№ 335
гр. София , 16.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б в закрито заседание на
шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мариана Р. Христова Кирова
Членове:Петя Алексиева
Радост Бошнакова
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20211100510731 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.436-чл.438 от ГПК.
Образувано е по жалба на ЗД „Б.“ АД против Постановление за разноски
по изпълнително дело № 20218500400341 по описа на ЧСИ А.Б. с рег. № 850
при СГС, с което частният съдебен изпълнител отказва да намали размера на
претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 2000
лв.
Жалбоподателят твърди, че намира адвокатското възнаграждение за
прекомерно предвид правната и фактическа сложност на конкретното
изпълнително дело. Поддържа, че е лицензирано застрахователно дружество,
с клонове в много населени места в България с публични сметки и под
контрола на КФН. Твърди, че не му е достъпна възможността да се укрива,
нито да избягва принудително изпълнение. Достатъчно би било да се поиска
запор на банкови сметки, за да се удовлетвори изцяло и бързо взискателят по
делото. Твърди, че по делото липсват данни процесуалният представител на
взискателя да е извършвал каквито и да е действия по него, освен подаване на
1
молба за образуване на делото. Поддържа се, че по делото липсват
доказателства за заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение.
Моли съда да постанови определение, по силата на което да отмени
Постановлението за разноските за горницата над 200 лв., алтернативно да
намали претендирания адвокатски хонорар до минималния размер, дължим
съгласно Наредба № 1 за образуване и водене на дело.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило писмено възражение от
взискателя. Поддържа, че към датата на завеждане на изпълнителното дело,
длъжникът е знаел за подлежащото на изпълнение решение на САС, но
целенасочено и умишлено се е въздържал от действия. Обстоятелството, че
към момента поне един от застрахователите в България е в процедура по
несъстоятелност и отказът на длъжника да изплати, силно разколебал
убедеността на взискателя във финансовите възможности и желания на вече
осъдения лицензиран застраховател.
На основание чл.436, ал.3 от ГПК съдебният изпълнител е изложил
мотиви по обжалваното действие. Счита жалбата за допустима, но
неоснователна.
Съдът като взе предвид становищата на страните, намира следното
от фактическа страна:
Видно от приложения заверен препис на изпълнително дело №
20218500400341 по описа на ЧСИ А.Б. с рег. № 850 при СГС, същото е
образувано по молба на взискателя М.Ю.Д. за събиране на вземане по
изпълнителен лист от 21.07.2021 г., издаден въз основа на не влязло в сила
въззивно Решение по в.гр.д. № 2907/2020 г. на САС, по силата на което
длъжникът и жалбоподател в настоящото производство ЗД „Б.И.“ АД е
осъден да заплати на М.Ю.Д. сумата от 30 000 лв.-застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на застрахователно
събитие, настъпило на 13.05.2016 г., ведно със законната лихва, считано от
25.04.2017 г. до окончателното й изплащане.
Представено е пълномощно, договор за правна защита и съдействие от
23.07.2021 г. Видно от договора със същия е уговорено възнаграждение в
размер на 2000 лв. за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се
2
в образуване и водене на изпълнително дело пред ЧСИ по изпълнителен лист
№ 358/21.07.2021 г., издаден от Софийски апелативен съд, 8 състав по гр.д.№
2907/2020 г. Страните са уговорили, че адвокатското възнаграждение е
платимо в брой.
В хода на изпълнителното производство, процесуалният представител на
взискателя е изготвил и входил молба въз основа, на която е образувано
изпълнително дело № 20218500400341 по описа на ЧСИ А.Б. с рег. № 850 при
СГС и е посочил изпълнителен способ-опис на движими вещи, както и на
открити дружествени дялове собственост на длъжника. На ЧСИ е възложено
да извърши имуществено проучване на длъжника и да избере способа,
съобразно чл.18 от ЗЧСИ.
На 29.07.2021 г. на длъжника е връчена покана за доброволно
изпълнение, в която ЧСИ е определил сумите, които подлежат на събиране, а
именно: сумата по горецитирания изпълнителен лист от 30 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от 25.04.2017 г. до окончателното й изплащане,
която към 28.07.2021 г. е в размер на 12 984,09 лв., неолихвяемо вземане за
адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв., неолихвяема сума за
ТТРЗЧСИ в размер на 360 лв., както и дължимата сума по т.26 в размер на
3 502,85 лв.
На 29.07.2021 г. са наложени запори върху банковите сметки на
длъжника в „УниКредит Булбанк“ АД и „Обединена Българска Банка“ АД.
Видно от отговор на „УниКредит Булбанк“ АД, последната е признала
запора, уведомила е ЧСИ за наличието на множество други запори, както и че
дължимите суми не могат да бъдат преведени, поради липса на свободен
авоар. Подобен отговор е постъпил и от „ОББ“ АД.
В срока за доброволно изпълнение на 02.08.2021 г. длъжникът е заявил
възражение срещу размера на претендираното адвокатско възнаграждение.
Отказът на ЧСИ да уважи искането е обективиран в съобщение изх.№
18652/03.08.2021 г., връчено редовно на длъжника на 05.08.2021 г.
И до момента по изпълнителното дело не са представени доказателства
за извършено плащане от длъжника.
При така установените факти, съдът приема следното от правна
3
страна:
Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, срещу акт
подлежат на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Жалбата срещу отказа на ЧСИ Б. да намали разноските по изпълнението
е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Има надлежен акт на
ЧСИ, с който отказва намаляване на адвокатския хонорар в изпълнителното
производство до сумата от 200 лв., а именно обжалваното постановление,
обективирано в съобщение от 03.08.2021 г. Длъжникът по изпълнението е
поискал от ЧСИ да бъдат намалени разноските за адвокатско възнаграждение
от 2000 лв. до сумата от 200 лв., което искане не е уважено, ето защо и
настоящият съдебен състав приема, че постановлението на ЧСИ по въпроса за
разноските подлежи на обжалване пред съда.
Следователно подадената частна жалба е допустима.
По съществото на жалбата:
По отношение на дължимото адвокатско възнаграждение. Съобразно
приетото в Тълкувателно решение № 2/2013 от 26 юни 2015 год. на ВКС,
ОСГТК, първоначалният взискател прави разноски по образуването на
изпълнителното дело, по осъществяването на изпълнителния способ,
постъпленията от който се разпределят, по осъществяване на други
изпълнителни способи, както и разноски за възнаграждение на един адвокат,
от които (при възражение от длъжника или от някой от присъединените
кредитори) се признава тази част, която съответства на действителната
фактическа и правна сложност на изпълнителното дело с оглед различната
роля на адвоката при възлагането на изпълнението на държавен съдебен
изпълнител, който няма право да определя изпълнителния способ; и ролята на
адвоката при възлагането на изпълнението на частен съдебен изпълнител,
комуто може да е възложено да определя изпълнителния способ.
Длъжникът не отговаря за разноските на взискателя, направени за
изпълнителни способи, които не са приложени. Последното е прието както в
цитираното по-горе Тълкувателно решение, така и в Решение № 251 от
5.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 517/2011 г., IV г. о., ГК, постановено по реда
на 290 ГПК.
4
Съобразно нормата на чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., доп. - ДВ, бр.
84 от 2016 г.), т.1 и т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство,
защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е:
1. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) за образуване
на изпълнително дело - 200 лв.;
2. (изм. – ДВ, бр. 28 от 2014 г. ) за процесуално представителство,
защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв. – 200 лв., и
за вземания над 1000 лв. – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2,
т. 2 – 7.
Настоящият съдебен състав намира, че длъжникът дължи и разноските
за адвокатско възнаграждение по т.2, тъй като и до момента длъжникът не е
изплатил задължението си.
Призовката за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на
29.07.2021 г., т.е. двуседмичният срок за доброволно изпълнение на
задължението е започнал да тече от тази дата и по правилото на чл.60, ал.4 от
ГПК е изтекъл на 12.08.2021 г. Значението на този срок е, че преди той да
изтече, съдебният изпълнител не може да пристъпи към действия на
принудително изпълнение. Забраната за изпълнителни действия не се отнася
до действията, с които се обезпечава успешния изход на изпълнителното
производство, т.е. няма спор, че възбрана и запор, могат да се наложат
едновременно с връчване на ПДИ-чл.507, ал.1 от ГПК. В този срок обаче те
могат да бъдат наложени само като обезпечителна мярка, като част от
предприето срещу титуляря на сметката принудително изпълнение, но в този
срок съдебният изпълнител не може да пристъпи и съответно да осъществи
принудителното изпълнение.
В срока за доброволно изпълнение длъжникът не е изплатил
задължението си, а наложените два запора не са приложени, поради липса на
средства по банковите сметки на длъжника в двете банки „УниКредит
Булбанк“ АД и „ОББ“ АД, което обстоятелство опровергава твърдението на
жалбоподателя, че било достатъчно да се поиска запор на банкови сметки, за
да се удовлетвори изцяло и бързо взискателят по делото.
5
Предвид горното настоящият съдебен състав намира, че длъжникът
дължи и адвокатско възнаграждение на взискателя за извършване на действия
с цел удовлетворяване на парични вземания.
При материален интерес от 42 984,09 лв., минималният размер на
дължимото адвокатско възнаграждение по т.2 възлиза на сумата от 909,76 лв.,
а ведно с дължимото възнаграждение по т.1-на сумата от 1 109,76 лв.
Ето защо жалбата се явява основателна на второто заявено основание и
искане, доколкото при липсата на правна и фактическа сложност на
изпълнителното дело, претендираното адвокатско възнаграждение следва да
бъде намалено от 2000 лв. до предвидения в Наредбата минимум от 1 109,76
лв.
Неоснователно е възражението за липса на доказателства за платено
адвокатско възнаграждение, доколкото в договора като начин на плащане е
посочено: в брой. Съгласно задължителната съдебна практика-Тълкувателно
решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г., т.д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в
договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този
случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не
само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление за разноски, обективирано в съобщение изх. №
18652/03.08.2021 г. на ЧСИ А.Б., с което е отказал намаляване на
претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение за разликата над
сумата от 1 109,76 лв. и вместо него постановява:
НАМАЛЯВА по жалба с правно основание чл.435, ал.2, т.7 от ГПК на
ЗД „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-София с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „**** дължимите в изпълнителното производство по
6
изпълнително дело № 20218500400341 по описа на ЧСИ А.Б. с рег. № 850 при
СГС от длъжника ЗД „Б.И.” АД разноски за адвокатско възнаграждение от
2000 лв. на 1 109,76 лв. /хиляда сто и девет и 0,76 лв./.
ПОТВЪРЖДАВА постановлението в останалата му част, с която ЧСИ е
отказал да намали претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение
над сумата от 1 109,76 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7