РЕШЕНИЕ
№ 2103
гр. Пловдив, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330109169 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422 , вр. чл. 415 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и член 86 ЗЗД.
И щецът "ЕВН България Топлофикация" ЕАД, гр. *********, вписано
в ТР с ЕИК ******, чрез юрисконсулт С. П. е предявил против Ш. М. АЛ.,
ЕГН ********** от гр. ******** искове за сумите: главница в размер на
346,89 лв., представляваща стойността на доставената топлинна енергия за
периода 01.11.2019 г. - 30.04.2020 г.; обезщетение за забавено плащане на
главницата, в размер на законната лихва, за периода 03.01.2020 г. - 08.03.2021
г., в размер на 32,43 лв, ведно със законната лихва, считано от постъпване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК – 9.03.2021г. до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс по ч. гр.д. № 4330/2021 г. по описа на ПРС,
V гр.с.
Претендират се разноски от 25.00 лева - държавна такса, 50.00 лева -
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, както и
разноските за настоящото съдебно производство - 50.00 лева - държавна такса
и 100.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се, че ищецът „ЕВН България Топлофикация" ЕАД, в
качеството си на енергийно предприятие, по смисъла на чл. 126, ал.1 и чл. 129
от Закона за енергетиката (ЗЕ), е единственото търговско дружество,
притежаващо лицензия по чл. 43, ал. 2 от ЗЕ, за производство и пренос на
топлинна енергия за обособената територия на гр. Пловдив.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
1
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени ог Комисията за енергийно и водно регулиране
(КЕВР). Общите условия (публикувани и на сайта на дружеството:
www.evn.bo ) влизат в сила, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителите.
По силата на Раздел II от Общите условия на „ЕВИ България
Топлофикация" ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди (ОУ),
одобрени от КЕВР, дружеството е длъжно да доставя в абонатните станции на
сградите топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ответникът Ш. М. АЛ., като собственик
нd топлоснабден имот, находящ се в гр. Пловдив, бул. „6-ти септември" №
236, ет. 4, ап. 11, има качеството на клиент на топлинна енергия и съгласно
чл. 34, ал. 1 от ОУ, е длъжен да заплаща месечните дължими суми за
доставената топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичането на периода,
за който се отнасят. Според клаузата на чл. 35, ал. 1 от ОУ, при неизпълнение
в срок на задълженията по чл. 34, ал. 1, клиентите на топлинна енергия
дължат на „ЕВИ България Топлофикация" ЕАД обезщетение, в размер нз
законната лихва от деня на забавата.
Начислената на ответника топлинна енергия, е доставена и
разпределена в пълно съответствие с изискванията на ЗЕ и действащите за
процесния период Наредба № 16-3.34 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяваието и
Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, съгласно
Справка за компонентите, количеството, единичната цена и стойността на
топлинната енергия, доставена за процесния период - приложение към
исковата молба.
За събиране на посочените по-горе суми, на 09.03.2021 г.,
депозирахме пред Районен съд гр. Пловдив, заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, по което бе образувано ч. гр. дело
№ 4330/2021 г., по описа на V гр. състав.
Със заявлението, освен цитираните по- горе суми, били
претендирани и законната лихва върху главницата, считано от 01.02.2021 г.,
както и сумата от 75 лв., представляваща деловодни разноски, а именно
платената държавна такса в размер на 25 лв., по чл. 12 от ТДТКССПГПК,
както и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, като от
същия писмен отговор в срок не е постъпил. Ответникът е бил редовно
призован за първото заседание, като в изпратеното до същия съобщение,
изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в
съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в
негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските.
В първото съдебно заседание ответникът не е изпратил представител,
2
като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Препис от
определението, с което е насрочено делото, е редовно връчен на страните,
като със същото на всяка от тях отново са разяснени последиците по чл. 238,
ал. 1 и сл. от ГПК.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си е поискал на
основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение
срещу ответника.
Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице.
Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание и
не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Искането на
ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно
направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства,
може да се направи извода за вероятната основателност на исковете.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице
предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл.
239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което
предявените искове да се уважат изцяло, като се осъди ответника да заплати
на ищеца претендираните суми изцяло.
Ищецът претендира направените по делото разноски за заповедното
и исковото производство, за които представя списък.
Същите възлизат на сумата от 300 лева и с оглед изхода на спора
същите следва да се възложат в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. член 422 ГПК, вр. с член 415
ГПК, вр. с член 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че Ш. М. АЛ., ЕГН
********** от гр. ******** дължи на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД,
гр. *******вписано в ТР с ЕИК *******следните суми: главница в размер на
346,89 лв., представляваща стойността на доставената топлинна енергия за
периода 01.11.2019 г. - 30.04.2020 г.; обезщетение за забавено плащане на
главницата, в размер на законната лихва, за периода 03.01.2020 г. - 08.03.2021
г. в размер на 32,43 лв, ведно със законната лихва, считано от постъпване на
3
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК – 9.03.2021г. до окончателното изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс по ч. гр.д. № 4330/2021 г. по описа на ПРС, V гр.с.
ОСЪЖДА Ш. М. АЛ., ЕГН ********** от гр. ****** да заплати на
"ЕВН България Топлофикация" ЕАД, гр. ******* вписано в ТР с ЕИК
********* разноски в размер на 300 лева за заповедното и исковото
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът може да търси защита срещу решението по реда на чл.
240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
4