№ 492
гр. Сливен, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20212230105262 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, вр. чл. 415 ГПК за установяване съществуването на вземане на
взискателя по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че по силата на Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г. и Приложение № 1а към
него от 02.12.2019 г., кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“
клон България, прехвърлил на ищеца „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД
вземанията си срещу ответника К. М. К., произтичащи от Договор за
потребителски кредит № CREX-15571957 от 18.12.2017 г., ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на
дружеството - кредитор. Договорът за кредит съдържал изрична клауза, която
уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети
лица. Твърди се, че БНП Париба упълномощило ищеца в качеството си на
цесионер, от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за
извършената цесия. По реда на чл. 99 ал. 3 ЗЗД до ответника било изпратено
уведомление, редовно получено на 19.12.2019 г. от лицето П. К. - брат на
ответника.
1
Ищецът описва, че на 18.12.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С. А.“ клон България и ответника бил сключен Договор за
потребителски кредит № CREX-15571957, по силата на който дружеството му
предоставило кредит за закупуване на стоки/услуги в размер, който се състои
от цената на стоките 1394,00 лева и застрахователна премия 263,81 лв.
Общият размер на кредита бил 1637,81 лв., а с подписване на договора
кредиторът заплатил цената на стоката на упълномощения Търговски
партньор на кредитора, което представлява усвояването на кредита.
Съгласно договора кредитополучателят се е задължил да върне заема
ведно с договорната лихва, на 24 броя равни месечни погасителни вноски, в
размер на 94,86 лева всяка, като първата погасителна вноска била платима на
05.02.2018 г., а последната - на 05.01.2020 г. Така страните договорили общ
размер на плащанията по заема 2296,64 лева, ведно с първоначална вноска от
20,00 лв.
Ищецът твърди още, че ответникът не е заплатил изцяло дължимия
паричен заем като дължимият остатък бил в размер на 1560,76 лв. - главница
и 32,84 лв. - договорна лихва. На ответника била начислена лихва за забава в
размер на 277,01 лв. за периода от 06.05.2018 г. до 01.06.2021 г.
На изложените основания ищецът претендира да бъде признато за
установено на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл.
99 ЗЗД, че ответникът му дължи сумата от 1560,76 лв., представляваща
главница - неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит №
CREX-15571957 от 18.12.2017 г., вземанията по който са прехвърлени на
ищеца по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 19.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението и
сумата от 32,84 лв., представляваща договорна лихва за периода от
05.05.2018 г. до 05.01.2020 г., както и на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, че ответникът му дължи сумата от
277,01 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 06.05.2018 г.
до 01.06.2021 г.
Претендират се и направените в заповедното производство, както и
направените в исковото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
2
особения представител на ответника, с който излага становище за
допустимост на исковете, но ги оспорва по същество като неоснователни.
Твърди нищожност на договора за кредит поради неспазване на изискванията
на императивните разпоредби на ЗПК и излага, че предвид
недействителността на договора, на основание чл. 23 ЗПК, ответникът следва
да върне единствено чистата стойност на кредита. Изтъква също, че видно от
договора ответникът е закупил и застрахователна услуга, но липсват клаузи
във връзка с нея. Претендира се отхвърляне на исковете като неоснователни и
недоказани.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не
изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - адвокат,
писмено становище, с което моли исковете да бъдат уважени и претендира
разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от
назначения си от съда особен представител - адвокат, който изразява
становище за неоснователност на исковете и моли да бъдат отхвърлени.
Като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и изявленията на страните, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представен Договор за потребителски кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
№ CREX-15571957 от 18.12.2017 г. с посочени страни - кредитор „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и кредитополучател К. М. К., съдържащ
данни за предоставен на ответника кредит в размер на 1394,00 лв.,
представляващ стойността на закупени от ответника телевизор SAMSUNG
4500 на стойност 495,00 лв. и смартфон HUAWEI p10 на стойност 899,00 лв.
В размера на кредита е включена и сумата от 263,81 лв. - застрахователна
премия по застраховка „Сигурност на плащанията“.
В договора са посочени още следните условия на отпуснатия кредит -
ГПР 37,42 %, общият размер на дължимата от кредитополучателя сума -
2296,64 лв., срок на договора в месеци - 24 (броя месечни плащания), с размер
на месечното плащане 94,86 лв.
Установява се още от представените писмени доказателства, че по
силата на Приложение № 1а от 02.12.2019 г. към Рамков договор за продажба
3
и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г., сключен на основание чл. 99 ЗЗД
между ищеца „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С. А., клон България, кредиторът „БНП Париба“ прехвърлил
вземанията си по процесния договор за кредит на „Фронтекс Интернешънъл”
ЕАД.
Видно от представеното пълномощно, ищецът „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД бил упълномощен от цедента „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С. А. да уведоми всички длъжници по всички вземания на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С. А. за прехвърлянето им на „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД по силата на Рамковия договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г.
Представено е уведомително писмо за извършеното прехвърляне на
вземанията, изпратено до ответника, което видно от приложеното известие за
доставяне е редовно връчено на 19.12.2019 г.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-
икономическа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и
компетентно изготвено, се установява, че сумата по договора за кредит от
1394,00 лв. е усвоена от кредитополучателя К. М. К. на 18.12.2017 г. по
фактура № ********** на „Зора М.М.С.“ ООД. При покупката авансово са
внесени 20,00 лв. За сигурност на плащанията се дължи застрахователна
премия по застраховка „Защита на плащанията” в размер на 263,81 лв., която
е част от всяка месечна погасителна вноска 10,99 лв. по главницата. Или
общият размер на кредита по главница е 1637,81 лв., като няма начислена
„такса ангажимент“. Ответникът е заплатил на ищцовото дружество сума в
размер на 289,72 лв., като остатъкът от задължението му по договора за
кредит към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК е в общ размер
на 2295,09 лв., в т. ч. главница - 1560,76 лв., възнаградителна лихва - 426,16
лв. за периода от 05.04.2018 г. до 05.01.2020 г. и лихва за забава върху
просрочена главница - 308,17 лв. за периода от 06.04.2018 г. до 05.07.2022 г.
вкл.
По заявление на ищцовото дружество било образувано ч. гр. д. №
2812/2021 г. по описа на РС - Сливен, по което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1143/08.07.2021 г.
срещу ответника К. за сумите от 1560,76 лв. - главница, ведно със законната
4
лихва върху главницата от 06.07.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението; сумата от 32,84 лв., представляваща договорна
възнаградителна лихва от 05.05.2018 г. до 26.01.2020 г.; сумата от 277,01 лв.,
представляваща обезщетение за забава от 06.05.2018 г. до 01.06.2020 г.;
сумата от 37,41 лв. заплатена държавна такса и сумата от 50,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение. Заповедта била връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК - обстоятелство, довело до образуването на
настоящото дело за установяване на вземанията на ищеца.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни
изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл.
99 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
1560,76 лв., представляваща главница - неизпълнено задължение по Договор
за потребителски кредит № CREX-15571957 от 18.12.2017 г., вземанията по
който са прехвърлени на ищеца по силата на Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението - 06.07.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 32,84 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 05.05.2018 г. до 05.01.2020 г. и
с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 277,01 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
06.05.2018 г. до 01.06.2021 г.
Предявените установителни искове са процесуално допустими.
По същество обаче, съдът намира за частично основателен
единствено предявения иск по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК,
вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
главница по договора за кредит, ведно със законната лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на заявлението по ч. гр. д. № 2812/2021 г. по
описа на СлРС - 06.07.2021 г., до окончателното й погасяване.
Установи се, че вземанията по процесния договор за кредит са били
прехвърлени с договор за цесия, за което са представени съответните писмени
доказателства, като цесията е действителна. В чл. 23 от Договора за кредит
5
изрично е предвидена възможността кредиторът да прехвърли правата си по
договора на трето лице, без да е необходимо съгласието на длъжника, поради
което в случая не е налице противоречие с нормата на чл. 26, ал. 1 ЗПК.
Цедентът е овластил с изрично пълномощно цесионера от негово име да
информира длъжника за сключените цесии, като по смисъла на чл. 99, ал. 4
ЗЗД прехвърлянето на вземането спрямо длъжника има действие от деня,
когато то му е съобщено от предишния кредитор. Ответникът е бил редовно
уведомен за настъпилото прехвърляне на вземанията.
Съдът намира обаче, че в случая при сключване на процесния договор
за кредит не са спазени императивни законови разпоредби на Закона за
потребителския кредит.
Съгласно задължителните изисквания, въведени с разпоредбата на чл.
11 ал. 1, т. 11 и 12 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа
информация за условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването, като погасителният план следва да посочва дължимите
плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания, да
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и, когато е
приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е
фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени
съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че
информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна
на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за
кредит.
От уговореното съдържание на договора - общият размер на
дължимата от кредитополучателя сума е 2296,64 лв., срокът на договора в
месеци - 24 (броя месечни плащания) с размер на месечното плащане 94,86
лв., следва изводът, че в договора фигурира информация за съответните
плащания и срокове за това. Съгласно цитираната правна норма на ЗПК, за да
бъде прието, че съответни уговорки в договора по своята правна същност
6
представляват погасителен план, следва освен да са ясни размерът на
съответните плащания и срокът за това, също така да е изложена и разбивка
на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главница, лихва,
изчислена на базата на лихвения процент и, когато е приложимо,
допълнителните разходи. В настоящия случай, макар и да е представен в
табличен вид погасителен план към договора, то той съдържа информация
единствено относно датата на падежа на месечните вноски и техния общ
размер, но липсва разбиване по пера на задължението на кредитополучателя,
от което да е ясно в каква част то представлява главница, лихви, други
услуги, такси или застраховки по заема, съответно липсва информация,
показваща с всяка отделна вноска каква част от задължението се погасява. Не
става ясно как се формира сумата от 94,86 лв., съставляваща размер на
месечната погасителна вноска. Задължението, произтичащо от ЗПК за
кредитора е да посочи разбивка не само на целия размер на предоставения
паричен заем, а и на всяка една отделна погасителна вноска.
С оглед изложеното съдът намира, че процесният договор за паричен
заем е сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 ЗПК,
тъй като няма изискуемото по закон съдържание - на практика липсва
погасителен план, поради което и по аргумент на чл. 22 ЗПК е налице пълна
недействителност - нищожност на договора. Съгласно правилото на чл. 23
ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
Ето защо ответникът следва да върне само чистата стойност на
кредита, без лихви или други разходи по кредита, като се отчете направеното
от него частично плащане.
Мораторна лихва върху получената чиста стойност по кредита при
недействителност на договора за кредит се дължи от поканата, по аргумент от
чл. 84, ал. 2 ЗЗД, което в настоящия случай се явява исковата молба.
Неоснователна е и претенцията за заплащане на застрахователна
премия, включена в размера на претендираната главница, тъй като клаузата
от договора, касаеща задължението за заплащането й е нищожна.
На основание чл. 21 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е
7
нищожна. Застрахователната клауза е нищожна, тъй като противоречи на
добрите нрави. Тя е сключена между БНП Париба и ответника като
дружеството - цедент на вземането няма качество на застраховател или
презастраховател, не договаря за себе си, а от името и за сметка на
застрахователя Кардиф Животозастраховане Клон България и Кардиф Общо
застраховане Клон България, като по този договор правата и задълженията на
застрахователя, включително да получи застрахователната премия, възникват
направо в патримониума на Кардиф Животозастраховане и Кардиф Общо
застраховане Клон България. Правата на БНП Париба, като трето правоимащо
лице по договора за застраховка, са ограничени само до възможността да
получи застрахователното обезщетение при настъпил риск, но не и да търси
реално изпълнение на вноските по премията. По делото не са представени
доказателства за плащане на премията от страна на БНП Париба в полза на
застрахователя. Липсват данни дали БНП Париба е обвързан с Кардиф
Животозастраховане и Кардиф Общо застраховане Клон България като
застрахователен агент или не, а Кодексът за застраховане забранява изрично
на обвързания агент да събира премии и да извършва плащания към
потребителите на застрахователни услуги.
Следователно, по изложените мотиви и тъй като от заключението на
изготвената по делото експертиза се установи, че ответникът е заплатил
сумата от 289,72 лв., то предявеният иск с правно основание чл. 422, вр. чл.
415, ал. 1 ПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД, се явява основателен единствено
за незаплатената чиста стойност на кредита, представляваща разликата между
усвоената сума от 1394,00 лв. и заплатената сума от 289,72 лв. или за сумата
от 1104,28 лв., представляваща главница - неизпълнено задължение по
Договор за потребителски кредит № CREX-15571957 от 18.12.2017 г.,
вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението -
06.07.2021 г., до окончателното й изплащане, като съответно искът следва да
бъде отхвърлен за разликата над уважения размер от 1104,28 лв. до пълния
претендиран размер от 1560,76 лв., както следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и установителните искове за сумата от 32,84 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 05.05.2018 г. до 05.01.2020 г. и
за сумата от 277,01 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
8
06.05.2018 г. до 01.06.2021 г.
Относно разноските:
При този изход на спора, съразмерно с уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените от него разноски за производството, за които е
представен списък по чл. 80 ГПК, а именно сумата от 568,15 лв., от общо
направени разноски в размер на 962,43 лв., от които 37,41 лв. разноски за
държавна такса и 50,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство по ч. гр. д. № 2812/2021 г. по описа на РС - Сливен и 125,02 лв. -
разноски за държавна такса, 300,00 лв. - депозит за особен представител,
300,00 лв. - депозит за експертиза и 150,00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение в настоящото исково производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал.
1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД, че К. М. К., ЕГН: **********, с адрес
********* ДЪЛЖИ на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрих
Ибсен“ № 15, ет. 6, сумата от 1104,28 лв. /хиляда сто и четири лева и
двадесет и осем стотинки/, представляваща главница - неизпълнено
задължение по Договор за потребителски кредит № CREX-15571957 от
18.12.2017 г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване
на заявлението - 06.07.2021 г., до окончателното й изплащане, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение № 1143/08.07.2021 г. по ч. гр. д. № 2812/2021
г. по описа на СлРС, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над
уважения размер от 1104,28 лв. /хиляда сто и четири лева и двадесет и осем
стотинки/ до пълния предявен размер от 1560,76 лв. /хиляда петстотин и
шестдесет лева и седемдесет и шест стотинки/ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за признаване за установено, че К.
М. К., ЕГН: **********, с адрес ********* дължи на „ФРОНТЕКС
9
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Хенрих Ибсен“ № 15, ет. 6 на основание чл. 422,
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД сумата от 32,84 лв.
/тридесет и два лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща
договорна лихва за периода от 05.05.2018 г. до 05.01.2020 г. и на основание
чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД сумата от
277,01 лв. /двеста седемдесет и седем лева и една стотинка/, представляваща
обезщетение за забава за периода от 06.05.2018 г. до 01.06.2021 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение № 1143/08.07.2021 г. по ч. гр. д. №
2812/2021 г. по описа на СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, К. М. К., ЕГН:
**********, с адрес ********* ДА ЗАПЛАТИ на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Хенрих Ибсен“ № 15, ет. 6, сумата от 568,15 лв.
/петстотин шестдесет и осем лева и петнадесет стотинки/, представляваща
разноски в общ размер, направени в производството по ч. гр. д. № 2812/2021
г. по описа на РС - Сливен и в настоящото исково производство, съразмерно с
уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
10