№ 47
гр. София, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
В. В.ев
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело №
20221001000625 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 5391/16.05.2022год. /пк.13.05.2022год./ подадена от „
Спорт Добринище „ ООД срещу Решение № 41/25.04.2022год., постановено по т.д.№ 140/2021год.
по описа на ОС-Благоевград, с което е прието за установено, че „ Фармил „ ЕАД има действително
и подлежащо на изпълнение вземане по отношение на „ Спорт Добринище „ ООД, произтичащо от
Запис на заповед, издаден на 02.01.2018год. предявен за плащане на 03.04.2018год. за сумата от
174 000лева ,ведно със законната лихва върху главницата за периода от 20.05.2021год.,за което е
издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№
1254/2021год. на РС Благоевград и с което „ Спорт Добринище“ ООД е осъдено да заплати на „
Фармил“ ЕАД разноски в заповедното производство в размер на 3 500 лева и разноски в исковата
производство в размер на 3 500 лева и 4 800 лева с ДДС адвокатско възнаграждение.
Във въззивната жалба се твърди ,че неправилно първоинстанционният съд е уважил
предявения установителен иск, приемайки че процесния Запис на Заповед от 02.01.2018год. е
редовен от външна страна, игнорирайки обстоятелството че заявлението по чл.417 от ГПК е
депозирано след изтичането на тригодишния срок, предвиден в чл.531 от ТЗ. В тази връзка се сочи,
че записа на заповед е предявен на 03.04.2018год., че тригодишният срок по чл.531 от ТЗ е изтекъл
на 03.04.2021год., а заявлението по чл. 417 от ГПК е депозирано на 20.05.2021год. Счита се , че
срокът по чл.531 от ТЗ не попада в хипотезите, изброени в Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, поради което първоинстанционният съд неправилно бил приел,
че срокът се удължава поради въведеното извънредно положение в страната.Сочи се, че
процесният запис на заповед е издаден без реално да има каузално правоотношение, което той да
обезпечава, че е издаден единствено да формира дълг към кредитора,че е антидатиран и издаден от
управител,който към момента на издаването му няма отношения към „ Спорт Добринище“ ООД,
поради което сумата по него не се дължи. Поддържа се , че в хода на производството пред
първоинстанционния съд било доказана липсата на действително и валидно каузално
правоотношение , въпреки което съдът бил приел дължимост на сумата по записа на заповед.
1
Неправилно според жалбоподателя първоинстанционният съд бил счел, че процесния запис на
заповед не бил нищожен като противоречащ на закона и добрите нрави. Издаването му без
наличие на каузално правоотношение означавало ,че е издаден при липса на основание и че
обективираното в него задължение за плащане на сумата от 174 000лева в брой на посочения в
него адрес било в противоречие на Закона за ограничаване на плащанията в брой.При нищожност
на тази клауза следвало да се приеме , че записът на заповед няма един от основните си реквизити
по чл.535 от ТЗ, съответно че не е редовен от външна страна.
По изложените съображения жалбоподателят прави искане за отмяна на обжалваното решение
и постановяване на ново за отхвърляне на предявения иск с присъждане на направените по делото
разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от „ Фармвил“ ЕАД ,с който
въззивната жалба се оспорва . Въззиваемият е поддържал ,че обжалваното решение е правилно и
обосновано ,постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон и с тълкувателната
практика на ВКС. Сочи ,че възприетото от първоинстанционния съд било съобразено с липсата на
направено от ответника - въззивник конкретно оспорване за обвързаност на процесния запис на
заповед с каузално правоотношение , поради което такова не следва да се доказва , респ. обсъжда
във връзка с дължимостта на сумата по записа на заповед. Счита за правилен извода на
първоинстанционния съд за редовност на процесния запис на заповед и оспорва твърденията на
въззиваемия за съставянето му във връзка с образуваното изпълнително дело № 126/2020год. по
описа на ЧСИ Б. В. и изкуствено създаване на дълг с оглед конституирането му като взискател в
изпълнителното производство. Като правилни счита и изводи на съда за неоснователност на
направеното възражение за нищожност на процесния запис на заповед и за погасяване по давност
на вземането по него.
По изложените съображения прави искане за потвърждаване на обжалваното решение и за
присъждане на разноски във въззивното производство.
По делото се установява следното :
Пред ОС-Благоевград е предявен от „ Фармвил „ ЕАД иск по чл.422 от ГПК за установяване
съществуването на вземане по отношение на ответника „ Спорт Добринище“ ООД ,произтичащо
от Запис на заповед , издаден на 02.01.2018год. в размер на 174 000лева , ведно със законната
лихва за периода от 20.05.2021год. до окончателното изплащане на сумата. Ищецът твърди, че на
25.05.2021год. въз основа на подадено от него заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.417 ГПК, е издадена такава заповед срещу „ Спорт Добринище“ ООД да заплати на „
Фармвил“ ЕАД сумата от 174 000лева -главница, ведно със законната лихва, считано от
20.05.2021год. до изплащане на вземането, както и сумата 3 480 лева разноски по делото, като въз
основа на заповедта за изпълнение е издаден и изпълнителен лист. Твърди , че в срока по чл.414
ГПК длъжникът „ Спорт Добринище „ ООД е подало възражение срещу заповедта за изпълнение,
поради което в предоставения от съда срок „ Фармвил“ ЕАД предявява иска по чл.422 ГПК да
бъде установено, че „ Спорт Добринище“ ООД му дължи сумата 174 000лева въз основа на запис
на заповед от 02.01.2018год. , с падеж 03.04.2018год. Сочи се ,че записа на заповед е редовен от
външна страна доколкото отговаря на всички изисквания на чл.535 и следв. от ТЗ, поради което за
издателя му е възникнало задължението да заплати сумата по записа на заповед на падежа ,което
не е сторил, респ. сумата е дължима. Сочи също така ,че заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение е подадено на 20.05.2021год., тоест преди изтичането на давностния срок по чл.531 от
ТЗ , поради което и предвид действието на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13.03.2020год. , вземането
по процесния запис на заповед не е погасено по давност.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор от « Спорт Добринище» ООД, с
който предявеният иск се оспорва по основание и размер. Ответникът твърди ,че процесния запис
на заповед не е редовен от външна страна , не отговаря на изискванията на чл.535 и след. от ТЗ и
не е годно основание за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417
от ГПК. Счита , че заявлението по чл.417 от ГПК е депозирано след изтичане на тригодишния срок
предвиден в чл.531 от ГПК, който е с начална дата 03.04.2018год. и е изтекъл на 03.04.2021год., в
която връзка прави възражение за погасяване на вземането по давност. Поддържа ,че срокът по
чл.531 от ТЗ не попада в хипотезите изборени в Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение,поради което позоваването на ищеца на него е несъстоятелно. Заявява ,че
2
липсва каузално правоотношение за издаването на записа на заповед и че същият е издаден с
единствената цел да се формира дълг към ответното дружество и конституирането му като
взискател в изпълнително производство , образувано пред ЧСИ Б. В. и с цел придобИ.ето на
недвижим имот,обявен за публична продажба .Твърди че записът на заповед е антидатиран ,че «
Спорт Добринище» ООД и « Фармвил» ЕАД никога не са имали търговски взаимоотношения ,
поради което липсва каузално правоотношение за издаването на заповедта , тоест сумата по нея не
се дължи.
В допълнителна искова молба ,подадена в срока по чл. 372,ал.1 от ГПК, ищецът сочи като
несъстоятелни твърденията на ответника за нередовност на записа на заповед и направеното
възражение за погасителна давност . Счита , че с оглед липсата на направено от от ответника
възражение за обвързаност на процесния запис на заповед с конкретно каузално правоотношение,
то той няма задължение да доказва наличието на такова. Възразява и срещу твърденията за
съставяне на процесния запис на заповед именно във връзка с образуваното пред ЧСИ Б. В.
изпълнително производство.
В подаден допълнителен писмен отговор ответникът-въззиник поддържа вече направените
оспорвания за липсата на каузално правоотношение за издаване на записа на заповед и за наличие
на между съставяне на последния и образуваното изпълнително производство , в което
принудителното производство е насочено към имот, представляващ градски стадион на град
Добринище.
С обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл по така предявения иск
като го е уважил изцяло. Приел е, че процесният запис на заповед е редовен от външна страна, тъй
като съдържа всички задължителни реквизити по чл. 535 от ТЗ и че не е нищожен като
противоречащ на чл.3, ал.1,т.2 от ЗОПБ. Приел е също така , че записът на заповед има достоверна
дата и че не е нищожен като противоречащ на добрите нрави, както и че правата по издадената
ценна книга са упражнени в срока по чл.531 от ТЗ , който е давностен и по отношение на него
намира приложение ЗМДВИП. Посочил е, че процесуалната позиция на ответника следва да се
квалифицира като общо оспорване на вземането по записа на заповед, поради което и в
съответствие с възприетото в Тълкувателно решение № 4/18.06.2014год. по т.д.№ 4/2013год. на
ОСГТК на ВКС не създава задължение за ищеца да сочи и доказва каузално правоотношение като
основание за възникване на вземането, което съществуване се доказва с редовния от външна
страна и действителен запис за заповед.
Първоинстанционно решение е валидно и допустимо, тъй като е постановено по иск по
чл.422 от ГПК, предявен след проведено заповедно производство за същото вземане и между
страните по заповедното производство. Въз основа на подадено заявление по чл.417 от ГПК от
Фармвил» ЕАД по ч. гр. дело № 1254/2021год. на РС-Благоевград е издадена заповед за
изпълнение от 25.05.2021год. , с която е разпоредено на « Спорт Добринище» ООД да заплати на
кредитора « Фармвил» ЕАД сумата от 174 000 лева,представляваща главница, задължение по
Запис на заповед , издаден на 02.01.2018год., падеж на предявяване, предявен на 03.04.2018год. ,
ведно с дължимата законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на зяавлението
в съда- 20.05.2021год. до окончателното изплащане, както и сумата от 3480 лева , действително
дължима и внесена държавна такса. Срещу заповедта за изпълнение е депозирано възражение от
«Спорт Добринище» ООД , поради което и в законовия срок «Фармвил « ЕАД ЕАД е предявило
иск по чл.422 от ГПК за вземането , предмет на заповедта за изпълнение. Тъй като предявения за
разглеждане пред ОС-Благоевград установителен иск е в рамките, очертани от заповедното
производство и след подадено възражение по чл. 414 ГПК, същият се явява процесуално допустим,
което прави допустимо и постановеното по него решение .
Решението е и правилно.
Със запис на заповед, издаден на 02.01.2018год. „ Спорт Добринище“ ООД се е задължило
неотменяемо, безусловно и без протест да заплати на предявяване на „ Фармвил“ ЕАД сумата от
174 000лева . В горния десен ъгъл на записа на заповед е посочено, че същият е издаден в гр.София
и дата на издаване 02.01.2018год. ,както и че е „платим на предявяване“.В долната част на записа
на заповед е посочено че издател на заповедта е „ Спорт Добринище“ ООД като фигурира подписа
на Н. К. Г. и е положен печат на дружеството—издател,както и е отразено ,че записът на заповед е
предявен за плащане на 03.04.2018год. и е положен подпис на Н. К. Г. за „ Спорт Добринище“
ООД и печат на дружеството-получател.
3
Със Заповед за изпълнение № 1053 от 04.02.2020год. на РС-Благоевград е разпоредено
длъжника „ Спорт Добринище“ ООД да заплати на кредитора „ Фармвил“ ЕАД сумата от 140 000
лева, представляваща главница по Запис на заповед от 02.01.2018год., издаден от „ Спорт
Добринище“ ООД в полза на „ Фармвил“ ЕАД,предявен на 29.04.2019год.,ведно със законната
лихва,считано от датата на депозиране на заявлението в съда- 17.01.2020год. до окончателното й
изплащане и 2 800 лева държавна такса по делото.В заповедта за изпълнение е посочено , че
вземането произтича от издаден в полза на „ Фармвил“ ЕАД запис на заповед от 02.01.2018год.Въз
основа на издаден по заповедта за изпълнение изпълнителен лист от 04.02.2020год. е образувано
изпълнително дело № 126/2020год. по описа на ЧСИ Б. В. ,принудителното изпълнение по което е
насочено към притежаван от длъжника „Спорт Добринище“ ООД поземлен имот с идентификатор
21498.350.267,находящ се в гр.Добринище с площ по кадастрална карта от 25002.00кв.м.
,представляващ част от пар.IV.13 / футболно игрище/ в кв. 1 а по плана на гр.Добринище. Имотът е
обявен на публична продан като няма спор между страните ,че публична продан е спряна.
По делото е изготвена съдебно-почеркова експертиза, от която се установява ,че положените
подписи за „ издател“ и „ получател“ под Запис на заповед с дата на издаване 02.01.2018год. са на
Н. К. Г.. Същият е бил управител на „ Спорт Добринище „ ООД през периода от 20.03.2014год. до
21.06.2019год. и това се установява от извършената от съда служебна справка по чл.23, ал.6 от
ЗТРРЮЛН.
Представени са и справка на НАП за задълженията, плащанията по които подлежат на
разпределение от публичен изпълнител на „ Спорт Добринище“ ООД, справка за подавани от „
Спорт Добринище“ ООД данъчни декларации,както и годишна данъчна декларация от
28.03.2018год. място
При така установената фактическа обстановка се налагат следните изводи от правна страна :
Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК и е за установяване съществуване на
вземане по издаден в полза на ищеца като поемател запис на заповед. За успешното провеждане
на предявения иск ищецът следва да докаже пълно и главно само редовен от външна страна запис
на заповед, съставен според изискванията на ТЗ, както и настъпил падеж на задължението по
него.От анализа на съдържанието на процесния запис на заповед се установява, че той формално е
редовен от външна страна и обективира съобразно закона действителна абстрактна сделка.
Документът съдържа изискуемите реквизити по чл.535 от ТЗ, а именно, наименование запис на
заповед, безусловното обещание на издателя да заплати на поемателя сумата от 174 000лева с
падеж:на предявяване , дата на издаване -02.01.2018год. и място на издаване – гр. София , място на
плащане – гр. София, район „ Сердика“, кв.“ Военна рампа“, бул.“ Илиянци“ № 48 Бизнес сграда „
Г. „ Хординг“ и подпис на издателя. Така направения извод за редовността на ценната книга не се
променя от обстоятелството ,че по отношение реквизита „ място на издаване „ не е посочен точен
адрес , а само населено място. По отношение съдържанието на реквизитите „място на издаване” и
„място на плащане” съществува противоречива практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 от
ГПК ,от която настоящия състав споделя тази, в която се приема, че липсата на индивидуализиран
адрес в рамките на населеното място не опорочава записа на заповед. Дори да се приеме
противното - че е необходимо посочване на точен адрес, то съгласно чл.536, ал.4 от ТЗ, когато не е
посочено място на издаване, за такова се смята мястото, написано до името на издателя, което в
случая е гр. Благоевград , ул.“ Подполковник Димов“ № 1 , т.е., посочено е не само място, но и
адрес.
В записа на заповед е посочено ,че сумата от 174 000лева е платима в брой. Начина на
плащане не е от задължителните реквизити на ценната книга , посочени в чл. 535 от ТЗ ,поради
което дори и да се приеме , че в този си вид уговорката противоречи на чл.3 от ЗОРБ, това не би се
отразило върху нейната действителност. Цитираната разпоредба не предвижда забрана за
договаряне на разплащания в брой , а само за реалното им извършване , поради което
съществуването на такава уговорка в записа на заповед не го опорочава.
Както се посочи по-горе , за действителността на записа на заповед законът изисква
спазването на строго определена форма. Той трябва да съдържа посочените в чл. 535 от ТЗ
реквизити, като липсата на някои от тях, с изключение на презумираните по чл. 5361 ал.204 от ТЗ,
води до неговата недействителност. Тоест, датата на издаване е един от задължителните реквизити,
които трябва да съдържа менителничния ефект като при преценка за неговата действителност
съдът следи единствено за наличието на такава върху ефекта. Така , въпросът дали датата върху
4
записа на заповед е датата , на която той действително е издаден или е антидатиран се явява
правно ирелевантен за действителността на ефекта. Неотносимостта на въпроса за „ антидатиране
„ на ефекта е приета и Определение № 561/14.11.2017год., постановено по т.д.№ 1439/2017год. на
ВКС.
Предвид гореизложеното настоящият състав приема , че процесният запис на заповед е
валиден менителничен ефект,по който е възникнало вземане и предвид настъпването на неговия
падеж на 03.04.2018год., към датата на заявлението по чл.417 от ГПК е налице изискуемо вземане.
Неоснователно е възражението на ответника че менителничният иск е погасен поради
изтичането на 3-годишната давност по чл. 531 от ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл.531, ал.1 от ТЗ
исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа. Когато
падежът е уговорен на предявяване , давността започва да тече от момента на предявяване на
ефекта, ако се предяви в предвидения срок, а ако записът на заповед не се предяви в рамките на
определения срок за предявяване, давността започва да тече след изтичане срока за предявяване на
ефекта. В процесния запис на заповед падежът е предвиден на предявяване , записът на заповед е
предявен на 03.04.2018год., като от този момент е започнала да тече и 3-годишната давност. При
така посочения падеж давността следва да изтече на 04.04.2021год. , но предвид наличието на
извънредно положение, обявено на 13.03.2020 г. със Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение , обявено с решение на народното събрание от 13.03.2020год. и за
преодоляване на последиците / ЗМДВИП/ и предвиденото в него за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение са спрели да текат редица срокове, в това число и
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти . Извънредното положение е отменено след 13 май 2020 г. и е даден гратисен период от
една седмица, поради което за периода 13 март до 21 май 2020 г. давностните срокове, с които се
погасяват правата на частноправните субекти са спрели. Ето защо давността не е текла през
периода от 13.март.2020год. до 21.май.2020год. ,поради което не е изтекла към момента на
подаването на заявлението пред Районен съд- Благоевград на 20.05.2021год. Срокът по чл.531 от
ТЗ е давностен , с изтичането му се погасяват правата на поемателя по менителничния ефект ,
поради той попада в приложното поле на ЗМДВИП и възражението за противното е несъстоятелно.
Неоснователно се твърди ,че сумата по записа на заповед не се дължи поради липсата на
доказано от ищеца-поемател действително и валидно каузално правоотношение ,във връзка с
което да е издаден. В т. 17 от Тълкувателно решение №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че с
въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се
разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната
книга. В тази хипотеза в производството по чл.422 ГПК на изследване подлежи и каузалното
правоотношение, доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за
последица погасяване на вземането по записа на заповед. По правилото на чл.154, ал.1 ГПК за
разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава
твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното
право – за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед.
В случая страните не са въвели твърдения или възражения относно наличието на конкретно
каузално правоотношение, чието изпълнение да е обезпечено с издадения запис на заповед и в този
смисъл в настоящото производство по чл. 422 ГПК, съдът не следва да изследва наличието или
липсата на каузалното правоотношение и възраженията, основани на това правоотношение, които
биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. В тази хипотеза и при
наличие на редовен от външна страна и удостоверяващ изискуемо вземане запис на заповед
ищецът не е длъжен да сочи основанието на поетото от издателя задължение за плащане и да
доказва възникването и съществуването на вземане по повод и във връзка с което е издаден записа
на заповед ,респ. липсата на доказано от поемателя каузално правоотношение , от което да
произтича вземането по запис на заповед не може да обуслови извод за нищожност на
менителничния ефект поради противоречие с добрите нрави или поради липса на основание.
По изложените съображения предявеният установителен иск се явява е основателен и следва
да бъде уважен. До същия краен извод е достигнал и първоинстанционния съд в обжалваното в
настоящото производство решение, поради което следва да се потвърди.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемото дружество се
5
дължат разноски за въззивното производство , но такива не следва да бъдат присъждани. По
делото е представен списък на разноските за дължим адвокатски хонорар в размер на 4 800лева ,за
която сума е издадена и фактура № 948/27.06.2022год и в нея е посочено като начин на плащане –
банков път по сметка в Уникредит Булбанк. Липсват обаче по делото доказателства сумата по
фактурата да е платена чрез банков превод или по друг начин, за да се приеме ,че въззиваемата
страна е направен реален разход за адвокатско възнаграждение във въззивното производство ,
подлежащ на компенсиране от въззивника.
Мотивиран от горното , Апелативен съд-София,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 41/25.04.2022год., постановено по т.д.№ 140/2021год. по описа
на ОС-Благоевград.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6