Определение по дело №87/2019 на Окръжен съд - Силистра

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 139

 

Силистра, 02.04.2019г.

 

 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Силистренският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на втори април през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА

                               ЧЛЕНОВЕ:  ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА

                                                     ДОБРИНКА СТОЕВА

                                       

разгледа докладваното от съдия Д. Стоева ч.гр.д № 87/2019г. по описа на СОС и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по чл. 396 ГПК.

С определение  № 208 от 14.03.2019г., постановено по гр.д. №  135/2019г. по описа на  ТРС, съдът е отхвърлил молбата на Н.Й.Н. за допускане на обезпечение на предявените от нея искове против А.Е.Е. чрез налагане на възбрана върху имотите, предмет на предявените искове.

Недоволна от определението, е останала Н.Й.Н., която го обжалва в законоустановения срок. Счита, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли съда да го отмени и да уважи молбата й.

Настоящият състав на съда счита, че жалбата е неоснователна.

ТРС е отхвърлил молбата за обезпечение като е приел, че нередовността на исковата молба представлява пречка за допускането на поисканото обезпечение, тъй като не може да се прецени допустимостта и вероятната основателност на предявените искове. Посочил е също, че след като лицето, собственик на имота, предмет на евентуална възбрана, не е страна в производството, то възбраната няма да действа по отношение на него и на практика не би обслужила евентуална обезпечителна нужда.

Предпоставките за допускане на обезпечението са предявеният иск да е допустим, вероятно основателен и да е налице обезпечителна нужда. Преценката за вероятната основателност на иска се извършва въз основа на въведените от ищеца твърдения и подкрепящите ги писмени доказателства (чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК), а когато ищецът не разполага с убедителни писмени доказателства, при представяне на гаранция в определен от съда срок при условията на чл. 180 и 181 ЗЗД, т. е. законът задължава съда да допусне обезпечение винаги, когато искът е допустим и е налице обезпечителна нужда, а вероятната му основателност може да бъде базирана върху изразената от ищеца готовност да внесе гаранция за евентуалните вреди, които ответникът ще претърпи ако обезпечението е неоснователно (чл. 391, ал. 3 ГПК).

В настоящия случай, предвид оставената без движение искова молба, не би могла да се прецени допустимостта на иска към настоящия момент.

Що се касае до поисканата обезпечителна мярка, то следва да се има предвид, че обезпечителната мярка „възбрана на недвижим имот“ се налага чрез вписването й в нотариалните книги по партидата на ответника съгласно чл. 36, ал. 1 от ПВп. В партидната книга се нанасят последователно накратко под името на всеки собственик и на определената за него страница, извършените вписвания, отбелязвания и заличавания, които се отнасят до него, като се посочва и съответната книга, томът и страницата, където е подреден актът. Ако длъжникът действително е собственик на възбранения имот, вписаната възбрана ще породи действие, като съгласно чл. 453 ГПК, извършените след вписването разпоредителни сделки с имота ще бъдат непротивопоставими на ищеца. Когато имотът към момента не е собственост на ответника по обезпечението, извършените от него разпоредителни сделки с чужд имот ще бъдат непротивопоставими на действителния собственик независимо дали е вписана възбрана. В настоящия случай, видно от представената справка по лице от Служба по вписванията – Тутракан /стр.20/, процесните имоти са прехвърлени на трето лице – Я.Е. и дори да се наложи поисканата от ищцата обезпечителна мярка – възбрана върху тези имоти, то тя няма да породи действие спрямо действителния собственик към настоящия момент, тъй като в нотариалните книги по партидата на Яни Енев няма да има никакво вписване.  До момента в страната не е въведен имотен регистър и съгласно чл. 74 ЗКИР вписванията се извършват по реда на Правилника за вписванията по персоналната партида на ответника, а не на действителния собственик.

Ето защо, като е достигнал до същия краен извод и е отхвърлили молбата на Н.Н. за допускане на обезпечение на предявените от нея искове против А.Е.Е. чрез налагане на възбрана върху процесните имоти, ТРС е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Мотивиран от гореизложените съображения, СОС

 

                              О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение  № 208 от 14.03.2019г., постановено по гр.д. №  135/2019г. по описа на  ТРС.

 Определението не подлежи на обжалване.

                                                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: