№ 260019
град Първомай, 29.12.2020
година
Районен съд - Първомай, първи съдебен
състав, в открито заседание на двадесет и осми юли две хиляди и двадесета
година със
Съдия докладчик Спасимир Здравчев
при
секретаря Венета
Хубенова,
разгледа
докладваното от съдията АНД № 143 по описа на Съда за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0325-000357
/ 05.06.2020 година на Началника на Районно управление към Областна дирекция на
МВР - Пловдив, Районно управление - Първомай, с което на Н.И.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, са наложени административни наказания:
·
глоба в размер на 200 (двеста) лева на
основание чл. 179, ал. 2, предложение 1. от Закона за движението по пътищата за
нарушение по чл. 20, ал. 2 от същия Закон;
·
глоба в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от шест месеца на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата за нарушение по чл. 123,
ал. 1, т. 1 от същия Закон;
·
глоба в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от шест месеца на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата за нарушение по чл. 123,
ал. 1, т. 2, буква Б от същия Закон;
·
глоба в размер на 10 (десет) лева на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предложение 2. от Закона за движението по
пътищата за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от същия Закон.
В съдебно заседание на въззивната
инстанция чрез процесуалния си представител адвокат С.С.М. *** Н.И.М. моли за
отмяна на Наказателното постановление в цялост по съображения, изложени в
Жалбата.
Въззиваемата страна – Районно управление към Областна дирекция на МВР -
Пловдив, Районно управление - Първомай (РУ
на МВР - Първомай) – чрез Началника В.К.К. моли за потвърждаване на Наказателното
постановление като законосъобразно, съобразено със съдържащите се в
административнонаказателната преписка материали, доказващи по категоричен начин
вината на нарушителя.
След преценка на събраните по делото
доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по
чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна
инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган,
независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е
депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а
разгледана по същество е
частично основателна.
От фактическа
страна:
От 20:00 часа на 26.05.2020 година до 08:00
часа на следващия ден полицаи при РУ на МВР - Първомай младши автоконтрольор Р.И.А. (актосъставител) съвместно с колегите си С.Б.Б.
и Я.М.П. – младши инспектори в група „Охранителна полиция“, са дежурен
автопатрул и изпълняват служебните си задължения по контрол на пътната
безопасност и охрана на обществения ред по предварително определен от началника
им маршрут.
Към 22:00 часа на инкриминираната дата –
26.05.2020 година, Н.И.М. с автомобила си „Мерцедес
Е 270 ЦДИ“ с ДК № *** взема майка си Г.И.М. от улица „Орфей“ № 4 в град
Първомай, област Пловдив, но преди да потегли, му телефонират приятели да мине в
близост надлеза на улица „Сливница“, да се разберат за излизане на разходка, и
жалбоподателят отива там, като Г. е на задната седалка.
След уговорката жалбоподателят тръгва с мерцедеса
си в посока центъра на града през надлеза над жп линиите на улица „Сливница“,
но срещу № 12з, заради рязко потегляне, губи контрол над автомобила
– приплъзва се, завърта се наляво и се удря с десния си край в електрически
стълб откъм страната на улицата, на която е адресът, при което наранява главата
си. От удара автомобилът спира, Н.М. слиза и оглежда щетите, а очевидците на
инцидента го питат какво му е, получават отговор: „Нищо!“, след което
жалбоподателят се качва обратно в колата и се прибира до дома си на улица ***.
Около 10 минути по-късно по получен от
дежурния в оперативната част на Управлението сигнал и по обаждания за инцидента
на мобилния си телефон от нежелаещи да се представят лица Р.А. и колегите му с
патрулния автомобил отиват на мястото на събитието и констатират по улица
„Сливница“ (права в тази й част, осветена с улични лампи и без препятствия по
шосето) в посока центъра следи от гуми, водещи от пространство под надлеза и
приключващи на около 10 метра от стълба, около който има счупени стъкла.
Актосъставителят разбира от очевидците
наоколо подробности по пътнотранспортното произшествие, докладва на дежурния в
Управлението и установява собствеността на автомобила, както и телефона на бащата
на Н.И.М. И.Н.М.. Обажда се на таткото и пита къде са синът и
автомобилът му, а И. отвръща, че са пред дома им и получава разпореждане да се
върнат на мястото на инцидента.
Малко по-късно
на местопроизшествието с лека кола на близък пристигат Г., И. и Н., които
обясняват, че мерцедесът е паркиран пред тях, като родителите се
интересуват дали на сина им ще бъде отнето свидетелството за правоуправление. Р.А. отвръща, че това не е негова работа, вижда, че Н.М.
е прежълтял с охлузвания по главата и неколкократно го пита иска ли да се извика
линейка, а жалбоподателят отказва, след което е изпробван за употреба на
алкохол, но техническото средство не отчита положителна проба. Младшият
автоконтрольор разпитва жалбоподателя защо е напуснал пътнотранспортното
произшествие, а Н., който признава, че е карал колата си, му отговаря, че се е
уплашил, но се намесва майката, която твърди, че тя е накарала сина си да се
махне, без да обясни причината за това.
Докато разговаря с Г. и И. М. Р.А. чува Н. да казва, че му е
лошо и родителите му го откарват в болницата, а актосъставителят отива с
патрулната кола до улица „Арда“ и със служебния таблет прави снимки на мерцедеса
с ДК № ***.
Около 23:30 часа Н.М. е освободен от
здравното заведение с охлузни рани и тогава са му снети обяснения и е съставен
протокол за ПТП с пострадали лица.
На 30.05.2020 година на жалбоподателя в
негово присъствие е съставен и връчен Акт
за установяване на административно нарушение (бланка серия АА № 629710),
въз основа на който е издадено атакуваното Наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка Съдът
приема за безспорно установена изцяло от показанията на разпитания в съдебно
заседание на въззивната инстанция актосъставител Р.И.А., които се кредитират
като обективни, логични и съответстващи на приобщените по съответния на НПК ред
писмени доказателства и административнонаказателна преписка, и частично от
показанията на И.Н.М..
Не се възприемат от настоящата инстанция
думите на И.Н.М. в насока, че
синът му посещава филиала на Спешна медицинска помощ в град Първомай
непосредствено след инцидента и че Актът е съставен без присъствието на Н.М., на
когото документът е връчен за подпис след изготвянето му. Заявеното в тази част
Съдът намира за изказано с цел бащата да оневини противоправните действия на
сина си за избягване на следващата се за тях административнонаказателна
отговорност. Актосъставителят е категоричен, че Акт за установяване на административно нарушение (бланка серия АА №
629710) е съставен при спазване на процедурата по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН.
Що се отнася до поведението на жалбоподателя непосредствено след причиненото
пътнотранспортно произшествие, се отчита, че в приложения Фиш за спешна
медицинска помощ от 26.05.2020 година за съответните действия е посочено
времето между 22:00 и 22:30 часа, а часът на инцидента по Акта и Наказателното
постановление е 22:10 часа, но самият Н.М. описва в обясненията си: „От стреса
си тръгнах от ПТП-то и спрях до нас на ул. ***“ (ако и след това да е посетил
здравното заведение).
В останалата част на доказателствената
съвкупност липсват противоречия досежно предмета на доказване.
От правна
страна:
Правилно е вменено в отговорност нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, буква Б от Закона
за движението по пътищата, чийто текст визира: Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен, когато при произшествието са пострадали хора, да остане
на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи
на Министерството на вътрешните работи.
По фактически установеното се изяснява,
че на инкриминираната дата при управление на лекия си автомобил „Мерцедес Е 270
ЦДИ“ с ДК № *** жалбоподателят причинява пътнотранспортно произшествие по
смисъла на § 6, т. 30 от Допълнителни разпоредби на Закона за движението по
пътищата: Събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство
и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети, като
водачът с поведението си допринася за настъпването му, т.е. е участник в
произшествието съгласно § 6, т. 27 от Допълнителни разпоредби на Закона за
движението по пътищата, а е безспорно от доказателствата, че след инцидента на 26.05.2020 година Н.И.М. не е открит от органите на
реда на местопроизшествието и в нарушение на императива на чл. 123, ал. 1, т.
2, буква Б от Закона за движението по пътищата го напуска, без да изчака
пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи, като
от инцидента са пострадали хора. Действително пострадал е самият жалбоподател,
но този факт не изключва противоправния характер на самоволното напускане на
местопроизшествието и не е основание за изключване на виновното поведение, а
последващите действия на Н.И.М. да се прибере директно до тях не сочат обективна
възможност лицето да не може да изпълни възложените му от закона задължения.
За това нарушение точно е посочена
следващата се санкционна разпоредба по чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за
движението по пътищата: Наказва се с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6
месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като
участник в пътнотранспортно произшествие.
Наложеното наказание е в съответствие с
разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, тъй като е в границите на предвиденото в
специалната норма, но не е съобразено с ал. 2 от посочения законов текст – при
определяне на размера да се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите
за извършването и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и
имотното състояние на нарушителя.
Видно от представената Справка за
нарушител / водач, Н.И.М. е правоспособен водач от 30.11.2015 година и
притежава Свидетелство за управление на моторно превозно средство № ********* /
17.12.2015 година за категории В и М, като до датата на деянието, предмет на
настоящото дело, нееднократно е ангажирана административнонаказателната му
отговорност за нарушения на правилата за движение по пътищата и липсват
основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Но не може да не се отчете фактът,
че всяка от наложените му до момента глоби е платена и, след като се връща на местопроизшествието
на 26.05.2020 година, оказва пълно съдействие на органите на реда за разкрИ.е
на обективната истина с направеното самопризнание, а причинените от виновното
му поведение материални щети са единствено за собствения му лек автомобил (липсват
данни за повреди по електрическия стълб), както и че няма друго пострадало
лице, освен самия водач, за което настоящият състав счита, че целите на
специалната и генералната превенция по чл. 12 от ЗАНН биха се постигнали с глоба и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство в
минималния предвиден по закон размер.
И Актът, и Наказателното постановление в
тази част са конкретизирани по време, място и извършител и са в съответствие с
всички други изисквания на чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН, като документите са
издадени от компетентен орган, съгласно Заповед № 8121з-515 / 14.05.2018 година
и Заповед № 8121з-825 / 19.07.2019 година на Министъра на вътрешните работи.
Не стои така въпросът с другите вменени
в отговорност на Н.И.М. нарушения.
В акта си от 05.06.2020 година наказващият
орган сочи жалбоподателят да е нарушил чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, като
самото нарушение е описано по следния начин: „При движение с несъобразена
скорост губи контрол над автомобила и блъска странично бетонен електрически
стълб. Причинява ПТП с материални щети“, а за обстоятелства на нарушението е
посочено, че водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните
условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и други
обстоятелства (!?), за да спре пред предвидимо видимо препятствие или създадена
опасност за движението.
Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от Закона
за движението по пътищата съдържа две хипотези, първата от които предвижда
задължение за водачите на пътни превозни средства да избират скоростта си на движение
така, че тя да е съобразена с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера
и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, като
изброяването е примерно и величината на избраната скорост е съответна на
неблагоприятните пътни фактори – колкото по-интензивни са те, толкова следва да
е по-ниска скоростта в сравнение с максимално допустимата. Втората хипотеза
касае задължението на водачите да намалят скоростта и да спрат в случай на
необходимост при възникване на опасност за движението, или скоростта следва да
е такава, че в зависимост от степента на опасност да може тя да бъде преодоляна
с намаляне на движенето или спиране на превозното средство.
Същевременно загубата на контрол над
управляваното превозно средство е самостоятелно нарушение на правилата за
движение по чл. 20, ал. 1 от Закона за движението по пътищата и това са
случаите, когато водачът е непредпазлив по отношение на субективни външни и /
или вътрешни фактори, водещи до разсейване на вниманието, липса на достатъчно
концентрация при управлението и неадекватни действия с уредите за управление на
превозното средство.
Текстовете на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от
Закона за движението по пътищата вменяват различни задължения на водачите на
превозни средства и при допуснато нарушение относно режима на скоростта, водещо
до изгубването на контрол върху управлявания автомобил, е налице нарушение на
чл. 20, ал. 2 от Закона, каквото е вменено на Н.И.М., но в съответствие с
императива на чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН в
обстоятелствената част на акта и издаденото въз основа на него наказателно
постановление следва фактите по извършване на нарушението, доказателствата за
това и законовият текст, регламентиращ правилото на поведение, да са точно посочени
с оглед правото на защита на лицето, в чиято отговорност се вменява деянието,
още повече, че нормата на чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата
обхваща широк спектър от дължимо поведение на водача и може да има
най-разнообразни конкретни проявни форми.
В случая е издадено Наказателно
постановление № 20-0325-000357 / 05.06.2020 година, в което не са описани нито приблизителната
скорост на движение на лек автомобил „Мерцедес Е 270 ЦДИ“ с ДК № *** преди
инцидента, нито атмосферните условия, нито релефът на пътя, нито условията на
видимост, нито интензитетът на движение, нито другите обстоятелства (каквито и
да са те) – все положения, които е следвало да бъдат посочени от наказващия
орган в акта му, за да е конкретизирано нарушението с обективните и
субективните си признаци и да се прави извод за нарушаване на режима на
скоростта и загубата на контрол, защото жалбоподателят се защитава срещу
фактите, а употребените от Началника на РУ на МВР - Първомай понятия: неизбиране
на скорост на движение, съобразно атмосферни условия, релеф, условия на
видимост и интензитет на движение са правни изводи, а не факти.
По посоченото процесното Наказателно
постановление в тази част следва да се отмени като незаконосъобразно и
необосновано.
По подобен начин стоят нещата с
вменените на Н.И.М. нарушения по чл. 123, ал. 1, т. 1 от Закона за движението
по пътищата: Водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, без да
създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието; и по чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за
движението по пътищата: Водачът на
моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на
моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него.
Актосъставителят свидетелства, че при
разговор с очевидци на пътния инцидент констатира, че когато мерцедесът
преустановява движението си след удара в електрическия стълб, от шофьорското
място слиза жалбоподателят, оглежда, казва, че му няма нищо и тогава продължава,
а за установяването на последиците от произшествието няма законово изискване за
нещо по-специфично от обикновено оглеждане; същевременно Н.И.М. не е установен
от органите на реда да управлява автомобила си преди, по време или
непосредствено след пътнотранспортното произшествие, за да се счете, че към
онзи момент не носи у себе си изискуемите по закон документи.
С оглед на горното атакуваното
Наказателно постановление е необосновано и в тази част също подлежи на отмяна.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл. 63 от ЗАНН, Районен съд - Първомай, първи съдебен състав
РЕШИ:
Изменя
Наказателно постановление № 20-0325-000357 / 05.06.2020 година на Началника на
Районно управление към Областна дирекция на МВР - Пловдив, Районно управление -
Първомай, в частта, в която на Н.И.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, буква Б от
Закона за движението по пътищата на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за
движението по пътищата са наложени административни наказания глоба
в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, като намаля наказанията на глоба
в размер на 50 (петдесет) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
Отменя
Наказателно постановление № 20-0325-000357 / 05.06.2020 година на Началника на
Районно управление към Областна дирекция на МВР - Пловдив, Районно управление -
Първомай, в частта, в която на Н.И.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, са наложени административни наказания:
·
глоба в размер на 200 (двеста) лева на
основание чл. 179, ал. 2, предложение 1. от Закона за движението по пътищата за
нарушение по чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата;
·
глоба в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от шест месеца на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата за нарушение по чл. 123,
ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата;
·
глоба в размер на 10 (десет) лева на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предложение 2. от Закона за движението по
пътищата за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по
пътищата.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните
за постановяването му.
Районен съдия: (п)
СЗ