№ 205
гр. Пловдив, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Вера Ив. И.ова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20225001000692 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл.613а ал.1 от ТЗ, във вр. с
чл.258 и сл. ГПК.
С решение №226/14.06.2022г., постановено по търг.дело №354/2021г. по
описа на окръжен съд Пловдив, е отхвърлена молбата по чл.625 от ТЗ на „АД
И.“ ЕООД ЕИК .... против „Т.Г.“ ООД ЕИК ...., с искане за обявяване на
ответното дружество в неплатежоспособност, евентуално в
свръхзадълженост, с начална дата 01.01.2019г., за открИ.е на производство по
несъстоятелност с налагане на общ запор и възбрана върху имуществото му, с
прекратяване на дейността му, с обявяване в несъстоятелност, прекратяване
правомощията на органите му и лишаването му от право на управление и
разпореждане с имуществото от МН, и със започване осребряване на
имуществото от МН.
„АД И.“ ЕООД ЕИК .... е осъдено да заплати на „Т.Г.“ ООД ЕИК ....
направените по делото разноски от 5 800лв.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
молителя в първоинстанционното производство „АД И.“ ЕООД с оплаквания
1
за неговата неправилност. Твърди се, че решението е неправилно, поради
нарушение на материалния закон, съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и е необосновано. Изразено е несъгласие с
изводите на първостепенния съд за липса на задължение, произтичащо от
търговска сделка. В тази насока са изложени подробно съображения – за
наличие на валидно правоотношение между страните, произтичащо от
търговска сделка, точно изпълнение от страна на молителя – в качеството му
на изпълнител по договор за изработка и неизпълнение на ответното
дружество на задължението за заплащане на уговореното възнаграждение.
Наведени са и подробно доводи, свеждащи се до несъгласие с изводите на
окръжния съд за основателност на въведеното от ответника възражение за
некачествено изпълнение. Иска се отмяна на първоинстанционното решение
и постановяване на друго, с което молбата по чл.625 от ТЗ да бъде уважена.
С постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор на въззивната
жалба от насрещната страна - „Т.Г.“ ООД същата се оспорва изцяло.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в
жалбите и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269 и чл.271 от
ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Производството по несъстоятелност е образувано по молба на „АД И.“
ЕООД ЕИК .... гр.П. против „Т.Г.“ ООД ЕИК .... с.В., област П.. Изложени са
фактически твърдения за неизпълнение на изискуеми парични задължения от
страна на ответника „Т.Г.“ ООД. Неизпълнението на паричните задължения
произтича от договор от 19.10.2020г. за изпълнение на СМР, с който „Т.Г.“
ООД е възложило на „АД И.“ ЕООД изпълнение на СМР със собствени
материали на обект „Реконструкция и преустройство на сграда с
идентификатор 40467.1.765.1 за обособяване на административно офисни
помещения“ срещу плащане на възнаграждение по Приложение № 1 към
договора. На периодични етапи страните са преглеждали извършената СМР,
подписвали са приемо - предавателни протоколи. Молителят твърди, че е
изпълнил изцяло договореното в периода от 19.10.2020г. до 06.04.2021г.,
което е прието от ответника като възложител. Стойността на изпълнените
СМР е 235 566.29лв. с ДДС като са изброени изчерпателно приемо-
предавателните протоколи за изпълнените и подлежащи на изплащане СМР,
2
съответно - издадените въз основа на тях фактури. Ответното дружество е
изплатило изпълнени СМР на обща стойност 189 870.52лв. по банков път в
периода от 02.11.2020г. до 14.04.2021г., като не е изплатило дължимия
остатък от 45 695.77лв., което е стойността на последната фактура - проформа
фактура №5/23.04.2021г. за 45 695.77лв. по Протокол от 06.04.2021г.
Позовава се на чл.15 ал.2 от договора, съгласно който за забава на
плащанията възложителят дължи неустойка от 0.5 % за всеки просрочен ден.
Твърди спиране на плащанията на длъжника на изискуеми парични
задължения, невъзможност да се покриват текущи задължения, поради което
е неплатежоспособен от 01.01.2019г., евентуално свръхзадължен, тъй като
имуществото на ответника не е достатъчно да покрие текущите му
задължения. Молителят е сезирал съда с искане да за обявяване на ответното
дружество в неплатежоспособност, евентуално в свръхзадълженост, с начална
дата 01.01.2019г. с произтичащите от това последици.
Дружеството – ответник – „Т.Г.“ ООД, е изразило становище за
неоснователност на молбата по чл.625 от ТЗ. Не се оспорва наличието на
валидно договорно правоотношение между страните, но първото основно
възражение се свежда до липсата на парично задължение от негова страна в
качеството на възложител. Това възражение се аргументира с некачествено
изпълнение от страна на изпълнителя - съгласно договора СМР трябва да се
извършат с материали на изпълнителя, но молителят е използвал
некачествени материали с пъти по - евтини от определената цена в ценовата
листа, неразделна част от договора. Оспорва и наличието на останалите
предпоставки за открИ.е на производство по несъстоятелност, твърдейки, че
има сключени договори, гарантирани постъпления от тези договори
периодично, разполага с недвижими имоти, немалък автопарк от товарни и
леки автомобили, няма задължения към държавата, няма задължения към
работниците си, редовно подава ГФО, няма просрочени плащания, няма
изпълнителни дела, осъществява голям стокооборот и строителство,
разплащанията стават изцяло по банков път, в срок, срещу издадени фактури.
Възразява се и по отношение на посочената от молителя начална дата на
неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост - 01.01.2019г. /В
съдебно заседание уточнява, че молителят е изпълнител и по други договори
като посочената от него начална дата на неплатежоспособност 01.01.2019г. е
с цел отпадане на гаранционната му отговорност за други обекти/.
3
Въззивната инстанция намира следното:
„Т.Г.“ ООД с ЕИК .... е търговско дружество, регистрирано по фирмено
дело №3296/2004г. по описа на ПОС с предмет на дейност: строителна и
монтажна дейност, електромонтажна и електроремонтна дейност и услуги,
производство и търговия с хранителни, промишлени и селскостопански стоки
в страната и чужбина, складова, комисионна, спедиторска и транспортна
дейност; с капитал 59 100лв.
Молителят „АД И.“ ЕООД черпи права на кредитор от договор от
19.10.2020г. за изпълнение на СМР, по който ответното дружество възлага на
молителя да извърши на свой риск срещу възнаграждение СМР на обект
„Реконструкция и преустройство на сграда с идентификатор 40467.1.765.1 за
обособяване на административно офисни помещения“ чрез направа на
преградни стени, обличане на колони с пожароустойчив гипсфазер,
предстенни обшивки, боядисване, настилка, циментови замазки, с материали
на изпълнителя, като, съгласно чл.4 от договора, материалите ще бъдат
осигурени изцяло от и за сметка на изпълнителя, за което той е длъжен да
представи всички сертификати за качество. Не се спори, че в изпълнение на
клаузата на чл.6 от договора, регламентираща изпълнението и заплащането на
работата, страните по договора са подписали приемо-предавателни
протоколи, като са издадени съответните фактури, /за което, на основание
чл.272 от ГПК, въззивната инстанция препраща към подробните мотиви на
първоинстанционното решение/, като фактурите, с изключение на последната
– проформа – фактура №5/23.04.2021г. са изцяло разплатени от възложителя.
Проформа – фактура №5/23.04.2021г. на стойност 45 695.77лв.
/неосчетоводена при изпълнителя, като на 23.04.2021г. при него е
осчетоводено издаване на фактура №679/ 23.04.2021г. на стойност 45
695.77лв. към ответното дружество – съгласно заключението от допуснатата
при първоинстанционното разглеждане на делото СИЕ/, е издадена въз
основа на „Протокол гипсокартон“ от 06.04.2021г. на стойност 45 695.77лв.,
който не е подписан от възложителя. Съгласно заключението от СИЕ на
вещото лице Ирина С. /изготвена при първоинстанционното разглеждане на
делото/, фактура №679/ 23.04.2021г. е анулирана на датата на издаване
23.04.2021г. от изпълнителя /молителя в производството по несъстоятелност/
със записано основание за анулирането „отказ за плащане от страна на
4
клиента“, като за анулирането са взети съответните счетоводни операции. Не
се спори, че стойността по протокола от 06.04.2021г. не е изплатена от
възложителя, като „отказът за плащане“ съвпада с поддържаната от ответника
защитна позиция за недължимост на възнаграждение за изработеното,
обективирано в този протокол, поради пълно некачествено изпълнение.
Решаващите мотиви на окръжния съд за неоснователност на молбата по
чл.625 от ТЗ се свеждат до отричане материалноправната легитимация на
„АД И.“ ЕООД на кредитор на „Т.Г.“ ООД. Подробно анализирайки
писмените и гласни доказателства и приетото заключение от
съдебнотехническа експертиза /към която част от мотивите, на основание
чл.272 от ГПК, въззивният съд препраща/, окръжният съд правилно е приел,
че молителят не е изпълнил договора с уговореното качество на материалите
и системите на фирма К. /съгласно ценова оферта – чл.3, ал.1 от договора и
Приложение №1/, като е вложил при изпълнението материали на други
производители, които са от по - нисък ценови клас. Доколкото се касае за
правоотношения, развили се на плоскостта на договор за изработка, то,
независимо от изготвените между страните приемо-предавателни протоколи,
възможността на възложителя да се брани с възражение за некачествено
изпълнение и да упражни право на отбив в цената /намаление на
възнаграждението/ по смисъла на чл.265 ал.1 от ЗЗД не е преклудирана.
Позовавайки се на процесуалната възможност по чл.162 от ГПК, окръжният
съд /мотивирайки се с това, че заключението от съдебнотехническата
експертиза, изготвена от вещо лице П., не можа да установи размера на
услугата на молителя с вложените от него материали, позовавайки се на
гласните доказателства, писмото - отговор на К.Б. ЕООД, официалните
сайтове на производителите на материали и на техните дистрибутори и др./ по
своя преценка е изчислил, че разликата между вложения от по - нисък ценови
клас и дължимия по договора за влагане от по - висок ценови клас материал е
20%, с която сума стойността на договора следва да се редуцира. При това
положение, при договор на стойност 235 566.29лв. с ДДС, при редуциране на
сумата с 20%, окръжният съд е приел, че се дължи възнаграждение от 188
453.03лв., като платените от ответното дружество суми са 189 870.52лв.,
което е в повече от дължимото. По този начин е отречено наличието на
вземане на молителя от ответното дружество по търговска сделка, което да е
изискуемо и окръжният съд е извел извод, че „АД И.“ ЕООД не се
5
легитимира като кредитор на „Т.Г.“ ООД по смисъла на чл.608 ал.1 т.1 от ТЗ.
Тъй като във въззивната жалба се съдържа конкретно оплакване за
допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, а именно, че
същият не е назначил служебно експертиза с нарочна задача да остойности
твърдените некачествени СМР, респективно – да намали размера на отбива –
съразмерно с намалената цена или годност на изработеното, във въззивното
производство е допусната съдебнотехническа експертиза, със задача: като
съобрази констатациите, обективирани в таблицата към заключението от
04.05.2022г., депозирано при първоинстанционното разглеждане на делото
/л.1941 и сл./, да даде заключение каква е разликата в цената на вложените
материали и цената на същите материали с марка или производител „К.“, като
относно определяне на цените да се съобрази средната пазарна цена за всеки
материал. Съгласно заключението от съдебнотехническата експертиза,
изготвена във въззивното производство от вещото лице С. Ж., стойността на
изпълнените СМР на обекта при влагане на строителни материали по система
на К. е 235 566,29лв. А стойността на изпълнените СМР на обекта при
вложените други видове строителни материали /от по - нисък ценови клас/ и
изпълнение по система за гипсокартон е 210 081,79лв. Заключението от
съдебнотехническата експертиза, като компетентно изготвено и неоспорено
от страните, се кредитира изцяло. Следователно сумата от 210 081,79лв. е
общо дължимата за изпълнените СМР при съобразяване установеното още в
хода на първоинстанционното производство некачествено изпълнение и при
прилагане правилото на чл.265 ал.1 от ЗЗД – за намаление на дължимото се на
изпълнителя по договор за изработка възнаграждение. /разликата между двете
стойности 235 566,29лв. и 210 081,79лв. е намалението на цената, на която
има право възложителят./ Или, освен изплатеното от възложителя – ответника
„Т.Г.“ ООД по договора за изработка от 19.10.2020г. в размер на 189
870.52лв., последният дължи на изпълнителя – молителя „АД И.“ ЕООД
сумата от 20 211,27лв. Вярно е, че в исковата фаза на производството по
несъстоятелност размерът на вземането на молителя е неотносим към
основателността на молбата по чл.625 от ТЗ, но доколкото елемент от
фактическия състав на чл.608 от ТЗ е наличието на задължение, произтичащо
от търговска сделка, то, установеното вземане в посочения размер, ведно с
клаузата на чл.15 ал.2 от договора за изработка /при забава на изпълнителя
при плащанията, последният дължи лихва в размер на 05% от конкретното
6
плащане/, легитимира молителя „АД И.“ ЕООД като кредитор на „Т.Г.“ ООД.
Вземането на кредитора, с което той се легитимира по молбата, не се обхваща
от силата на пресъдено нещо. Това вземане не е нужно да е ликвидно, т. е. то
може да е спорно /какъвто е настоящият случай/, включително да бъде
оспорено и след постановяване на решението за открИ.е на производството по
несъстоятелност на длъжника - по реда на чл.690-чл.694 от ТЗ в
производството по предявяване на вземанията. За да се произнесе по
основателността на молбата обаче, съдът е длъжен да установи материалните
предпоставки за открИ.е на производството по несъстоятелност на длъжника.
От гореказаното следва да се приеме, че е установена материалноправната
легитимация на молителя на кредитор на ответното дружество, което от своя
страна обуславя и процесуалноправната му легитимация да реализира правата
си по реда на част Четвърта от ТЗ, като кредитор на ответника по търговска
сделка, както и неизпълнение от страна на ответника – търговец на изискуеми
парични задължения, породени от търговски сделки.
Следователно окръжният съд неправилно е отрекъл активната
материалноправна легитимация на молителя на кредитор на ответното
дружество, но изводът за неоснователност на молбата по чл.625 от ТЗ, като
краен резултат, е правилен. Това е така, тъй като, освен установяване на
посочената активна материалноправна и процесуалноправна легитимация, за
да се уважи молбата по чл.625 от ТЗ, следва да се установи съществуването
на неплатежоспособност. Разпоредбата на чл.608 ал.2 и ал.3 от ТЗ презумира
неплатежоспособността, а основанията за неплатежоспособност са
регламентирани в разпоредбата на чл.608 ал.1 от ТЗ. По смисъла на
цитираната законова разпоредба неплатежен е търговец, който не само не
изпълнява задължения по търговски сделки /или публичноправни
задължения/, но и не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение
по търговска сделка или публично вземане към държавата и общините,
свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно
вземане. Тези основания следва да са налице кумулативно.
При така очертаните елементи от фактическия състав, следва да се
приеме, че неплатежоспособност е налице, когато длъжникът не може да
осигури необходимите за плащане парични средства, така че в рамките на
един разумен период от време да може да изпълни своето задължение и
невъзможността за плащане да е обективирана към всички кредитори.
7
Изясняване на действителното финансово състояние на дружеството -
ответник и относно един от основните елементи от фактическия състав на
неплатежоспособността – възможността на търговеца - ответник да осигури
необходимите за плащане парични средства, следва от допуснатите при
първоинстанционното и при въззивното разглеждане на делото
съдебноикономически експертиза. Тъй като заключението от допуснатата в
първоинстанционното производство съдебникономическа експертиза
съдържа данни за финансовото състояние на дружеството до м..06.2021г., с
оглед служебното начало, визирано в чл.621а, ал.1, т.2 от ТЗ, за да се
установи актуалното финансово състояние на дружеството, въззивната
инстанция е допуснала СИЕ, съдържаща данни за финансовото състояние на
дружеството към по-късен период - 31.12.2021, съответно – 31.12.2022г.
Както приетото при първоинстанционното производство заключение от СИЕ,
така и приетото от въззивната инстанция заключение, не сочат на
същественото за неплатежоспособността финансово състояние,
характеризиращо се с невъзможност за кумулиране и осигуряване на
необходимите за плащане парични средства, а още по-малко – такава
невъзможност да е обективирана към всички кредитори. Съгласно
заключението на вещото лице П.Т., към 31.12.2022г. задълженията на
дружеството към доставчици са общо 240 210,74лв., а публични задължения –
129 966,90лв., като към 31.12.2021г. те са съответно - 283 836,22лв. и
115 026,72лв. – т.е. – не е налице тенденция към значително увеличаване на
задълженията. Съгласно обобщена справка на структура и стойност на
краткотрайните активи по балансова стойност към 31.12.2021г. те са
494 328,47лв., а към 31.12.2022г. – 587 301,08лв. – или налице е увеличение на
тяхната стойност. Балансовите записвания сочат и на увеличение на
печалбата, като 31.12.2021г. тя е 164 000лв., а към 31.12.2022г. – 224 000лв.
/Вещото лице е отразило и общ размер на кредити от финансови институции,
които не могат да се разглеждат като краткосрочни
задължения./
Показателите за финансовото състояние на дружеството, определяемо
от количествените характеристики на способността на дружеството да
изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи, не сочи на
влошено финансово състояние, характеризиращо се с невъзможност за
8
погасяване на задълженията. Съобразно поставената му задача вещото лице Т.
е изчислило тези коефициенти в три варианта: по балансови данни; по
балансови данни с включени към пасива на дружеството задължение в размер
на 20 211,27лв.; по балансови данни с включени към пасива на дружеството
задължение в размер на 20 211,27лв. плюс неустойка, съгласно клаузата на
чл.15 ал.2 от договора /0,5% на ден, изчислена от вещото лице в размер на
131 373,25лв./. При тези три варианта към 31.12.2022г. показателите за
ликвидност са следните: Коефициент на обща ликвидност - краткотрайни
активи, разходи за бъдещи периоди, съотнесени към краткосрочните
задължения е: 1,3553; 1,2983; 1,1487. Коефициентът на бърза ликвидност
/сформиран от краткосрочни вземания, краткосрочни инвестиции и парични
средства, съотнесено към краткосрочни задължения е:0,7982; 0,7647; 0,6766.
Коефициент на незабавна ликвидност, представляващ краткосрочни
вземания и парични средства, съотнесени към текущи задължения е: 0,2346;
0,2248; 0,1989. Коефициентът на абсолютна ликвидност, представляващ
парични средства съотнесени към краткосрочни /текущи/ задължения: 0,2346;
0,2248; 0,1989. По повод възраженията на жалбоподателя, свеждащи се до
некоректно осчетоводяване на краткосрочни и дългосрочни вземания и
задължения, следва да се посочи и че вещото лице е изготвило и корекционен
вариант /вариант „Б“ – табл. 4.3/, при който балансово отразени задължения
като дългосрочни са приети за краткосрочни и балансово отразени вземания
като краткосрочни са приети за дългосрочни – т.е. – корекционен вариант,
утежняващ пасива на дружеството. Но коефициентите за ликвидност и при
този корекционен и финансово по- неблагоприятен вариант /вариант „Б“ –
табл. 4.3/ не водят до извод за влошено финансово състояние на дружеството
до степен, водеща до невъзможност да погасява текущи задължения с
краткотрайните си активи. При горепосочените три варианта – само по
балансови данни; по балансови данни с включени към пасива на дружеството
задължение в размер на 20 211,27лв. и с включено към пасива на дружеството
задължение в размер на 20 211,27лв. плюс неустойка, съгласно клаузата на
чл.15 ал.2 от договора показателите за ликвидност към 31.12.2022г. са
следните: Коефициент на обща ликвидност: 1,0475; 1,0131; 0,9196.
Коефициентът на бърза ликвидност е: 0,6169; 0,5967; 0,5417. Коефициент
на незабавна ликвидност е: 0,1814; 0,1754; 0,1592. Коефициентът на
абсолютна ликвидност е: 0,1814; 0,1754; 0,1592. Показателите за ликвидност
9
характеризират способността на дружеството да изплаща текущите си
задължения с наличните краткотрайни активи, като платежоспособността на
дружеството е толкова по-добра, колкото коефициентът е равен или
надхвърля 1 и обратно. Със съществено значение е коефициентът за обща
ликвидност, който в най-голяма степен характеризира способността на
търговеца да покрие задлъжнялостта по текущите си операции
/съотношението краткотрайни активи, разходи за бъдещи периоди към
краткосрочните задължения показва колко лева от наличните краткотрайни
активи покриват 1 лев от текущата задлъжнялост/. Следва да се посочи и че
при най-неблагоприятния за търговеца - ответник вариант /при корекционния
вариант, при който балансово отразени задължения като дългосрочни са
приети за краткосрочни и балансово отразени вземания като краткосрочни са
приети за дългосрочни, вариант, утежняващ пасива на дружеството,
определен по балансови данни с включени към пасива на дружеството
задължение в размер на 20 211,27лв. плюс неустойка/, коефициентът за обща
ликвидност е почти единица - 0,9196. – т.е. – и този най - утежняващ
финансовото състояние вариант сочи на способност на дружеството да
изплаща текущите си задължения. Не без значение е и фактът, че
показателите за финансовото състояние на дружеството за предходни
периоди /заключението от СИЕ, изготвена в първоинстанционното
производство/ сочат също на такава способност на дружеството за погасяване
на текущи задължения /към 31.12.2019г. е 1.08; към 31.12.2020 - 0.91; към
30.06.2021г. – 1.5, а към последната дата с включено задължение към
молителя, произтичащо от договора от 19.10.2020г. в размер на 45 695,77лв. –
0.96/. Тези данни сочат, че ликвидността на дружеството през двата
проверявани периода /заключението от СИЕ, прието в първоинстанционното
производство и заключението от СИЕ, прието във въззивното производство/,
не е влошена, липсват негативни тенденции за лоша ликвидност, което пък
сочи на липса на сериозни затруднения при погасяването на краткосрочните
задължения.
Показателите за финансова автономност са следните: Коефициент за
финансова автономност и коефициентът на задлъжнялост. Коефициентът за
финансова автономност е съотношение на собствен капитал, съотнесен към
пасиви. Съгласно заключението на вещото лице Т., към 31.12.2020г. той е
0.5872. Към 31.12.2021г. по гореупоменатите три варианта /доколкото
10
задължението по процесния договор за изработка е възникнало и е станало
изискуемо към м.04.2021г., съгл. клаузата на чл.6, ал.3 от договора/,
коефициентът за финансова автономност е съответно: 0.6798; 0.6367; 0.5858, а
към 31.12.2022г. съответно: 0.6127; 0.5742; 0.4655. Коефициентът на
задлъжнялост, представляващ пасиви, отнесени към собствен капитал е: към
31.12.2020г. – 1.70. Към 31.12.2021г. по гореупоменатите три варианта е
съответно: 1.47; 1.57; 1.71, а към 31.12.2022г. съответно: 1.63; 1.74; 2.15.
Показателите за автономност характеризират степента на финансова
независимост на дружеството от неговите кредитори. Колкото коефициентът
за финансова автономност е равен или по-висок от 1 толкова зависимостта от
кредиторите е по-ниска. Когато коефициентът за задлъжнялост е по-голям от
1, зависимостта на дружеството от кредиторите е по-голяма. В
икономическата теория се приема като задоволително финансово състояние
на търговеца собствен капитал да е на стойност една трета от общата
стойност на задълженията, т.е. – коефициентът на финансова автономност да
е минимум 0.33 /а в случая при най-неблагоприятния за търговеца - ответник
вариант към 31.12.2022г. той е 0.4655/, а коефициентът на задлъжнялост да е с
максимална стойност 3.00 /а в случая при най-неблагоприятния за търговеца -
ответник вариант към 31.12.2022г. той е 2.15/. Така посочените коефициенти
за финансова автономност на дружеството са със стойности на
препоръчителни величини и сочат на поддържана постоянна, макар и към
средните статистически показатели, но не и влошена или влошаваща се
независимост на дружеството от неговите кредитори.
Не на последно място от значение са констатациите, както на вещото
лице С., така и на вещото лице Т., че за целия анализиран от двете експертизи
период – считано от 01.01.2019г., не е налице спиране на търговската дейност
на дружеството - „Т.Г.“ ООД. Съгласно заключението на вещото лице Т.,
дружеството генерира приходи и е с положителен финансов резултат –
печалба, съответно: 187 000лв. към 31.12.2020г.; 147 000лв. към 31.12.2021г. и
224 000лв. към 31.12.2022г. От значение в тази насока са и посочените от
вещото лице Т. коефициенти за рентабилност, които, при изследваните три
варианта /вторият и третият – включващи и задължението към „АД И.“ ЕООД
– съответно главница и главница плюс неустойка/ са, както следва: към
31.12.2020г.: коефициент на рентабилност на приходите – 0.0868, 0.0868,
0.0868; коефициент на рентабилност на собствения капитал – 0.3178, 0.3306,
11
0.3482; коефициент на рентабилност на пасивите – 0.2161, 0.2105, 0.2040;
коефициент на рентабилност на активите – 0.2303, 0.2303, 0.2303; към
31.12.2021г.: коефициент на рентабилност на приходите – 0.1254, 0.1254,
0.1254; коефициент на рентабилност на собствения капитал – 0.5020, 0.5229,
0.6005; коефициент на рентабилност на пасивите – 0.3076, 0.3002, 0.2795;
коефициент на рентабилност на активите – 0.3815, 0.3815, 0.3815.
Показателите за рентабилност са количествени характеристики на
ефективността на приходите от продажби, на собствения и на привлечения
капитал, както и на реалните активи на предприятието. Коефициентите на
рентабилност са положителни величини, когато финансовият резултат е
печалба, и показват степента на възвръщаемост на капитала на
предприятието. Коефициентите на рентабилност са отрицателни величини,
когато финансовият резултат е загуба, и показват степента на
декапитализация на търговското дружество. В случая всички количествени
характеристики на ефективността от приходите /макар и под единица/ са
положителни величини и сочат, че търговецът успява да постигне по-висока
печалба от постъпленията си, т.е. сочат на относителна финансова стабилност
на търговската му дейност.
Извод за относителна финансова стабилност следва и от констатациите
на двете вещи лица, които са в насока, че за целия проверяван период, при
анализ на движението на парични средства по касовите плащания и
разплащателна сметка на „Т.Г.“ ООД не е констатирано спиране на
плащанията. Самата изразена процесуална защита на „Т.Г.“ ООД в качеството
му на ответник по молбата по чл.625 от ТЗ, изразяваща се в отричане на
съществуващо задължение, поради некачествено изпълнение, както и
поведението му на страна по материалното правоотношение, произтичащо от
договора за изработка – изплащане възнаграждение на изпълнителя по всички
предходни приемо-предавателни протоколи и издадени въз основа на тях
фактури – на обща стойност 189 870.52лв., не сочи на неизпълнение на
задължението по търговската сделка, поради невъзможност за такова
изпълнение и тези невъзможност да е обективирана към всички кредитори, а
сочи на извод за неизпълнение на паричното задължение единствено поради
субективното отношение за недължимост на същото. А субективните
причини за неизпълнение на парично задължение на страна по търговска
сделка и неизпълнение на това задължение към отделен кредитор, не е нито
12
елемент, нито признак на визираното от законодателя финансово състояние
на неплатежоспособност, характеризиращо се с обективна невъзможност за
изпълнение на парични задълженият спрямо всички кредитори.
Ето защо по отношение на въззиваемия „Т.Г.“ ООД не е установено,
независимо от установеното вземане на молителя, състоянието на
неплатежоспособност, характеризиращо се с невъзможност на търговеца да
изпълни изискуеми парични задължения от посочените в чл.608 ал.1 от ТЗ –
т.е. – състоянието, при което длъжникът не може да осигури необходимите за
плащане парични средства, защото няма достатъчно такива в банковите си
сметки или бързо ликвидни активи, така че в рамките на един разумен период
от време да може да изпълни своите задължения. А наличието на
предпоставките на чл.607а ал.1 във връзка с чл.608 от ТЗ следва да се
преценяват при съпоставка с контекста на чл.631 от ТЗ, според който молбата
за открИ.е на производството по несъстоятелност следва да се отхвърли, ако е
налице само временно затруднение или, ако длъжникът разполага с
имущество, достатъчно за покрИ.е на задълженията, без опасност за
интересите на кредитора. Ако би могло да се приеме, че се касае за
финансовите затруднения на ответното дружество, то те биха се
характеризирали с временен характер, доколкото липсва тенденцията за
влошаване на показателите за финансовото състояние на дружеството,
определяемо от количествените характеристики на способността на
дружеството да изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи, не
установена невъзможност на въззиваемия да посрещне изискуемите си
парични задължения, като се съобразява общото му икономическо състояние.
По гореизложените съображения не е установено и състояние на
свръхзадълженост по смисъла на чл.607а ал.2, във връзка с чл.742 ал.1 от ТЗ,
което е състояние, при което имуществото на дружеството не е достатъчно, за
да покрие задълженията му. Наличието на тази хипотеза не е подкрепено от
събраните по делото доказателства. От горекоментираните заключения от
СИЕ, изготвени от вещите лица С. и Т., се установява, че имуществото на
дружеството - въззиваем е достатъчно за покрИ.е на неговите задължения,
при което не се установява състояние на свръхзадълженост. Финансово-
икономическото състояние на търговеца е подвижна величина, като от него
зависи възможността търговеца да погасява задълженията си без опасност за
кредиторите. Но, както се посочи, общото финансово състояние на
13
дружеството сочи на относителна стабилност, липса на тенденция за
влошаване независимостта от кредитори и превес на активите на дружеството
спрямо задълженията му.
По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна,
а обжалваното решение, като правилно, като краен резултат, следва да бъде
потвърдено.
Препис от настоящето решение следва да се изпрати на окръжен съд
Пловдив за вписване в книгата по чл. чл.634в ал.1 от ТЗ.
На основание чл.613а ал.1 от ТЗ препис от решението следва да се
изпрати за вписване в ТР /като от датата на вписване ще започне да тече 14-
дневният срок за касационно обжалване, а жалбите срещу решението ще се
считат връчени чрез обявяването на съобщение за постъпването им в
търговския регистър, като всяка заинтересована страна може да подаде
отговор в 14-дневен срок от обявяването на постъпилата касационна жалба/.
Водим от изложеното и на основание чл.613а от ТЗ, във вр. с чл.271 ал.1
от ГПК, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №226/14.06.2022г., постановено по
търг.дело №354/2021г. по описа на окръжен съд Пловдив, с което е
отхвърлена молбата по чл.625 от ТЗ на „АД И.“ ЕООД ЕИК .... против „Т.Г.“
ООД ЕИК ...., с искане за обявяване на ответното дружество в
неплатежоспособност, евентуално в свръхзадълженост, с начална дата
01.01.2019г., за открИ.е на производство по несъстоятелност с налагане на
общ запор и възбрана върху имуществото му, с прекратяване на дейността му,
с обявяване в несъстоятелност, прекратяване правомощията на органите му и
лишаването му от право на управление и разпореждане с имуществото от МН,
и със започване осребряване на имуществото от МН.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 14-
дневен срок от вписването му в Търговския регистър.
Препис от решение да се изпрати на окръжен съд Пловдив за вписване в
книгата по чл. чл.634в ал.1 от ТЗ.
Препис от решението да се изпрати за вписване в ТР /като от датата на
14
вписване ще започне да тече 14-дневният срок за касационно обжалване, а
жалбите срещу решението ще се считат връчени чрез обявяването на
съобщение за постъпването им в търговския регистър, като всяка
заинтересована страна може да подаде отговор в 14-дневен срок от
обявяването на постъпилата касационна жалба/.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15