Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димо Колев | |
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК С Решение № 38/08.03.2011г., постановено по гр.д. № 612/2010г. Павликенският районен съд е осъдил П. „Д.” със седалище и адрес на управление с. Д. Л., общ. П., представлявана от председателя си Д. З. Д., ЕГН: * да заплати на М. Г. М., ЕГН: * с постоянен адрес гр. В. Т., ул. „П.” № ... и съдебен адрес: гр. В. Т., бул. „Б.” № ...-кантора адв. Ч. -ВТАК сумата от 1795, 30 лв., представляваща дължима дялова вноска след прекратяване на членство, ведно със законната лихва от 21.09.2010г. до окончателното й заплащане. Присъдени са и разноски. Против това решение е постъпила въззивна жалба от пълномощника на П. „Д.” с. Д. Л. – адв. Н. П. от ВТАК. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение. Сочи се, че с решение на общото събрание на кооперацията, на основание чл. 14 ал. 1 изр. последно от ЗКооп., е извършено прихващане със вземането на М. за дялова вноска с непогасени негови задължения като член-кооператор. Уточнява се, че на практика е взето решение на общото събрание на кооперацията от 21.03.2009г. за търсене на имуществена отговорност на М. като дяловия му капитал бъде удържан за възстановяване на сумата от 3023 лв. Последната представлявала имуществена санкция наложена на П. „Д.” с. Д. Л., по влязло в сиÙа НП № 559/12.06.2006г. на ТД на НАП гр. В. Т.. Административната санкция е била наложена на кооперацията, докато М. бил неин председател, за неначисляване на ДДС върху съответната данъчна основа при продажбата на земеделска продукция по 6 броя фактури. Погрешно било твърдението на съда, че вземането на кооперацията спрямо М. не е безспорно установено. Както дяловия капитал на М., така и наложената имуществена санкция са определени по размер, а същият бил присъствал на общото събрание при вземането на решението за прихващане и в този смисъл то е изпълнило ролята си на изявление от страна на кооперацията към него. Твърди се, че имуществената санкция наложена на кооперацията има характера на нанесени вреди за нея и с решението на общото събрание е възникнало задължение на М. към кооперацията за тяхното заплащане. Съдът погрешно приел, че това решение не е създало задължение за М.. Според жалбоподателя при така изложените обстоятелства първоинстанционното решение следва да бъде изцяло отменено като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски и пред двете съдебни инстанции. Ответникът по жалбата М. Г. М. в срока по чл. 263 ал.1 изр. 1 ГПК не подава отговор. В съдебно заседание процесуалният му представител адв. Н. И. ВТАК заявява, че жалбата следва да се отхвърли. Не се претендират разноски. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. В изпълнение на задълженията си по чл. 269 от ГПК въззивният съд служебно провери валидността и допустимостта на обжалваното решение и приема, че решението е валидно и допустимо изцяло. По същество решението е правилно, а подадената против него въззивна жалба е неоснователна. С исковата си молба ищецът М. Г. М. твърди, че е бивш член – кооператор на П. „Д.” с. Д. Л., общ. П.. Прекратил членството си в кооперацията по силата на едномесечно предизвестие подадено на 14.05.2008г. До 20.06.2008г. ответната страна е трябвало да му заплати дяловата вноска в размер на 1386, 55 лв., но това не било сторено. Завел гр. дело № 387/2008г. по описа на Районен съд – П., който с решение приел иска му за основателен. Въззивната инстанция отменила това решение като счела иска за предварително предявен. Състав на ВКС не допуснал въззивното решение до касационно обжалване. Твърди, че впоследствие се установило, че стойността на дяловата вноска е 1795, 30 лв. като отново поканил ответната страна да му изплати дължимото. До завеждането на иска тази сума не е платена. Предявява се иск, с който се претендира да бъде осъдена ответната кооперация да заплати на ищеца сумата от 1795, 30 лв. в едно със законната лихва от момента на предявяване на иска до окончателното изплащане, както и направените разноски. Ответникът П. „Д.” с. Д. Л. заема становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Сочи, че на общо събрание проведено на 21.03.2009г., на което ищецът е присъствал лично, е взето решение за прехващане на дяловата му вноска с негово задължение към кооперацията в размер на 3023 лв. В тази връзка твърди, че е направено съдебно възражение за прихващане с вземането за дялово участие на ищеца още по първото заведено от него гражданско дело № 387/2008г. по описа на Районен съд – П., което било отчетено и от състава на ВКС. Претендират се разноски в съдебното производство. От фактическа страна между страните по делото е безспорно, че М. се е намирал в членствено правоотношение с ответната кооперация, което е прекратено през 2008г., при спазване на изискванията на ЗКооп. и Устава на П. „Д.”. Не се спори, че на М. като бивш член – кооператор му се дължи дялова вноска в размер на 1795, 30 лв., както и че изискуемостта на това вземане е настъпила на 21.03.2009г., след като е приет годишния финансов отчет за 2008 г.От доказателствата по делото - извлечение от протокол № 4 за проведено общо събрание на 21.03.2009 г. и заключението на СИЕ се установява, че дяловата вноска на М. в посочения размер не му е изплатена, тъй като въз основа на решение взето от ОС на кооперацията е прихваната, за да се възстанови сумата от 3023, 86 лв.Последната представлява имуществена санкция наложена на П. „Д.” с НП № 559/12.06.2006 г. на ТД на НАП В. Т..Тази фактическата обстановка по делото е всестранно и пълно изяснена от първоинстанционния съд, поради което настоящата инстанция смята за ненужно да я възпроизвежда в цялост отново. Обсъдени са всички събрани по делото доказателства, като първоинстанционният съд е направил правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти се установяват с тях. Основните възражения на жалбоподателя са, че съдът неправилно е приел, че вземането на кооперацията спрямо М. не е установено по основание и размер.Това се явява и единствения спорен момент по делото - налице ли е насрещно задължение на М. към кооперация, с което да се извърши прихващане и правилно ли е реализирано то. Прихващането по смисъла на чл. 103 ЗЗД е форма на погасяване на задължения между идентични правни субекти, което предпоставя наличието на ликвидни и изискуеми насрещни вземания имащи за предмет еднородни и заместими вещи или пари, които се погасяват до размера на по - малкото от тях. Настоящият състав смята, че в случая не е налице насрещно задължение на М. към кооперацията, за да може да настъпи погасителния ефект на прихващането. Наложената, с НП № 559/12.06.2006г. на ТД на НАП гр. В. Т., имуществена санкция в размер на 3023.86 лв. е публично задължение на кооперацията към държавния бюджет. П. „Д.” с. Д. Л. е данъчно задължения субект. Констатираното данъчно нарушение е свързано с дейността й на самостоятелен правен субект и тя е носител на задължението да се заплати съответната парична санкция, а не нейния председател през този период - ответника по жалбата М.. Ето защо правилно в счетоводството на П. „Д.” с. Д. Л. сумата от 3023.86 лв. е записана като задължение на кооперацията и е платена от нея, което се потвърждава от експертното заключение по делото. Паричната санкция в посочения размер не представлява насрещно задължение на М. към кооперацията, тъй като проведеното на 21.03.2009г. общо събрание не е реализирало по законоустановения ред имуществената му отговорност. В т. 5 от извлечението от протокол № 4/21.03.2009г. не е установено основанието и размера на имуществената отговорност на М.. Посочено е, че е извършена данъчна ревизия на последния, но видно от доказателствата по делото такава е извършена на самата кооперация. Никъде в това решение на общото събрание не е посочено, защо следва да се ангажира имуществената отговорност на ответника по жалбата. Имаме само изброяване на фактите свързани с налагането на административно наказание от ТД на НАП В. Т.. Не е посочено в решението с кой противоправни и виновни действия респ. бездействия на М. е нанесена вреда на кооперацията, и какъв е нейния конкретен размер. Единствено е посочено, че се извършва прихващане на дяловия капитал на същия с имуществената санкция наложена на кооперацията с цитираното наказателно постановление. Видно от самото извлечение от протокол №4 М. е възразил срещу това прихващане като в крайна сметка присъстващите на общото събрание член-кооператори са взели решение да се потърси по съдебен ред имуществена отговорност на ищеца за цялостното му управление, а не са ангажирали такава с това си решение. Това би било й неправилно, доколкото извънсъдебно изявление за прихващане се допуска само между ликвидни насрещни вземания т.е. да не се спори между страните, че всяко от вземанията съществува и е в съответния размер. Вземането на кооперацията срещу М. не е ликвидно, тъй като не е безспорно. Поради това и правилно районният съд е отбелязал, че твърдяното от жалбоподателя задължение на М. не е установено по основание и размер. В случая не е налице непогасено задължение на бившия кооператор, което да е безспорно установено, за да може да се извърши прихващане с вземанÕто му към ответната страна по реда на чл. 14 ал. 1 изр. последно ЗКооп. Независимо от това П. „Д.” с. Д. Л. не е използвала някой от способите за извършване на прихващането по съдебен ред, доколкото твърдяното от нея вземане срещу ищеца не е ликвидно. Нито е предявила насрещен иск за вземането си, нито е направила възражение за прихващане в установения от закона преклузивен срок по чл. 131 ГПК, доколкото това е предвидения законов ред за преодоляване неликвидността на конкретното вземане. В отговора по настоящият иск, се сочи, че още по гр. дело № 387/2008г. по описа на РС П. е направено съдебно възражение за прихващане между вземането на М. за дялова вноска и сумата от 3023,86 лв. В посоченото по горе дело, обаче липсва изрично изявление в тази насока, в което да е индивидуализирано насрещното вземане с посочване на правопораждащият го юридически факт и точен размер. На следващо място, доколкото се твърди извършването на такова възражение, то е осъществено по друго гражданско дело макар и със същият предмет, а и не е направено своевременно - в срока за отговор по чл. 131 ГПК, поради което се явява преклудирано. Позоваването на това съдебно възражение в писмения отговор на исковата молба по настоящото дело не може да се приеме като правопогасяващо възражение. Дори и да се счете за такова, то се явява неоснователно, с оглед на изложените по горе съображения за липсата на насрещно задължение на М. към П. „Д.” с. Д. Л.. Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд съвпадат изцяло с тези на първоинстанционния съд и обосновават един и същ извод – за основателност на предявения осъдителен иск. Обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Настоящата инстанция не дължи произнасяне по разноските извършени пред нея, с оглед изхода на делото и доколкото такива не са поискани от въззиваемия. Водим от горното и на основание чл. 271 ал. 1 ГПК, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 38/08.03.2011г., постановено по гр.д. № 612/2010г. на Павликенския районен съд, като правилно. Решението е окончателно и неподлежи на обжалване. Да се връчи на страните препис от решението. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |