№ 271
гр. С., 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., III СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана К. Димова
като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно
наказателно дело № 20212230200899 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №20-0804-003738 от
09.11.2020г. на Началник сектор „ПП“ към ОД на МВР – С.,РУ-С., с което на
М. Д. К. ЕГН:**********, на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за
застраховането /КЗ/ е наложено административно наказание - „ГЛОБА“ в
размер на 400 /четиристотин/ лева за административно нарушение на чл.638,
ал.3 от КЗ.
В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован се явява
лично.Процесуалния му представител моли за отмяна на НП .
Административно- наказващия орган, редовно призован, не изпраща
представител.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства,съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 14.10.2020 г. около 13:00 часа в гр.С. на ул.“Павел Милюков“
жалбоподателят е паркирал управлявания от него лек автомобил, марка
„Пежо 207“ с peгистрационен № СН****АС.В 13.25ч.,минавайки край
1
същото МПС, полицейските служители А. и Б. са извършили проверка,чрез
информационната система на МВР ,при която са установили,че за посоченото
МПС няма сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“за
2020г. Било установено и,че МПС е собственост на Д. М. К. с
ЕГН:********** .
В хода на извършената от полицейските служители проверка било
установено,че водачът на МПС – жалбоподател в настоящото
производство,управлява МПС,собственост на баща си- починал към момента
на проверката.
Въз основа на горното на водача бил съставен АУАН и издадено НП , с
което за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ е наложено наказание глоба в
размер на 400 лв.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от
гласните доказателства – свидетелски показания на актосъставителя А. и св.
Б., който потвърждават изложените в АУАН фактически констатации. Съдът
кредитира тези показания като обективни, логични и взаимнодопълващи се.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно
са изброени обективните признаци на извършеното нарушение и нарушените
правни норми. Посочени са всички правно релевантни обстоятелства във
връзка с извършеното нарушение - време, място на извършване, субект на
нарушението, съставомерни признаци от обективна страна - управление на
автомобил, който не е собственост на водача и липса на сключен и действащ
към момента на проверката договор за застраховка гражданска отговорност.
От доказателствения материал по делото, съдът намира за безспорно и
категорично установено нарушението от страна на жалбоподателя М. на
разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ, която предвижда отговорност за
лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във
връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Нормата посочена по – горе предписва правило за поведение на
определени субекти - адресати на разпоредбата, а именно водачи на МПС,
което не е тяхна собственост. В конкретния случай не се спори, че
жалбоподателят не е собственик на управлявания от него лек автомобил.
Обект на застраховане по задължителната застраховка е гражданската
2
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените
от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, като
застраховани лица са собственикът на МПС, за което е налице валидно
сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва МПС на
законно основание. Също безспорно е доказано, че в момента на управление
на автомобила санкционираното лице не е имало сключен и действащ договор
за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, което като водач е
длъжно да има съгласно чл.638, ал.3 КЗ. В тази връзка съдът не споделя
изразеното становище за липса на умисъл у водача,тъй като е управлявал
МПС на баща си, който е починал наскоро и това го е поставило в положение
да разбере,че за МПС –во няма сключен договор за застраховка „ГО“едва в
момента на проверката .
Така посочените съждения не изключват административната
отговорност на жалбоподателя. Незнанието на този факт не изключва всички
форми на вината, при които може да се осъществи състава на нарушението.
Съгласно установения в чл.7, ал.1 и 2 от ЗАНН принцип деянието, обявено за
административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо; непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи. В Кодекса за застраховането или в друг нормативен акт
няма правна норма, която да изключва съставомерността на непредпазливо
извършеното нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ,следователно това нарушение
може да бъде извършено и по непредпазливост. Незнанието на елемент от
обективната страна на състава на нарушението изключва само прекия и
евентуалния умисъл и съзнаваната непредпазливост (самонадеяност), но е
съвместимо с несъзнаваната непредпазливост (небрежност). Това е така,
защото като водач на моторното превозно средство, жалбоподателят, преди
да поеме управлението му е следвало да се убеди, че за автомобила има
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” за
автомобилистите, което обстоятелство може да бъде установено от водача
посредством залепения в долния ляв ъгъл на предното стъкло на моторното
превозно стикер на знак за сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите. Нещо повече – нормата на чл.100, ал.3 от
3
ЗДвП вменява в задължение на водача на моторно превозно средство, което
не е било спряно от движение, освен да залепи в долния ляв ъгъл на предното
стъкло на моторното превозно средство валиден стикер на знак за сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и
да носи контролен талон към знака, както и застрахователната полица /в този
смисъл е и практиката на съдилищата в страната: Решение №
3809/17.11.2017г. на Сандански районен съд по АНД № 502/2017г., Решение
от 22.03.2016г. на Добрички районен съд по АНД №
1595/2015г., Решение №1440/20.02.2017г. по АНД № 2137/2016г. на Районен
съд Б./
В случая правилно е определен и размерът на административното
наказание – глоба от наказващия орган. Правното основание за издаване на
наказателното постановление е разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ, според
която, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във
връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност’ на автомобилистите,
се наказва с глоба от 400лв. В конкретния случай наложената глоба на
жалбоподателя е в законово определения от законодателя размер – 400 лв.,
като с оглед императивното определяне на този размер в закона, съдът не
може да намаля същия.
Съдът не споделя и възражението,че водачът не носи отговорност,тъй
като към момента на проверката не е управлявал МПС, а същото е било
паркирано. Това обстоятелство е доказано безспорно, но то не изключва
отговорността на водача,тъй като по делото е безспорно и това ,че е
управлявал МПС за да се придвижи до района на „Паспортна служба „ при
ОД на МВР – С. /обстоятелство, което не се оспорва от жалбоподателя/.
С оглед изложеното, съдът намира, че жалбоподателят К. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на административното нарушение
по чл.638, ал.3 КЗ, тъй като на процесната дата като водач на МПС, чужда
собственост, е управлявал същото, във връзка с чието притежаване и
използване е нямал сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„ГО“ на автомобилистите.Съдът не споделя и становището, че е налице
съществено процесуално нарушение изразяващо се в неправилно посочване
на собственика на МПС, доколкото към момента на проверката такива са
били жалбоподателя и майка му.Това твърдение е вярно, но към датата на
проверката това обстоятелство не е било заявено пред Сектор „ПП“ С. от
4
страна на новите собственици,поради което не следва да се приеме,че е
налице нарушено право на защита на жалбоподателя.
При съставяне на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила.Те са съставени от компетентни органи и при
спазване на изискванията на чл.42 и чл.57, ал.1 ЗАНН, в кръга на тяхната
компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание.
Установените фактически обстоятелства са описани подробно в акта и
наказателното постановление.Съдът не счита за основателно и възражението
за допуснато опорочаване на процесното НП, предвид наличието на два
подписа от страна на актосъставител, тъй като в хода на съдебното следствие
се установи,че се касае за техническа грешка . Налице е полагане на подписа/
обстоятелство, което съдът установи чрез лично запознаване с представен от
страна на процесуалния представител на жалбоподателя АУАН – върнат на
страната/ както в графа актосъставител така и в графа свидетел. Това
обстоятелство не е различимо в приложения по делото документ, тъй като
копието е нечетливо в тази му част, но видно от разпита на актосъставителя и
предявяването на документа по съответния процесуален ред, получилото се
двойно подписване не е било с цел да се отбележи ,че същия се явява както
актосъставител така и свидетел по акта, а се дължи на допусната от негова
страна неволна грешка довела до полагане на два подписа.
Предвид горното ,съдът счита,че при съставянето на АУАН не са допуснати
нарушения,довели до опорочаването му, още повече,че в него изрично е
посочено името на свидетеля участвал при установяване на нарушението и
при съставянето на АУАН, като същия се е подписал надлежно.
По изложените съображения, предвид липсата на основания за отмяна
или изменение на наказателното постановление, и на основание чл.63, ал.1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20-0804-003738 от
5
09.11.2020г. на Началник сектор ПП към ОД на МВР – С., с което на М. Д. К.
с ЕГН:**********, живущ в гр. С., на основание чл.638,ал.3от Кодекса за
застраховането е наложено административно наказание - „ГЛОБА“ в размер
на 400 /четиристотин/ лева за административно нарушение на чл.638, ал.3 от
КЗ като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд- гр. С..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
6