№ 3147
гр. София, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря И.на Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20221100502697 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника И. Н. Й. срещу решение от 02.03.2021
г., поправено с решение от 21.12.2021 г., по гр.д. №34611/2019 г. на Софийския районен съд,
32 състав, с което е признато за установено, че жалбоподателят дължи на Й. Т. Н. като
наследник по закон на Р.Я.Р., починал в хода на делото, на основание чл.422 ал.1 ГПК вр.
чл.79 ЗЗД вр. чл.232 ал.2 пр.1 и 2 ЗЗД следните суми, за които е издадена заповед по чл.410
ГПК по гр.д. №9745/2019 г. по описа на СРС, 32 състав, а именно: сумата от 3520,00 лв. –
главници за неизплатени наеми за месеците юли, септември, ноември и декември 2018 г.,
вкл. по договор за наем от 09.12.2016 г. на ап. №23, находящ се в гр. София, жк. „Изгрев“,
бл.315, ет.6, ведно със законната лихва от датата на заявлението - 18.02.2019 г. до
плащането; сумата от 2320,84 лв. – неплатени суми за доставка на топлинна енергия за
периода 09.12.2016 г. – 22.01.2019 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението -
18.02.2019 г. до плащането; сумата от 944,09 лв. – неплатени суми за доставена вода за
периода 09.12.2016 г. – 22.01.2019 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението -
18.02.2019 г. до плащането, като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в
заповедното и исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и не е съобразено изцяло с
фактите и доказателствата, събрани по делото. Сочи, че ищецът не е изпълнил задълженията
си по процесния договор за наем – не е предал имота на наемателя в състояние, годно за
живеене. Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното
решение и да отхвърли предявените искове. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна Й. Т. Н. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата
и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
1
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272
ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
За основателността на предявения иск, в тежест на ищеца да установи, че страните са
били обвързани от договор за наем на недвижим имот.
В тежест на ответника е да установи положителния факт на плащане на
претендираната наемна цена и разходите, свързани с ползването и.
По делото не се спори и е установено от събраните по делото доказателства, че през
процесния период страните са били обвързани от сочения договор за наем, по силата на
който ответникът е задължен да заплаща договорените месечна наемна цена и общи месечни
разходи. Възражението на ответника, че не е ползвал процесния недвижим имот през
процесния период, респ., че не имотът не му е предаден от наемодателя в състояние, годно
за живеене, е недоказано, а и неизпълнението на задължението на наемодателя да осигури
ползването на наетия имот не води до отпадане на задължението на наемателя да заплаща
уговорената месечна наемна цена, а води до потестативното му право за едностранно
прекратяване на договора, поради неизпълнение на задълженията по договора от страна на
наемодателя, каквито твърдения не са наведени.
По силата на чл.232 ал.2 ЗЗД и на договора за наем наемателят дължи заплащане на
разходите за ползване на имота на наемодателя, като без значение за основателността на
иска е дали тези разходи вече са заплатени от наемодателя или не.
Ответникът във връзка с носената от него доказателствена тежест не представи
никакви доказателства, от които съдът да може да направи извод, че е заплатил наемната
цена и общите разходи за процесния период.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 ГПК се дължат разноски, но доколкото същият не е представил доказателства за
направени такива, то и не следва да му бъдат присъждани.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №20056359/02.03.2021 г., поправено с решение
№20224619/21.12.2021 г., постановено по гр.д. №34611/2019 г. по описа на СРС, ГО, 32
състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3