№ 4234
гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110160106 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на К. К. М., ЕГН **********, действащ към момента
на подаване на исковата молба лично, със съгласието на своята майка Д. А. М., ЕГН
**********, срещу С.О., БУЛСТАТ ********, с която е предявен частичен осъдителен иск с
правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 10 000 лв.,
представляваща част от вземане в общ размер на 20 000 лв. - обезщетение за претърпени от
ищеца болки и страдания в резултат на травматични увреждания – разкъсно – контузна рана
в областта на скротума, рана на брадичката, охлузване на ляво коляно и лява ръка, при
настъпил инцидент на 08.08.2022 г., между 14:30 часа и 15:00 часа, в гр. С.............“ –
преминаване с колело през шахта, издадена над нивото на тротоара, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на увреждането - 08.08.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 08.08.2022 г., около 14:30 часа - 15:00 часа при движение с
велосипед по тротоара на бул. „Инж. И.И.“, пред блок № 1 попаднал на издадена шахта. При
навлизането в издадената шахта предната гума на велосипеда се забила в нея, което довело
до загуба на равновесие върху управлявания велосипед, при което ищецът изхвърчал от
велосипеда и паднал по лице на тротоара. В резултат на падането лицето му било
окървавено в областта на брадичката, краката и дланите му също били в кръв от
охлузването при падането, по бедрото му се стичала кръв, изпитвал затруднения да се
изправи и движи сам. Посочва, че бил откаран в „УМБАЛ Н.И.П.“ от баща му, където му
бил извършен преглед, от който се установила голяма разкъсно - контузна рана в областта на
скротума, рана на брадичката, охлузване на лявото коляно, охлузване на лявата ръка. Била
1
му извършена операция във връзка с раната в областта на скротума, както и медицински
интервенции върху раната в областта на брадичката на лицето, раната на коляното на левия
крак и на лявата длан, като бил изписан на 15.08.2022 г. След изписването продължил да
изпитва силни болки, не можел да се грижи сам за себе си и да се обслужва, не можел да
става и да сяда сам, започнал да бълнува насън. Цялото лечение продължило повече от 3
месеца. В резултат на претърпените болки изпаднал в депресия – стоял затворен вкъщи, не
излизал със свои връстници и приятели, не желаел да кара колело поради чувство на страх да
не падне и да не се нарани отново. Твърди, че ответникът, чрез своите служители, е
извършил противоправно поведение, тъй като съгласно чл. 31 ЗП и чл. 11 ЗОбС отговарял за
безопасността и изграждането на шахтите по общинските пътища, но не обезопасил същите.
С оглед гореизложеното моли за уважаване на предявения иск и за присъждане на сторените
по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва датата, мястото и начина на
настъпване на инцидента, че той е в резултат на издадена шахта, твърди, че по делото не се
установява къде точно се е намирала тя. Оспорва причинната връзка между действията на
общината и получените вреди от ищеца, както и размера на претендираното обезщетение по
смисъла на чл. 52 ЗЗД. Моли за отхвърляне на иска, евентуално за намаляване размера на
присъденото обезщетение. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото е представена и приета като писмено доказателство епикриза № 27692 от
„Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина Н.И.П.“
ЕАД, Отделение по детска коремна хирургия, от 15.08.2022 г., от която се установява, че
ищецът К. К. М., ЕГН **********, на 15 години, е постъпил в отделението на 08.08.2022 г.,
като е отразено, че час преди постъпването е паднал с колело, при което си е ударил главата
и е получил разкъсно-контузна рана в областта на скротума, като му е поставена диагноза -
Vulnus lacero-contusum scroti infectum. Детето е постъпило в задоволително общо състояние,
афебрилен, с наличие на екскориации в областта на дясна скула и на брадата; локален статус
- наличие на голяма разкъсно-контузна рана на скротума. Отбелязано е, че след проведената
предоперативна подготовка се е пристъпило към спешно оперативно лечение на разкъсно-
контузната рана на скротума - в състояние на обща анестезия оперативното поле е
почистено трикратно с Йодасепт, извършена е щателна хемостаза и санация на раневите
повърхности с кислородна вода, отстранени са девитализираните ръбове на раните, не е
установено проникване през обвивките на тестисите, извършена е сутура с единични
резорбируеми конци и са заложени два гофрирани дрена по хода на оперативните рани,
същите са фиксирани за кожата, направена е суха стерилна превръзка. Не са описани
усложнения. Препоръчано е следоперативно обезболяване и медикаментозно лечение –
тазоцин, амикин, флажил, тетанокс. Детето е изписано на 15.08.2022 г. със статус при
2
изписването: гладък, без фебрилитети, оперативна рана – спокойна, без секреция, зараства
първично, гофрирани дренове – свалени, превръзка – суха, с изход от лечението – оздравял.
Препоръчано е да спазва хранително-двигателен режим - домашен режим една седмица, без
физически усилия – един месец, превръзки - амбулаторно, ципринол (антибиотик) за
домашно лечение 5 дни.
Прието е съдебно-медицинско удостоверение № 646/24.08.2022 г., издадено от д-р В.
С.а, съдебен лекар към „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „А.““
ЕАД, Клиника по съдебна медицина и деонтология, според което при прегледа на детето е
установено, че в областта на брадичката, под проекцията на дясното рамо на долната
челюст, има удължен пресен цикатрикс, с червеникаво дъно, разположено леко под нивото
на околната кожа и с размери 0,6/0,1 см. В областта на лявото коляно, непосредствено над
лявото колянно капаче, има неправилно по форма охлузване, покрито от кафеникава
коричка, над нивото на околната кожа в централната му част, отпаднала по периферията,
където се личи червеникава дерма с размери 4/2 см. По вътрешната повърхност на лявата
длан, непосредствено над лявата китка, централно, има неправилно по форма охлузване,
покрито от кафеникава коричка, над нивото на околната кожа в централната му част,
отпаднала по периферията, където се личи червеникава дерма и размери 1,5/1 см. В областта
на скротума е установена У-образна хирургически обработена рана (чрез наложени
хирургични шевове) с размери на раната 7/3,5/4 см. Заключението на медицинското лице е,
че при ищеца са налице следните травматични увреждания: пресен цикатрикс на брадата,
охлузване на ляво коляно, охлузване на лява ръка, хирургически обработена рана (с
наложени хирургични шевове) на скротума, с морфологични характеристики на разкъсно-
контузна такава, тези травматични увреждания са получени в резултат от действието на
твърди тъпи предмети, по механизма на удар с или върху такива, както и от тангенциалното
им действие, като е възможно да се получат по време и начин, посочени от прегледания.
Направен е извод, че установените травматични увреждания към момента на прегледа
реализират медико-биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
По делото е приета образна диагностика № 114102/09.09.2022 г. от УМБАЛ „Н.И.П.“
за извършено ултразвуково изследване на тестисите на ищеца, като е констатирано: ляв
тестис и епидидим – размери в норма, с видимо хомогенна структура, в главата на ляв
епидидим се скенира киста с размери 5 мм, десен тестис – размери в норма, с видимо
хомогенна структура, десен епидидим – размери в норма, наличие на малка хипехогенна
зона в областта на главата, наличие на оскъдно количество течност по съседство на главата
на десен епидидим, при доплерово скениране – долавят се интертестикуларни съдови
сигнали.
По делото е приета образна диагностика № 121625/24.09.2022 г. от УМБАЛ „Н.И.П.“
за извършено ултразвуково изследване на тестисите на ищеца, като е констатирано: ляв
тестис и епидидим – размери в норма, с видимо хомогенна структура, в главата на ляв
епидидим се скенира киста с размери 5 мм, десен тестис – размери в норма, с видимо
3
хомогенна структура, десен епидидим – размери в норма, наличие на малка хипехогенна
зона в областта на главата, наличие на оскъдно количество течност по съседство на главата
на десен епидидим – без промяна, при доплерово скениране – долавят се интертестикуларни
съдови сигнали, не е констатирано остро заболяване на вътрешните полови органи, назначен
е контролен преглед след 6 месеца.
По делото е приета образна диагностика № 23559/20.02.2023 г. от УМБАЛ „Н.И.П.“ за
извършено ултразвуково изследване на тестисите на ищеца, като е констатирано: двата
тестиса са разположени трайно в скротума, със сходни размери, ехогенност и сила на
съдовите сигнали, десен тестис и епидидим – запазени размери, хомогенна структура,
запазени доплерови съдови сигнали, ляв тестис – запазени размери, хомогенна структура,
запазени доплерови съдови сигнали, ляв епидидим – киста в областта на главата с размери
8,8/5,5 мм.
Приет е и лист за преглед на пациент № 179134/11.09.2022 г. (амбулаторен лист),
издаден от УМБАЛ „Н.И.П.“, Спешен кабинет по детска хирургия, видно от който ищецът е
постъпил на 11.09.2022 г. за контролен преглед, без субективни оплаквания, обективно
състояние: задоволително общо състояние, афибрилен, скротум – спокоен, отразено е, че
оперативните рани зарастват първично, лека палпаторна болезненост в десен епидидим,
двата тестиса са с нормален стоеж и нормална меко-еластична консистенция, без данни за
ОХС в момента, отбелязано е, че не се налагат изследвания, терапия – проследяване от
детски хирург на 3-1 месец от оперативната интервенция.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-медицинска експертиза
(СМЕ), изготвена въз основа на медицинската документация по делото и след личен преглед
на ищеца на 08.06.2023 г., която преценена по реда на чл. 202 ГПК съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвена. Вещото лице посочва, че при извършения преглед на
ищеца не са установени белези от охлузните рани, на скротума е установен У-образен белег,
който е на кожата и не обхваща в дълбочина тестисите – добре зарастнал. Нараняванията на
ищеца обхващат единствено скротума (кожната обвивка на двата тестиса), като е била
наранена само кожата без да има увреждания по тестисите. Ако са били наранени тестисите
тогава би могло да има нарушение на функциите им по предназначение. Степента на
физическото увреждане на ищеца е свързана с болки и страдания до 30 дни. През първите 15
дни при всяко движение ищецът е имал болки в скротума, които са били с по-интензивен
характер и постепенно са отшумели до 30 дни. Възстановителният период след получените
травми е до 30 дни. Според заключението на вещото лице конецът на брадичката е паднал на
7-и ден, а на скротума след 10-и ден. Охлузванията са преминали за 7 дни. Вещото лице
посочва, че по време на прегледа състоянието на ищеца е стабилизирано. В открито съдебно
заседание експертът добавя, че не би могъл да каже дали има връзка между образуваната
киста и получената травма, което би могло да се установи от специалист уролог, но след
травмата може да се получи хематом на тестиса.
Във връзка с механизма на настъпилия инцидент и вредите, търпени от ищеца във
връзка с него, по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
4
свидетелите И. Йорданов К. и Кирил Иванов М..
От показанията на свидетеля К. се установява, че е бил пряк свидетел на настъпилия
инцидент, познава К. от квартала, в който живеят – ж. к. „С.“. В деня на инцидента с дъщеря
си излезли пред блока, видели К. и майка му, които живеели два блока по-нагоре.
Свидетелят споделя, че ищецът карал велосипед по тротоара, при което пред блок № 1, пред
вход В, изведнъж воланът на колелото му се завъртял рязко надясно, детето подскочило и
през колелото паднало на земята. Посочва, че падайки, ищецът си ударил главата, всичко се
случило за около 2-3 секунди, ищецът бил в невъзможност да се изправи след настъпването
на инцидента. Седнал, цялото му лице било в кръв, от устата му също течала кръв, от
главата също, детето започнало да реве и да крещи, че много го боли, късите му панталони
били целите в кръв. Свидетелят се опитал да го повдигне, да го сложи на стълбичката пред
блока, но детето казвало да не го пипа, че го боли адски. Буквално не можели да го пипнат,
пребледнял целият, свидетелят се опитал да го полее с вода по главата и врата. Дъщерята на
свидетеля също се притеснила и заплакала. Ищецът плачел, изпитвал болка при всеки
допир. К. споделя, че причина за инцидента била ревизионна шахта пред самия вход с капак,
който не бил затворен. Посочва, че самите шахти били няколко пръста над земята, над 5 см
от нормалното, но на тази не бил затворен и капакът, като освен това цветът на капаците се
сливал с цвета на тротоарните плочки. Добавя, че не знае дали са се извършвали ремонтни
дейности в този ден, шахтата не е канализационна, а представлява правоъгълен капак около
80-50 см с елипсовидна дупка по средата, с бетонен капак, почти пред всеки вход ги има.
Споделя, че шахтата не била обезопасена, липсвала сигнализация. Дори и при затворено
положение капакът пак наскачал 2-3 пръста над нормалното. Всички деца карали колелета
основно на тротоара. Споделя, че бащата на ищеца дошъл няколко минути след инцидента,
опитал се да го повдигне, но детето плачело и не му давало да го пипа. Всичко било в кръв,
бащата го гушнал и някак го качил в колата. Свидетелят сочи, че видял ищеца след около
месец и половина с други деца, но той не играел с тях и бил без колело. Казал, че го боли
още, че трудно се обслужва. К. добавя, че преди инцидента ищецът играел с другите деца,
карал колело, играели с топка, а при срещата след инцидента ищецът стоял отстрани и
гледал.
Свидетелят Кирил Иванов М. е баща на ищеца и не е пряк свидетел на самото
настъпване на инцидента. За инцидента бил уведомен от своята съпруга, като малко след
това отишъл на мястото. Посочва, че ищецът лежал на тротоара, някак бил паднал над
шахтата, като не искал да бъде пипан поради силните болки, които изпитвал. Споделя, че
някак успял да го вдигне и откарал сина си в спешния кабинет в П., той изпитвал
затруднения дори при сядане поради силната болка, не можел да седне. Посочва, че ищецът
бил приет в спешния кабинет, където се установило, че има обърната кожа на тестисите,
освен това имал наранявания по брадата и челото, докторът казал, че първо ще му зашият
брадичката. Поради тежките наранявания се наложило да лежи около десет дни в болницата,
а след изписването в продължение на месец и половина не можел да прави нищо сам. Не
можел да се обслужва сам, особено в тоалетната. Приемал антибиотици и го водили няколко
5
пъти до П. на прегледи. Постоянно питал свидетеля дали ще има деца. Свидетелят споделя,
че и след този период ищецът се оплаквал, че го боли долу. Известно време – може би пет
месеца след случката, детето започнало да бълнува, като към момента на разпита на
свидетеля (28.06.2023 г.) бълнувало по-малко. В първите дни след инцидента всеки ден
говорел насън нещо несвързано, сега по-рядко. Според М. ищецът излиза доста по-рядко да
си играе с децата, колело не иска да погледне.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявен е частичен осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД за
заплащане на сумата в размер на 10 000 лв., част от вземане в общ размер на 20 000 лв.,
представляващо обезщетение за претърпени от ищеца болки и страдания в резултат на
травматични увреждания – разкъсно – контузна рана в областта на скротума, рана на
брадичката, охлузване на ляво коляно и лява ръка, при състоял се на 08.08.2022 г., между
14:30 часа и 15:00 часа, в гр. С.............“ инцидент – преминаване с колело през
необезопасена шахта, издадена над нивото на тротоара, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на увреждането - 08.08.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Принципът е, че всеки носи отговорност за своите деяния, като в чл. 49 ЗЗД е
предвидено изключение от общото правило. Разпоредбата на чл. 49 ЗЗД урежда отговорност
за чуждо поведение, която отговорност е обективна и безвиновна. Отговорността на лицата,
които са възложили другиму извършването на някаква работа за вредите, причинени при или
по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия.
Тази отговорност има обезпечително - гаранционна функция и произтича от вината на
натоварените с извършването на работата лица - ППВС № 7/29.12.1958 г. Лицата, които са
възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят
възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични
основания за освобождаването им от отговорност. Съгласно задължителните за съда
тълкувателни разяснения, дадени в ППВС № 7/30.12.1959 г. юридическите лица отговарят за
вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им
работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
Когато вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на
което е възложено да извършва определена работа, правният субект, който е възложил тази
работа следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД гаранционно - обезпечителна отговорност за
виновното деяние (действие или бездействие) на лицата, на които е възложил да поддържат
в изправност тротоарните настилки, намиращи се на територията на общината и
разположените на тях съоръжения в разглеждания случай. Когато при изпълнение на така
възложената работа е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила,
отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД. В този смисъл са
6
задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 2 от ППВС № 17/18.11.1963 г.
В случая ищецът се стреми да ангажира деликтната отговорност на ответника в
качеството му на възложител на работата по реда на чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД. Неговата
отговорност е свързана с виновното и противоправно бездействие на други лица, на които е
възложено поддържането на тротоарните настилки на територията на общината за вредите,
причинени при или по повод изпълнението на тази работа. В този смисъл отговорността на
ответника произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица, а не
произтича от вината на възложителя на работата.
С оглед характера на отговорността по чл. 49 ЗЗД, възложителят на работата, какъвто
е ответникът, не извършва с възлагането на работата противоправно деяние. Но той
отговаря за такова, извършено от този, на когото е възложил работата. За да е противоправно
бездействието на служители на С.О., то трябва да има правна норма, която да ги задължава
да извършват дейност по поддържане на пътната настилка, в т. ч. и тротоара и
разположените на него шахти.
За да бъде уважен искът по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
по делото следните обстоятелства: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2)
осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от лице – пряк изпълнител на работата с
необходимите елементи: 1. деяние (действие или бездействие); 2. противоправност
(несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3. вреди
(неблагоприятно засягане на неимуществената сфера на увредения); 4. причинно-следствена
връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди (вредоносният резултат да е
закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно
поведение на делинквента); 5. вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2
ЗЗД оборима презумпция се предполага и 3) виновното лице да е причинило вредите при или
по повод извършването на възложената му работа – чрез действие или бездействие, което
пряко съставлява извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на
работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко
свързани с него (арг. ППВС № 9/28.12.1966 г.).
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори
презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента, както и
всички свои възражения. Възложителят може да се освободи от отговорност, ако докаже, че
този, комуто е възложена работата не е причинил вреда и действията му не са виновни и
противоправни, или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената работа
(ППВС № 7/29.12.1958 г.). Отговорността по чл. 49 ЗЗД обхваща всички преки и
непосредствени вреди (имуществени и неимуществени), които са последица от увреждането.
В конкретния случай, ищецът следва да докаже, че на 08.08.2022 г. в гр. София, при
движение по тротоара на бул. „Инж. Иван Вазов“, пред блок № 1 е попаднал в
необезопасена, несигнализирана шахта, стопанисвана от ответника, от което е получил
7
разкъсно - контузна рана в областта на скротума, рана на брадичката, охлузване на лявото
коляно, охлузване на лявата ръка, вследствие на което е претърпял твърдените в исковата
молба болки и страдания.
Настоящият съдебен състав приема, че от показанията на свидетелите К. и М. по
несъмнен начин се установяват обстоятелствата по настъпване на описаното в исковата
молба вредоносно събитие (механизмът на инцидента и причината за него) - че на 08.08.2022
г., при движение с велосипеда си по тротоара на бул. „Инж. И.И.“, пред блок № 1 ищецът е
преминал през издадена над повърхността на тротоара шахта, с отворен капак, вследствие на
което е изгубил равновесие и е паднал на земята. Съдът счита, че показанията на
свидетелите следва да бъдат кредитирани като задълбочени, логични, достоверни,
отразяващи непосредствени възприятия на свидетелите, както и неопровергани от други
доказателства по делото. Заявеното от свидетелите кореспондира в пълна степен със
събрания по делото писмен доказателствен материал, поради което съдът намира, че следва
да им се довери изцяло и да формира въз основа на тях фактическите си изводи по спорните
в процеса въпроси, касаещи времето, мястото, механизма на получаване на уврежданията на
К. К. М., вида на получените от него увреждания и тяхното отражение върху ищеца.
Свидетелят И. К. не е заинтересовано от изхода на делото лице, а освен това е пряк очевидец
на настъпилия инцидент. Показанията му са вътрешно непротиворечиви и последователни,
поради което съдът ги кредитира изцяло относно настъпването на инцидента, състоянието
на ищеца веднага след него, както и в процеса на възстановяването му. От разпита на К.
безспорно се установява, че детето е паднало от колелото си на земята, поради преминаване
през ревизионна шахта с отворен капак (около 80-50 см), разположена пред блок № 1, на
тротоара на бул. „Инж. И.И.“, която не е била обезопасена или сигнализирана по някакъв
начин. Относно точната дата на инцидента показанията на К. следва да се кредитират
съвкупно с представената медицинска документация, в която е отразено, че ищецът е
постъпил в лечебно заведение на 08.08.2022 г., като час преди това е паднал с колело.
Свидетелят К. подробно описва и уврежданията на ищеца – рана на лицето, ръката, в
областта на тестисите. В тази връзка са и показанията на свидетеля Кирил М., които съдът
кредитира изцяло включително след преценка по реда на чл. 172 ГПК. Разказите на
свидетелите се подкрепят от приложената по делото медицинска документация, както и от
съдебно-медицинската експертиза, установяваща конкретните области на получените от К.
К. М. телесни увреждания – рана на брадичката, охлузване на ляво коляно, охлузване на
лява ръка, разкъсно-контузна рана на скротума, които увреждания биха могли да се получат
по начина, описан в исковата молба. От друга страна, свидетелите К. и М. по
непротиворечив начин излагат и преките си наблюдения върху възстановяването на ищеца
от претърпяната травма, проведеното от него лечение, както и върху последиците от
преживяното върху здравето и ежедневието му, като е житейски логично за търпените от
ищеца болки и страдания да свидетелстват хора от най - близкото му обкръжение, които са
преки очевидци на търпените в резултат на инцидента вреди.
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и
8
доказателствени средства, както и съобразявайки констатациите на вещото лице по
допуснатата и изслушана СМЕ, настоящият съдебен състав приема за установено, че на
08.08.2022 г., между 14:30 часа и 15:00 часа, в гр. С.............“, управлявайки своя велосипед
ищецът К. К. М. е преминал през шахта, издадена над нивото на тротоара, с отворен капак,
вследствие на което е паднал и в причинна връзка с това е получил увреждания - рана на
брадичката, охлузване на ляво коляно, охлузване на лява ръка, разкъсно-контузна рана на
скротума, от което е търпял болки и страдания, като възраженията на ответника за
недоказаност на обстоятелствата относно датата, мястото и механизма на настъпване на
инцидента са неоснователни. По делото не се установява друг механизъм на инцидента,
различен от твърдения от ищеца в исковата молба, поради което и следва да се приеме за
доказано, че причината за падането е именно спъване в неравност на тротоара – шахта.
Същевременно не са налице данни, които да сочат за наличието на субективна причина за
настъпването на инцидента – уплаха, ангажиране на вниманието на детето с нещо друго,
невнимание, в какъвто смисъл са твърденията на ответника.
По делото не е спорно, че улицата, на която се намира процесната необезопасена
шахта, е общински път, който е публична общинска собственост, по смисъла на чл. 8 ЗП и се
стопанисва от С.О., като собствеността се простира върху всички елементи, включително и
пътните съоръжения по аргумент от чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗП.
Съгласно § 7, т. 4 и 7 от ПЗР на ЗМСМА в собственост на общините преминават и
държавни имоти, сред които общинските пътища, улиците, булеварди, площадите,
обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване, и мрежите и
съоръженията на водоснабдителната и канализационната система, съобщителната и
инженерно-защитната система, които обслужват само територията на съответната община и
не са включени в уставния фонд на търговски дружества. Съгласно чл. 11 ЗОбС имоти и
вещи – общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината
съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а по силата на чл. 19, ал.
1, т. 2 и ал. 2, т. 3 ЗП, вр. § 1, т. 3 и 14 от ДР на закона и чл. 31 ЗП общината следва да
поддържа пътищата и техните съоръжения, като осигурява необходимите изисквания за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година.
Според § 1, т. 1 от ДР на ЗП „път“ е ивицата от земната повърхност, която е
специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на
определени технически изисквания. Към пътищата се приравняват и улиците. Тротоарите са
част от пътното платно по смисъла на § 6, т. 7 ЗДвП, според която пътното платно е общата
широчина на банкетите, тротоарите, платното за движение и островите на платното за
движение. Според § 6, т. 37 от ДР на ЗДвП, „препятствие на пътя“ е нарушаване целостта на
пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя
и създават опасност за движението.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 4 ЗП „Изграждането, ремонтът и поддържането
на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните
подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите
9
на урбанизираните територии се организират от съответната община”. В този смисъл
поддръжката на тротоарите е вменена като задължение на ответника по силата на закон.
Поддържането на пътищата, в т. ч. и на тротоарите, включва полагането на системни грижи
за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките
за защита на неговите съоръжения и принадлежности, а текущият ремонт включва работите
по отстраняване на локални повреди по настилката и пътните принадлежности, причинени
от нормалната експлоатация на пътя – чл. 47 ППЗП.
Нормата на чл. 167, ал. 1, изр. 1 ЗДвП регламентира, че лицата, които стопанисват
пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и
ги отстраняват във възможно най-кратък срок. В случая именно бездействието на
служителите на общината да изпълнят своите задължения по чл. 167, ал. 1 ЗДвП за
поддържане на тротоара като част от пътя – общинска собственост в изправно състояние,
включително да сигнализират за препятствия по него – отворени шахти, е противоправно.
От събраните по делото доказателства се установи, че инцидентът е настъпил
вследствие на издадена над нивото на тротоара шахта – неравност, която не е била
сигнализирана или обезопасена. Наличието на отворена шахта, издадена над нивото на
земната повърхност, с отворен капак, несъмнено представлява препятствие, създаващо
реална опасност за безопасното придвижване. При това положение ответникът не е
изпълнил задължението си да поддържа в изправно и безопасно състояние тротоара на бул.
„Инж. И.И.“, с оглед на което следва да се приеме, че е налице противоправно поведение от
негова страна. Именно ответникът С.О. като юридическо лице, чрез своите служители или
други лица, на които е възложил изпълнението, е следвало да осъществи действията по
поддържане състоянието на пътя с цел осигуряване на безопасното придвижване по него.
По делото не са събрани доказателства шахтата да е собственост на друго лице, но
дори да беше установено, че шахтата е собственост на трето за спора лице, то С.О. отговаря
като лице, възложило дейността по поддържането на пътищата – чл. 49 ЗЗД, дори и да не е
собственик на вещта, в случая тротоарната шахта, поради бездействието си по
осъществяването на контрол за осигуряване на условия за безопасно движение по пътищата,
съответно неизпълнение на задълженията на общината по чл. 31 ЗП – да осигури
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година.
С оглед на това, че наличието на неравност на тротоара, явяваща се причина за
инцидента, е резултат от бездействието на длъжностните лица, на които С.О. е възложила
изпълнението на очертаните по-горе задължения, която освен това е и собственик на
тротоара, при наличие на обективна възможност за обезопасяването й, общината отговаря
спрямо увреденото лице на основание чл. 49 ЗЗД.
От събраните по делото писмени доказателства, гласни доказателствени средства,
както и от приетата съдебно-медицинска експертиза безспорно се установи, че в причинна
връзка с преминаването през посочената неравност ищецът е получил разкъсно-контузна
рана в областта на скротума, наранявания в областта на главата – брадичката, както и
охлузвания на ляво коляно и лява ръка. По делото не е доказано по несъмнен начин, че
10
кистата в левия епидидим на ищеца е получена в резултат на настъпилия инцидент, но е
налице силна вероятност за това, тъй като същата е разположена в областта, в която за
ищеца са настъпили и други наранявания вследствие на падането, констатирана е при
извършена образна диагностика след инцидента, съответно се е увеличила след него, а освен
това липсват данни да е съществувала преди настъпването на инцидента. От събраните по
делото свидетелски показания съдът приема за доказано, че вследствие на тези увреждания
ищецът е изпитал силен шок и притеснение, в продължение на месец и половина е изпитвал
силни болки и неудобства, по-интензивни в първите 15 дни след инцидента, не е имал
възможност да се обслужва сам, говорел несвързано насън, започнал да бълнува, което
състояние е продължило и към момента на разпита на свидетеля М. – 28.06.2023 г., по-рядко
излизал и участвал в игрите с другите деца, спрял да кара колело, имал притеснения дали ще
може да има деца.
От изложеното следва, че правопораждащият вземането на ищеца фактически състав
по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД е изпълнен във всичките си елементи, поради което
предявеният иск е доказан в своето основание.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. По въпроса за съдържанието на понятието
„справедливост“, изведено като принцип при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, е установена константна съдебна практика на ВКС, според която
справедливостта – като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди,
включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са
имали за своя притежател. Затова справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие, а се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни
характеристики и трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението (т. 2 от ППВС № 4/23.12.1968 г.). Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът и тежестта на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания,
цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние на увреденото лице и др.
Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение означава да бъде определен от съда онзи
точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице болки,
страдания и неудобства - емоционални, физически и психически сътресения, които ноторно
намират не само отражение върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за
определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи
прояви в здравословното му състояние и които в своята цялост представляват конкретните
неимуществени вреди. Същевременно обезщетението за неимуществени вреди има паричен
израз, поради което всякога се явява детерминирано и от икономическа конюнктура в
страната.
При определянето на размера на дължимото в полза на ищеца обезщетение за
11
неимуществени вреди съдът съобрази указанията, дадени с ППВС № 4/1968 г. и ППВС №
17/1963 г., както и следните обстоятелства - броя, вида и тежестта на травмите и характера
на проведеното лечение – няколко охлузвания в различни части на тялото – лява ръка, ляво
коляно, брадичка, разкъсно – контузна рана на скротума, която макар да не е довела до
засягане на тестисите е наложила извършването на спешно оперативно лечение,
впоследствие медикаментозно такова и болничен престой от една седмица, както и
ежемесечни контролни прегледи; същевременно съдът съобрази, че увреждането е в особено
чувствителна зона от тялото, свързана и с репродуктивните способности на ищеца, които
при по-силен удар е могло да бъдат засегнати, за което се е създало допълнително
притеснение у ищеца и неговите родители; времетраенето, характера и интензивността на
търпените болки и страдания по време на оздравителния процес - според експертното
заключение на вещото лице по СМЕ в подобни случаи, протичащи без допълнителни
усложнения, срокът на възстановяване е до 30 дни, като в първите 15 дни при всяко
движение ищецът е имал болки в скротума (което се потвърждава от показанията на неговия
баща) с интензивен характер (като според настоящия съдебен състав не следва да се
третират по еднакъв начин болки в по-малко чувствителна област, продължили 30 дни и
болки в областта на скротума и тестисите, продължили 30 дни); че ищецът е изпитвал болки
повече от месец и половина след случката (показанията на свидетеля К.), през който период
са съществували затруднения в самостоятелното му хигиенно и битово обслужване - ищецът
не е могъл да се обслужва самостоятелно; последствията от инцидента и отражението на
събитието върху психо-емоционалния статус на ищеца - наличие на У-образен белег на
скротума; увеличаваща се киста; говорене насън и бълнуване продължително време след
инцидента (показанията на свидетеля М. – почти година след това ищецът продължава да
бълнува, макар и по-рядко); стреса, който ищецът неминуемо е преживял, предвид
механизма на настъпване на инцидента; невъзможността ищецът да играе с приятелите си
повече от месец предвид предписания домашен режим и липсата на физическа активност
през този период – и то по време на лятната ваканция; продължаващите и след инцидента
притеснения на ищеца да играе с другите деца и страх да кара колело - обичайни за човек на
тази възраст занимания; страха за в бъдеще да не може да има деца; възрастта на ищеца към
датата на настъпване на инцидента – 15 години, деликатна възраст, на която ищецът е
преживял голямо притеснение и шок поради травматичните увреждания и силните болки,
които е изпитвал, която възраст предполага осъзнатост за инцидента и за последствията от
него; момента на настъпване на увреждането и социално – икономическата обстановка в
страната към този период, обуславяща обществения критерий за справедливост на този етап
от нейното развитие – месец август 2022 г. При съобразяване на всички посочени
обстоятелства, относими към преживените както физически, така и душевни болки и
страдания от ищеца, съдът приема, че сумата от 10 000 лв. съставлява справедлив паричен
еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД, с
който същите да бъдат съразмерно компенсирани и искът следва да бъде изцяло уважен.
С оглед на уважаването на иска за главница, следва да бъде присъдена и законна
лихва от датата на увреждането (08.08.2022 г.) до окончателното плащане на вземането.
12
По разноските:
При този на спора съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има единствено
ищецът. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съгласно който ищецът е заплатил: 830 лв. -
адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 26.10.2022 г.,
450 лв. - депозит за СМЕ, 400 лв. - държавна такса по делото, както и 8,96 лв. – такса за
банкови преводи. Неоснователно е възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
стореното адвокатско възнаграждение, доколкото то е съобразено с материалния интерес,
фактическата и правната сложност на делото, както и с извършената работа от процесуалния
представител на ищеца, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от
общо 1688,96 лв. - разноски на ищеца.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ ********, с адрес: гр. С......., да заплати на К. К. М., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. С.......... (действащ към момента на подаване на исковата
молба лично, със съгласието на своята майка Д. А. М., ЕГН **********) по предявения иск с
правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 10 000 лв., частичен иск от
сумата от 20 000 лв., представляваща дължимо обезщетение за претърпени от ищеца К. К.
М. болки и страдания в резултат на травматични увреждания - разкъсно – контузна рана в
областта на скротума, рана на брадичката, охлузване на ляво коляно и лява ръка, при
настъпил инцидент на 08.08.2022 г., между 14:30 часа и 15:00 часа, в гр. С.............“ –
преминаване с велосипед през шахта, издадена над нивото на тротоара, в резултат на
противоправно поведение (бездействие) – неполагане на дължимата грижа от страна на С.О.
за вещи - общинска собственост, в нарушение на задълженията за поддържане в изправно
състояние на прилежащите към платното за движение тротоари и съоръженията върху тях –
включително за обезопасяване и сигнализиране на шахтата, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на увреждането - 08.08.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ ********, с адрес: гр. С......., да заплати на К. К. М., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. С.........., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер
на 1688,96 лв., представляваща сторените от ищеца разноски в настоящето производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13