“, са посочени
приети като недопустими за финансиране разходи в размер на 939 895,78 лв.,
представляващи част от общо заявените за финансиране разходи в размер на
2 075 536,09 лв., отнасящи се за строително-монтажни дейности по
израждане на Подобект 1 „Цех за преработка на месо – разширение на съществуващ
цех – комбинирана производствена и административна сграда“. В уведомителното
писмо е посочено, че заявеният за финансиране разход попада под референтен
номер СМД 1Д и 2Д от „Списъка с наименованията на активите, дейностите и
услугите, за които са определени референтни разходи“, представляващо Приложение
№9 към условията за кандидатстване по подмярката. Като основание за
редуцирането са посочени разпоредбите на т. 10 от Раздел 14.2 „Условия за
допустимост на разходите“, вр. с т. 16 от Раздел 14.3 „Недопустими разходи“ от
Условията за кандидатстване, като разходите са редуцирани до размера на
максимално допустимата стойност, определена със Заповед №РД-03/135 от
24.01.2018г. на изп. директор на ДФ „Земеделие“.
Така
постановеното решение на изп. директор на ДФ „Земеделие“, в частта по Раздел II, се оспорва по подборно изложени в
жалбата съображения като неправилно определяне вида на разходите в проектното
предложение, определени за недопустими, съгласно условията за кандидатстване;
неправилен подход при определянето на размера на недопустимите за подпомагане
разходи; съществени процесуални нарушения при установяването на релевантните за
спора факти и погрешни фактически констатации, довели до незаконосъобразни
правни изводи. Жалбоподателят изрично възразява срещу становищата на
оценителите и изказва съмнения по отношение на тяхната компетентност.
Съгласно нормата на чл.
168, ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл. 146.
В разпоредбата на чл.
9, ал. 5, изр. последно от ЗУСЕСИФ ръководител на управляващия орган е
ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира
управляващият орган, или оправомощено от него лице. От своя страна Разплащателната
агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления,
проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски
фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на
земеделски продукти по правилата на ЕС (§ 1, т. 13 ДР ЗПЗП). По силата на чл. 11а
от ЗПЗП, Държавен фонд "Земеделие" е акредитиран за единствена за
държавата ни РА за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския
съюз. Съгласно разпоредбата на чл.
20а, ал. 1 и ал.
2, т. 2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на
Разплащателната агенция, който я представлява. На този орган според чл. 10, ал.
1, т. 7 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" е предоставено
да взема решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките
на Общата селскостопанска политика, прилагани от РА, включително за
националните доплащания.
В този смисъл, оспореното в настоящото
производство решение е постановено от компетентен орган в кръга на
предоставените му правомощия. От страна на жалбоподателя не се сочат конкретни
процесуални нарушения, ограничили правото му на участие в процедурата.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, оценяването
и класирането на проектните предложения се извършва от комисия, назначена от
ръководителя на управляващия орган в двуседмичен срок от крайния срок за
подаването им. С оглед правомощията, задачите и целите на тази комисия следва,
че тя се явява помощен орган на ръководителя на управляващия орган и не е
оправомощена да издава юридически актове, подлежащи на оспорване. Структурния
състав на този помощен орган, както и правилата за работа му се определят с
акта по чл.
28, ал. 1, т. 1 ЗУСЕСИФ, в настоящия случай ПМС №162/05.07.2016г.
за определяне на детайлно правила за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по програмите, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни
фондове за периода 2014 – 2020г. В разпоредбата на чл. 35
от ЗУСЕСИФ е указано, че комисията изготвя оценителен доклад, в който
включва проектните предложения за финансиране, резервните проектни предложения
и тези, които са отхвърлени. На основание чл.
36, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕСИФ, този доклад подлежи на одобряване, връщане за
провеждане на оценяването и класирането от етапа, където са допуснати
нарушения, когато те са отстраними или не одобряване на доклада, когато в
процедурата са допуснати съществени нарушения.
В тази връзка, на съдебен контрол подлежи
спазването на правилата за формиране на оценителната комисия, регламентирани в
чл. 33, ал. 1 и ал.
3, във вр. с чл.
28, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕСИФ, във вр. с чл. 12,
13,
15
и 16
от ПМС № 162/2016 г. На съдебен контрол подлежи и спазването на правилата
за извършване на оценъчната дейност, регламентирани в чл. 17,
18
и 19
на ПМС № 162/2016 г., както и правилата за документиране и отчет на
дейността на комисията по чл. 20
от ПМС № 162/2016 г.
Описаната фактическа обстановка обосновава
извод, че в случая не са налице данни за нарушаване на нормите регламентиращи структурирането
и дейността на оценителната комисия. Видно от Заповед №03-РД-3728/18.09.2018г. на изп. директор на
ДФ „Земеделие“/стр. 39 от делото/, в съответствие с
изискването на чл.
12, ал. 2, т. 1, 2,
3
и 4
от ПМС №162/2016г., комисията е съставена от председател и секретари/двама/
без право на глас, както и членове с право на глас – тридесет и шест и резервен
член/впоследствие съставът е коригиран с отпадане на 6 члена с право на глас,
вж. Заповед №03-РД-3728#5/18.09.2018г., стр. 47 от делото/, като всички са щатни служители на Управляващия орган. От
приложените по делото доказателства липсват такива, въз основа на които да се
обоснове извод, че в своята дейност, оценителната комисия е нарушила
изискванията, регламентирани в чл., чл.
17-19 от
ПМС №162/2016г. за осъществяване на оценъчната дейност. По отношение на
конкретното лице, член на комисията с право на глас, което е оценило процесното
предложение съгласно чл. 19, ал. 3 от ПМС №162/2016г., налице са изискванията
по чл. 12, ал. 9 от ПМС №162/2016г., като няма изрично разписани критерии за
образователна и квалификационна степен на тези лица. В тази връзка, в хода на
съдебното дирене не се установяват обстоятелства, въз основа на които да се
приеме допуснато нарушение на оценъчната дейност. След приключване на дейността
си, оценителната комисия е изготвила оценителен протокол, който отговаря по
форма и съдържание на изискванията, въведени с нормата на чл. 20
от ПМС № 162/2016 г.
Предвид горното, настоящия съдебен състав
приема, че по делото липсват доказателства за допуснати нарушения в процеса на
структуриране и осъществяване на оценъчната дейност от страна на конкретната
оценителна комисия. По отношение законосъобразността на определената от
оценителната комисия конкретна оценка на проектното предложение в размер от 78
точки, то уведомителното писмо не се оспорва в тази част.
Предмет са спора пред настоящата инстанция
е законосъобразността на акта на органа по чл. 37, ал. 1 от ЗУСЕСИФ в частта
относно определения размер на одобрените за подпомагане разходи и по точно
относно приетите за недопусими за финансиране разходи с предмет „Строително-монтажни дейности по
израждане на Подобект 1 „Цех за преработка на месо – разширение на съществуващ
цех – комбинирана производствена и административна сграда“ в размер на
939 895,78 лв.
В подаденото проектно предложение дружеството
жалбоподател е заявило за този обект разходи в общ размер на
2 075 536,09 лв. При разглеждане на проектното предложение членовете
на помощния орган по чл. 33 от ЗУСЕСИФ са приели, че описаният актив, към който
се отнасят разходите, съдържа в себе си както елементи, отнасящи се до актив с
референтен номер 1Д, така и елементи по референтен номер 2Д от Приложение №9
към условията за кандидатстване по подмярка 4.2, озаглавено „Списък с наименованията
на активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи“.
В списъка с референтен №1Д са посочени „Административно-битова
сграда/самостоятелна сграда/“, а в референтен №2Д „Производствена сграда без
система за климатизация/самостоятелна сграда/“. Тъй като проектното предложение
предвижда изграждане на комбинирана сграда – за производствени цели и за
административни нужди, оценяващите са приели, че част от общата сграда следва
да се квалифицира като актив по референтен №1Д, а другата част – по референтен
№2Д, а разходите за изграждане на актива съответно да попаднат в референтните
стойности, посочени в тази номерация, тъй като в списъка приложение №9 липсва номенклатура за
комбинирани строежи/СМР, както и указания как да се третират смесени
активи/разходи. Съответно на площта на сградата е била определена лимитирана
стойност на допустимите за подпомагане разходи, съобразно квалифицирането на
разходите по референтен №1Д и референтен №2Д, тъй като за различните видове
разходи са определени различни лимити на допустимост за подпомагане. Общата
стойност на допустимите за подпомагане разходи, съобразно лимитите по
референтни номера, посочени в Заповед №РД-03/135 от 24.01.2018г. на изп.
директор на ДФ „Земеделие“, е определена на 1 135 640,31 лв. и
съответно останалата част от посочените разходи до размера от
2 075 536,09 лв. а именно разходи в размер на 939 895,78 лв.,
като надвишаващи посочените лимити, са определени като недопустими за
подпомагане/вж. работен лист за оценка, стр. 149 от делото/.
По делото е изслушано и прието заключение
на съдебно-техническа експертиза, което като кореспондиращо с писмените
доказателства и неоспорено от страните се кредитира от съда. В заключението на
СТЕ се посочва, че процесния обект „Цех за преработка на месо – разширение на съществуващ
цех – комбинирана производствена и административна сграда“ представлява една
цяла сграда, която се състои от производствена част и офисна част. Фундирането
в офисната и останалата част на сградата е общо, електрозахранването и
захранването със студена вода се осъществява от общи инсталации, за погряването
на водата за нуждите на подовото отопление в административната част се монтира
топлообменник, който се подгрява от агрегатите на производствената част. Разгърнатата
застроен площ/РЗП/ на сградата е общо 2 180 кв. м., като РЗП на
производствените помещения е 1 606,59 кв.м., а на административната част е
573,41 кв.м. В производствените помещения е предвидено за де поддържа постоянна
температура от 12 градуса по Целзий, за което по част „ОВК“ на проекта се
предвижда хладилна инсталация за минусова камера, хладилна инсталация за камера
от 0 градуса по Целзий, климатична инсталация за работно помещение и климатична
инсталация за административната част. Вещото лице изрично посочва, че
изградената от различни компоненти климатична инсталация обхваща цялата РЗП на
сградата. Според заключението на експертизата при така описаните технически
характеристики на обекта, сградата не попада в дадената квалификация на актив
по референтен №1Д и референтен №2Д, тъй като не е налице отделна
административна сграда, съгласно референтен №1Д, а производствената част от
сградата е климатизирана, което не се отнася до актив по референтен №2Д.
При така очертаното от фактическа страна съдът намира
за неправилни изводите на помощния орган и на ответника за вида на разходите в
проектното предложение, съобразно класификацията, дадена в списъка, приложение
№9. На първо място не са налице две отделни сгради, видно от заключението на
експертизата, които могат да бъдат съгласно проекта отделно изпълнени и
разходите за които следва да се разделят. Вярно е, че посоченото приложение не
предвижда отделна номенклатура на разходи при изграждане на сгради със смесено
предназначение/напр. по референтен №1Д и референтен №2Д/, но това не означава,
че тези разходи изначално ще са недопустими за подпомагане, както впрочем не е
процедирано и от страна на оценителите на предложението. Избраният комбиниран
подход в този случай би бил правилен, ако отчита предназначението и вида на
помещенията и ако те биха могли да бъдат технически обособени. В конкретния
случай обаче те не могат точно да се определят. На второ място неправилно е
квалифицирана производствената част на сградата като обект, попадащ в
референтен №2Д от приложение №9, без да се отчете наличието на климатичната
инсталация, без която предвидения производствен процес не би могъл да се
осъществява. Характеристиките на тази сграда/според избрания подход от органите
на ответника/, респ. на производствените помещения тази част от сградата/според установеното от
експертизата/, би попаднало в референтен №3Д „производствена сграда със система
за климатизация“, която класификация води и до различен размер на разходите,
допустими за подпомагане.
За основателно съдът намира и направеното в жалбата
оплакване за допускане на съществени процесуални нарушения поради определяне на
размера на референтните разходи при
съобразяване на нормите, посочени в
Заповед №РД-03/135 от 24.01.2018г. на изп. директор на ДФ „Земеделие“.
Разпоредбата на чл.
48, § 2, б. "д" от Регламент №809/2014 предвижда задължение за
Разплащателната агенция да извърши преценка на основателността на заявените за
финансиране разходи чрез подходяща система за оценка, с примерно изброени три
варианта, включително определени референтни разходи. Съгласно чл. 41, ал. 2 от
Постановление №189 на МС от 28.07.2016г. за определяне на национални правила за
допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от ЕСИФ, за програмен
период 2014 – 2020г. конкретните условия, свързани с детайлните правила на допустимост и/или
недопустимост на конкретни категории разходи, финансирани от ЕЗФРСР, се
определят съгласно чл.
9а от Закона за подпомагане на земеделските производители. Въз основа на
законовата делегация по чл. 9а от ЗПЗП министъра на земеделието и храните е
издал Наредба №20/2015г. за прилагане на
подмярка 4.2. "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански
продукти" от мярка 4. "Инвестиции в материални активи" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г. Разпоредбата
на чл. 30, ал. 8 от Наредба №20/2015г. регламентира,
че Разплащателната агенция извършва оценка на основателността на предложените
за финансиране разходи по ал. 1, чрез съпоставянето им с определените от РА
референтни разходи за допустими за финансиране активи и услуги и/или сравняване
на представени оферти. По силата на чл.
37, т. 4 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие", Дирекция
"Договориране по прилагане на мерки за развитие на селските райони"
определя и одобрява размера на допустимите разходи, за които се кандидатства в
заявленията за подпомагане, чрез прилагане на предвидени в наредбите за
условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мерките от
ПРСР, механизми за определяне основателността на предложените разходи. В тази
връзка и Разплащателната агенция, респективно ДФЗ, поддържа списък с активите,
дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи, съдържащ
информация за активите, за които тя разполага с база данни с актуални цени от
производители, вносители, дистрибутори, дилъри и други търговци по отношение на
земеделската техника, както и за дейностите и услугите за строително-монтажни
работи, създаване на трайни насаждения и насаждения от бързорастящи дървесни
видове, за които има издадена заповед от изпълнителния директор за прилагане на
референтните им стойности. Поради това и чл. 30, ал. 9 от Наредба №20/2015г.
налага списъкът с активите, дейностите и услугите, за които са определени
референтни разходи, да се съгласува от министъра на земеделието и храните и да
се публикува на електронната страница на РА, не по-късно от датата на
публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на
заявления за подпомагане.
В случая не е спорно, че процедурата за подбор №BG06RDNP001-4.001 по подмярка 4.2 е обявена със
Заповед №РД-09-79/09.02.2018г. на зам. министъра на земеделието и храните,
изменена посредством Заповед №РД-09-186/26.02.2018г. Заповедта с №РД-03/135 от
24.01.2018г. на изп. директор на ДФ „Земеделие“, с която са определени
референтните разходи в лева без ДДС като пределни разходи при извършване на
СКМР по списъка, приложение №9 към условията за кандидатстване по подмярка 4.2,
е издадена преди обявяването на процедурата по подбор, но няма данни по делото
тази заповед да е била обявена на ИНТЕРНЕТ страницата на Разплащателната
агенция и публикувана в Информационната
система за управление и наблюдение на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове/“ИСУН“/ преди или най-късно от датата на публикуване на
обява за откриване на процедура чрез подбор, както изисква чл. 30, ал. 9 от
Наредба №20/2015г.
Липсата на надлежно оповестени критерии за
определяне на референтните разходи представлява нарушение на основни принципи в
административния процес и по-конкретно тези на последователност и предвидимост
по чл.
13 АПК. Според последния текст, административните органи своевременно
огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при
упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и
постигане на целите му.
В
този смисъл липсата на обявени към датата на публикуване на заповедта за прием
на заявления референтни разходи, като част от списъка на страницата на фонда,
сочи на допуснато от административния орган нарушение на основните принципи в
административното производство, налагащи правомощията му да бъдат упражнявани
по разумен начин, добросъвестно и справедливо, при своевременно, публично
огласяване на критериите, вътрешните правила и установената практика при
упражняване на оперативната му самостоятелност по прилагане на закона и постигане
на целите му.
По изложените съображения уведомителното
писмо, в обжалвана му част, е незаконосъобразен акт, постановен при допуснато
съществено нарушение на административнопроизводственита правила по чл. 146, т.
3 от АПК, което е основание за неговата отмяна. Тъй като в случая произнасянето
на съда е в хипотезата на чл. 173, ал. 2, пр. второ от АПК когато естеството на
акта не позволява решаването на въпроса по същество, преписката следва да се
върне на Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне по заявените и отказани
за подпомагане разходи по подаденото проектно предложение.
При разглеждане на предложението следва да се
прецени допустимостта на разходите на базата на посочените нормативни критерии,
съобразно установените факти, а преценката за това на управляващия орган следва
да се мотивира изрично. Преценката на допустимостта на разходите следва да се извърши съобразно установените в производството факти
досежно вида и предназначението на актива и класифицирането на разходите по
списъка приложение №9, в рамките на утвърдените референтни разходи, които обаче са оповестени надлежно
към датата на подаване на проектното предложение.
Следва и
да се съблюдава принципа, че не може да се влошава положението на оспорващия,
т.е. да бъдат отказани за подпомагане вече приети като такива разходи. С оглед естеството на сградата и
липсата на основания за диференциране на разходите, следва да се прецени дали
всички разходи за целият актив не следва да се класифицират като такива под
референтен №3Д, или респ. да се мотивира частта от тях, която следва да бъде
подведена под референтен №1Д.
При този изход на делото основателно са явява искането
на жалбоподателя за присъждане на разноски. Съдът следва да му присъди такива,
представляващи внесена държавна такса по
делото в размер на 1 700 лв., депозит за СТЕ в общ размер на 450 лв. и
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 7 500 лв., или
общо разноски в размер на 9 650 лв.
По отношение на възражението та ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на оспорващия, съдът намира същото
за неоснователно предвид на материални интерес по делото/отказаните за
подпомагане разходи/ и разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 5, вр. с чл. 8 от
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното
и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 27, ал. 1 от
ЗУСЕСИФ, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Уведомително писмо №118/подмярка 4.2
с изх. №01-2600/5829/02.10.2019г. на изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ в
обжалваната му част по Раздел II, в която са приети като недопустими
за подпомагане разходи в размер на 939 895,78 лв., като част от общите
разходи по проектното предложение на жалбоподателя, представляващи „Разходи за
строително-монтажни дейности по израждане на Подобект 1. Цех за преработка на
месо – разширение на съществуващ цех – комбинирана производствена и
административна сграда“.
ВРЪЩА делото
като преписка на Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне по проектното
предложение на „Мултимес груп“ ООД и издаване на нов акт в тази му част в
двуседмичен срок от получаване на съобщението за влизане в сила на решението, при
съобразяване с указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Държавен
фонд „Земеделие“ да заплати
на „Мултимес груп“ ООД от гр. Лясковец разноски по делото в размер на 9 650/девет
хиляди шестстотин и петдесет/лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: