Р Е Ш Е Н И Е  № 753

         гр.Видин, 05.01.2021г.

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд, гражданска колегия, 3- ти състав  в публично заседание на двадесет и осми октомври  през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                       Председател: Милена Стоянова

                                                                                

при секретаря М. Евтимова като разгледа докладваното от съдия Стоянова гр.дело                     № 3149 по описа  за 2019год.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по искова молба от „ЕС ДИЙ ПРОДЖЕКТ“ ЕАД – София, чрез адв. С.Г.И. против П.С.Д. ***, с която е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК.

Твърди се от ищеца, че на 19.01.2012. между страните е сключен индивидуален договор за предоставяне на услугата „ХОУМЛАЙН“, която включва монтаж и предоставяне за ползване на газови уреди, сервизно обслужване на инсталации и уреди, такса за присъединяване към газоразпределителната мрежа, застраховка на предоставените за ползване газови уреди.

Посочено е, че при сключване на договора, клиентът е приел условията за извършване на услугата, съгласно Общите условия на ищцовото дружество. Съгласно чл. 4.9. от ОУ стойността на услугите се заплащат от клиента на равни месечни вноски под формата на абонамент за избрания срок на действие  на услугата, като всеки месечен абонамент е дължим до 10 число на текущия месец. Поддържа се, че избрания от ответника срок на действие на услугата е 96 месеца, а дължимия месечен абонамент е 44.00 лева. Поддържа се също, че ищцовото дружество е изпълнило поетите по договора задължения, за което е подписан двустранен протокол на 16.02.2012г.  Ответникът не е заплатил 50 месечни вноски, всяка по 44.00 лева на обща стойност 2200 лева. Същият съгласно чл. 4.13 от ОУ при забава дължи и неустойка в размер на ОЛП плюс 10 пункта върху дължимото плащане за всеки дена на забавата. Поради това ответникът дължи и неустойка в размер на 419.08 лева за периода от 11.04.2015г. до 03.06.2019г.

Иска се от съда да  постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 2200 лева – главница и сумата от 419.08 лева – неустойка за периода от 11.04.2015г. до 03.06.2019г.  , ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда  до окончателното плащане. Претендират се и разноските по делото.

Ответникът, редовно уведомен е подал отговор на исковата молба, в който е оспорил исковите претенции като неоснователни. Оспорил е, че е страна по договора като е заявил, че не е подписвал този договор. Ответникът никога не е имал  адрес в гр. София, както е посочено.  В представената оферта подписа на ответника също не е негов. Приложените фактури също не са получавани от ответника и не са подписвани от него. Приложените приемо-предавателни протоколи също не са подписвани от ответника. Оспорени са всички подписи, положени от ответника. Направено е доказателствено искане за назначаване на графическа експертиза.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и приета е съдебно-счетоводна експертиза, приложено е ч.гр.д. № 2107/2019г. по описа на РС - Видин.

 

С оглед данните по делото, съдът намира следното от фактическа страна:

От приложеното ч.гр.д. № 2107/2019г. по описа на РС- Видин, се установява, че в полза на заявителя „ЕС ДИЙ ПРОДЖЕКТ” ЕАД  е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника П.С.Д. за сумите: 2200,00 лева – главница за периода от 01.04.2015г. до 01.05.2019г. вкл., 419,08 лева – неустойка за забава в размер на законната лихва за периода от 11.04.2015г. до 03.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението - 04.06.2019г. до окончателното изплащане, както и сумите 52.38 лева - разноски за платена държавна такса и 320,00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.

Посочено е, че вземането  е по Договор от 19.01.2012г. и Общи условия от 19.01.2012г. за предоставяне на услугата „ХОУМЛАЙН“ и представлява задължение за неплатени петдесет месечни абонамента всеки по 44,00 лева.

По делото е представен заверен препис на оферта № 49/19.01.2012г.  с посочен клиент – ответника за присъединяване към газоразпределителна мрежа за обект в гр. София с месечен абонамент – 44.00 лева. В офертата срещу името на ответника е положен подпис.

Представени са и преписи на приемо-предавателен протокол от 06.02.2012г., двустранен протокол от 16.02.2012г. и от 28.02.2012г.,  както и фактури на името на ответника.

Ответникът е оспорил положените подписи срещу неговото име в оферта № 49/19.01.2012г.  и приемо-предавателен протокол от 06.02.2012г., като  с оглед тежестта на доказване е поискал назначаване на съдебно-графическа експертиза. Съдът е назначил такава, но същата не е изготвена поради непредставяне от ищеца на оригиналите на оспорените документи и невъзможността да се изследват оспорените подписи. Съдът е задължил ищеца да ги представи, но последния не е сторил това. Поради неизпълнение на това задължение в указания срок, с протоколно определение от 28.10.2020г. съдът на основание чл. 183, изр. 2 от ГПК е изключил от доказателствата по делото представените преписи на тези документи.

Вещото лице по назначената съдебно-счетодовна експертиза е дало заключение за размера на дължимите суми, претендирани от ищеца в исковата молба по издадените фактури въз основа на сключения индивидуален договор от 19.01.2012г.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира иска за неоснователен и недоказан поради следното:

Ищецът не проведе главно пълно и доказване на исковата си претенция. Това е така, защото с оглед приложената от съда разпоредба на чл. 183, изр. 2 от ГПК, не се ангажираха доказателства за наличие на валидни договорни отношения между страните по делото. Представените фактури са издадени въз основа на оспорения от ответника договор. Фактурата  е частен свидетелстващ документ и не се полза с обвързваща материална доказателствена сила, поради което съдът не може само въз основа на тези доказателства да приеме за основателна исковата претенция. В тежест на ищеца е да докаже наличието на твърдените договорни отношения, точно изпълнение на поетите в договора задължения, неизправност на ответника. В случая, ищецът не оказа дължимото съдействие като не представи оригиналите на исканите документи.  Целта на иска по чл. 422 от ГПК, е установяване със сила на присъдено нещо на вземането, предмет на заповедното производство. Именно в това производство при направено оспорване от ответника, ищецът следва при условията на главно и пълно доказване на установи дължимостта на претендираното вземане.

 

С оглед на гореизложеното исковите претенции ще следва да се отхвърлят като несонователен и недоказан.

От представения договор за правна защита и съдействие, се установява, че ответникът е представляван безплатно, поради което разноски не му се дължат.

Воден от горното, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ЕС ДИЙ ПРОДЖЕКТ“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Филип Кутев № 5, представлявано от Илиян Петров Илиев против П.С.Д. с ЕГН ********** с адрес: ***  иск по чл. 422 от ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 2200 лева – главница и сумата от 419.08 лева – неустойка за периода от 11.04.2015г. до 03.06.2019г. , ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда  до окончателното плащане по Договор от 19.01.2012г., за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2107/2019г. по описа на РС – Видин, като неоснователен и недоказан.

            Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: