ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 13.05.2021г.
Софийският окръжен съд, гражданско
отделение, в закрито заседание на 13.05.2021 г., в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ: И. Георгиев
Ваня И.а
разгледа докладваното от съдия Георгиев ч.гр.д. № 276/2021 г. по описа на съда и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 274, ал. 1, т. 1, вр. чл. 538, ал. 1 ГПК.
Образувано
е по частна жалба от И.И.Б., чрез своята майка и законен представител М.Й.К.
срещу Определение № 26 от 15.02.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 46/2020 г. по
описа на Районен съд – гр. Пирдоп, с което е върнато заявлението й за приемане
по опис на наследството, останало от наследодателя С. Б., и производството по
делото е било прекратено.
В
жалбата се навеждат твърдения за неправилност, необоснованост и
незаконоъобразност на обжалваното определение. Жалбоподателката описва
обстоятелствата по делото в хронологична последователност. Анализира
производството по приемане на наследството по опис. Счита за ирелевантно, какви
наследствени имущества е посочил молителят, както и дали въобще в
наследствената маса има такива. Намира, че липсата на известни на молителите
имущества не следва да бъде пречка пред приемане на наследството по опис.
Изтъква, че малолетните наследници приемат наследството само по опис. Моли съда
да отмени обжалвания акт и да върне делото на ПРС с указание да се извърши опис
на наследството и да се издаде съответно удостоверение.
Съдът,
след като обсъди доводите на жалбоподателката и прецени данните по делото, прие
за установено следното от фактическа страна:
Пирдопският
районен съд е сезиран със заявление от непълнолетната И.И.Б., чрез своята майка
и законен представител М.Й.К., за приемане по опис на наследството на дядо й – С.
И. Б..
От
приложените към заявлението препис- извлечение от акт за смърт и удостоверение
за наследници № 046 от 02.09.2020 г. се установява, че С. И. Б., починал на 02.06.2013
г., е оставил за свои законни наследници съпругата си Л., дъщеря си П. и
внучката си И.И.Б. (малолетна) – дъщеря на починалия на 07.05.2011г. негов син И.
С.ов Б..
Представено
е и удостоверение за раждане, от което се установява, че М.Й.К. е майка на И.И.Б..
С
разпореждане от 27.01.2021г. ПРС е оставил без движение заявлението и е дал
указание на молителката да посочи всички известни й движими и недвижими вещи,
останали като наследство от С. Б. и да представи доказателства за това.
Предупредил я е, че, при неизпълнение на указанията, производството ще бъде
прекратена, а молбата - върната.
С
молба от 11.02.2021г. заявителката е обърнала внимание на съда, че е
представила списък, с който е посочила всички известни й наследствени движими и
недвижими вещи на наследодателя Б., като изрично заявява, че такива не са й
известни. Към молбата е приложена справка от имотния регистър към Агенцията по
вписванията, от която е видно, че, след 2006г., наследодателят не притежава
никакви недвижими имоти.
При
тези данни, първоинстанционният съд е постановил обжалваното в настоящото
производство определение, като е приел, че заявителката не е отстранила
нередовностите на заявлението, за които й са били дадени указания, Направил е
извод, че, при липса на движими и недвижими вещи в наследството, е обективно
невъзможно да бъде извършен опис. Поради това е върнал заявлението и е
прекратил производството по делото.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от легитимирана
страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
като е внесена дължимата държавна такса.
Разгледана
по същество, тя е основателна поради следните съображения.
Защитата
на законните интереси на недееспособните лица, каквито са и малолетните, в хипотеза,
при която биха получили по наследство повече задължения, отколкото права, се
гарантира от чл. 61, ал. 2 от ЗН, съгласно която тези лица приемат наследството
само по опис. В такъв смисъл е съдебната практика (Решение № 187 от
20.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1780/2009 г., I г. о., ГК, Решение № 62 от
26.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1632/2016 г., II т. о., ТК, Решение № 165 от
16.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1057/2011 г., II т. о., ТК), която подчертава
защитния характер на тази разпоредба. А с Определение № 116 от 14.03.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 2306/2018 г., I г. о., ГК не е допуснато касационно обжалване
на Решение № 50 от
5.02.2018 г. на Окръжен съд - София по в. гр. д. № 657/2017 г., в което е
прието, че нормата на чл. 61, ал. 2 от ЗН
е в полза на недееспособните, а за тях срокът не е преклузивен и те могат да
приемат наследството след навършване на пълнолетие по всеки от начините,
предвидени в чл. 49 от ЗН.
В
разглеждания случай молителката е малолетно лице и към настоящия момент може да
приеме наследството от своя дядо само и единствено по опис, съгласно посоченото
по-горе императивно правило, което има защитен характер и ограничава
отговорността й за задълженията на нейния наследодател до размера на активите
на полученото наследство (арг. от чл. 60, ал. 2 от ЗН).
Наистина, разпоредбата на чл. 64 от ЗН
задължава наследника да посочи на районния съдия всички известни нему
наследствени имоти, за да се впишат в описа. Това, обаче, не означава, че
незнанието за наличие на такива имоти, или обективното им несъществуване, изключва
възможността за приемане на наследството по опис. Този извод се налага от
разпоредбата на чл. 64 in fine от ЗН, с която
законодателят е предвидил такива хипотези и е уредил правните последици от тях не
като пречка пред приемане на наследството по опис, а по специфичен начин:
- Ако наследникът
съзнателно не е посочил известни нему наследствени имущества, той губи
изгодите, които са свързани с приемане на наследството по опис, но това не
опорочава самото приемане (арг. от Решение № 185 от 14.07.2015 г. на ВтАС по в.
т. д. № 44/2015 г.).
- Ако наследникът
не е посочил обективно съществуващи наследствени имущества, които, обаче, не са
му били известни, няма основание, той да бъде санкциониран по реда на тази разпоредба,
тъй като от значение за нейното прилагане е „…обективният
факт на знание или незнание, но не и извинителността на незнанието …“ (виж.
Определение № 448 от 13.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 3373/2015 г., II т. о.).
За
да се приложат тези последици, обаче, и в двата случая мълчаливо се предполага,
че наследството валидно се приема по опис, независимо от съдържанието на самия
опис, вкл. в хипотеза, в която няма имущество, което да се описва.
Този
извод се подкрепя и от правната теория (Марков М. „Семейно и наследствено
право. Помагало.“, изд. „Сиби“, 2014г., стр. 261), съгласно която извършването
на описа не е елемент от фактическия състав на приемане на наследството по
опис.
Следователно,
обективните затруднения пред извършване на описа или непосочването на имоти за
описване, не са основание за недопустимост или нередовност на заявлението за
приемане на наследство по опис.
Решаващ
аргумент в същата насока може да се извлече от мотивите към т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. на
ВКС по т. д. № 3/2013 г., ОСГК, съгласно които:
·
Следва да бъде
правено разграничение между самия опис на наследственото имущество и приемането
на наследството по опис.
·
Съставянето на
опис на наследственото имущество има само доказателствено значение за обема на
наследственото имущество, а негова последица е отграничаване на имуществото,
което наследодателят е притежавал към момента на своята смърт, от имуществото
на призованите към наследяване лица.
·
Приемането на
наследството по опис е съвършено различно по своето естество и правни последици
правно действие, което има за цел да ограничи отговорността на приелия
наследството по опис за задълженията на наследодателя … само до стойността,
която се покрива от наследственото имущество.
·
Приемането на
наследството по опис изисква два формални акта - съставяне на опис на
наследството и заявление от призованото към наследяване лице, че приема
наследството по опис, което се вписва в особената книга на съда по реда на чл. 49, ал. 1 от ЗН.
Следователно,
посочването на наследствени имущества за включването им в описа подпомага районния
съд и облагодетелства заявителя, но не е предпоставка за редовност на
заявлението, нито за допустимост на производството по приемане на наследството
по опис. Съответно, непосочването на такива имущества не обуславя връщане на
заявлението и прекратяване на производството по делото.
С
оглед гореизложеното, жалбата е основателна. Обжалваният съдебен акт следва да
бъде отменен, а делото – върнато на ПРС за провеждане на процедурата по
приемане на наследството по опис.
Така
мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение № 26 от 15.02.2021 г., постановено по ч.гр.д. №
46/2020 г. по описа на Районен съд – гр. Пирдоп.
ВРЪЩА делото на Пирдопския районен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по заявлението на И.И.Б. за приемане по опис на
наследството, останало от наследодателя С. И. Б..
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.