и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.267 от ГПК. Образувано е по постъпила въззивна жалба от Байсе Алиосман Мюмюн от гр. Кърджали чрез представител по пълномощие срещу решение № 35 от 04.11.2010 година, постановено по гр.д. № 584/2010 г. по описа на Кърджалийския районен съд. Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК и от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима. Същата отговаря на изискванията на чл. 260, ал.1, т.1, 2, 4 и 7 и на чл. 261 ГПК. С жалбата се правят следните доказателствени искания: за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която да даде заключение предоставяни ли са ваучери за храна на въззивника от ответника и ако са предоставени, по какъв начин, за кои месеци и на каква стойност; осчетоводени ли са като дължими на въззивника социални разходи за отработени през процесния период дни, в какъв размер и платени ли са те; извършвани ли са плащания по банков път от работодателя на оператора на ваучери за храна „Призма лукс” ООД за отпечатване и предоставяне на ваучери за храна за 2009г. Предоставя и моли да бъде прието като доказателство ваучер серия В 2009 № *********, издаден от „Призма-лукс" ООД - София на „Булфанко”АД - Кърджали, недопуснат от първоинстанционния съд като доказателство за установяване на обстоятелството, че тези ваучери не само са били предвидени, но са и раздавани и ползвани от работниците до 31.12.2009г. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, от ответника по въззивната жалба „Булфанко” АД, гр. Кърджали отговор не е постъпил. За да се произнесе по искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза с посочените задачи, въззивният съд констатира, че по отношение на фактите, установяването на които се цели с първия поставен в експертизата въпрос, е налице признание от ответника, което по съществото си представлява признание на неблагоприятни за него факти; не се налага назначаване на експертиза по отношение и на втория въпрос с оглед оспорването от страна на ответника изцяло на иска по чл. 59 КТ поради недължимост на претендираните суми; като третият въпрос е неотносим към предмета на спора, тъй като самият факт на отпечатване на ваучери не може да установи обстоятелството, за което се иска, а именно, че такива ваучери са били раздавани и ползвани от работниците до 31.12.2009 година. Ето защо искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза е неоснователно и следва да се остави без уважение. Искането за приемане на писмено доказателство – ваучер, с оглед на изложените съображения по втория въпрос от експертизата от една страна и като представено несвоевременно пред първоинстанционния съд от друга страна, също следва да се остави без уважение. С оглед изложеното, следва делото да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните. Водим от изложеното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК, въззивният съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания, направени с въззивната жалба. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.02.2011 г. от 10.00 ч., за която дата и час да се призоват страните, като въззивникът се призове чрез представителя му по пълномощие. Препис от определението да се връчи на страните.
Председател: Членове: 1.
2.
|