РЕШЕНИЕ
№ 555
гр. Варна, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20233110200244 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и следващите от ЗАНН по жалба
на „МИСТИК РУМ“ ЕООД, с ЕИК *********, адрес:гр.Варна,ул.“Ген.Столипин“
№54-56, ет.3, ап.7, представлявано от управителя Н.Б.Д., чрез пълномощник адв.Т. П.,
член на ВАК против Наказателно постановление № ДЗК-75/06.12.2022г. на Директора
на Регионална здравна инспекция - Варна, с което на дружеството е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2 000 /две хиляди/ лв.
на основание чл.211, ал.3 от Закона за здравето /ЗЗ/ за нарушение на чл.36, ал.1 от
същия закон и чл.2, ал.1 от Наредба № 9/2015 г. за условията и реда за поддържане на
публичен регистър на ООП, контролирани от РЗИ.
В жалбата се сочи, че НП е неправилно и незаконосъобразно, постановено при
съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Сочи се, че е
изтекъл едногодишния срок посочен в чл.34 от ЗАНН. Не ставало ясно, кога именно е
следвало да се предприемат действията предвидени в закона, тъй като не била
посочено датата на извършване на нарушението.
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, се представлява от
надлежно упълномощен представител, който поддържа жалбата и моли НП да бъде
отменено на посочените в нея аргументи.
Наказващият орган, редовно призован се представлява от процесуален
представител, който оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
След като прецени обжалваното наказателно постановление, с оглед
1
обстоятелствата посочени във въззивната жалба и събраните по делото
доказателства,съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Въззивното дружество „МИСТИК РУМ“ ЕООД, с ЕИК ********* стопанисвало
козметично студио намиращо се на адрес: гр. Варна, ул. „Генерал Скобелев” № 88-90.
Адресът на студиото попадал в район, проверяван от св.Л. Р., работеща на длъжност
държавен здравен инспектор в РЗИ-Варна.
При извършване на рутинна проверки на обекти в проверявания от св.Р. район,
последната забелязала горепосоченото козметично студио. В рамките на месец –два
ср.Ранчева не могла да влезе в обекта и да му извърши проверка, тъй като достъпът до
него бил ограничен.
На 11.10.22г. св.Р. и нейна колега влезли в горепосоченото козметично студио и
извършили инспекция в присъствието на управител на студиото Н.Д.. В хода на
инспекцията констатира ли, че обектът е с площ от около 50кв.м., че се поддържа чист,
че има течаща вода, в това число и топла, че има едно работно място и се предлага кола
маска, лазерна епилация и др. процедури. За констатираното при проверката,
здравните инспектори съставили Протокол от извършена инспекция в обект с
обществено предназначение –фризьорски, бръснарски, козметичен салон от 11.10.22г.
На 13.10.22г. същите здравни инспектори /св.Р. и нейната колега П.С./ отново
извършили инспекция в процесното козметично студио в присъствието на управител
му. При повторната инспекция били направени същите констатации, а именно, че
общата площ на помещението е около 50 кв.м., че се извършват следните дейности:
терапия на лице, кола маска, лазерно обезкосмяване; че в обекта има топла вода. При
тази инспекция от проверяващите била направена констатация, че козметичното
студио не е било регистрирано в регистъра на РЗИ като обект с обществено
предназначение. За констатациите бил съставен Протокол от извършена инспекция в
обект с обществено предназначение –фризьорски, бръснарски, козметичен салон от
дата 13.10.22г., като в него било указано на управителя на дружеството да се яви в РЗИ
на следващия ден и да представи актуално състояние на дружеството, договор за наем,
договор за ДДД обработка, договор или документ за изпиране на бельо, сертфикат за
използваната козметика.
На следващия ден, 14.10.2022 г., св. Р. съставила акт за установяване на
административно нарушение срещу въззивното дружество. В обстоятелствената част
на същия описала установеното при проверката на 13.10.22г, като посочила, че
„Мистик Рум“ ЕООД , стопанисващ обект с обществено предназначение - козметичен
салон в РЗИ – Варна не го е регистрирало в РЗИ-Варна, не е уведомило за започване на
дейността си като обект с обществено предназначение. Посочила още, че обектът не е
приведен към изискванията на Наредба № 15/1987г, за хигиенните изисквания за
бръснарските, фризьорските п козметичните салони, което криело риск за здравето на
посетителите.На описаното нарушение била дадена правна квалификация по чл. 36,
ал.1 от ЗЗ и чл.2, ал.1 от Наредба № 9/2015 г. за условията и реда за поддържане на
публичен регистър на ООП, контролирани от РЗИ. Така съставения акт за установяване
на административно нарушение бил предявен и връчен на управителя на въззивното
дружество, който го подписал без възражение.
В законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН не постъпили възражения срещу
АУАН.
2
Въз основа на АУАН било издадено и процесното НП. В него били възприети
изцяло фактическите и правните констатации от АУАН, като на основание чл.211, ал.3
от ЗЗ на въззивното дружество била наложена имуществена санкция в минимален
размер.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
гласни доказателства- показанията на св.Р., от доказателства по административно-
наказателната преписка, приобщени в хода на съдебното следствие, както и от тези
събрани в хода на въззивното следтвие /протоколи от от извършени инспекции в обект
с обществено предназначение –фризьорски, бръснарски, козметичен салон от дата
11.10.22г. и 13.10.22г., които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
Съдът напълно кредитира показанията на св.Р., като логични и безпротиворечиви с
останалата доказателствена съвкупност.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 23.03.2018г./, в
установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение.
Съдът, изхождайки от разпоредбата на чл. 231, ал.2 от Закона за здравето, намери,
че АУАН и НП са съставени от компетентни за това лица. Съгласно този текст
нарушенията по чл. 218, ал. 1 - 6 се установяват с актове, съставени от държавни
здравни инспектори от регионалните здравни инспекции и/или от държавни здравни
инспектори от Министерството на здравеопазването, а наказателните постановления се
издават от директора на регионалната здравна инспекция, съответно от министъра на
здравеопазването. Видно от представените от въззиваемата страна доказателства св.Л.
Р., която е и актосъставител работи в РЗИ-Варна на длъжността здравен инспектор в
РЗИ-Варна, така че същата е оправомощена по силата на закона да съставя АУАН. По
идентичен начин стои и въпросът с издателя на НП-д-р Ц.П. - Директор на РЗИ
овластен да издава НП по силата на самия Закон за здравето.
Актът за установяване на административно нарушение и Наказателното
постановление са издадени в срокове по смисъла на чл.34 от ЗАНН. Видно от
тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015 год., постановено по т.д. №1 от 2014
год. е че сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни. Съобразно събраните в хода на
АНП и съденото следствие доказателства, в това число и Протокол от извършена
инспекция в обект с обществено предназначение –фризьорски, бръснарски, козметичен
салон от дата 11.10.22г., първият момент, в който за здравните инспектори е било
установено, че проверяваният обект функционира като козметично студио е 11.10.22г..
АУАН е съставен на 14.10.22г., така че няма никаква индиция за нарушаване на
разпоредбата на чл.3 от ЗАНН. НП пък е издадено в законоустановения 6-месечен
срок, а именно на 06.12.22г.
Въпреки горното НП, а и АУАН страдат от пороци, които ги правят
3
незаконосъобразни. В тях не е посочена датата на нарушението, което е съществен и
задължителен реквизит на НП и АУАН. Пълното, точно и ясно описание на
нарушението, обстоятелствата, при които същото е извършено и доказателствата,
които го подкрепят и основно дата и място на извършване на нарушението освен, че
са задължителни реквизити на АУАН и НП, същите индивидуализират пряко
нарушението като такова, като непосочването им по ясен и категоричен начин винаги
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко
рефлектира върху правото на защита на нарушителя. Формалността на
административнонаказателния процес изисква ясно и точно посочване на датата на
извършване на нарушението в АУАН и в НП /чл. 42, т. 3, чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН/,
като не следва същата да се извежда по тълкувателен път от описаното в АУАН и НП,
още по-малко от материалите по АНП или тези, които са събрани в хода на съдебния
процес. Непосочването на този задължителен реквизит на АУАН и на НП влече извод
за липсата на законоустановените гаранции за реализиране на правото на защита срещу
вмененото с тези актове нарушение, респ. представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, обосноваващо отмяна на НП. Именно защото наказаното лице
се защитава срещу фактите, визирани в АУАН и в НП, непосочването дата на
извършване на нарушението препятства защитата му.
Нито в АУАН, нито в НП е посочена конкретна дата на нарушението, задължителен
реквизит на посочените два акта, посочена е само датата на една от извършените
инспекции. Допуснатото процесуално нарушение от АНО по чл.57, ал.1, т. 5 от ЗАНН е
съществено, поради това, че е ограничило жалбоподателя да се защитава относно
всички релевантни факти за установяване на нарушението. Тук следва да се посочи, че
съдебната практика по отношение на този задължителен реквизит, в случай като
процесния е последователна, че винаги непосочването му представлява съществено
процесуално нарушение от категорията на тези , които водят до безусловна отмяна на
НП. В този смисъл са Решение по КНАХД № 2075 на АдмС-Варна за 2011г; Решение
по КНАХД №3344 на АДмС-Варна по описа на съда за 2016г., Решение по КАНД №
2946/ 2014 г. на АДмС-Варна, Решение по КАНД № 370/2017 г. на АДмС-Варна,
Решение по КАНД№ 1915/2017г. на АДмС-Варна, Решение по КАНД № 3357/2017 г.
на АДмС-Варна, Решение по КАНД№ 1207/2020г. на АДмС-Варна и много други.
Съгласно чл. 211, ал. 1 от ЗЗ /на основание, на която разпоредба е ангажирана
административнонаказателната отговорност на възз. дружество/ като административно
нарушение законодателят е определил деянието, при което се осъществява дейност в
обект с обществено предназначение, без да е изпълнено задължението за уведомяване
на регионалната здравна инспекция, а като административнонаказателноотговорно
лице /по аргумент и от ал. 2 и ал. 3/ осъществяващо такава дейност физическо лице, ЕТ
или юридическо лице.
Съгласно чл. 36, ал. 1 от Закона за здравето всеки, който открие обект с обществено
предназначение, е длъжен да уведоми за това съответната регионална здравна
инспекция по местонахождението на обекта не по-късно от деня на започване на
дейността, като посочва адреса на обекта, видовете дейности, които се извършват в
него, както и името и постоянния адрес на лицето, което упражнява дейността, а ако е
търговец - посочва ЕИК. Идентична е и разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 9 от
21.03.2005 г. за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на
обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните здравни
инспекции - всеки, който открие обект с обществено предназначение, е длъжен да
уведоми за това съответната РЗИ по местонахождението на обекта не по-късно от
4
деня на започване на дейността с уведомление по образец съгласно приложениe № 2.
Фактите, които се установяват от приобщените по дело писмени и гласни
доказателства сочат, че към 11.10.22г. за органите на РЗИ –Варна е било ясно, предвид
извършената инспекция че възз. дружество развива дейност чрез козметично студио
намиращо се на адрес: гр. Варна, ул. „Генерал Скобелев” № 88-90. Че към тази дата
същото развива дейност в посочената обект е видно от описаните подробни
констатации в протокола от инспекцията. Не е спорно и между страните, че
процесното козметично студио е обект с обществено предназначение по смисъла на §
1, т. 9, б. "е" от ДР на ЗЗ и като такъв обект, стопанистващото го въззивно дружество е
било длъжно да уведоми съответната РЗИ по местонахождението на обекта за
откриването му не по-късно от деня на започване на дейността на студиото. Ето
защо решаващ за дирене на отговорността по този текст от ЗЗ е моментът /деня/ на
започване на дейността на обекта. Поради горното и проверяващите органи е следвало
да извършат разследване и да установят кога е започнала дейността на козметичното
студио. Горните обстоятелства би могло да бъдат установени посредством изисканите
с протокола от 13.10.22г. от възз. документи- договор за наем, договор за ДДД
обработка, договор или документ за изпиране на бельо и прочие, които биха могли да
ориентират проверяващите за деня на започване на дейността. Същите обаче, ако и да
са били представени от възз. дружество, не са били приложени по АНП, както прочие и
протоколите от извършените инспекции. Съдът не споделя становището на
процесуалния представител на наказващия орган, че същите са ирелевантни за
предмета на спора. Напротив, отразените в тях констатации сочат, че обектът е
функционирал като козметично студио, още на датата на първата проверка-11.10.22г.
Вероятно и това е била причината същите да бъдат „укрити“, като не бъдат приложени
към материалите по АНП. Така или иначе наказващият орган , макар и задължен по
силата на чл.52, ал.4 от ЗАНН да извърши разследване за деня на започване на
дейността на обекта, не го е сторил. Недопустимо е такова разследване да бъде
провеждано за пръв път в съдебно заседание от въззивната инстанция. Нещо повече,
установените по делото факти, предвид извършената от проверяващите държавни
здравни инспектори инспекция на 11.10.22г., в хода на която е установено, че
козметичното студио е функционирало към тази дата и съобразно разпоредбата на
чл.36, ал.1 от ЗЗ и чл.2, ал.1 от Наредба №9/2005г., цитирани по-горе въззивното
дружество е следвало да уведоми РЗИ-Варна за започване на дейността си не по-късно
от деня на инспекцията на 11.10.22г., в това число и този ден, когато е установено,
че козметичното студио функционира като такова. Респективно, при липсата на
процесуална активно и проведено разследване от страна на АНО относно датата на
започване на дейността, то за него е било установимо, че бездействието на
дружеството е било довършено в деня на проверката на 11.10.22г. когато е установено,
че обектът функционира без съответно уведомление. Принципно споделяеми и за
настоящия съдебен състав са съжденията на процесуалния представител на наказващия
орган, че никой не може да черпи права от собственото си виновно поведение. И в този
смисъл, че бездействието на задължения субект да уведоми РЗИ Варна за започване на
дейността, не препятства възможността на компетентните органи да установят
нарушението и да го санкционират. Това бездействие, обаче, не е свързано с
настъпване на конкретни съставомерни последици и същото е довършено в момента,
до който търговецът е бил длъжен да предприеме извършване на предписаното от
закона действие. Иначе казано, административното нарушение се явява довършено на
деня следващ този на започване на дейността, до който момент субекта на
нарушението е бил длъжен да действа. Ето защо , дори и да се приеме, че за дата на
5
нарушението от наказващия орган е приета 13.10.22г. /макар, че такава както бе
установено по-горе не е изрично посочена нито в АУАН, нито в НП/ , то тя отново не е
датата на нарушението, тъй като същото се явява довършено на 12.10.22г. т.е. в деня
следващ констатацията на проверяващите органи, че студиото функционира като обект
с обществено предназначение.
Поради изложените в настоящото решение съображения, настоящият състав на ВРС
счита, че проверяваното НП следва да бъде отменено, като постановено при нарушение
на процесуалните правила и материалния закон.
С оглед становището на съда, че НП подлежи на отмяна, като постановено при
нарушение на процесуалните правила и материалния закон не следва да се обсъжда
наличието на приложимост на разпоредбата на чл.28, б.“а“ от ЗАНН.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.3, т.1 и т.2 вр. чл.63, ал.2, т.1 вр.1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ДЗК-75/06.12.2022г. на Директора на
Регионална здравна инспекция - Варна, с което на „МИСТИК РУМ“ ЕООД, с ЕИК
*********, адрес:гр.Варна,ул.“Ген.Столипин“ №54-56, ет.3, ап.7, представлявано от
управителя Н.Б.Д. е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в
размер на 2 000 /две хиляди/ лв. на основание чл.211, ал.3 от Закона за здравето за
нарушение на чл.36, ал.1 от същия закон и чл.2, ал.1 от Наредба № 9/2015 г. за
условията и реда за поддържане на публичен регистър на ООП, контролирани от РЗИ.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6