РЕШЕНИЕ
№ 1464
гр. Пловдив, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20235300502727 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Х. Н. Д. против Решение № 1676/14.04.2023г., пост.
по гр.д.№ 9770/2022, ПдРС, в частта, в която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя
против „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД иск за признаване за установено в
отношенията помежду им, че дружеството дължи на жалбоподателя сумата над
присъдените 144,06 лв. до пълния предявен размер на главницата от 360 лв., на осн. чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение в производството по изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ Д.М.,
рег. № ***, за която сума е издадена Заповед № 4079/03.06.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 804/2022 г.,ПРС.
Жалбоподателят Х. Д. поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно и
противоречи на закона, както и е необосновано. Счита за неправилен извода на съда за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Поддържа приложение на Н1/2004МРАВ
към момента на изменението с ДВ бр.68/31.07.2020г. – чл.10, ал.2. поддържа и че
материалният интерес е поне 7253,51лв. към 02.06.2021г. . При това минималният размер на
дължимото възнаграждение се явява 346,33лв. Доколкото претендираното такова е 360лв.,
1
то не може да се говори за прекомерност на заплатеното възнаграждение. Моли съда да
отмени решението в обжалваната му част и да постанови ново , с което да уважи изцяло
иска. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД оспорва въззивната
жалба. Поддържа, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно, като се
поддържа становището в отговора на исковата молба. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхождат от легитимирано лице –
ищец, останал недоволен постановеното съдебно решение, откъм съдържание е редовна,
поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
Предявен е иск от Х. Д. против „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД за признаване
за установено, че ответникът дължи заплащане на обезщетение за имуществени вреди,
съставляващи извършени разноски по изпълнително дело, по което ищецът е бил длъжник и
което е прекратено поради погасяване на вземането по давност, като за същата сума има
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК.
За да отхвърли частично иска, първоинстанционният съд правилно го е квалифицирал
като такъв по чл.45 от ЗЗД, но е приел за основателно направеното възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение и е присъдил по нисък размер на
разноските
Така очертаният правен спор пред въззивната инстанция се концентрира върху
въпросите какъв е бил материалния интерес по изпълнителното дело, съществуват ли
предпоставките за намаляване на претендирани разноски и каква сума следва да бъде
присъдена като такива, извършени в изпълнителния процес.
В първоинстанционното дело е поискано и приложено копие на изп.д.№***, по описа
на ЧСИ Д.М.. От същото се установява, че е образувано по молба на Водоснабдяване и
канализация ЕООД за събиране на вземането му от Х. Д. по изп. липст, изд. по ч.гр.д.
№6027/2012, ПРС и изп. лист издаден по ч.гр.д.№3483/2005, ПРС. Видно от изпратеното
съобщение за насрочване на опис д дома на длъжника Х.Д. от него се претендират следните
суми : 237,58лв.- неолихваема сума, 2266,56лв. главница, 3417,16лв.лихви, 66,90лв.
разноски, 597,24лв. такси към ЧСИ, 50лв. юрисконсултско възнаграждение или общо
6635,44лв. По делото са налагани запори на банкови сметки. През 2021г. при налагане на
пореден запор на банкови сметки е посочен нов размер на дълга / с оглед изтеклите лихви/ -
7253,51лв. След това действие по принудителни изпълнение длъжникът е упълномощи адв.
К. да го представлява в производството. Приложен е и договор за правна защита и
2
съдействие, в който е уговорено и изплатено възнаграждение в размер на 360лв. През 2022г.
длъжникът Д., чрез пълномощника си адв. К. е поискал прекратяване на производството
като е представил съдебно решение, с което е призната недължимост на претендираните
вземания и с разпореждане от 18.04.2022г. изпълнителното производство е прекратено.
При тази фактическа обстановка се правят следните правни изводи: Съгл. чл.78 от
ГПК страната загубила делото понася разноските , направени от другата страна, като това е
израз на принципа да не се вреди другиму. Законодателят, обаче, е предвидил и възможност
за съдебен контрол над тези вреди, целейки да предотврати злоупотреба с права. Така в
чл.78, ал.5 от ГПК е предвидено, че заплатеното възнаграждение за един адвокат може да
бъде намалено до законоустановения минимум ако делото не представлява фактическа и
правна сложност. Минимумите пък са нормативно определени в Наредба №1/2004МРАВ.
Съгл. чл.10, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от наредбата за процесуално представителство,
защита и съдействие на страна по изпълнително дело, минималният размер на дължимото
възнаграждение с оглед материалния интерес е ½ от дължимото възнаграждение в исковия
процес, определено отново въз основа на материалния интерес. В случая материалния
интерес е 7253,51лв., определен от самия съдебен изпълнител в последното съобщение за
предприети действия по принудително изпълнение. Именно във връзка с това съобщение и
след този момент е потърсена и получена правна защита от страна на длъжника. Така
минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение е ½ от 737,75лв.
(300+437,75, изчислени на осн. чл.7, ал.2, т.2 от НР/2004МРАВ, в ред. ДВ бр.68/2020) или
368,87лв. В случая са договорени и заплатени 360лв. Ето защо липсват основания за
определяне на по-нисък размер на претендирани разноски, т.к. претендираното е дори под
нормативния минимум.
Този размер следва да бъде присъден в производството по чл.45 от ЗЗД, т.е. искът
следва да бъде уважен в пълен размер. Първоинстанционното решение се явява неправилно,
доколкото съдът не е съобразил действителния интерес в исковия процес, поради което и
следва да бъде отменено в обжалваната част.
На осн. чл.78 от ГПК въззиваемата страна следва да заплати на жалбоподателя сумата
от 225лв. разноски за въззивното производство, както и сумата от 205,14лв. разноски за
първоинстанционното производство, съставляващи разликата над присъдените 144,86лв. до
пълния размер на направените такива от 350лв.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1676/14.04.2023г., пост. по гр.д.№ 9770/2022, ПдРС, в частта, в
която е отхвърлен предявеният от Х. Н. Д., ЕГН **********, против „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, ЕИК *********, иск за признаване за установено в отношенията
помежду им, че дружеството дължи на жалбоподателя сумата над присъдените 144,06 лв. до
пълния предявен размер на главницата от 360 лв., на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 415,
3
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в
производството по изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ Д.М., рег. № ***, за която
сума е издадена Заповед № 4079/03.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 804/2022 г.,ПРС, както и в частта, в която Х. Н. Д., ЕГН **********, е
осъден да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от
64,86лв. разноски в производството, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, дължи на Х. Н. Д., ЕГН **********, сумата над
присъдените 144,06 лв. до пълния предявен размер на главницата от 360 лв., на осн. чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение в производството по изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ Д.М.,
рег. № ***, за която сума е издадена Заповед № 4079/03.06.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 804/2022 г.,ПРС.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Х.
Н. Д., ЕГН **********, сумата от 225лв. разноски за въззивното производство, както и
сумата от 205,14лв. разноски за първоинстанционното производство, съставляващи
разликата над присъдените 144,86лв. до пълния размер на направените такива от 350лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4