Р Е Ш
Е Н И Е
Номер………. 16.07.2020
г. Град С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
С.Т
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
24.06. 2020 година
В публичното заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН
МИНЧЕВ
Секретар: Диана Иванова,
като
разгледа докладваното от съдията МИНЧЕВ в.т.д. № 1043 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е на основание чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Б.И.К. против
решение № 1624/22.11.2019г., постановено по гр.д. № 3625/2019г. по описа на
Районен съд – С.З., с което е отхвърлен предявения от Б.И.К. против „М.М.” ООД,
гр. С.З. иск по чл.439 ГПК за установяване недължимостта на сумата 1562 лева
главница, представляваща неизпълнено задължение по запис на заповед от
18.04.2001 г., сумата 2755,98 лева, представляваща законна лихва върху главницата за периода от 09.09.2003 г.
до 21.01.2019 г., и сумата 116,62 лева, представляваща разноски, по
изпълнителен лист от 10.10.2003 г., издаден по гр.д. № 2152/2003 г. по описа на С. районен съд,
предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 20188870400949 по
описа на ЧСИ Д.Д., рег.№ 887, район на действие
ОС - П., като неоснователен.
Във въззивната жалба са изложени доводи за
незаконосъобразност на обжалваното решение, като са изложени подробни доводи и
съображения в тази връзка.
Постъпил е отговор от страна на въззиваемото
дружество, в който е взето становище, че жалбата е неоснователна, като се
излагат съображения в тази връзка с искане да се отхвърли жалбата и да се
потвърди обжалваното решение в цялост, ведно със законните последици от това.
Към отговора е приложена съдебна практика.
Постъпило е писмено становище вх. № 3283/10.03.2020г.
от въззивника, с което са развити допълнителни съображения във връзка с
отговора на въззивната жалба.
Съдът като обсъди събраните доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните
намира за установено следното:
Предявен е иск по
чл.439 от ГПК за установяване несъществуването на вземането на взискателя по
изпълнителното дело.
Въз основа по изпълнителен лист по молба на взискателя
ЕТ „М." е образувано изп. дело № 4474/2005 г. по описа на ДСИ при Б.
районен съд. С молба от 05.02.2007 г. взискателят е поискал делото да бъде
изпратено на ЧСИ И.Б., рег.№ 800, с район на действие ОС – Б.,
Изпълнителното производство е преобразувано в изп.
дело № 32/2007 г. по описа на ЧСИ И.Б.. С постановление от 05.06.2018 г.
изпълнителното производство по това дело било прекратено на основание чл. 433,
ал.1, т.8 от ГПК, което е потвърдено с решение на Б. окръжен съд от 19.10.2018 г., постановено по гр. дело
1479/2018 г.
Изпълнителният лист е върнат на ответника, който въз
основа на него инициирал ново изпълнително производство- изпълнително дело № 20188870400949 по описа на ЧСИ Д.Д., Рег.№ 887,
с район на действие- ОС- П..
Доводите на
ищеца за материална незаконосъобразност на принудителното изпълнение са
свързани с погасяване по давност на вземането по изпълнителния лист. В случая
вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, поради което според
чл.117, ал.2 от ЗЗД давностният срок е петгодишен. Ответникът поддържа, че погасителната
давност е била прекъсната на основание чл.116, б.”в” ЗЗД, поради което не е
изтекла.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
При констатираната допустимост на жалбата,
съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Съгласно Постановление № 3 от
18.11.1980 г., по гр. д. № 3/80 на Пленума на ВС, погасителната давност не
тече докато трае изпълнителният процес. Това Постановление действа до 25.06.2015 г., когато с Тълкувателно решение № 2/2013 г. същото
е обявено за
изгубило сила.
В настоящият казус спорен е въпросът относно момента, от който започва
да тече погасителната давност по отношение на процесните вземания. Прекратяването на изпълнителното производство не е
обвързване с прекъсване на давностния срок, като съдът приема, че новата
давност е започнала да тече от последното предприето валидно действие по
принудително изпълнение. В случая видно от решение по гр. дело № 1479/2018
г. на БОС последното същинско изпълнително действие по принудително
изпълнение по изп. дело № 32/2017 г. на
ЧСИ И.Б. е налагане на възбрана върху шест земеделски имота, вписана на
08.01.2010 г.. В този смисъл е и установеното в т. 10 от Тълкувателно решение №
2/2013 г., постановено от ОСГТК на ВКС, задължително за прилагане в практиката
на съдилищата. От този момент започва да тече нов давностен срок. Към този
момент обаче, все още е било в сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на
Върховния съд и до неговата отмяна на 25.06.2015 г. давност не е текла, тъй като е било налице висящо изпълнително
производство. Предвид факта, че изпълнителното дело е прекратено по силата на
закона – чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 05.06.2018 г. при действието на Тълкувателно решение 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, то срокът на
погасителната давност по отношение на процесните вземания на въззиваемия е
започнал да тече на 25.06.2015 г. и е изтекъл на 26.06.2020 г., от който момент
е погасено и правото на въззиваемия/ответник да иска изпълнение на
същите.
Правилен при това положение е извода на първоинстанционния съд, че от началото на новата давност не е изтекъл
законоустановеният петгодишен срок. Отделно от това, през този период по
новообразуваното изпълнително дело са предприети изпълнителни действия, годни
да прекъснат погасителната давност. Първоинстанционното
решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като на
основание чл. 272 от ГПК, съдът препраща към мотивите на СтРС.
Въззиваемия претендира присъждането на разноски, но липсват
доказателства за направени такива, поради което съдът намира, че не следва да
присъжда разноски.
С оглед цената на иска, в размер на 4434,60 лв., настоящето
въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3,
т. 1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1624/22.11.2019г., постановено по гр.д. №
3625/2019г. по описа на Районен съд – С.З..
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2.