Р E Ш Е Н И Е
№ 214
гр.Плевен, 12.03.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на шести март
две хиляди и двадесета година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура-Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 162 по описа на Административен съд -
Плевен за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 4 от 6.01.2020 г., постановено по
анд № 2065/2019 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление №
19-0938-003312 от 28.06.2019 г. на Началник сектор към ОД на МВР – Плевен,
сектор „ПП“, с което на В.Л.П. ***, ЕГН **********, на основание чл.175а ал.1
пр.3 от ЗДвП са наложени административно наказание глоба в размер на 3000 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на
чл.104б, т.2 от ЗДвП за това, че на
19.06.2019 около 00,50 часа в гр.Плевен
на кръстовището на ул. „Св.св.Кирил и Методий“ и ул. „Димитър Константинов“, с
посока на движение към ул. „Сан Стефано“ управлявал собствения си лек автомобил
БМВ 320 ЦИ с рег***, като на горепосоченото кръстовище умишлено подава рязко
газ на управляваното от него МПС при сухи метеорологични условия, занася
задните задвижващи колела, като преминава от една пътна лента в друга, като с
това си действие застрашава живота и здравето на останалите участници в
движението и по този начин използва пътищата, отворени за обществено ползване
за други цели, в несъответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари.
Срещу постановеното
решение е подадена касационна жалба от Областна дирекция на МВР – Плевен, чрез
юрисконсулт Г.А., която счита същото за неправилно и противоречащо на
материалния закон. Според касатора въззивният съд неправилно е счел, че предвид
младата възраст на нарушителя и обстоятелството, че същият е трудово ангажиран
и същевременно учащ задочна форма, са налице условията за маловажност по
смисъла на чл.28 б.“а“ от ЗАНН. Намира, че със своите действия В.П. е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна нарушението по
чл.104б т.2 от ЗДвП, като правилно е ангажирана административно-наказателната
му отговорност за това нарушение и правилно му е наложена съответната санкция.
Сочи, че с посочената норма законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да
използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Сочи още, че
от съдържанието на АУАН и НП е видно, че нарушителят е санкциониран именно за
това, че използва пътищата, отворени за обществено ползване, не по
предназначение, като ясно и точно са описани извършените от него на посочената
дата и час действия – умишлено подава рязко газ на управляваното от него МПС
при сухи метеорологични условия, занася задните задвижващи колела, като
преминава от една пътна лента в друга, като с това си действие застрашава
живота и здравето на останалите участници в движението. Намира, че в конкретния
случай ирелевантно по спора е колко бързо нарушителят е успял да овладее
автомобила и да го ситуира в правилната лента, след като последният се е занесъл първо наляво
и после надясно. Освен това сочи, че свидетелските показания на актосъставителя
и свидетеля по акта са за агресивно управление на лекия автомобил от страна на
нарушителя. Счита, че водачът е допуснал виновно опасно шофиране, което не
представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с
основната цел на пътищата – за превоз на хора и товари и подобно поведение в
градовете застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, а
също така и на случайно преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с
висока степен на обществена опасност. Намира, че именно с оглед високата
обществена опасност на деянието законодателят е въвел нормата на чл.104б т.2 от ЗДвП в началото на 2017 г., обосновавайки я с драстичното увеличаване на
подобни случаи в цялата страна. Навежда доводи, че като основание за прилагане
на чл.28 от ЗАНН въззивният съд е посочил и липса на административни наказания
на нарушителя по ЗДвП, освен издадени му неголям брой фишове за дребни
нарушения. В тази връзка прилага като доказателство по делото справка за
нарушител/водач, от която е видно, че за 2019 г. П. има издадени 4 фиша за
нарушения по ЗДвП, освен наложеното с процесното НП наказание., един от които за скорост над 21-30 км/час над
допустимото и един за пресичане на пътна маркировка. В заключение моли съда да
отмени решението и да потвърди наказателното постановление. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание касаторът не се представлява и не
взема становище по съществото на спора.
Ответникът В.Л.П., в съдебно заседание се явява лично. Представя
писмено становище, в което моли съда да остави в сила оспореното решение.
Излага подробни съображения за неоснователност на подадената жалба, претендира
разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
С оспореното решение съдът е приел за установено, че на
19.06.2019 г. П. управлявал собствения си лек автомобил „БМВ 320 ЦИ” с рег. ***.
Около 00:50 часа на кръстовище, образувано от ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ и
ул. „Д. Константинов“, с посока на движение към ул. „Сан Стефано“, видно от
АУАН на горепосоченото кръстовище „умишлено подава рязко газ на управляваното
от него МПС при сухи метеорологични условия, занася задните задвижващи колела,
като преминава от една пътна лента в друга, като с това си действие застрашава живота
и здравето на останалите участници в движението и по този начин използва
пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, в несъответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари.” За констатираното нарушение на П. бил съставен
АУАН Серия „АА“ № 201632/19.06.2019г. за нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДвП. П.
се запознал със съдържанието на акта и го подписал без възражения. В
законоустановения тридневен срок същият депозирал писмено възражение по реда на
чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП,
с което на П., на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са наложени
административно наказание – глоба в размер на 3000 лв. и административно
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение
на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Съдът установил горната фактическа обстановка въз
основа на показанията на свидетелите Г.Г.и
М.Х., които кредитирал като непротиворечиви, обективни и незаинтересовани, и отчасти от показанията
на св.М.М.. и от обясненията на П.. Съдът не констатирал допуснати нарушения в
хода на административно наказателното производство, в т.ч. приел, че АУАН и НП
съдържат всички реквизити, посочени в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Съдът приел за
безспорно, че на посочената дата и място, П. управлявал описаното превозно
средство, преди да му бъде извършена проверка от контролните органи. Позовавайки
се на показанията на полицейските служители, съдът приел за установено, че на
инкриминираната дата служителите на полицията се движили по бул. „Христо
Ботев”, когато забелязали управлявания от жалбоподателя автомобил, който се
движи в посока ул. „Св. Св. Кирил и Методий“, отправяйки се в посока ул.
„Димитър Константинов“, където спрял на светофара на кръстовището, образувано
от ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ и ул. „Димитър Константинов“. Според
показанията на свидетелите Г.и Х., автомобилът бил спрян малко след това за
проверка, защото при потегляне от кръстовището на горепосочените улици при ляв
завой в посока ул. „Сан Стефано“, водачът на автомобила „умишлено, според тях,
подава рязко газ на управляваното от него МПС, занася задните задвижващи
колела, като преминава в дясната пътна лента, след което задната част на
автомобила преминава в лява пътна лента.” Описаното поведение на водача, било
квалифицирано от актосъставителя, както и от издателя на НП, като: „подава
рязко газ на управляваното от него МПС при сухи метеорологични условия, занася
задните задвижващи колела, като преминава от една пътна лента в друга, като с
това си действие застрашава живота и здравето на останалите участници в
движението“. Според тезата на административнонаказателното обвинение, именно
това действие се квалифицира, като използване на пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. Съдът приел, че както
актъсъставителят, така и свидетелят по акта са категорични, че автомобилът се е
„занесъл” първо наляво, после надясно, след което е бил овладян от водача и
бързо ситуиран в правилната лента. От проведените между жалбоподателя и
свидетели очни ставки съдът установил
същата фактическа обстановка с тази разлика в показанията на двете групи, че в
очните ставки, а и в показанията си св.М. и в обясненията си П. твърдели, че автомобилът е „поднесъл” и бързо бил
овладян, за разлика от полицейските служители, които посочили, че същият се е
„занесъл”. Т.е. навеждат се доводи от страна на ж-ля и св.М. за липса на виновно
поведение. Съдът кредитирал напълно показанията на полицейските служители, в
които не открил твърдяните от защитника на касатора противоречия. Твърденията
на св.Х.за два броя на занасянията на практика са уточнени от него, че това са
„занасянията” първо наляво и после надясно, които посочил недвусмислено и
актосъставителят. Съдът ценил на
следващо място и показанията на св.М. досежно фактите, като в тази част не
открил индиция за заинтересованост, както и обясненията на жалбоподателя в тази
насока. Не кредитирал гласните доказателства, събрани при разпита на М. и П. за
липса на вина. Констатирал, че спорът е концентриран именно досежно
субективната страна-случайно ли е „поднесъл” автомобилът или умишлено се е
„занесъл” с рязко подаване на газ. Съдът счел, че е налице виновно поведение от страна на П..
Приел за достоверни в този смисъл показанията на полицейските служители и се
доверил на опита им да преценят дали е налице рязко подаване на газ, което съдът
приел, че е било наистина така. Късният час в тъмната част на денонощието,
липсата на голям брой автомобили на платното и летния период, а също и младата
възраст на П.-24 години и недостатъчна
обмисленост на постъпката на ж-ля са го предразположили да извърши описаното
административно нарушение. Като аргумент в подкрепа на изводите си съдът се
позовал на показанията на актосъставителя, че като водач на полицейския
автомобил е забелязал в предходен момент „агресивното” управление на процесния
автомобил, поради което го е последвал с идеята да извърши проверка. При съобразяване на горните обстоятелства и
обсъдените по-горе доказателства, съдът направил извод, че вмененото нарушение
се явява доказано.
Независимо от горното обаче, съдът приел, че АНО не се
е съобразил с разпоредбата на чл. 28, б. "а" от ЗАНН, като не е
отчел, че до този момент П. не е бил наказван административно за неспазване на
разпоредбите на ЗДвП със съставяне на АУАН и издаване на НП, а констатираното
нарушение е извършено за първи път. На П. са били издавани единствено неголям
брой фишове за дребни нарушения. Не е съобразено от страна на АНО, че предвид
късния час в тъмната част на денонощието почти не е имало движения на
автомобили, нито пък на пешеходци, на които поведението на П. да застраши
живота или здравето в конкретния момент. В подкрепа на това приел показанията
на актосъставителя , че в широк периметър са имали видимост към автомобила на П.
и са го следвали, което, ако имаше голям брой други участници в движението на
визираното място, което е централно за град Плевен, е щяло да им създаде
затруднения при подаване на сигнал и съответно за спиране. В подкрепа на горното съдът приел и бързото
овладяване на автомобила, което също допринася за незначителност на вредните последици.
Съдът отчел и млада възраст на П., обстоятелството, че същият е трудово
ангажиран, като същевременно учащ в задочна форма. Това наложило извод у съда,
че макар с деянието си П. да е осъществил признаците на предвиденото в ЗДвП
административно нарушение, в изпълнение разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН при
определяне на наказанието административно-наказващият орган е следвало да вземе
предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, както и да
обсъди всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и ако беше съобразил
тази законова разпоредба, би се стигнало до извода, че в случая се касае за
маловажен случай на административно нарушение и да приложи разпоредбата на чл.
28, б. "а" ЗАНН и да не наложи наказание, като предупреди нарушителя,
че при повторно извършване на нарушение ще бъде наложено административно
наказание. На това основание съдът отменил оспореното наказателно
постановление.
Касационната инстанция намира, че при правилно
установена фактическа обстановка, районният съд е извел правилни правни изводи
за съставомерност и доказаност на вмененото на П. нарушение. Касационната инстанция приема, че със своите действия П. е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна нарушението по
чл.
104б т. 2 от ЗДвП, като правилно е ангажирана
административно-наказателната му отговорност за това нарушение и правилно му е
наложена съответната санкция. С нормата на чл.
104б, т. 2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за водачите на МПС
да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От
съдържанието на АУАН и НП е видно, че П. е санкциониран именно за това, че
използва пътищата, отворени за обществено ползване, не по предназначение, като
ясно и точно са описани извършените от него действия– като водач на лек
автомобил БМВ 320 ЦИ на кръстовище, образувано от ул.“Св.Св.Кирил и Методий“ и
ул „Д.Константинов“ с посока на движение към ул „Сан Стефано“, умишлено подава
рязко газ на управляваното от него МПС при сухи метеорологични условия, занася
задните задвижващи колела, като преминава от една пътна лента в друга. В случая
е без значение за съставомерността на деянието в коя пътна лента първо е
навлязъл водачът след занасяне на задните гуми на автомобила-в дясната и в
лявата, и колко такива маневри е направил-две или три, след като е безспорно
установено, че вследствие занасянето е имало последователно преминаване и в
пътната лента на водача, и в пътната лента за насрещно движение. От своя страна
безспорно е установено от доказателствата по делото и това не се отрича и от П.,
че той е подал „повече газ, за да се
изнеса от кръстовището“. Не е ясно кое е мотивирало касатора за това свое
поведение-рязко подаване на газ за изнасяне от кръстовището, след като самият
той поддържа по време на провеждане на съдебното производство тезата, че по
това време и в този пътен участък не е имал никакво движение на хора и
автомобили и той е могъл съвсем спокойно и плавно да потегли. Още повече, че
именно той твърди както във възражението си против съставения АУАН, така и в
обясненията си пред съда, че поднасянето му се е дължало на „износени гуми и
изпускане на съединител“. Ако е липсвало въобще движение на други хора и
автомобили и ако гумите на водача са били износени-това са факти в потвърждение
на извода, че поведението на водача в случая е съставомерно на посочения текст,
защото от една страна и в този случай резултатът би се дължал на виновно
бездействие на водача да поддържа автомобила си в техническа изправност, и от
друга страна, би било индиция да шофира със завишено внимание и съобразена с
техническите особености на автомобила скорост, което не е сторил. Тези
обстоятелства, в съчетание с младата възраст на водача, която в случая според
касационната инстанция не съставлява смекчаващо обстоятелство, което следва да
се преценява с оглед приложение нормата
на чл.28 от ЗАНН, а да е индиция за управление на автомобила с още по-завишено
от обичайното внимание, тъй като в този случай, именно поради младата възраст и
на това основание - по –малкия опит в управление на МПС, водачът не
притежава необходимият опит и стаж на водач на
МПС, за да има съзнание и увереност, че при възникване на екстремна
ситуация ще овладее автомобила още повече, когато същият е с износени гуми. Затова
касационната инстанция приема на база събраните доказателства, че нито пътните условия, нито липсата на
движение на хора и автомобили, нито техническото състояние на
автомобила-износените гуми, е налагало потеглянето с рязко подаване на газ,
което налага извод, че поднасянето на автомобила е умишлено. Дали
с това си поведение П. е създал опасност за останалите участници в
движението и/или е застрашил живота и здравето им, какъвто извод се съдържа в
НП, е без правно значение за съставомерността на извършеното деяние, защото
съставът на нарушението изисква единствено водачът да не е използвал
пътя, отворен за обществено ползване по предназначение-за превоз на
пътници и товари, което е доказано от събраните по делото доказателства.
Умишленото и съзнателно опасно
шофиране посредством поднасяне на задната част на
автомобила, в никакъв случай не представлява използване на път за
обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – да се
използват за превоз на хора и товари. Посочвайки като нарушена разпоредбата
на чл. 104Б т.2 от ЗДвП, наказващият орган ясно е описал в обстоятелствената
част на постановлението всички елементи от обективната страна на
нарушението. В случая е без значение как и по какъв начин е въздействано върху
системите на автомобила, за да се постигне ефекта на поднасяне на задната част
на автомобила. Ноторно известно от гледна точка на общожитейския опит
и практика е, дори за лица, които не са правоспособни водачи, че при определено
боравене със системите на автомобила - рязко подаване на газ, боравене със
съединителя на колата-изпускане на съединителя, както твърди във възраженията
си против АУАН П., или други действия като например завъртане на
волана-поотделно или в съчетание, активиране на ръчната спирачка, се наблюдава
именно съобщения ефект, при който се демонстрира отклоняване от траекторията на
движение на МПС, завъртане на задната част на колата и др.ефекти, известни като
форсиране, „въртене на гуми”, дрифт и пр.в общоговоримия език,
но без съмнение този ефект е видно кога се цели, тъй като той не може да
настъпи при нормално управление, без значение начина, по който е постигнат от
водача от купето на автомобила. Именно конкретните обстоятелства-липсата на
движение, износени гуми, младата възраст и липса на опит от една страна, и от
друга-боравенето с уредите на автомобила (рязко подаване на газ, изпускане на
съединителя) по начин, че да бъде постигнат конкретния резултат, описан в
НП-занасяне на задните задвижващи колела на автомобила и преминаване от едната
пътна лента в другата, налага извод у касационната инстанция, че не се касае за случайно деяние, каквито доводи
са развивани пред въззивната инстанция, а за умишлено използване на конкретния
пътен участък за други цели, а не съобразно неговото предназначение. Демонстративното
управление на МПС по този начин е широко известен и разпространен особено сред
млади хора, които желаят да покажат „майсторство” при управление на МПС. Не е
нужно за целите на това производство да се установи как е постигнат конкретния
ефект, след като неговото външно проявление е едно отклоняващо се от нормалното
движение на автомобила (поднасяне на
задните колела на автомобила и преминаване от едната в другата пътна лента) на
платното за движение, което платно е предназначено за движение на други ППС.
Т.е. умишленото и съзнателно опасно
шофиране посредством поднасяне на задната част на
автомобила, в никакъв случай не представлява използване на път за
обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата. В
този ред на мисли, всяко неовладяване на
колата под въздействието на центробежните сили и кинетичната енергия, загубата
на контрол над автомобила, би довела и често в практиката води до това,
автомобилът, който е със значително тегло, като вещ да се придвижи в пространството
и да причини щети на имущество или увреждания на хора. И без наличието на достатъчно
опит именно поради младата възраст на водача и на специални знания по въпроса
накъде точно и по какъв начин би се отклонил процесния автомобил,
такова отклонение е възможно под действие на физичните закони и често се
наблюдава в живота от примерите на „черната” статистика за жертви в резултат на
ПТП. Всяко неовладяване на автомобила и загубата на контрол в процеса на
поднасяне на МПС би могло да има фатални последици, поради което е била
създадена и опасност за движението и участниците в него по смисъла на § 6 т.28
от ДР на ЗДвП. Именно затова законодателят е въвел разпоредбата на чл. 104б от ЗДвП в началото на 2017г., обосновавайки се с изключителното
увеличение на подобни случаи в цялата страна, при които водачи на автомобили
извършват подобни "маневри" по оживени улици и кръстовища в
населените места и по този начин застрашават здравето и живота на останалите
участници в движението. От тази висока степен на опасност от тези действия е
продиктуван и големият и тежък размер на предвиденото в санкционната норма
на чл. 175а,
ал.1 от ЗДвП наказание "глоба" от 3 000 лева, както и
кумулативно предвиденото "лишаване от право да се управлява МПС" за
срок от 12 месеца.
Именно по горните изложени съображения деянието не
може да бъде квалифицирано като „маловажен случай“ на административно
нарушение, до какъвто неправилен извод е достигнал въззивният съд. Съгласно разпоредбата
на чл.93, т.9 от НК, маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. От анализа на цитираната правна норма следва извод, че
маловажността на случая е поставена в зависимост не само от размера на вредните
последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства, които следва да
се преценяват от въззивния съд конкретно и въз основа на събраните по делото
доказателства, при всеки случай на административно нарушение. В този смисъл проверката
за наличие на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН включва в обсега си обективни и субективните
признаци, касаещи: степента на обществена опасност на деянието и дееца и
сравнението й с други сходни и типични за деянието хипотези; съдебното минало и
административните нарушения, извършени от нарушителя, постигане целите на
наказанието, въпреки освобождаването от административно-наказателна
отговорност, отношението на извършителя към извършеното и към последиците от
извършеното, възрастта и имотното състояние на извършителя. Съвкупната преценка
на всички тези обстоятелства трябва да обуслови във всеки конкретен случай
по-ниска степен на обществена опасност на конкретното извършено нарушение в
сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от същия вид. По
принцип е възможно и при формалните нарушения, каквото е настоящото, да се говори за маловажност, но маловажните
случаи на административни нарушения от вида на нарушенията на „просто
извършване” следва да се отличават от обикновените , типични нарушения от същия
вид. Настоящото констатирано нарушение не се отличава от останалите такива от
вида си, напротив-то е типично за своя вид. Освен това, в конкретния случай на
административно нарушение, липсата на настъпили вредни последици е отчетена от
законодателя при очертаване на конкретния състав на административно нарушение.
Правната теория и съдебната практика е последователна и непротиворечива по
въпроса, че обстоятелствата, визирани от
състава, очертават в тяхната съвкупност онова именно типично общественоопасно
деяние, което нормата запретява като престъпление, респ. нарушение от даден
вид. Обусловената от тях типична обществена опасност на деянието е съобразена
от Закона при фиксиране на общоустановената в него санкция, ето защо, тези
обстоятелства не могат след това да се явят едновременно като такива, които
определят и индивидуалната тежест на конкретното престъпление, респ. нарушение
от този вид, и следващото се за него индивидуализирано наказание. В случая единственият
релевантен за приложението на чл.28 от ЗАНН факт е, че наказаното лице е
извършило нарушение от посочения вид за първи път и последното би могло да се
третира като смекчаващо отговорността обстоятелство. Може да се разсъждава по
въпроса, обаче, дали и това обстоятелство има административнонаказателноправно
значение за индивидуализация на наказанието или като обстоятелство по смисъла
на чл.28 от ЗАНН. От друга страна, засегнатият кръг обществени отношения ,
регулирани от Закона за движение по пътищата,
обусловени от целта на закона, разписана в чл.1, ал.2, свързана с опазване
живота и здравето на участниците в движението по пътищата, улесняване тяхното
придвижване, опазване имуществото на юридическите и физическите лица, както и
околната среда от замърсяването от моторните превозни средства, е изведен като специален, под особена закрила,
под особен режим. Един от приложимите критерии за разграничаване на
отношенията, поставени под особено засилен режим на защита, е критерият за
конституционната закрепеност на защитените блага и косвен признак е тежестта и
обременителността на предвидената санкция. Закрилата на живота и здравето на
гражданите е конституционно закрепено
благо с разпоредбите на чл.4, ал.2, чл.28 и чл.52, ал.3 от Конституцията на
Република България. Тези конституционно защитени блага са особено значими и
нарушенията, които ги засягат, са с относително по-висока степен на обществена опасност от другите административни нарушения. Самото
деяние накърнява установения ред за движение по пътищата, отворени за
обществено ползване, както и правната сигурност и създава усложнения в
отношенията на участниците в движението. Защото подобно съзнателно поведение по
оживени централни улици в градовете застрашават живота и здравето на останалите
участници в движението, а също така и на случайно преминаващи пешеходци,
впрочем застрашават живота и здравето и на самия водач и на останалите пътници
в автомобила, поради което се характеризират с висока степен на обществена
опасност. В същото време предвидения изключително
висок фиксиран размер на глобата от три хиляди лева и срок на кумулативното
наказание лишаване от правоуправление за срок от дванадесет месеца сочи, че
законодателят е предвидил по- засилен режим на санкциониране с оглед особена
защита на съответния кръг отношения. При това положение, съдът приема, че П. е
нарушил обществени отношения, които се отличават с по-висока степен на
обществена опасност. От друга страна, доказателства, имащи значение за
преценка приложението на чл.28 от ЗАНН, П.
не е представил-например отчетените от
въззивния съд обстоятелства, че П. е
трудово ангажиран и същевременно учащ в задочна форма на обучение, са останали
недоказани с писмени доказателства. Същевременно, както вече посочи
касационната инстанция, младата възраст на П. в случая по-скоро не е смекчаващи
поведението на П. обстоятелство, а факт, който
има значение при преценка за неговото отношение към извършеното деяние
от гл.точка на опита, поведението и
възможността на адекватна реакция в конкретна ситуация, което следва да го
мотивира към по-голямо внимание. Видно от приложената към касационната жалба
справка за нарушител/водач, притежаваната от П. категория за управление на МПС
е „В“, като същевременно на водача са издадени пет броя фиша, един от които за
превишаване на допустимата скорост, един за неправилно паркиране/престой на
кръстовище и т.н. Други доказателства:
за имущественото състояние на наказаното лице-например че няма доходи от
трудови , служебни , граждански правоотношения, доходи от пенсии, наеми, ренти
или други, адекватни на размера на наложената санкция, не са представени, за да
може на това основание да се направи обоснована преценка дали наложеното
наказание е несъразмерно тежко на действителното икономическо състояние на
наказания. Не са представени доказателства нарушаването на съответните правила
за движение да се дължи на обективни, извинителни причини. Ето защо не са налице аргументи и доказателства за
квалифициране на извършеното деяние като маловажен случай по смисъла на чл. 28
от ЗАНН, макар и тази преценка да е
такава за законосъобразност съгласно задължителното за съдилищата ТР №1/2007
год. на ВКС, поради което изводът на въззивния съд в тази насока се явява
неправилен и необоснован.
Ето защо оспореното решение следва да се отмени и
предвид, че спорът е изяснен от фактическа страна, вместо него следва да се
постанови друго, по съществото на спора, с което да се потвърди наказателното
постановление.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във
връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 4 от 6.01.2020 г., постановено по нахд №
2065/2019 г.на Районен съд – Плевен, с което е отменено Наказателно
постановление № 19-0938-003312 от 28.06.2019 г. на Началник сектор към ОД на МВР
– Плевен, сектор „ПП“, с което на В.Л.П. ***, ЕГН **********, на основание
чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП са наложени административно наказание глоба в размер
на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за
нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и вместо него ПОСТАНОВИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
19-0938-003312 от 28.06.2019 г. на Началник сектор към ОД на МВР – Плевен,
сектор „ПП“, с което на В.Л.П. ***, ЕГН **********, на основание чл.175а ал.1
пр.3 от ЗДвП са наложени административно наказание глоба в размер на 3000 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на
чл.104б, т.2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.