№ 12
гр. Стара Загора , 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Анна Т. Трифонова
Членове:Румяна А. Танева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Антонина Д. Динева Николова
като разгледа докладваното от Румяна А. Танева Въззивно търговско дело №
20205501001210 по описа за 2020 година
Обжалвано е решение № 448/18.03.2020 г., постановено по гр.д. №
6223/2018 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, с което са отхвърлени
като неоснователни предявените от „К.Б.“ ЕООД осъдителни искове.
Направено е искане първоинстанционното решение да бъде отменено и да
бъде постановено друго, с което съдът да уважи предявените искове.
Претендират се разноските в първоинстанционното и настоящото
производство.
В срока, предвиден в ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Старозагорският окръжен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.
269 ГПК и като взе предвид становищата и възраженията на страните, в
съвкупност с доказателствата по делото, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в срок от лице, имащо право на жалба и
отговарящо на изискванията на чл. 259 и следващите от ГПК.
Предявените пред Районен съд – гр. Стара Загора искове са с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
1
Видно от приложените по делото писмени доказателства на 15.11.2015
г., „4.“ ЕООД е сключило с въззиваемата С.С. договор за кредит №
**********, изменен на 18.11.2015г. и на 19.11.2015 г. със сключени в същата
форма допълнителни договори за кредит със същия номер, по реда и при
условията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, по искания на въззиваемата – потребител по
договора, която и до момента не е направила плащания по кредита с цел
погасяване на задължението.
Първоинстанционният съд, извършвайки тълкуване на сключения
договор за кредит, е достигнал до извода, че съгласно чл. 5, ал. 10 и 13 и чл.
30 ЗПК, ЗПК се прилага за договори по чл. 6 ЗПФУР, какъвто е настоящия
случай, по отношение на който се явява обаче специален. Приема, че в случая
не е достатъчно съставянето на електронен документ, за да се приеме
съгласно чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ, че писмената форма на чл.10, ал.1 от ЗПК за
действителност и на процесния договор за потребителски кредит е спазена.
Съдът е приел, че нормите на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ не предвиждат друг ред и
форма за сключване на договорите за потребителски кредит, различен от
императивната норма на чл. 10, ал. 1 от специалния ЗПК, поради което, като
противоречаща на последната, клаузата на чл. 3, ал. 1 от общите условия на
„4.“ ЕООД, предвиждаща възможност за сключване на такъв договор и под
формата на електронен документ, е нищожна. А според императивната
разпоредба чл. 11, ал. 2 ЗПК, ОУ са неразделна част от договора за
потребителски кредит и всяка страница следва да бъде подписана от страните
по договора. Процесният договор за кредит, който по своя характер е такъв за
потребителски кредит, както и общите му условия, при които ищецът твърди,
че е сключен, не са подписани нито от кредитодателя „4.“ ЕООД, нито от
кредитополучателя С. Р. С.. На това основаните и с тези мотиви СтРС е
обявил договора за недействителен поради неспазване на предвидената в чл.
10, ал. 1 и чл. 11, ал. 2 ЗПК писмена форма за действителност (чл. 22 ЗПК).
Последният, за разлика от договора за заем е формален с изисквания за
конкретно минимално съдържание и форма, постигане на съгласие за
съществени белези на правоотношението.
Тези обстоятелства действително не са установени по делото, поради
което и районният съд е достигнал до правилния извод, че валидно
правоотношение по договор за потребителски кредит, сключен от разстояние
2
с белези, посочени от ищеца по делото не е установено да е възникнало
между страните.
От представения по делото като писмено доказателство договор за
прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018 г., е видно, че на
01.02.2018г. „4.“ ЕООД е сключило с ищеца представения договор за
прехвърляне на вземания, с който му е цедирало вземанията си по договора №
**********, както следва: главница - 750 лв., договорна лихва - 24.29 лв.,
такса за експресно разглеждане - 122.48 лв., наказателна лихва - 817.95 лв. от
16.12.2015 г. до 31.01.2018г., по който ответницата не е извършвала никакви
плащания за погасяването му нито на цедента, нито на ищеца, видно от
представеното от ищеца и неоспорено от ответницата приложение № 1 към
тази цесия, преценено съвкупно с т. 2-5 от ЗСИЕ. С представеното
пълномощно ищецът е и упълномощен от цедента да съобщи на длъжниците
за същата цесия, включително и на ответницата. ВКС приема, че такова
упълномощаване не противоречи на целта на чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД, поради
което обуславя редовност на извършено въз основа на него съобщаване на
цесията от упълномощения цесионер.
По делото е безспорно установено, че няма данни цесията да е била
съобщена на ответницата от цедента или от ищеца до датата на подаване на
исковата молба в съда, a съобщаването е извършено в хода на разглеждане на
делото в първоинстанционното производство. Според нормата на чл. 99, ал. 1
ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане само ако законът,
договорът или естеството на същото позволяват това. В случая чл. 26, ал. 1
ЗПК не е позволявал на цедента „4.“ ЕООД да цедира с договора от
01.02.2018 г. на ищеца и единствено дължимия се от ответницата кредит от
750 лева по недействителния с оглед изложеното договор за кредит.
Последният представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл.
9, ал. 1 от ЗПК, а според чл. 24 ЗПК, към него поради това се прилагат и
нормите на чл. 143-148 ЗЗП. Съгласно чл. 143, т. 15 ЗЗП, неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е и уговорката, която дава
възможност на търговеца или доставчика, без съгласието на потребителя, да
прехвърли правата и задълженията си по договора, когато това може да
доведе до намаляване на гаранциите на потребителя, което е съотносимо към
настоящия случай. В чл. 14.5, изр. 1 от ОУ на договора за потребителски
3
кредит е предвидено, че кредиторът има право да преотстъпи (прехвърли)
вземанията от кредитополучателя на трети страни. Тази клауза е
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 15 ЗЗП, тъй като позволява на
кредитора да прехвърли по всяко време, без да иска съгласието на
ответницата, правата си по договора за кредит, на всяко трето лице, което
избере. Това договорно условие несъмнено може да доведе до намаляване на
гаранциите на ответницата, защото за длъжника е от значение дали негов
кредитор е избраната от него кредитна/финансова институция или друг
правен субект, а в същото време в договора не е предвидена равноправна
възможност/клауза на ответницата, според която, всяко трето лице, по неин
избор, да може да я замести в дълга . От това следва, че в договорните
правоотношения на страните е налице съществено неравновесие, тъй като е
накърнена еквивалентността в гражданските отношения, което по несъмнен
начин застрашава интересите на по-слабата страна в качеството на
потребител като кредитополучател. Това обуславя безспорния извод за
неравноправност на клаузата по чл. 14.5, изр. 1 от общите условия на
договора (чл. 143, т. 15 ЗЗП, ред. преди изм. ДВ, бр. 100/2019 г.), за което
съдът следи служебно.
В настоящия случай, въззивникът - ищец в първоинстанционното
производство, посочва в обстоятелствената част на исковата молба, че
процедурата по сключване на процесните договори за кредит следва следния
алгоритъм: кредитополучателят подава заявка за отпускане на кредит след
регистрация в системата на "В." на интернет страница www.vivus.bg. След
подаване на заявката, проект на договора за кредит се предоставя на
кредитополучателя на интернет страницата на "В.". Кредитополучателят
подписва договора чрез натискане на бутона "ПОДПИШИ", като с
посоченото действие се счита, че се подписва и всяка страница от договора и
приложимите Общи условия, както и стандартен европейски формуляр.
С депозиране на въззивната жалба, въззивникът въвежда твърдения, че
на кредитополучателя са били предоставени предварително Общите условия
и договора за кредит на подсигурен PDF формат. На първо място следва да се
посочи, че съгласно чл. 266, ал. 1 ГПК във въззивното производство страните
са ограничени в доказателствената си активност, доколкото не могат да
твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са
4
могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство.
Твърдението на ново обстоятелство за предоставяне на договорите за кредит
и Общите условия в PDF формат е въведено за първи път с виззивната жалба,
което обстоятелство попада в хипотезата на забраната по чл. 266 от ГПК и
обуславя недопустимост за установяването му за първи път пред въззивната
инстанция.
Предвид горното, приложение следва да намерят неблагоприятните
последици от правилата за разпределяне на доказателствената тежест, които
задължават съда да приеме, че между страните не е налице валидно
облигационно отношение. Само на това основание, както и предвид
правилното разпределяне на доказателствената тежест от първостепенния съд
с извършения от него доклад по чл. 146 ГПК (в каквато връзка няма и доводи
за неправилност на обжалваното решение във въззивната жалба), претенциите
на ищеца се явяват неоснователни, поради което правилно районният съд ги е
отхвърлил.
От гореизложеното, настоящият съдебен състав намира твърденията във
въззивната жалба за неоснователни, като последната следва да бъде
отхвърлена като такава.
За пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да отдели
внимание на втората група възражения релевирани с въззивната жалба, а
именно тези, свързани с позицията на първостепенния съд относно
действителността на договорите.
Първоинстанционният съд, анализирайки съдържанието на процесните
договори е достигнал до извод за недействителност на същите поради
противоречието им с разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 2 ЗПК.
Настоящият съдебен състав споделя аргументите, изложени от районния съд
при обсъждане на въпроса за недействителността на договорите, поради
противоречие на същите с разпоредбите на чл. 11 от ЗПК, поради което на
основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите първоинстанционното
решение.
С оглед на това съдът намира, че постановеното от първата инстанция
решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
5
Водим от горните мотиви, на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 448/18.03.2020 г., постановено по гр.д.
№ 6223/2018 г. по описа на Районен съд - Стара Загора.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6