Определение по дело №193/2023 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ към Определение № 170/25.04.2023г. по ЧНД № 193/2023г.
по описа на Окръжен съд – Сливен:
Производството по делото е по реда на чл. 437, ал. 2 и следващите от
НПК, във връзка с чл. 70, ал. 1 от НК, и е образувано по молба на лишената от
свобода С.К.Р. ЕГН ********** от ***, , понастоящем в Затвора-Сливен,
чрез адв. Т.Г. от АК-София, да бъде условно предсрочно освободена от
изтърпяване на останалата част от наказанието "Лишаване от свобода" за срок
от 5 (пет) години, наложено и по НОХД №510/202г. по описа на Окръжен съд
Пловдив за извършено от нея на 24.02.2020 г. в гр.Пловдив престъпление по
чл.354а, ал.2, изр.2, вр. ал.1, пр.1 от НК, в сила от 21.05.2020г., когато е
одобрено споразумение за решаване на делото.
В съдебно заседание началникът на Затвора – Бургас, чрез
упълномощен процесуален представител, изразява становище за
неоснователност на молбата. Излага съображения, че молителката е в затвора
за извършено тежко умишлено престъпление и сочи, че за изтърпяната част
от наказанието целите на наказанието не са изпълнени в необходимата степен.
Посочва, че осъдената е наказвана многократно, участва в мероприятията
немотивирано, повече като наблюдател. Образованието, което е получила, е в
резултат на мотивация от страна на служителите в Затвора. Относно
представените документи за заболяванията на осъдената посочи, че същите не
са основание за условно-предсрочно освобождаване, а е налице друг
процесуален ред. Относно представената Заповед за освобождаване на
осъдената Р. от работа по медицински причини посочи, че тази заповед е за
стар период от време. Предлага молбата на осъдения да не се уважава.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен намира молбата
на осъдената за неоснователна, тъй като отсъстват категорични доказателства
за поправянето на осъдената, който извод обосновава със средните стойности
на риска от вреди и рецидив и заключенията на пенитенциарните служители,
че целите на наказанието по отношение на молителката Р. все още не са
постигнати в нужната степен. Предлага молбата да бъде оставена без
уважение.
Упълномощеният защитник на молителката поддържа искането й за
условно предсрочно освобождаване, като се позовава на доброто поведение
на осъдената през изтърпяната част на наказанието, като счита, че въпреки
изразеното становище на Затвора са налице доказателства за нейното
поправяне. Посочва, че доказателствата относно заболяванията на осъдената
Р. са представени не с оглед изготвеното искане за условно предсрочно
освобождаване, а по-скоро че в резултат на тези заболявания тя не е в
състояние да работи. Посочва също така, че наложените й наказания са в
доста дълъг период назад, като последното е от началото на 2022г. и те са
извършени от съчувствие към другите осъдени /в единия случай е дадено
лекарство за ползване, а в другия случай фонокарта за ползване на телефон/, а
не с идеята да се извърши дисциплинарно нарушение. Предлага молбата на
1

осъдената да бъде уважена.
Осъдената С.К.Р. участва в производството лично, поддържа молбата.
Заявява, че с нарушенията, които е извършила е искала да помогне на другите
осъдени. Заявява, че никога не е отправяла закани към служители на затвора,
а скандалите, които е имала със съкилийнички са резултат от това, че тя не
може да приеме, като християнка, бисексуалността на същите и отношенията,
които се създават между тях. В тази връзка сочи, като израз на доверие и
отношение на затворническата администрация факта, че е преместена при
девойки да ги възпитава. Изразява увереност, че се е поправила и моли да
бъде условно предсрочно освободена.
Съдът изслуша становищата на страните, осъди поотделно и съвкупно
събраните по делото доказателства и като съобрази закона, прие за
установено от фактическа страна следното:
С протоколно определение от 21.05.2020г. по НОХД №510/202г. по
описа на Окръжен съд Пловдив е било одобрено споразумение за решаване на
делото, съгласно което на л.с. Р. е наложено ефективно наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от 5 години, търпимо при първоначален "общ" режим на
основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, за извършено от нея на 24.02.2020 г. в
гр.Пловдив престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2, вр.ал.1,пр.1 от НК.
Осъдената постъпила в Затвора-Сливен на 16.03.2020 г. Началото на
наказанието е 24.02.2020г., като за времето от 30.03.2020г. до 03.06.2020 г. е
била настанена в отделение за обвиняеми и подсъдими в затвора-Сливен. В
този период по отношение на нея е констатирано нарушение на чл.97 т. 2 от
ЗИНЗС, за което са били приложени педагогически мерки за въздействие.
Считано от 03.06.2020 г., л.с. Р. била устроена със заповед №131/03.06.2020г.
на Началника на затвора в затворническо общежитие от открит тип
"Рамануша", където пребивава до 09.09.2020г., след което е преместена в ЗО
„Сливен“, където се намира и понастоящем.
От документите, приложени в затворническото досие на л.с. Р. и от
изисканата от съда актуална към датата на заседанието справка, се
установява, че спрямо нея до момента са налице 2 влезли в сила осъдителни
присъди за извършени тежки умишлени престъпления- за държане на
културни ценности и за държане с цел разпространение на наркотични
вещества. В затвора е за първи път, и до момента не се е ползвала от
института на условното предсрочно освобождаване.
Към 25.04.2023г. молителката фактически е изтърпяла 3 години , 2
месец и 1ден; прекъсване 3 дни; от работа са и зачетени 4месеца и 15 дни или
всичко 3 години 6 месеца и 13 дни , а остатъкът от наказанието към същата
дата възлиза на 1 година 5 месеца и 17 дни.
Спрямо осъдената Р. към момента са налице общо четири оценки на
риска от рецидив и значителни вреди- една първоначална и три последващи.
Първоначалната оценка, извършена на 01.06.2020 г., установява величина на
риска от рецидив и значителни вреди със сбор от 74точки, т. е. в диапазона на
2

средните стойности на скалата, с идентифицирани проблемни зони –
образование, обучение и трудова заетост; управление на финанси и доходи;
взаимоотношения в семейството; начин на живот и обкръжение; емоционално
равновесие; мисловни умния и поведение; нагласи. Рискът от вреди е
установен като среден по отношение на самата нея, а спрямо останалите
лишени от свобода и към служителите – нисък.
При втората оценка е констатирано понижение на резултата до 72
точки, при третата 71 точки и при четвъртата 72 точки, т. е минимална
разлика от 2 точки, което според становището на затворническата
администрация нe дава доказателства за необходимата положителна промяна
в поведението на осъдената. Зоните с нужда от корекционно въздействие
продължават да са образование и трудова заетост, управление на финанси и
доходи, семейни връзки и взаимоотношения, начин на живот и обкръжение,
емоционално равновесие, мисловни умения и поведение и нагласи. В
условията на свободен живот съществува риск от извършване на нови
закононарушения, предвид начина на живот, липсата на постоянна трудова
заетост и законен източник на средства, както и неосъзнаването от
необходимостта от позитивна личностова промяна. До момента на
молителката са наложени пет наказания. На 01.02.2021г. за отправяне на
обиди и влизане във физическа саморазправа с друга осъдена. На 01.02.2021г.
за влизане във физическа саморазправа с друга осъдена. На 15.04.2021г. за
отправяне на нецензурни обиди към друга осъдена и за опит да въведе в
заблуждение администрацията на затвора относно претърпяна травма. На
26.11.2021г. за наличие у нея на вещ, която притежава без разрешение от
администрацията и дописването на друга вещ в описа за да я легализира. На
04.04.2022г. за нарушение на законовата забрана за размяна на вещи.
Според затворническата администрация показаното от осъдената Р.
през последните месеци не води до извода за съзнателна положителна
промяна от нейна страна, по скоро за съзнателно желателно поведение с цел
извличане на облаги. Сочи се също така, че осъдената е слабо мотивирана за
трудова реализация в живота на свобода. В условията на затвора осъдената е
завършила 10 ти клас и продължава обучението си, като периодично се налага
провеждане на мотивационни разговори с оглед системно посещаване на
учебните занятия.
Установените по делото фактически данни формират извод за
наличие само на първата от кумулативно предвидените в чл. 70, ал. 1 от НК
предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване на
осъдената С.К.Р. – изтърпяването на повече от 1/2 от срока на наложеното му
наказание ( чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК).
Извод по чл. 70, ал. 1 от НК, че осъденият е дал доказателства за
своето поправяне, изисква изследване на цялостното поведение на лицето по
време на изтърпяване на наказанието до момента, съгласно дадените
тълкувателни насоки с Постановление № 7 от 27.06.1975 г., Пленум на ВС,
3

изменено с Постановление № 7 от 6.07.1987 г. на Пленума на ВС, а в
разглеждания случай не се установява по несъмнен начин втората
задължителна предпоставка – наличието на категорични доказателства,
позволяващи обосновано заключение за нейното поправяне.
Анализът на наличните в затворническото досие на осъдената
доказателствени източници разкрива несигурно минимално намаляване в
степента на риска от рецидив и значителни вреди за обществото, доколкото и
към настоящия момент стойността на тези рискове е в рамките на средните
величини. Запазва се нуждата от въздействие в първоначално
идентифицираните зони с дефицит – образование и трудова заетост,
управление на финанси и доходи, семейни връзки и взаимоотношения, начин
на живот и обкръжение, емоционално равновесие, мисловни умения и
поведение и нагласи. Към този момент от срока на наказанието осъдената Р.
има слаби способности да се промени, поради все още наложащата нужда от
трайна положителна промяна в мисленето и нагласите, нестабилна мотивация
за спазване на правила и норми, налични финансови задължения в големи
размери и липса на средно образование.
При обсъдените обстоятелства не е възможен категоричен извод, че
спрямо осъдената Р. са изпълнени в пълнота всички цели на наказанието по
чл. 36 от НК, и по нататъшното и оставане в затвора до края на срока на
присъдата е безпредметно и ненужно. Събраните доказателства позволяват да
се приеме, че при осъдената е започнал и протича корекционно -
превъзпитателен процес, който от гледна точка на установените текущи
резултати е незавършен, а трайното, осъзнато и категорично поправяне и
превъзпитание на осъдената не са постигнати в необходимата съгласно чл. 70,
ал. 1 предл. първо от НК степен.
Посоченото по горе изисква пенитенциарното въздействие по
отношение на молителката да продължи да бъде направлявано и провеждано
съгласно плана за изпълнение на присъдата в контролирана среда, а молбата и
за условно предсрочно освобождаване, като неоснователна, следва да се
остави без уважение.
Така мотивиран, на основание чл. 440, ал. 1 от НПК, Сливенския
окръжен съд постанови определението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
4

Номер на акта:	170
Дата:	25 април 2023 г. (в сила от 16 май 2023 г.)
Съдия:	Пламен Димитров Стефанов

Дело:	20232200200193
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	4 април 2023 г.

Определение по дело №193/2023 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите