№ 110
гр. Перник, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело №
20241720106325 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.
439 от ГПК, във вр. с чл. 110 и сл. от ЗЗД.
Образувано е по искова молба от П. И. П., ЕГН ********** от гр. Перник, кв. ****
№**/* против „Топлофикация - Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, представлявано от изпълнителния
директор Борислав Митков Борисов.
Ищецът твърди, че с изпълнителен лист, издаден на 31.10.2012 г. въз основа на
заповед за изпълнение на парично задължение № 4430/28.09.2012 г. по ЧГД № 6431/2012 г.
по описа на ПРС е осъден да заплати на ответника сумата от 2503.27 лв. - главница за
неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., сумата от 549.18 лв.,
представляваща лихва за забава на месечни плащания за периода от 30.06.2009 г. до
18.09.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 27.09.2012 г. до окончателното плащане, както и направените по делото
разноски в размер на 61.05 лв. – държавна такса и 200 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Твърди, че въз основа на така издадения изпълнителен лист през 2012 г. е
образувано изпълнително дело № 380/2012 г. по описа на ЧСИ Е. Д., с район на действие
ПОС, като последното извършено по него изпълнително действие е от 12.04.2014 г., като на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК производството е прекратено на 12.04.2016 г. Сочи, че
по молба на ответника от 15.02.2021 г. на същата дата е образувано изпълнително дело №
654/2021 г. по описа на ЧСИ С. Б., с район на действие ПОС за принудително събиране на
същото вземане. Поддържа, че от последното изпълнително действие по ИД № 380/2012 г. до
15.02.2021 г. не са извършвани действия, които да спират и да прекъсват давността за
погасяване на вземането по изпълнителния лист. Счита, че правото за принудително
изпълнение на същото е погасено по давност.
Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че
ищецът не му дължи сумата от 2503.27 лв., представляваща главница за неплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., сумата от 549.18 лв., представляваща
законна лихва за забава за периода от 01.05.2009 г. до 18.09.2012 г., както и 61.05 лв. –
разноски за държавна такса и 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение, за които вземания
1
на 31.10.2012 г. е издаден изпълнителен лист по ЧГД № 6431/2012 г. по описа на Районен
съд - Перник и е образувано изпълнително дело № 654/2021 г. по описа на ЧСИ С. Б., с
район на действие ПОС.
Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски. Оспорено
е евентуално искане на ответника по чл. 78, ал. 2 от ГПК за възлагане на разноските в тежест
на ищеца.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника. В срока по чл. 131 от ГПК
е постъпил писмен отговор.
Ответникът счита иска за допустим, но неоснователен. Счита, че погасителната
давност за спорното вземане не е изтекла тъй като е прекъсвана многократно с действията,
извършени по изпълнително дело № 380/2012 г. по описа на ЧСИ Е. Д. и по изпълнително
дело № 654/2021 г. по описа на ЧСИ С. Б..
Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Заявена е претенция за
присъждане на направените разноски. Направено е възражение срещу размера на
заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, като е посочено, че при
уважаване на иска такова следва да се присъди в минимално предвидения размер.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адв. Н. Ц., поддържа иска.
Моли съда да го уважи и да присъди направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния му представител юрисконсулт
Софрониева, оспорва иска и поддържа представения отговор. Моли съда да отхвърли
исковата претенция, като неоснователна. Претендира разноски.
Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид
наведените от страните доводи и обсъди събраните по делото доказателства в съответствие
с чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери следното:
Искът е процесуално допустим.
Правният интерес на ищеца от воденето му се установява от представения
изпълнителен лист, издаден на 31.10.2012 г. по ЧГД № 6431/2012 г. по описа на Районен съд
– Перник, с който ищецът е осъден да заплати на ответника спорното вземане.
Разгледан по същество искът е основателен. Съображенията за това са следните:
От приложеното изпълнително дело № 380/2012 г. по описа на ЧСИ Е. Д., с район
на действие ПОС, се установява, че със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 4430/28.09.2012 г., издадена по ЧГД № 6431/2012 г. по описа на ПРС ищецът е
осъден да заплати на ответника сумата от 2503.27 лв., представляваща главница за неплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., сумата от 549.18 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.06.2009 г.
до 18.09.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението – 27.09.2012 г. до окончателното плащане, както и направените разноски в
размер на 61.05 лв. и 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
На 31.10.2012 г. въз основа на така издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, е издаден изпълнителен лист в полза на ответника срещу
ищеца.
Въз основа на последния, по молба на ответника от 30.11.2012 г., е образувано
изпълнително дело № 380/2012 г. по описа на ЧСИ Е. Д., с рег. № 571 на КЧСИ, с район на
действие ПОС.
С молбата взискателят е поискал да бъде връчена покана за доброволно
изпълнение на длъжника, като в случай, че не плати доброволно в срок, да бъдат извършени
справки за установяване на имущественото му състояние и да се пристъпи към
принудително изпълнение с налагане на запори върху личната пенсия и трудовото
възнаграждение, получавани от длъжника, както и върху притежаваното от него МПС или с
налагане на възбрана върху собствените му недвижими имоти.
ЧСИ е извършил необходимите справки за имущественото състояние на длъжника
и за наличие на публични държавни вземания срещу него.
На 04.12.2012 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение, която е връчена
лично на длъжника на 29.01.2013 г.
На 30.01.2014 г. е изготвена сметка по чл. 79 от ЗЧСИ.
2
С молба от 29.01.2014 г. длъжникът е представил доказателства за внасяне по
сметка на ЧСИ всички дължими такси за продължаване на изпълнителното производство.
С писмо постъпило по изпълнителното дело на 13.02.2014 г. НОИ, ТП – Перник е
уведомил ЧСИ за получаваната от длъжника пенсия за инвалидност поради общо заболяване
и социална пенсия за инвалидност.
С разпореждане от 06.03.2014 г. ЧСИ е разпоредил писмото да се докладва през
месец юли за запор.
На 06.03.2014 г. ЧСИ е изискал информация от НОИ, ТП – Перник за сключени от
длъжника трудови договори. Отговор е постъпил на 20.02.2015 г.
На 12.04.2016 г. е изпратено напомнително съобщение до длъжника, с разяснения,
че следва да погасява сумите, за които е образувано изпълнително производство.
Други действия по изпълнителното дело не са извършвани.
От представеното копие от изпълнително дело № 654/2021 г. по описа на ЧСИ
Стлилиян Б., с рег. № 753 на КЧСИ, с район на действие ПОС, се установява, че то е
образувано по молба от 15.02.2021 г., подадена от ответника въз основа на същия
изпълнителен лист. С молбата, взискателят на основание чл. 18 от ЗЧСИ е възложил на ЧСИ
всички правомощия за провеждане на принудителното изпълнение. Поскал е пълно
проучване на имущественото състояние на длъжника и налагане на запори върху
получаваните от него пенсия или трудово възнаграждение.
Извършено е проучване на имущественото състояние на длъжника. На 18.02.2021
г. ЧСИ е разпоредил да се наложи запор върху трудовото му възнаграждение и върху
притежаваните от него банкови сметки. Запорните съобщения са изпратено до работодателя
на длъжника и до банките, в които има разкрити банкови сметки на 26.02.2021 г.
На 27.03.2021 г. е постъпил отговор от Банка ДСК АД за налична на името на
длъжника банкова сметка, върху която са наложени запори от други лица.
С молба от 12.12.2022 г. взискателят отново е поискал извършване на справка за
налични на името на длъжника банкови сметки и налагане на запор върху тях. Поисканите
справки са направени. Други действия по изпълнителното дело не са извършвани.
При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК предвижда възможност за длъжника по
изпълнително дело в исков процес срещу взискателя да установи, че поради факти,
осъществени след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, вземането му е престанало да съществува.
Ищецът твърди, че вземането на ответника се е погасило, поради изтичане на
давностен срок съгласно чл. 110 и следващите от ЗЗД.
За уважаване на предявения иск, в тежест на ищеца е да установи, че след влизане
в сила на изпълнителното основание, в което е обективирано спорното вземане, е изтекъл
срокът, предвиден в ЗЗД за погасяване на последното.
В случая изпълнителното основание е такова по чл. 404, т. 1 от ГПК – заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Съдебното производство по чл. 410 и
следващите от ГПК до издаването на заповедта за изпълнение протича, като едностранно и
безспорно. След издаването на заповедта и връчването и на длъжника, последният има
възможност в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК да оспори вземането, обективирано в нея, без да
излага съображенията си за това. В тази си част производството е двустранно и спорно.
Затова след изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК възраженията на длъжника срещу
вземането се преклудират. Издадената заповед за изпълнение влиза в сила и с обвързваща
страните сила установява, че обективираното в нея вземане, индивидуализирано по
основание и размер, съществува към момента на изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.
Така установеното вземане може да се оспорва само по реда на чл. 424 от ГПК при наличие
на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за
делото, които не са могли бъдат известни до изтичане на срока за възражение и по реда
на чл. 439 ГПК - въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството по което е издадено изпълнителното основание. Затова издадената и влязла
в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по своите
последици се приравнява на съдебно решение, с което е установено вземането, по смисъла
на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД и срокът, с изтичането, на който признатото с нея вземане се погасява
3
е пет години. /в този смисъл решени по гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС, решение по т. д. №
1562/2015 г. на ВКС, решение по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС и други /.
Началният момент на срока по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД е влизането в сила на
изпълнителното основание, в което е обективирано вземането. С оглед доказателствата по
делото, за такъв следва да се приеме, моментът на издаване на изпълнителния лист –
31.10.2012 г.
Съгласно чл. 116 от ЗЗД давностният срок прекъсва: с признаване на вземането от
длъжника; с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително
производство; с предприемане на действия за принудително изпълнение.
Основанията за прекъсване на погасителната давност са изчерпателно изброени и
съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от настъпването им започва да тече нова давност.
В т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело
№ 2/2013 г., ОСГТК на ВКС са дадени разяснения относно нормата на чл. 116, б. "в" от ЗЗД,
а именно кои действия, извършени в хода на изпълнителното производство прекъсват
давността. Това са всички изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен
способ независимо дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ, като например: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Изрично е посочено, че не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
В настоящия случай по изпълнително дело № 380/2012 г. по описа на ЧСИ С. Б. не
са извършвани изпълнителни действия. Давността е прекъснала с подаването на редовна
молба за образуването му на 30.11.2012 г.
Към този момент е действало Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г.
на Пленума на Върховния съд. Съгласно дадените с него разясненията погасителната
давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване
на вземането. Цитираното постановление е обявено за загубило силата си с т. 10
от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. ВКС.
Следователно то е действало в периода 18.11.1980 г. – 26.06.2015 г.
Затова и доколкото по изпълнителното дело не са извършвани други действия,
които да прекъсват давността, то за времето от 30.11.2012 г. до 26.06.2015 г. давност не е
текла. Нова давност за спорното вземане е започнала да тече от 26.06.2015 и е изтекла на
26.06.2020 г.
Изпълнително дело № 654/2021 г. по описа на ЧСИ С. Баден е образувано на
29.01.2021 г., т. е. след изтичане на петгодишния давностен срок за погасяване на правото на
принудително изпълнение за спорното вземане.
Предвид изложеното предявеният иск е основателен и следва да се уважи изцяло.
Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да се присъдят направените от него разноски – 142.98 лв. – заплатена държавна такса
и 640.00 лв. – заплатено в брой адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 110 от
ЗЗД, че П. И. П., ЕГН ********** от гр. Перник, кв. **** №**/* НЕ ДЪЛЖИ на
„Топлофикация - Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, представлявано от изпълнителния директор
4
Борислав Митков Борисов, поради погасяване по давност на правото на принудително
изпълнене, сумата от 2503.27 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия
за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., сумата от 549.18 лв., представляваща законна
лихва за забава за периода от 01.05.2009 г. до 18.09.2012 г., както и 61.05 лв. – разноски за
държавна такса и 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение, за които вземания на 31.10.2012
г. е издаден изпълнителен лист по ЧГД № 6431/2012 г. по описа на Районен съд - Перник и е
образувано изпълнително дело № 654/2021 г. по описа на ЧСИ С. Б., с район на действие
ПОС.
ОСЪЖДА на основане чл. 78, ал. 1 от ГПК „Топлофикация - Перник“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“,
представлявано от изпълнителния директор Борислав Митков Борисов ДА ЗАПЛАТИ на П.
И. П., ЕГН ********** от гр. Перник, кв. **** №**/* сумата от 142.98 лв. /сто четиридесет
и два лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща заплатена държавна такса и
сумата от 640.00 лв. /шестстотин и четиридесет лева/, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждание.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5